№ 356
гр. Бургас, 03.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20222100100675 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света
Неделя“ № 7, действащо чрез пълномощника си адвокат Явор Димитров, съдебен адрес: rp.
София, ул. „Алабин“ № 38, ет.1 против "Виа Салария" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 9, ет. 3, ап. десен представлявано от
управителя С. К. С. и С. К. С., ЕГН **********, с адрес: ************** за приемане на
установено, че ответниците дължат на ищеца и следва да му заплатят солидарно следните
суми, дължими по Договор за банков револвиращ кредит № 0047/424/25042019г. от
25.04.2019г.; Анекс №1/24.04.2020г.; Анекс №2/20.05.2020г.; Анекс №3/18.06.2020г. и Анекс
№4/30.06.2020г. както следва: 1. Сумата от 49 000лв. – главница, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума от 10.09.2021г. до изплащане на вземането; 2. Сумата от
1030,25лв. – лихва върху редовна главница за периода 20.10.2020г. – 25.10.2020г.; 3.сумата
от 3450,79лв. – лихва за просрочена главница за периода 25.10.2020г. до 09.09.2021г.; 4.
Сумата от 2211,80лв. – наказателна лихва при просрочие за периода 20.10.2020г. до
09.09.2021г.; 5. Сумата от 1067,18лв. – просрочена лихва /миграция/ към 20.10.2020г.;6.
Сумата от 244.96лв. – дължими такси по Тарифата на Банката към 09.09.2021г.; 7. Сумата от
2802,18лв. – направени разноски по ч.гр.д. № 6371/2021г. по описа на РС – гр. Бургас за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, и сумата от 144лв. – разходи за
уведомяване на длъжниците. Претендира разноските направени в заповедното и настоящото
производство. Представя и ангажира доказателства.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно
1
разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
Ищецът твърди, че е подал до Районен съд Бургас, заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 Гражданския процесуален кодекс, за което е образувано ч.гр.д. №
6371/2021г. по описа на същия съд. Сезираният съд издал в полза на ищеца против
ответниците, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 Гражданския
процесуален кодекс на 14.09.2021г. и изпълнителен лист нат 21.10.2021 г. Въз основа на
издадения изпълнителен лист, на 14.10.2021г. е образувано изпълнително дело №
20218050401343 по описа на ЧСИ Станимира Николова, per. № 805, с район на действие ОС
Бургас. Ищецът заявява, че поканите за доброволно изпълнение ведно със заповедта за
незабавно изпълнение са връчени надлежно на длъжниците – ответници.
На 05.04.2022 г., ищецът бил уведомен от заповедния съд, че длъжниците са подали
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение и му е указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
получаване на разпореждането. Ищецът твърди, че между него и "Виа Салария" ЕООД, като
„кредитополучател“, и С. К. С., като „солидарен длъжник“ е сключен Договор за банков
револвиращ кредит № 0047/424/25042019 от 25.04.2019г. за сумата от 49 000 лева със срок
на погасяване до 25.04.2020 г. Договорът бил изменен с Анекс №1/24.04.2020г.; Анекс
№2/20.05.2020г.; Анекс №3/18.06.2020г. и Анекс №4/30.06.2020г. С всеки от посочените
Анекси срокът за погасяване на дълга се продължавал , като с последния Анекс №
4/30.04.2020г., срокът за погасяване бил продължен до 25.10.2020г.
Поради настъпване на крайния срок за погасяване на задълженията, дългът бил
изцяло изискуем на 25.10.2020г. на основание чл. 7.1 от Анекс № 4/30.06.2020г. към
Договор за банков револвиращ кредит № 0047/424/25042019г. от 25.04.2019г. Въпреки
настъпилата изискуемост на задължението, на длъжниците били изпратени покани за
доброволно изпълнение, които били редовно връчени, но изпълнение на задълженията от
страна на длъжниците не било предприето.
Твърди се от ищцовата банка, че не са платени в срок дължимите главница , лихва
върху редовна главница , лихва върху просрочена главница, наказателна лихва , просрочена
лихва и дължими банкови такси , всички предмет на предявените претенции в настоящото
производство.
Поради тази причина, дългът е станал изцяло изискуем на 25.10.2020г. За
настъпилата изискуемост длъжниците са уведомени, чрез връчени от ЧСИ Станимира
Николова уведомления, но доброволно изпълнение от тяхна страна не е предприето. Това
дало основание на кредитора на 10.09.2021 г. да подаде заявление по чл. 417 Гражданския
процесуален кодакс, въз основа на което и приложените към него доказателства, са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които длъжниците са
осъдени да заплатят солидарно дължимите по договора суми. Прилага доказателства.
Претендира разноски.
В предвидения законов срок, и двамата ответници са депозирали писмен отговор
2
като оспорват изложените от ищеца фактически твърдения и основателността на
предявената искова претенция.
Ответникът "Виа Салария" ЕООД, на първо място заявява, че Банката е в забава,
защото не е оказала необходимото съдействие дружеството да се възползва от кредитната
ваканция (при наличие на условията за това), както и за реструктуриране на кредита.
Заявява се от ответното дружество, че с анекса от 30.06.2020 г., между страните е договорена
първа кредитна ваканция от 20.04.2020 г. до 24.10.2020 г., като на 21.10 2020 г. са били
дължими 5 отсрочени и една редовна вноска за лихва.
Позовава се на решение на БНБ от 11.12.2020, с което е удължаване срока на
мораториува, като от 6 месеца кредитната ваканция става 9 месеца, сумарно, като лицата,
ползвали първата ваканция през 2020 г. получават право на разликата до девет месеца и те
се ползват до 31.12.2021 г. В тази връзка, ответникът подал до ищцовата банка заявление за
ползване на остатъка от кредитната ваканция. Подчертава се обстоятелството, че
дружеството е отговаряло на изискванията за втора кредитна ваканция като задълженията
не са били отсрочени, по вина на Банката. При така развилите се обстоятелства, към края на
месец януари просрочието е станало над 90 дни и от банката уведомили кредитополучателя,
че по вътрешните й правила, кредитът може само са бъде преструктуриран и едва след
преструктурирането, да бъде коригирана информацията в Централния кредитен
регистър/ЦКР/.
Страните провели активна кореспонденция, като ответникът твърди, че е
представил своевременно поисканите му от банката документи за преструкториране на
кредита, но по вина на кредитора не се е стигнало до подписването на анекс. Тъй кото
просрочието не било спряно с кредитна ваканция, в ЦКР се е натрупало просрочие между
180-360 дни. По този повод, от ищцовата банка обяснили, че по вътрешните им правила,
такъв кредит вече не подлежи на преструктуриране, а се прехвърля към отдел ’’Събиране“,
като получил съвет за създалия се проблем да се обърне към изпълнителния директор на
банката. С писмо от 15.09.2021 г., изпратено до изпълнителният директор на банката,
представляващият ответника разяснил създалата се ситуация и причините довели до нея,
като изразил готовност да подпише анекс и задължението му да бъде изчистено от ЦКР.
Междувременно ищецът задвижил процедурата по принудителното събиране и инициирал
заповедните производства пред Pайонен съд Бургас.
От изложеното се прави извод, че всички действия, довели до просрочие на
задълженията, респективно до обявяване на кредита за изискуем, са по вина на банката, тъй
като последната не оказала съдействие за отсрочване на задълженията или тяхното
реструктуриране, независимо, че дружеството е отговаряло на изискванията за това.
На следващо място, ответното дружество заявява, че не е редовно уведомено за
обявената от Банката изискуемост на задълженията по реда на чл.60 ал.2 от Закон за
кредитните институции, както и че не му е редовно връчена покана за доброволно
изпълнение.
3
Твърди, че не отговаря на истината направеното на 10.08.2021г. от призовкарят на
ЧСИ Николова отбелязване в уведомлението за връчване на съобщенията, че на посочения
адрес няма офис и представител на ответното дружество, нито пощенска кутия, че не е
констатирано наличие на табела с наименованието на юридическото лице и обявено работно
време, не е намерено помещението, в което дружеството извършва търговска или
административна дейност, не е намерен управителят, както и работник или служител,
съгласен да получи писмо, както и че на посочената дата е залепено уведомление. Сочи, че
въз основа на така оформеното уведомление, съдебният изпълнител е приел, че
уведомлението и покана за доброволно изпълнение са връчени при условията на чл.50 ал.2
от Гражданския процесуален кодекс и е съставил протокол по чл.434 Гражданския
процесуален кодекс. По отношение на този протокол се навеждат твърдения, че не съдържа
задължителните по закон реквизити – дата и място на съставяне. Подчертава се
обстоятелството, че след издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е
образувано изпълнително дело като същият съдебен изпълнител е връчил на адреса на
длъжника покана за доброволно изпълняне.
Във връзка с изложеното ответникът навежда доводи, че е нарушена разпоредбата
на чл.47,ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, към който препраща чл.50,ал. 4
Гражданския процесуален кодекс и не е спазен редът на връчване чрез залепване на
уведомление. Прави се подробно описание на адреса на управление на дружеството,
работното му време и достъпа до офиса. Навежда доводи, че от уведомлението от 10.08.2021
г. не става ясно на чия врата - на офиса, на кооперацията, на кой адрес е залепено. Счита, че
ЧСИ неправилно е приел и удостоверил, че уведомлението по чл.60 Закон за кредитните
индституции и покана за доброволно изпълнение от Уни Кредит Булбанк са връчени по реда
на чл. 50 ал.2 от Гражданския процесуален кодакс. Твърди, че уведомление по чл.47 ал. 1 от
Гражданския процесуален кодакс въобще не е било залепвано.
По нататък, ответникът оспорва претендираното от ищеца вземане по основание и
размер.
Твърди, че е налице хипотезата на чл.306 от Търговския закон.
Излага твърдения, че клаузата на чл. 4.3. от договора за кредит, съгласно която при
просрочие на лихва/или главница, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за
просрочен дълг, се начислява 5% „фиксиран лихвен процент“, върху целия размер на
кредита, а не само върху размера на просрочените задължения. Оспорва размеран а
претендираната лихва върху редовната главница за периода от 20.10.2020 до 25.10.2020 год.,
както и на размера на претенцията за лихва върху просрочена главница – за периода
25.10.2020г. – 09.09.2021 г.
В случай на основателност на исковата претенция се прави възражение за
прихващане от страна на ответника с насрещно негово вземане за вреди, представляващи
пропуснати ползи и претърпени загуби в общ размер на 890 200 лева, претърпени от
дружеството в резултат от неправомерното поведение от страна на „УниКредит
Булбанк“ЕАД.
4
Излагат се подробни аргументи за това на какви кредитни ваканции е имало право
ответното дружество, които не са му предоставени от ищцовата банка, както и твърдения, че
е имало право и възможност за преструктуриране и рефинансиране на кредита.
Заявява, че банката е разполагала и с други финансови инструменти за подкрепа на
фирми, пострадали от Ковид-19, които е следвало да бъдат предоставени на дружеството. В
тази връзка се твърди, че поведението на ищеца – кредитор е довело до претърпени от
ответното дружество вреди, изразяващи се в претърпени загуби - заплатен аванс, навло за
транспорт и пр., както и пропуснати ползи - печалба в общ размер на 360 000 долара.
Ответникът С. К. С., на първо място заявява, че на основание чл. 147, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите е погасена отговорността му, тъй като е изтекъл
преклузивния шест месечен срок, считано от падежа на главното задължение. Заявява, че
той притежава качеството на поръчител по процесния договор, като в тази връзка се
позовава на практиката на ВКС, относно използванто в договорите на квалификацията
„солидарен длъжник“. В тази връзка сочи, че той няма качеството на „съзадължено лице“ по
кредита, доколкото сумата по кредита никога не е била усвоявана от него - нито частично,
нито в пълен размер.
Ответникът кредитът е падежирал на 25.10.2020 год. , от която дата тече
шестмесечният срок по чл.147, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, както и че
същият е изтекъл на 25.04.2021 год. – преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от
Гражданския процесуален кодекс. В тази връзка, навежда доводи, че Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от Гражданския
процесуален кодекс, е подадено след изтичане на 6 - месечния преклузивен срок, предвиден
в чл. 147 ал. 1 от ЗЗД - на 14.09.2021 г.
Прави се възражение от ответника, че той не е надлежно уведомен за настъпилата
изискуемост на същия. В тази връзка сочи, че на 09.09.2021г. призовкарят на ЧСИ
Станимира Николова е оформил връчване на уведомление чрез залепване по чл.47 от
Гражданския процесуален кодекс, като не било отбелязано къде следва да се яви ответникът,
за да получи съобщение по преписка 14017-1/2021, съдържаща покана за доброволно
изпълнение.
Твърди се още, че отбелязването в уведомлението, че призовкарят бил посещавал
три пъти адреса му не отговаря на истината. По отношение на представеният протокол за
извършени действия по чл.434 Гражданския процесуален кодекс, съставен от ЧСИ
Станимира Николова се сочи, че в същият липсват като реквизити – дата и място на
съставяне. На следващо място се посочва, че не било налице надлежно връчена ПДИ. На
09.09.2021г. връчителят оформил връчване на уведомление чрез залепване по чл.47 от ГПК,
като е описал фактическата обстановка: три посещения за периода 08.08.-09.09.2021г., на
постоянния адрес на адресата. На уведомлението призовкарят отбелязал, че ответникът
следвало да се яви в двуседмичен срок от 09.09.2021. - неизвестно къде- в канцеларията на
съда или на ЧСИ, за да получи съобщение по преписка 14017-1/2021, съдържаща покана за
5
дороволно изпълнение и Уведомление по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции.
Според ответника това означавало липса на надлежно връчване. На 28.09.2021г. призовкарят
на ЧСИ Николова- Илия Н. Славов собственоръчно писмено потвърдил върху
уведомлението по чл.60 от Закона за кредитните институции, че след разговор с
работодателя на ответника “Сиксти Кий”, е разбрал, че е техен служител и че работи от
дома си онлайн, т.е. в работни дни, в работното време от 08.30-17.00ч. ответникът бил на
домашния си адрес и отразеното от него в призовката, че е посещавал трикратно адреса му,
не отговаряло на истината. Също така, представеният по делото Протокол за извършени
действия по чл.434 ГПК, съставен от ЧСИ Станимира Николова, бил без дата и място на
съставяне. Също така образуваното от страна на Банката изпълнително дело 1343/21г. се
водело именно от ЧСИ Станимира Николова, като на ответника в лично качеството и на
дружеството, което представлява, били връчвани ПДИ от същия съдебен изпълнител, на
посочените адреси за призоваване.
На следващо място, ответникът заявява, че е налице забава на кредитора. В тазди
връзка се излагат идентични фактически твърдения с тези на ответното дружество, относно
развилите се между страните отношения, отнасящи се до водени разговори и преговори,
възможностите, правото и срока за ползване на кредитна ваканция, действителния размер на
ползваната такава, обстоятелствата довели до неподписване на анекс за преструкториране на
дълга, съответно до натрупано просрочие на същия, действията на банката довели до това
просрочие и започналата процедура по принудително събиране на процесните вземания.
Твърди, че е налице хипотезата на чл.306 от Търговския закон.
Излага твърдения, че клаузата на чл. 4.3. от договора за кредит, съгласно която при
просрочие на лихва/или главница, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за
просрочен дълг, се начислява 5% „фиксиран лихвен процент“, върху целия размер на
кредита, а не само върху размера на просрочените задължения. Оспорва размеран а
претендираната лихва върху редовната главница за периода от 20.10.2020 до 25.10.2020 год.,
както и на размера на претенцията за лихва върху просрочена главница – за периода
25.10.2020г. – 09.09.2021 г.
В случай на основателност на исковата претенция се прави възражение за
прихващане от страна на ответника с насрещно негово вземане за вреди, представляващи
пропуснати ползи и претърпени загуби в общ размер на 890 200 лева, претърпени от
дружеството в резултат от неправомерното поведение от страна на „УниКредит
Булбанк“ЕАД.
Излагат се подробни аргументи за това на какви кредитни ваканции е имало право
ответното дружество, които не са му предоставени от ищцовата банка, както и твърдения, че
е имало право и възможност за преструктуриране и рефинансиране на кредита.
Заявява, че банката е разполагала и с други финансови инструменти за подкрепа на
фирми, пострадали от Ковид-19, които е следвало да бъдат предоставени на дружеството. В
тази връзка се твърди, че поведението на ищеца – кредитор е довело до претърпени от
6
ответното дружество вреди, изразяващи се в претърпени загуби - заплатен аванс, навло за
транспорт и пр., както и пропуснати ползи - печалба в общ размер на 360 000 долара.
За обосноваване на това си твърдение, излага доводи идентични с доводите на
ответното дружество „Виа Салария“ ЕООД.
Бургаският окръжен съд, като съобрази , че са налице процесуалните предпоставки
за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора
, приема , че предявеният установителен иск е допустим.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с
оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 от Гражданския процесуален кодекс .
Ищецът - „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, действащо чрез пълномощника си адвокат
Явор Димитров, съдебен адрес: rp. София, ул. „Алабин“ № 38, ет.1 е предявил против "Виа
Салария" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Гурко“ № 9, ет. 3, ап. десен представлявано от управителя С. К. С. и С. К. С., ЕГН
**********, с адрес: ************** иск за приемане на установено, че ответниците дължат
на ищеца и следва да му заплатят солидарно следните суми, дължими по Договор за банков
револвиращ кредит № 0047/424/25042019г. от 25.04.2019г.; Анекс №1/24.04.2020г.; Анекс
№2/20.05.2020г.; Анекс №3/18.06.2020г. и Анекс №4/30.06.2020г. както следва: 1. Сумата от
49 000лв. – главница, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 10.09.2021г.
до изплащане на вземането; 2. Сумата от 1030,25лв. – лихва върху редовна главница за
периода 20.10.2020г. – 25.10.2020г.; 3.сумата от 3450,79лв. – лихва за просрочена главница
за периода 25.10.2020г. до 09.09.2021г.; 4. Сумата от 2211,80лв. – наказателна лихва при
просрочие за периода 20.10.2020г. до 09.09.2021г.; 5. Сумата от 1067,18лв. – просрочена
лихва /миграция/ към 20.10.2020г.;6. Сумата от 244.96лв. – дължими такси по Тарифата на
Банката към 09.09.2021г.; 7. Сумата от 2802,18лв. – направени разноски по ч.гр.д. №
6371/2021г. по описа на РС – гр. Бургас за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, и сумата от 144лв. – разходи за уведомяване на длъжниците. Претендира
разноските направени в заповедното и настоящото производство. Представя и ангажира
доказателства.
В исковата молба се твърди и от приложеното копие на ч.гр.д. № 6371/2021г. по
описа на Районен съд - гр. Бургас, се установява, че е издадена Заповед № 2330/14.09.2021 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от Гражданския
процесуален кодекс по ч. гр.дело № 6371/2021 г. Районен съд – Бургас, както и
изпълнителен лист от 17.09.2021 г., с които ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
претендираните в настоящото производство суми.
Безспорни са между страните обстоятелствата, че на между ищеца и „Виа Салария“
7
ЕООД, като „кредитополучател“, и С. К. С., като „солидарен длъжник“ е сключен Договор
за банков револвиращ кредит № 0047/424/25042019 от 25.04.2019г. за сумата от 49 000 лева.
С доклада по делото съдът е указал на страните, че всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения. Ищецът
следва при условията на пълно и главно доказване да установи датата, на която е настъпила
обективната предпоставка за упражняване на правото на банката да обяви предсрочна
изискуемост на кредита съгласно краузите на договора; датата, на която кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем и на която ответниците са били уведомени за изискуемостта
на кредита и им е връчена покана за доброволно изпълнение; размерът на дължимата
главница и договорни лихви, както и компонентите, от които претендираните за периода
договорни лихви се състоят и техния размер за периода, след настъпването, размера на
лихвата върху просрочената главница; размера на наказателната лихва и на дължимите
такси и разноски.
В тежест на ответниците е да докажат наведените от тях насрещни твърдения, както
и възраженията си. Ответниците следва при условията на пълно и главно доказване да
установят, че ищцовата банка виновно да е увредила ответниците, като им е причинила
твърдените имуществени и неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на банката, като и размера на
претендираните вреди.
По делото не се спори и от приложените писмени доказателства се установява, че
ищецът е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз
основа на представен документ по чл.417, т.2 от Гражданския процесуален кодекс, а именно
извлечение от счетоводните книги на банката. Документът удостоверява актуалния към
датата на подаване на заявлението размер на задължението към „УниКредит Булбанк" АД на
ответниците в заповедното производство и ответници в настоящето. С оглед на постъпилото
заявление и приложените към него доказателства, е издадена заповед за плащане и
изпълнителен лист срещу длъжниците, осъждайки го да заплати на кредитора
претендираните , описани по-горе суми.
Въз основа на постановените съдебни актове е образувано изпълнително дело
№20218050401343 при ЧСИ Станимира Николова, рег. №805. Частният съдебен изпълнител
е изпратил покана за доброволно изпълнение и е връчил заповедта за изпълнение
ответниците, които са подали възражения срещу издаденото изпълнително основание.
Подаденото възражение в определения от закона срок е предпоставка за наличие на правен
интерес от предявяване на процесните установителни искове.
Представени са множество писмени доказателства, включително представените в
заповедното производство, от които и от приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установяван следната фактическа и правна обстановка :
Ищецът е сключил и "Виа Салария" ЕООД, като „кредитополучател“, и С. К. С.,
като „солидарен длъжник“ Договор за банков револвиращ кредит № 0047/424/25042019 от
8
25.04.2019г. за сумата от 49 000 лева със срок на погасяване до 25.4.2020 г. Договорът бил
изменен с Анекс №1/24.04.2020г.; Анекс №2/20.05.2020г.; Анекс №3/18.06.2020г. и Анекс
№4/30.06.2020г. С всеки от посочените Анекси срокът за погасяване на дълга се
продължавал , като с последния Анекс № 4/30.06.2020г., срокът за погасяване бил
продължен до 25.10.2020г.
Поради настъпване на крайния срок за погасяване на задълженията, дългът бил
изцяло изискуем на 25.10.2020г. на основание чл. 7.1 от Анекс № 4/30.06.2020г. към
Договор за банков револвиращ кредит № 0047/424/25042019г. от 25.04.2019г. Въпреки
настъпилата изискуемост на задължението, на длъжниците били изпратени покани за
доброволно изпълнение, които били редовно връчени, но изпълнение на задълженията от
страна на длъжниците не било предприето.
На длъжниците са връчени от ЧСИ Станимира Николова покани за доброволно
изпълнение, но доброволно изпълнение от тяхна страна не е предприето. След което
кредиторът на 10.09.2021 г. е подал заявление по чл. 417 Гражданския процесуален кодекс,
въз основа на което и приложените към него доказателства, са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които длъжниците са осъдени да заплатят
солидарно дължимите по договора суми.
Неоснователно е възражението на ответниците в отговора на исковата молба , че
уведомлението по чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции на процесните
задължения, не са надлежно връчени, защото не отговаряло на истината направеното на
10.08.2021г. от призовкарят на ЧСИ Николова отбелязване в уведомлението за връчване на
съобщенията, че на посочения адрес няма офис и представител на ответното дружество,
нито пощенска кутия, че не е констатирано наличие на табела с наименованието на ЮЛ и
обявено работно време, не е намерено помещението, в което дружеството извършва
търговска или административна дейност, не е намерен управителят, както и работник или
служител, съгласен да получи писмо, както и че на посочената дата е залепено уведомление.
Неоснователно е възражението на ответника С. С., че на 09.09.2021г. призовкарят
на ЧСИ Станимира Николова е оформил връчване на уведомление чрез залепване по чл.47
от Гражданския процесуален кодекс, като не било отбелязано къде следва да се яви
ответникът, за да получи съобщение по преписка 14017-1/2021, съдържаща покана за
доброволно изпълнение и Уведомление по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции,
както и че отбелязването в уведомлението, че призовкарят бил посещавал три пъти адреса
му не отговаря на истината.
Съдът намира горните възражения за неоснователни, с оглед на констатираното
подробно описание на действията на връчителя в двете уведомления. В случая се касае за
два официални свидетелстващи документа, чиято доказателствена сила не може да бъде
оборена единствено с твръденията на страните, които оспорват верността им. Във всяко от
двете уведомления са посочени както документите , които се връчват, така и
обстоятелствата, при които е залепено уведомлението и датата на извършване на всяко от
релевантните действия от връчителая. Въз основа на това удостоверяване съдът приема , че
9
връчването е извършено в съответствие с правилата на чл.47 и чл.50 от Гражданския
процесуален кодекс.
Неоснователно е възражението на двамата ответници, че банката е в забава, по
причина , че не оказала необходимото съдействие дружеството да се възползва от
кредитната ваканция, както и за реструктуриране на кредита, въпреки наличие на условията
за това. Не се спори, че с анекса от 30.06.2020 г., между страните е договорена първа
кредитна ваканция от 21.04.2020 г. до 24.10.2020 г., като на 25.10 2020 г. Е настъпила
изискуемостта на кредита .
Ответниците се позовават на решение на БНБ от 11.12.2020, с което според тях се
удължава срока на мораториува, като от 6 месеца кредитната ваканция става 9 месеца,
сумарно и лицата, ползвали първата ваканция през 2020 г. получават право на разликата до
девет месеца, които да се ползват до 31.12.2021 г. Ответникът твърди , че на 31.12.2020 год.
– последният ден от срока за заявление е подал до ищцовата банка заявление за ползване на
остатъка от кредитната ваканция. От централата на Банката го уведомили че поради многото
заявления, до 21.01.2021 г. или най-късно до 28.01.2021. ще изпратят анекса за подписване,
но такъв не бил изпратен.
Към края на месец януари просрочието е станало над 90 дни и от банката
уведомили кредитополучателя, че по вътрешните й правила, кредитът може само са бъде
преструктуриран и едва след преструктурирането, да бъде коригирана информацията в
Централния кредитен регистър/ЦКР/. Според ответниците просрочието не било спряно с
кредитна ваканция и в ЦКР се е натрупало просрочие между 180-360 дни, след което от
ищцовата банка обяснили, че по вътрешните им правила, такъв кредит вече не подлежи на
преструктуриране, а се прехвърля към отдел ’’Събиране“, като получил съвет за създалия се
проблем да се обърне към изпълнителния директор на банката. С писмо от 15.09.2021 г.,
изпратено до изпълнителният директор на банката, представляващият ответника разяснил
създалата се ситуация и причините довели до нея, като изразил готовност да подпише анекс
и задължението му да бъде изчистено от ЦКР. Междувременно ищецът задвижил
процедурата по принудителното събиране и инициирал заповедните производства пред
Pайонен съд Бургас.
Съдът намира горните изводи на ответниците за неправилни със следните
аргументи :
Видно от прессъобщение на официалната страница на Българската народна банка ,
Управителният съвет на Банката е утвърдил представения от Асоциацията на банките в
България (АББ) проект на Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към
банки и дъщерните им дружества - финансови институции във връзка с извънредното
положение, въведено от Народното събрание на 13 март 2020 г. След утвърждаването му
документът представлява частен мораториум по смисъла на Насоките на Европейския
банков орган (ЕБО) относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по
кредити във връзка с COVID-19 (EBA/GL/2020/02), които насока, съгласно изискванията на
10
чл. 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, следва да бъдат приети от компетентната национална
институция по Регламента , в случая - Българската народна банка. Насоките на ЕБО са
приети за спазване с решение на Управителния съвет на БНБ от 3 април 2020 г. и са
публикувани на интернет страницата на ЕБО.
На 11.12.2020 год. Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) на
основание чл. 16, т. 20 от Закона за БНБ и чл. 79а, ал. 3 от Закона за кредитните институции
утвърждава предложеното от Асоциацията на банките в България удължаване на срока на
действие до 31 март 2021 г. на приетия „Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми
задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции във връзка с
въведеното на 13 март 2020 г. от Народното събрание извънредно положение“. Посочва се ,
че след утвърждаването му документът представлява частен мораториум по смисъла на
гласуваните от Европейския банков орган (ЕБО) Насоки – ЕBA/GL/2020/15 за изменение на
Насоки EBA/GL/2020/02 относно законодателните и частните мораториуми върху
плащанията по кредити, прилагани с оглед на кризата, предизвикана от COVID-19.
Насоките, приети за прилагане от Управителния съвет на БНБ с решение от 2
декември 2020 г., са публикувани на интернет страницата на ЕБО. Според чл.16, ал.1 от
Регламент (ЕС) № 1093/2010, който урежда създаването, функционирането компетентността
и най-общо казано дейността на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), с
цел налагане на последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на
ЕСФН и осигуряване на общо, еднакво и последователно прилагане на правото на Съюза,
Органът издава насоки и препоръки, чиито адресати са компетентните органи или
финансовите институции.
С приемането на тези насоки /първоначални и допълнителни/ цитирани по-горе,
Българската народна банка ги въвежда в националното ни право, като създава възможност за
адресатите им – кредитни институции и длъжници на същите, да договорят отсрочване на
задълженията по съществуващи договори за кредит, при описаните в насоките и възприети
от БНБ ограничения.
Съгласно вторите насоки, чието тълкуване е спорно между страните по делото се
урежда удължаване на срока за подаване на искания от клиенти на банките за отсрочване на
задължения – до 23 март 2021 г.; удължаване на срока за одобрение на тези искания от
страна на банките – до 31 март 2021 г.; удължаване на крайния срок за отсрочване на
задължения на клиентите на банките – до 31 декември 2021 г., но не повече от 9 месеца;
въвежда се изискване задълженията, обект на мораториум, да са били редовни или с
просрочие под 90 дни към датата на подаване на искането за разсрочване; въвежда се
възможност задълженията, за които е било подадено искане за отсрочване преди 30
септември 2020 г., да могат да бъдат допълнително отсрочвани, като общият период на
всички отсрочвания не надвишава 9 месеца.
Нито в Насоките на Европейския надзорен орган, нито в Решението на
Управителния съвет на Българската народна банка се създава задължение за отсрочване и
преструктуриране на всички висящи кредити, напротив инициатор на процеса следва да
11
бъде длъжникът, който да удостовери, че отговаря на условията на възприетия „ред за
отрочване“, както го нарича централната банка.
Съгласно възприетия първоначално „ред за отрочване“ търговските банки, приели
да прилагат утвърдения ред за отсрочване на изискуеми задължения, ще обявят публично
предлаганите облекчения на своята интернет страница, в банковите салони и по друг
подходящ начин.
Утвърденият частен мораториум осигурява възможност за промени в графика за
изплащане на главницата и/или лихвите по задълженията, без да се променят ключови
параметри по кредитния договор, например вече договорените лихви. Могат да бъдат
разсрочвани задължения за срок до 6 месеца, който да изтича до 31 декември 2020 г.
Разсрочваните задължения трябва да са били редовно обслужвани или с просрочие не повече
от 90 дни към 1 март 2020 г. Клиентите трябва да заявят изрично пред обслужващата ги
банка, че желаят да се възползват от предлаганите облекчения.
Предвиждат се три стандартизирани механизма: Механизъм № 1 – отсрочване на
главница и лихва за до 6 месеца; Механизъм № 2 - отсрочване на главница за до 6 месеца;
Механизъм № 3, приложим за револвиращи продукти. Съответният механизъм ще се избира
по взаимно съгласие между банките и техните клиенти.
Видно от приетия ред, описан по-горе, крайният срок за подаване на заявления
според второто решение на УС на БНБ, обявено на 11.12.2020 год., е 23.03.2021 год. Съдът
не приема за доказано твърдението на ответниците, че е подадено заявление на 31.12.2020
год., защото на първо място, такова не се представя като доказателство по делото, освен
това съществуването му не се установява от събраните доказателства. Напротив в
представеното от ответниците писмо – електронна поща от 07.01.2021 год. е видно, че на
31.12.2020 год. ответникът е отправил запитване, а не заявление. Във всички представени от
ответниците писма – електронна поща се говори за заявление от 31.12.2020 год., тоест не се
твръди, че е подавано друго заявление, освен изрично посоченото такова като запитване в
писмото от Банката. Свидетелят С. – баща на ответника С. и представляващ по пълномощно
ответното дружество, твръди в показанията си, че след подаването на заявлението , по
телефона е попълнена „подробната форма на заявлението“. По делото не е представено като
доказателство нито първоначалното заявление /според ответника/ - запитване /според
ищеца/, нито „подробната форма“ – според ответника. Нито се твърди, нито се представя
писмен или електронен документ на „заявление“ по смисъла на Решението на Управителния
съвет на Българска народна банка. Общоизвестен факт е , че по време на целия период на
мерките поради епидемията от „Ковид-19“ банките работеха, поради което е необяснимо
защо такова заявление не е подадено като писмен или електронен документ, а в случай, че е
подадено, защо не се представя по делото. С оглед на горното, съдът приема, че не е
доказано съществуването на такъв документ.
Последвала е кореспонденция между страните през месец април 2021 год. , след
изтичане на срока за заявление, в която се водят преговори за финансиране на завод за сол и
12
не се споменава заявлението. В писмо от 26.05.2021 год. Банката е уведомила ответниците,
че за да бъде реструктуриран револвиращ кредит по процесния договор, следва да се
изпълнят допълнителни условия, които ответгникът нито твърди, нито дакозва да е
изпълнил, напротив св. С., които управлява дружеството кредитополучател по пълномощие
заявява, че ответникът е имал намерение да изпълни допълнителните условия след
сключване на анекса, което поведение напълно противоречи на изричния текст в писмото от
26.05.2021 год. от Банката, че условията следва да бъдат изпълнени преди подписването на
анексите/л.101/.
Доказването на твърденията на ответниците за подаване на заявление и изпълнение
на условията на ищеца за преструктуриране на кредита е в тежест на ответниците и не е
проведено успешно. Следователно, може да се приеме, че ответниците не са надлежно
подали заявление за отсрочване на задълженията им по процесния кредит до общата
допустима продължителност от девет месеца , нито са изпълнили условията на Банката –
ищец за преструктуриране на кредита и същият е обявен за предсрочно изискуем в резултат
на тяхното поведение.
С горните аргументи съдът приема, доказано твърдението на Банката за
неизпълнение от страна на ответниците, за недоказани твръденията на ответниците за
наличие на забава от страна на ищцовата банка, както и за противоправно поведение на
същата, от което ответниците са претърпели вреди и са пропуснали ползи.
Последица от горния извод е неоснователността на възражението на ответниците за
прихващане , поради липса на доказателства за наличие на насрещно вземане за
обезщетение за вреди. Неоснователно е възражението на ответника С. , за изтичането на
срока по чл.147, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
На първо място съдът констатира, че по делото не е представен договор за
поръчителство, нито в процесния договор за кредит ответникът С. е посочен като
поръчител. Съдът намира за правилен довода на ищеца, че ответника С., не е поръчител по
процесния кредит, както и че в т. 16.3 от Договора ясно и точно е посочено основанието за
отговорността му - чл. 101 във връзка с чл. 121-127 от ЗЗД, а именно солидарна отговорност
при встъпване в дълг. Горното му положение изключва възможността да се позове на
чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Неоснователни са и направените от ответниците възражения за нищожност на
клаузи в процесния договор за банков кредит:
Съдът констатира , че след като никой от ответниците не е подписал договора в
качеството си на потребител, то не се налице основанията за възприемане на определени
клаузи от договора за неравноправни.
Ответникът С. е солидарно отговорен за дълга, защото е управител на дружеството
кредитополучател, което изключва качеството на потребител. По отношение на твърденията
на ответниците за нищожност на клаузи от договора за кредит, съдът констатира , че
същите отговарят на условията , вписани в глава IX от общите условия на Банката,
13
неразделна част от договора за кредит, където подробно са описани основанията за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, с които ответниците са запознати, видно
от изричното им изявление в този смисъл в Договора. По отношение на на т.4.3. от
договора, съдът намира , че същата не е в размер , които да може да бъде въприет като
противоречащ на добрите нрави, защото уговореният лихвен процент е два пъти по-нисък от
законната лихва, освен това процесният договор за кредит е търговска сделка, което
позволява начисляването на лихва върху лихва при уговорка между страните.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване – тълкувателно решение по
тълкувателно дело №4/2013год. на ОСГТК на ВКС, т.18 „ В хипотезата на предявен иск по
чл. 422, ал. 1 Гражданския процесуален кодекс вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.“
Видно от приложената към заявлението покана по чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции, ищецът е уведомил ответниците, че поради нарушаване на договора
за кредит и неизпълнение на задълженията им да заплащат месечните погасителни вноски
съобразно погасителния план, кредитът е обявен за предсрочно изискуем . Представената по
делото покана представлява волеизявление на банката – кредитор, което е обективирано в
писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2
на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които
дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
Уведомлението е изрично и недвусмислено и евръчено след датата на настъпване на
обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
По отношение на направеното възражение за наличие на непреодолима сила , съдът
намира, че не са налице Съобразно чл.306 от Търговския закон, длъжникът по търговска
сделка не отговаря за неизпъленние, причинено от непреодолима сила. Непреодолима сила е
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след
сключване на договора.
Въведеното в страната извънредно положение не освобождава заемополучателя е
солидарно задължения за чужд дълг от задължението им за заплащане на наемната цена и не
представлява непреодолима сила по см. на чл.306 от Търговския закон.
Независимо, че с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено
извънредно положение, акт, който не би могъл да бъде нито предвиден , още по-малко
предотвратен към момента на сключване на договора, този акт , както и
противоепидемичните мерки не се спрели стопанския оборот, конкретно търговията и
производството на сол – основната дейност на кредитополучателя , за финансиране на която
е сключен договорът за револвиращ кредит, не е загената съществено от тези мерки.
14
Извънредното положение на освобождава длъжниците от задълженията им по
облигационни правоотношения, но за определенен период същите бяха освободени от
последиците на забавата, в която евентуално биха изпаднали си по време на извънредното
положение и в определен период след отмяната му. Според договора, сключен на 25.04.2019
год. , крайният срок за издължаване е 25.04.2020 год., тоест един месец и десет дни след
обявяване на извънредното положение и двадесет и два дни преди приемането на първите
„насоки“ на БНБ, цитирани по-горе. Съдът счита , че този период е незначителен , съотнесен
към общия срок за погасявена по договора за револвиращ кредит. Независимо от това, съдът
отчита , че ответниците са се възползвали от предоставената кредитна ваканция, като са
отсрочили окончателното заплащане на дължимото по договора за кредит до 25.10.2020 год.
– с шест месеца.
Предвид обстоятелството, че дейността на кредитополучателя не е пряко и
съществено засегната от противоепидемните мерки, доколкото не е засегната търговията на
едро и на дребно с основния произвеждан от ответника продукт – солта, съдът смята, че в
конкретния случай по отношение на ответника не е настъпило такова непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, което да е причина за да отпадне
задължението му да изпълни на падежа, към 25.10.2020 год. - дата към която извънредното
положение е отдавна отменено.
Съдът намира предявеният иск по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс за
основателен със следните аргументи : Видно от представените доказателства, по силата на
договор за револвиращ банков кредит, страните са постигнали споразумение ищецът да
предостави на първия ответник сума в размер на 49 000 лева.
Не се спори, а от представените доказателства и заключението на в.л. Вълчева се
установява, че кредитът е изцяло усвоен. Кредитополучателят се е задължил да издължи
отпуснатата сума до 25.04.2020год. , а дължимите лихви по редовен дълг – на всяко
двадесето число от месеца, което задължение е отсрочено със споразумение за отстрочване –
Анекс от 30.06.2020 год. , съгласно който е даден гратисен период за главницата до
25.10.2020 год., а за начислената лихва – до 20.10.2020 год., но не е спазил тези задължения,
в резултат на което задължението му договора за кредит е обявено от банката за предсрочно
изискуемо изцяло.
От събраните писмени и гласни доказателства преценени поотделно и в
съвкупност, съдът прави извод, че ищецът е надлежно е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем след настъпване на материално правните предпоставки по
договора за кредит.
Ищецът е изпратил до длъжниците и покани за доброволно изпълнение, приети за
връчени на 10.08.2021 год.
Размерът на вземането на ищеца е удостоверено и от приложеното в оригинал по
ч.гр.д. №6371/2021г. по описа на РС Бургас извлечение от счетоводни книги - документ по
смисъла на чл.417, т.2 от Гражданския процесуален кодекс, даващ право на заявителя да се
15
снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника.
Представеното извлечение отговаря на законоустановените изисквания за редовност и
съдържа всички необходими реквизити, за да бъде категоризирано като документ по чл.417,
т.2 от Гражданския процесуален кодекс. Представеният документ е извлечение от
счетоводни книги на юридическо лице и като такова възпроизвежда информация за
счетоводното отразяване на задълженията на кредитополучателя към ищеца, като същият е
съставен и подписан по надлежния ред.
Ищецът твърди, че към момента на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 10.09.2021г., вземането на „УниКредит Булбанк" АД не е погасено
от длъжника, което обстоятелство не се оспорва от ответника и се установява от съдебно-
икономическата експертиза, поради коте съдът приема, че същото е доказано.
Направеното възражение за прихващане следва да бъде оставено без уважение,
поради обстоятелството, че ответниците не доказаха съществуването на свое насрещно и
изискуемо вземане , с което да се извърш прихващането, мотиви за което съдът е изложил
по-горе.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира предявеният иск за основателен и
доказан .
Съобразно с уважаването на исковата претенция, на основание чл.78 от
Гражданския процесуален кодекс ответната страна следва да заплати на ищцовата
направените по делото разноски в размер на 4228.28 лв., съгласно представения списък на
разноските на ищеца, както и 2802.18 лв. – в заповедното производство. По отношение на
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение , съдът съобрази , че същото
е съобразено с чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размера на адвокатските
възнаграждения, в редакция към датата на представените пълномощни , като превишаването
е незначително спрямо общия размер и размера съответства на сложността на спора по
делото.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Виа Салария" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 9, ет. 3, ап. десен
представлявано от управителя С. К. С. и С. К. С., ЕГН **********, с адрес:
**************, че същите дължат солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, действащо
чрез пълномощника си адвокат Явор Димитров, съдебен адрес: rp. София, ул. „Алабин“ №
38, ет.1, по Договор за банков револвиращ кредит № 0047/424/25042019г. от 25.04.2019г.;
Анекс №1/24.04.2020г.; Анекс №2/20.05.2020г.; Анекс №3/18.06.2020г. и Анекс
№4/30.06.2020г. както следва: сумата от 49 000лв. – главница, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума от 10.09.2021г. до изплащане на вземането; сумата от 1030,25лв.
16
– лихва върху редовна главница за периода 20.10.2020г. – 25.10.2020г.; сумата от 3450,79лв.
– лихва за просрочена главница за периода 25.10.2020г. до 09.09.2021г.; сумата от 2211,80лв.
– наказателна лихва при просрочие за периода 20.10.2020г. до 09.09.2021г.; сумата от
1067,18лв. – просрочена лихва /миграция/ към 20.10.2020г.;сумата от 244.96лв. – дължими
такси по Тарифата на Банката към 09.09.2021г.; сумата от 2802,18лв. – направени разноски
по ч.гр.д. № 6371/2021г. по описа на РС – гр. Бургас за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, и сумата от 144лв. – разходи за уведомяване на длъжниците, за
които суми в процедурата по заповедно производство е издадена Заповед № 2330/14.09.2021
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от Гражданския
процесуален кодекс по ч. гр.дело № 6371/2021 г. Районен съд – Бургас, както и
изпълнителен лист от 21.10.2021 г.
ОСЪЖДА "Виа Салария" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 9, ет. 3, ап. десен представлявано от управителя С. К.
С. и С. К. С., ЕГН **********, с адрес: ************** да заплатят на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света
Неделя“ № 7, действащо чрез пълномощника си адвокат Явор Димитров, съдебен адрес: rp.
София, ул. „Алабин“ № 38, ет.1, разноски по настоящото дело в размер на 21369.57 лв.,
всеки по 4228.28 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд
Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
17