РЕШЕНИЕ
№ 7978
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110156395 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗК „Л.И.“ АД твърди, че по договор за застраховка имущество „Каско“
заплатил на застрахования сумата 1 106.58 лева – обезщетение за щети на МПС,
резултат от ПТП, настъпило на 19.09.2016г. на път I – 8, км 0+100, при изхода за леки
автомобили на ГКПП-Калотина. Вредите били причинени от попадане на
застрахования автомобил в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, а
отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът А."П.И", предвид неизпълнение на
вменените му задължения. Ищецът поканил ответника да извърши плащане по
отправената регресна претенция, но заплатеното застрахователно обезщетение не му
било възстановено. Ищецът моли съдът да постанови решение за признаване на
вземането за сумата 1 126.58 лева (с вкл. 20 лева ликвидационни разноски) и
обезщетение за забава за периода от 30.06.2018г. до 30.06.2021г., вкл. в размер 343.32
лева, за които суми по ч.гр.д. № 38637/2021г. по описа на СРС, 70-и състав на
09.07.2021г. била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира законна
лихва и разноски.
Ответникът А."П.И" в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Процесният участък от пътя не се
поддържал от А."П.И", тъй като попадал в обхвата на ГКПП. Оспорва наличието на
1
валидно правоотношение по имушествена застраховка „Каско“ – не били представени
действащите ОУ. Не се установявал механизма на ПТП, размера и местонахождението
на необезопасена дупка - причина за ПТП. Оспорва протокола за ПТП. Не било
извършено заснемане съгласно изискванията на Наредбата за взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и АЗН. Застрахователят не
извършил проверка за изключени рискове по т. 26.3 ОУ, по т. 27.6, т. 27.8, т. 27.19 ОУ.
Твърди, че водачът на л.а. бил виновен за причиняването на щетите – чл. 20, ал. 2
ЗДвП, респ. твърди съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
От представената по делото застрахователна полица № ************ от
11.11.2015г. и ОУ към същата, сметка № ***********/11.11.2015г. за платена първа
застрахователна премия и сметки №№ *************/11.02.2016г.,
**********/12.05.2016г. и ************/11.08.2016г., за плащане на следващите
такива, съдът приема за установено, че ищецът и „Р.К.“ ЕООД, сключили в
законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско“ за
л.а. марка „Ауди“, модел „А8“, с рег.№ *********, съобразно общите правила на
застрахователя, приложени по делото. Страните по имуществената застраховка
договорили застрахователна сума от 125 000 лева и период на покритие на
застраховката от 12.11.2015г. до 11.11.2016г. От описаните по-горе и приети по делото
доказателства съдът приема за установено, че между ищеца и „Р.К.“ ЕООД –
собственик на МПС видно от представеното по делото свидетелство за регистрация на
л. 24 от преписката на делото, за процесния период съществувало валидно
правоотношение по договор за застраховка „Каско“ за процесния л.а., а възраженията
на ответника в противен смисъл са неоснователни.
От писмените доказателства по делото – протокол за ПТП бл. №
1409414/19.09.2016г., уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано
пред застрахователя на 20.09.2016г., опис от същата дата и гласните доказателства,
събрани чрез разпита на св. Л. се установява, че в срока на застрахователното
покритие, на 19.09.2016г. , около 22:00 часа, гореописаното МПС претъпяло пътно
транспортно произшествие. При движение по път I-8, на км 0+100, ГКПП Калотина,
изход „леки - България“, процесното МПС, управлявано от св. Л., преминало с двете си
десни колела през препятствие на пътя - необезопасена и необозначена дупка. От
преминаването през дупката двете десни гуми били увредени. Същите вреди по
застрахования автомобил от реализираното ПТП се установяват и от преписката по
образуваната при ищеца щета № 0000-1261-16-207108, в т.ч. опис от 20.09.2016г.,
2
експертиза по щета и фактура.
От писмените доказателства по делото – протокол за ПТП бл. №
1409414/19.09.2016г., уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано
пред застрахователя на 20.09.2016г., опис от същата дата и гласните доказателства,
събрани чрез разпита на св. Л. и заключение на САТЕ, съдът приема за установено, че
причина за процесното ПТП и щети на застрахованото МПС била необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно на път I-8, км 0+100, ГКПП Калотина, изход
„леки - България“, през която МПС преминало и по този механизъм били увредени
двете десни гуми, които били спукани и спаднали.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установявало, че на
пътното платно имало дупка и щетите настъпили от попадане на автомобила в нея са
неоснователни. Макар и съобразно отразеното в писмото от МВР, ОДМВР – София,
административно-наказателна преписка да не била образувана по протокол за ПТП бл.
№ 1409414/19.09.2016г. и снимков материал да не бил изготвен, протоколът
обективира удостоверяване, че местопроизшествието било посетено от служител на
КАТ /излишното НЕ в бланката е зачертано/. Протоколът за ПТП представлява
официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК и обвързва съда да приеме,
че на конкретната дата и час, на мястото на произшествието се намирал описаният в
протокола лек автомобил, с описаните видими щети, както и че на пътното платно се
намирала необозначена и необезопасена дупка.
Разпитан, св. Л. излага, че в тъмната част на денонощието управлявал автомобил
„Ауди А8“ в посока от България за Сърбия. Движил се със скорост около 30-40 км/ч,
тъй като участъкът бил със завои. Имало отбивка и следвало спускане по еднопосочен
път. Преди да навлезе в ГКПП – Калотина, едната част на управлявания от него
автомобил преминала през големи дупки на пътното платно, които свидетелят не
забелязал поради тъмнината. Датчиците на автомобила сигнализирали за проблем в
гумите и свидетелят Л. спрял. Гумите от едната страна на автомобила се били спукали
и спаднали до долу. Същите били нископрофилни и по тях се виждали цепнатини.
Свидетелят сигнализирал органите на МВР и произшествието било посетено от патрул.
Съставен бил протокол за настъпилото ПТП, в който свидетелят положил подпис. При
преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира напълно показанията на
разпитания по делото свидетел. Показанията му възпроизвеждат непосредствени
възприятия, безпротиворечиви са и следва да бъдат кредитирани, тъй като изцяло
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и заключение на САТЕ.
Доводите на ответника за изключен риск поради употреба на алкохол от водача,
умишлени действия и др. са неоснователни. Неоснователни са и доводите на ответника
за вина/съпричиняване за настъпването на ПТП от страна на водача на л.а. В
доказателствена тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл.
3
154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по делото
доказателства – писмени и гласни такива и заключение на САТЕ възраженията на
ответника не се установяват.
Съобразно изслушаното по делото заключение на съдебната автотехническа
експертиза вредите, които получил застрахованият автомобил отговарят на описания
механизъм на ПТП и щетите по него били в причинна връзка с настъпилото на
19.09.2016г., около 22:00 часа на път I-8, км 0+100 ПТП.
Съгласно изслушаното заключение по САТЕ сумата на щетите по
застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на
1 138.52 лева. От представената по делото фактура № **********/20.09.2016г. и касов
бон се установяват и сторени разходи за репатриране на автомобила в размер на сумата
226.60 лева. Видно от преводното нареждане от 15.12.2016г. по същата щета
застрахователят-ищец заплатил на собственика на увреденото МПС сума в размер на
1 106.58 лева, представляваща застрахователно обезщетение.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
настъпване на процесното ПТП и щети на застрахованото МПС било необезопасено
препятствие на пътното платно на път I-8, км 0+100. За претърпените щети
застрахователят – ищец изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на сумата 1 106.58 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона
за задълженията и договорите, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било
длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50
от Закона за задълженията и договорите.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за
осъществен фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД: наличие на
договор за застраховка имущество, плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Досежно
правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът намира, че
същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на нормата на
чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо установяването по
делото на следния фактически състав – виновно противоправно поведение на
служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
4
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между
поведението на виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията
не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на
които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени
при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и
когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната
работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането,
когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от
техническите и други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл
Постановление 9/1966г. на ВС.
С нормите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал.1 ЗП на А."П.И", е възложено
задължението за управление, изграждане, ремонт и поддържане на републиканските
пътища. Съобразно чл. 48, ал.1, т. 1 ППЗП в задължение на А."П.И." е поставена
поддръжката на републиканските пътища извън границите на урбанизираните
територии, както и платното (платната) за движение на републиканските пътища в
границите на селата и селищните образувания. Предвид легалната дефиниция на
понятията „поддържане на пътищата“ и „ремонт на пътищата“ в параграф 1 от ДР на
ЗП – вмененото с горецитираната норма задължение за А."П.И." се изразява в
извършването на дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, дейност по възстановяване и
подобряване на транспортно – експлоатационните качества на пътищата и
привеждането им в съответствие с изискванията на движението.
Неоснователно е възражението на ответника, че тъй като препятствието било в
зоната на ГКПП – Калотина, урегулирана от Наредбата за ГКПП, ответникът А."П.И"
не носел отговорност за процесната щета. Наредбата предвижда, че ГКПП са
обособени територии със специален режим на пропускане и охрана. С наредбата се
определят организацията, дейността и управлението на ГКПП, разположени на
вътрешните и външните граници, както и взаимодействието между службите за
граничен контрол в Република България. Безспорно по делото се установява, че
процесното ПТП настъпило в резултат наличието на неотремонтирана, необезопасена
и необозначена дупка на пътното платно на републикански път I-8, км 0+100 (път
първи клас, включен в списъка на републиканските пътища в България), задължението
за поддръжка и ремонт на пътното платно на който по горните доводи на съда към
датата на ПТП нормативно било възложено на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Наредбата за ГКПП не отнема тези задължения на ответника А."П.И". Неизпълнението
на цитираното законово задължение от отговорните служители в агенцията,
представлява противоправно и виновно, във връзка с чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поведение при
изпълнение на възложената им работа, което във връзка със събраните гласни
5
доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, било в причинна връзка с
настъпилите щети на МПС. Поради това и съдът намира за доказан по делото
фактическия състав на нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според
заключението по изслушаната САТЕ е 1 138.52 лева, към която сума следва да се
прибавят и разходите за репатриране на автомобила в размер на сумата 226.60 лева.
Размерът на действителните вреди е по-голям от размера на изплатеното от
застрахователя обезщетение. Поради това регресното право на ищеца възникнало за
по-малката от двете суми и ликвидационните разноски. По тези мотиви съдът намира
претенцията на ищеца–застраховател за основателна за пълния предявен размер от
1 126.58 лева – заплатено застрахователно обезщетение.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца размер на 1 126.58 лева. Ето защо
претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен. Следва да се уважи и претенцията
на ищеца за присъждане на законна лихва от депозирането на заявлението по чл. 410
ГПК в съда на 01.07.2021г. до окончателното погасяване.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Регресното право на застрахователя по чл. 410, ал. 1 КЗ възниква по силата на
закона и дава право на застрахователя да търси от делинквента платеното обезщетение
при изпълнение на задължението му по носене на риск. В дадената от законодателя
уредба липсват срокове за упражняване регресното застрахователно право на
застрахователя и корелативно свързаното с него задължение на делинквента, предвид
на което, съдът намира, че приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. За изпадане
в забава на длъжника по регресното право е необходимо същият да бъде поканен от
кредитора – застраховател. Видно от представената покана и разписка за получаването
й ответникът получил поканата да заплати на ищеца процесното обезщетение на
10.08.2017г. При приложение на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпаднал в забава с
получаването на поканата. Ищецът претендира обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД за
период на забавата от 30.06.2018г. до 30.06.2021г., вкл. С помощта на лихвен
калкулатор съдът определя обезщетението в размер на претендираната от ищеца сума
от 343.32 лева, предвид на което предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
6
Ищецът доказва сторени по делото разноски в общ размер на 459.40 лева, от
които 29.40 лева – държавна такса, 300 лева – за експертиза, 30 лева – за свидетел и
100 лева юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право
на разноски в размер на 459.40 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 79.38 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 38637/2021г. по описа на СРС, 70-и състав.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А."П.И", ЕИК *********, с адрес гр.
София, пл. “М.” 3, дължи на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, по предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, сумата
1 126.58 лева – обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А8“, с рег.№ *********, настъпили в резултат на реализирано на 19.09.2016г. ПТП,
на път I-8, на км 0+100, ГКПП Калотина, изход „леки - България“, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 01.07.2021г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 343.32 лева, представляваща
обезщетение за забава за плащането на горната главница за периода от 30.06.2018г. до
30.06.2021г., за които вземания на 09.07.2021г. по ч.гр.д. № 38637/2021г. по описа на
СРС, 70-и състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А."П.И", ЕИК *********, с адрес гр.
София, пл. “М.” 3, дължи на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, сумата 459.40 лева –
разноски, сторени в производството пред СРС и сумата 79.38 лева - разноски, сторени
в производството по ч.гр.д. № 38637/2021г. по описа на СРС, 70-и състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7