Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.17 от ЗЗСДН. С решение № 191 от 09.04.2010г. по гр.д.№ 337/10г. Районен съд Г.Оряховица е задължил на осн.чл.16,ал.1 вр.чл.15,ал.2,вр.чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН, извършителят на домашно насилие Ю. К. Й. ЕГН * от с.П. Ч.,общ.К., да се въздържа от извършване на домашшно насилие по отношение на Р. Й. Г. ЕГН * от гр.С.,ул.”М.Д.”, забранил е да приближава същата, жилището,местоработата и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца , издал е заповед за защита ,като е указал на нарушителя Й. за последиците от неизпълнение на заповедта на съда , наложил е и глоба на същия в размер на 200лв. и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителния лист, като го е осъдил да заплати и ДТ от 30лв. по сметка на ГОРС и 5 лв. за служебно издаване на ИЛ. Недоволен от така постановеното решение е останал Ю. Й., който в предвидения за това в чл.17,ал.1 ЗЗСДН срок го обжалва чрез пълномощника си .В жалбата се твърди,че решението е неправилно и незаконосъобразно ,моли за неговата отмяна и постановяване на ново с което молбата на ищцата да бъде отхвърлена и заповедта за защита да бъде отменена.Твърди, че съдът неправилно е постановил решението си при неизяснена напълно и всеобхватно фактическа и правна обстановка,без да посочва конкретни нарушения. Ответника по жалба чрез писмено становище от процесуалния си представител е оспорил жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа и заетото становище пред ГОРС,моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Не претендира разноски. Окръжният съд като съобрази оплакванията в жалбата,твърденията на страните и развитите от тях доводи и обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено следното: Пред Районен съд Г.Оряховица е подадена молба по чл.9,ал.1 ЗЗСДН от Р. Й. Г. ЕГН * от гр.С.,ул.”М.Д.” 23 против Ю. К. Й. ЕГН * от с.П. Ч.,общ.К..В същата се посочва,че с последния били във фактическо съжителство близо година и половина и в този период имали намерение заедно да извършват търговска дейност.Към края на 2009г. отношенията им се влошили , Й. станал силно раздразнителен и конфликтен. Правила опити да разреши проблемите, но поради нежелание от страна на ответника това не станало.Принудена от това в началото на 2010г. ищцата се прибрала при родителите си в гр.С.. Посочва,че след това е започнал системен психически тормоз над нея от Й., който използвайки притежавани от Г. два мобилни телефона започнал по всяко време да и се обажда и праща съобщения със съдържание в посока да се върне при него и проблемите ще бъдат прекратени, в противен случай проблемите щели да се увеличават и да я преследва до дупка.Наложило се да смени симкартите, но тогава психическия тормоз продължил с публикации от страна ответника в редица вестници и изяви в телевизионен ефир, в писмени материали и коментари в различни интернет сайтове.Посочва,че е депозирала жалба до РПУ С., ,независимо от което тормоза продължил. Твърди от това поведение на ответника да живее в непрекъснат страх и напрежение да не бъде подложена на агресивно поведение от негова страна .Моли за постановяване на мярка за защита срещу извършено спрямо нея домашно насилие с искане да се забрани ответникът да я приближава, до жилището което обитава ,на работното място и местата за социални контакти за срок от 18 месеца. Приложена е декларация по чл.9,ал.3 ЗЗДН от Р. Г. от 15.02.2010г.,с която се декларира,че ответникът системно оказва психически тормоз чрез всекидневни многобройни обаждания по мобилен телефон и изпращане на съобщения то него, неверни публикации по вестници и телевизионни медии за периода от 15.01.-12.02.2010г.Разпитани са свидетели от страна на ищцата, представена е преписка вх.№ 290/03.02.201г. на РПУ С. от материалите по която е видно,че Р. Г. е подала жалба против Ю. Й. за системен тормоз, представени са и справка на „К.” ЕАД С. от 30.03.10г. с разпечатка за регистрирани множество входящи повиквания и съобщения до посочения от Г. телефон от притежавани от ответника два телефона.За да се произнесе с атакуваното решение,съдът е обсъдил установените по делото обстоятелства и от съвкупната преценка на същите е стигнал до извода за доказаност на твърдяния акт на насилие от страна на Ю. Й. по отношение на ищцата.Като последица от това е наложил предвидените в закона мерки.Същите са изцяло съобразени с тежестта на извършеното психическо и емоционално насилие ,като правилно съдът е наложил двете поискани мерки за защита за които е издал и съответната заповед. Изводите на ГОРС се споделят изцяло от настоящата инстанция.Същите са законосъобразни и правилни ,изведени от събраните по делото доказателства и съдът препраща към тях. Въззивната инстанция намира за несъстоятелни твърденията в жалбата за неизясняване на фактическата и правна обстановка при липса на конкретни доводи в тази насока. Напротив, за да обоснова изводите си първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и е мотивирал изводите си. При така изложеното съдът счита,че жалбата на Ю. К. Й. е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение.Атакуваното решение е валидно ,допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 191 от 09.04.2010г. по гр.д.№ 337/10г. на Районен съд Г.Оряховица. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |