№ 358 / 3.6.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито
съдебно заседание на 03.04.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН И.
при
секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 2260 по описа за 2018 г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Разглежда
се ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Предявен е
от К.С.Н. *** с ЕГН ********** срещу Д. В. И. ***,,Двадест и
три‘‘№5 с ЕГН ********** ревандикационен иск, за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на ¼
ид.ч. от следния недвижим имот:-Реална част
с площ от около 1767 кв.м., представляваща част от УПИ V(пет), пл.№266 в кв.101 по
кадастралния и регулационния план на с.Славотин, общ.Монтана, ул.,,Първа‘‘№29,
която реална част е с граници:от север-улица, а от останалите три страни-реални
части от същия УПИ V, владяни от други лица, включително от ответника,
които граници са ясно маркирани с ограда от колове и мрежа, така, както е
отразена на представената към исковата молба Скица от 31.03.1989г. и да бъде
осъден Д.В.И. да отстъпи собствеността и да предаде владението на ищеца върху
южната третина от посочения имот, с площ от 450кв.м., представляваща ромб със
страни:от изток-права линия, която отстои в южната си част от източната граница
на УПИV на 17
метра,, а в северната си част на 23 метра, от запад-права линия, която отстои в
южната си част от западната граница на УПИ на 24 метра, от север-права линия с
дължина 27 метра, успоредна на съществуващите улици и от юг-права линия с
дължина 23 метра ,успоредна на двете улици, отстояща от горепосочената северна
линия на 18метра, а от масивната сграда на ответника- на 4 метра.
В исковата
молба се излагат твърдения, че ишецът е собственик по наследство на ¼
ид.ч. от гореописаната реална част от недвижим имот с площ от 1767кв.м. Правата
върху имота К.Н. е придобил като наследник на Славомир Н. Русинов, починал на
21.07.2997г.
Твърди се ,
че реалната част се владее от наследодателите на ищеца-Никола Русинова Н. и Славомир Н. Русинов, а след смъртта им-от ищеца и от
неговата сестра, която реална част е оградена и обозначена повече от 40г. с
мрежа и циментови колове.
Ищецът
твърди, че преди по-малко от 4г. ответникът И. е разрушил оградата в южната третина
от неговия имот. Ответникът оспорвал правото му на собственост и неоснователно
твърдял, че е собственик на ½ ид.ч. от целия УПИ V. В разградената част от имота
ответникът пускал на паша своите
селскостопански животни, като животните унищожили лозе на ищеца, засадено в
тази част от имота.
Поради
гореизложеното за ищеца е възникнал правния интерес от предявения иск.
Изпълнена е
процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът не е
подал писмен отговор на исковата молба, поради което за него са настъпили
последиците, предвидени в чл.133 от ГПК законни последици.
Съдът, въз
основа на закона и на събраните по делото доказателства и на основание чл. 235,
ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установеното следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за разглеждане,
предявен от и срещу надлежните страни в производството.
Разгледан
по същество, искът се явява основателен.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни, прието е и е изслушано заключение на вещо лице
по назначената съдебно-техническа експертиза.
Съображенията на съда са следните:
За да бъде
уважен ревандикационен иск с пр. основание чл. 108 от ЗС, от ищецът при
условията на пълно главно доказване следва да се установени следните обстоятелства:
ищецът да е собственик да процесния имот; имотът да се намира във владение на
друго лице, което го владее или държи, без да има годно правно основание за
това.
От
представените по делото писмени доказателства може да се заключи, че ищецът
действително притежава право на собственост върху процесния имот-1/4 ид. ч. -Реална
част с площ от около 1767 кв.м., представляваща част от УПИ V(пет), пл.№266 в кв.101 по
кадастралния и регулационния план на с.Славотин, общ.Монтана, одобрен със
Заповед № 922/19.04.1935г., целият с площ от 7010кв.м., с административен адрес
ул.,,Първа‘‘№29, която реална част е с граници:от север-улица, а от останалите
три страни-реални части от същия УПИ V, владяни от други лица, включително
от ответника, които граници са ясно маркирани с ограда от колове и мрежа, така,
както е отразена на представената към исковата молба Скица от 31.03.1989г.
Вън от
горното, на основание давностно владение, от показанията на свидетелите
Тонислав И. Христов и Вълко И. Вълков,на които съдът дава вяра като
еднопосочни, логични и безпристрастни, също се установява право на собственост
върху процесния имот, продължило повече от 10 години от ищеца и от неговите
наследодатели.
От
показанията на същите свидетели се установява и, че ответникът неправомерно
владее и пречи на К.С.Н. да упражнява в пълен обем правото си на собственост
върху процесната южна третина от имота, като разрушил съществуващата на място
ограда и пускал свои животни да пасат там.
От приетото
по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза/коя съдът
изцяло кредитира като компетентно и обективно изготвена/, се установява, че
процесния имот на ищеца е бил заграден, като оградата е разрушена, но има следи
и белези, че на място е имало ограда-при отговора си на поставена задача №1
експертът сочи, че точка ,,А‘‘представлява вдлъбнатина в земята, където се
твърди, че е имало кол, и точка ,,А‘‘ по права линия към югозападен ъгъл на стопанската сграда в
съседен имот е била също продължение по права линия на съществуваща и
материализирана ограда между точни с №4,5,6.
От
изготвената СТЕ по делото, вещото лице категорично установява, което е изразила
графически в площ и граница на скица-приложение №1, на л.64 от делото, че
спорната разградена южна част от процесния имот, която се владее към момента от
ответника и е разградена, е с плош от 243 кв.м./оцветена в жълт цвят, изразена
между точки на скицата с №№т.А-т.7-т.6-т.А.
Вешото лице
установява, че общата площ на процесния имот: Реална част представляваща част от УПИ V(пет), пл.№266 в кв.101 по
кадастралния и регулационния план на с.Славотин, общ.Монтана, одобрен със
Заповед № 922/19.04.1935г., целият с площ от 7010кв.м., с административен адрес
ул.,,Първа‘‘№29, която реална част е с граници:от север-улица, а от останалите
три страни-реални части от същия УПИ V, владяни от други лица, включително
от ответника, които граници са ясно маркирани с ограда от колове и мрежа, така,
както е отразена на представената към исковата молба Скица от 31.03.1989г., е с
по-голяма площ от посочената от ищеца-1767кв.м., а именно-1786кв.м.
Съдът, въз основа на закона и на
събраните по делото доказателства и на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр.
с чл. 12 от ГПК, намира за установеното следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за разглеждане,
предявен от и срещу надлежните страни в производството.
Разгледан
по същество, искът се явява основателен.
Мотивиран
от горното, съдът намира, че предявеният ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС,
като основателен и доказан следва да бъде уважен, тъй като са налице всички
законови предпоставки за неговото уважаване.
Съдът
намира на първо място, че ревандикационния иск, в частта си относно признаване
в полза на ищеца на правото на собственост върху процесния имот-реална част,
следва да се уважи като квадратура на имота така, както е дадена тя от вещото
лице-1786кв.м., което няма да е решение, постановено свръхпетитум, тъй като
ищецът е посочил имота като площ приблизително-около 1767кв.м., а не в
абсолютна стойност, тъй като самият той не е имал представа за точната
квадратура на имота си.
Относно
втората част на ревандикационния иск-да бъде осъден ответника да върне на ищеца
владението върху разградената южна третина от имота, съдът намира, че отв.И. следва да бъде осъден да предаде частта от имота,
която владее, според площта му, описано от вещото лице в приложената скица от
243кв.м. Въпреки това съдът няма да постановява отхвърлителен диспозитив за
разликата от претендираните 450кв.м., съгласно трайно установената съдебна
практика в подобни случаи.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца К.С.Н.
следва да бъдат присъдени деловодни разноски, съгласно приложен списък на
разноските.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 108 от ЗС
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Д.В.И., ЕГН **********, адрес:с***,
че К.С.Н., ЕГН **********, адрес: ***
е собственик на 1/4 ид.ч. от следния недвижим имот:- Реална част с площ
от 1786 кв.м., представляваща част от УПИ V(пет), пл.№266 в кв.101 по
кадастралния и регулационния план на с.Славотин, общ.Монтана, одобрен със
Заповед № 922/19.04.1935г., целият с площ от 7010кв.м., с административен адрес
ул.,,Първа‘‘№29, която реална част е с граници:от север-улица, а от останалите
три страни-реални части от същия УПИ V, владяни от други лица, включително
от ответника, които граници са ясно маркирани с ограда от колове и мрежа и
които гранции са обозначени на Скица-Приложение №1, изготвена от вещото лице Л.И.
по назначената от съда съдебно-техническа експертиза по делото, л.64 от делото,
подписана от съда и неразделна част от решението, в сив и плътен жълт цвят, и
който имот е обозначен на скицата между следните точки:№№т.А-т.9-т.1-т.2-т.4-т.Б-т.А,
като ОСЪЖДА Д.В.И.,
ЕГН **********, адрес:с*** ДА ПРЕДАДЕ
на К.С.Н., ЕГН **********, адрес: *** ВЛАДЕНИЕТО
върху: разградената
южна третина от посочения имот, с площ от 243кв.м.,
представляваща ромб, така както е обозначена на Скица-Приложение №1, изготвена
от вещото лице Л.И. по назначената от съда съдебно-техническа експертиза, л.64
от делото, подписана от съда и неразделна част от решението, оцветена в плътен
жълт цвят и обозначена между точки на скицата:№№т.А-т.7-т.6-т.Б-т.А.
ОСЪЖДА
Д.В.И., ЕГН **********, адрес:с*** ,,
ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Н., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 1333,64лв. деловодни разноски, направени по
гр.д.№ 2260/2018г. по описа на РС-Монтана, съгласно приложен по делото списък
на разноските.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: