Р Е Ш Е Н И Е №

 

         гр. София, 24.06.2019г.

                                     

                               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 3198 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП (чл. 95, ал. 1 и чл. 95б, ал. 1, т. 2,  след изм. ДВ, бр. 28 от 2018г., в сила от 29.03.2018г.). 

 

Ищецът М.А., гражданин на Италия, твърди, че по занятие е композитор, важно място в дейността на когото заемат преработката и аранжиментите на класически творби или нови композиции, включващи елементи от класически творби на композитори от ХVІІІ-ХІХ век. Той се занимава професионално и по занятие  с музикално продуцентство, както и като студиен музикант. М.А. е член на Италианското дружество за колективно управление на авторски права  (S.I.A.E.) от 1986г.

Във връзка със своята професионална дейност ищецът е издател и продуцент на музикален албум „Destiny“ на артистичната група „Хипнотик“. Групата е  регистрирана под номер АП-293 от Публичния регистър на наименованията на артистичните групи към Министерство на културата, съгласно Наредба за регистриране на наименованията на артистичните групи. Ищецът е организирал и финансирал звукозаписа на албума, като е наел  съответния персонал, а също и студийно време в Stone Recording Studio в гр. Рим, Италия. Той  е още автор на аранжиментите на всички произведения, чиито звукозаписи са включени в изданието, с изключение на произведението „Лудо Младо“. Участвал е и с инструментално изпълнение на пиано и кийборд (синтезатор).

Албумът „Destiny“ е бил издаден на материален носител Compact Disk (CD), като е бил публикуван и разпространен след своето първо представяне пред публика на 04.06.2014г. в Sofia Live Club. Авторските и сродни права на ищеца се доказват с издадено от Министерство на културата Удостоверение № 418235 от 04.04.2014г. и от  името на ищеца, посочено по обичайния за това начин върху обложката на изданието на албума върху материален носител. Правото на ищеца да записва, преработва, аранжира, продуцира, издава и разпространява произведенията от албума се доказва с Разрешение за използване от 21.03.2014г., издадено от  S.I.A.E. (чл. 40 от ЗАПСП).  

Като автор на аранжиментите на произведенията от албума, като продуцент или изпълнител ищецът не е давал на ответниците съгласието си за използване на произведенията по никакъв начин и в частност не е давал съгласие за тяхното публично възпроизвеждане и изпълнение било чрез звукозапис, било чрез публично изпълнение на живо, било чрез смесен подход, съчетаващ двата вида използване. Изрично с нотариална покана, връчена на 12.07.2014г. чрез нотариус В.М., рег. № 053, ищецът  е забранил на ответницата М.Н. в  лично качество, както и като изпълнител и ръководител на артистична група „Хипнотик“ да използват произведенията по какъвто и да било начин.

Въпреки това на 31.10.2014г. в Mall Galleria в гр. Бургас се е провел концерт на артистична група „Хипнотик“ в състав от ответниците, на който на живо е била изпълнена песента от албума   „Destiny“ Buba Mara и част от Симфония № 5 на Лудвиг Ван Бетовен в авторска преработка и авторски аранжимент на ищеца. Като подложка на инструменталните партии  е бил използван част от звукозаписа, включен в албума, чийто продуцент е ищецът и чиито  инструментални изпълнения на пиано и кийборд са били включени в звукозаписа. Концертът е бил безплатен за публиката, но на ответниците е бил заплатен хонорар от „Галерия Бургас“ АД. Изпълнението на ответниците е било заснето от свидетел и отделно публикувано във Фейбук профила на    Mall Galleria в гр. Бургас, представени на  CD по делото.

На 15.12.2015г., след 18.00 часа, в гр. Златица в читалище „Христо Смирненски 1899“ също е бил проведен концерт на живо на артистична група „Хипнотик“ в състав от ответниците. Измежду изпълнените произведения е била и част от Симфония № 5 на Лудвиг Ван Бетовен в авторска преработка и авторски аранжимент на ищеца. Като подложка на инструменталните партии  е бил използван част от звукозаписа, включен в албума, чийто продуцент е ищецът и чиито  инструментални изпълнения на пиано и кийборд са били включени в звукозаписа. Видеозапис от изпълнението е бил публикуван в регионалния новинарски сайт www.srednogorie.bg. Концертът е бил безплатен за публиката, но е бил заплатен хонорар от О.З.на ответниците. Съгласно план – сметка за културните мероприятия на общината, публикуван на сайта й, бюджетът за коледно-новогодишни тържества е бил общо 4 000 лева.

  На 05.05.2015г. в зала „Арена Армеец“ в гр. София е бил проведен концерт на артистичната група, отново като трио, в състав ответниците. Измежду изпълнените на живо  произведения е била песента „Libertango“ на композитора Астор Пиецола в авторска преработка и авторски аранжимент за квартет, създадена от ищеца и регистрирана в   S.I.A.E., издадена и в   албума   „Destiny“ . От преработката и аранжимента на ищеца са били използвани от такт номер 20 до такт номер 43, изсвирен е бил ауфтакта на такт номер 67 и след това са били изсвирени 16 такта от номер 4 до номер 20 включително. Изпълненията са били излъчени на запис по БНТ 1 на 06.05.2015г. от 17.55 часа. Ищецът сочи и адрес в интернет портала Youtube, където може да бъде чуто произведението. Концертът е бил безплатен за публиката, но  е бил заплатен хонорар от бюджета на отбраната на ответниците.

На 31.12.2014г. музикалното произведение „Sway“, част от  албума   „Destiny“, е било изпълнено на живо в студиото на БНТ 1, като част от телевизионното предаване „Здравето отблизо“. Изпълнението пред публика е било възприето от неограничен брой лица, зрители на БНТ и на конкретното издание на телевизионното предаване в този ден. Видеозаписът може да бъде видян в архив на сайта на БНТ по посочен в исковата молба линк. Произведението е било в авторски аранжимент и преработка на ищеца и е регистрирано като такова в   S.I.A.E., както и в Министерство на културата.  При изпълнението на ответниците са използвани оркестрацията за квартет, създадена от ищеца на пиесата от аувтакта на номер 42 до края. Използвана е изцяло структурата на произведението, като се наблюдава неразрешена намеса във файловете на цялостния аранжимент, възпроизведени и като запис на play-back, който включва не само оркестрацията на квартетните партии, а всички останали инструменти, бийтове, семпли и допълнителни ефекти.   

Ищецът не е предоставял съгласие и на организаторите на концертните изпълнения и излъчвания, съответно ответниците няма как да предоставят такова съгласие на организаторите на тези концерти. 

Поради нарушените му авторски и сродни права и претърпените имуществени вреди (чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАПСП), ищецът претендира заплащане от ответниците солидарно на сумата от 10 000 лева, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (24.11.2017г.) до окончателното плащане. 

Ищецът иска още да бъдат осъдени ответниците  да преустановят всяка дейност, свързана с нарушаването на авторските и сродните му права, като бъдат задължени да се въздържат от действия или бездействия,  с които биха накърнили тези права за в бъдеще.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

 

Ответниците М.Н.Н., Б.С.К. и М.С.Х. оспорват исковете.

Липсват твърдения за извършени нарушения към датата на завеждане на исковата молба - твърденията са за нарушения, осъществени през 2014г. и 2015г. Ответниците не са пасивно легитимирани по иск за заплащане на възнаграждение по чл. 19 от ЗАПСП в случаите на публично изпълнение на живо и чрез запис. Ответниците не са организатори на процесните концертни събития. Приложима е разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗАПСП. В случай, че се установи, че са използвани авторски аранжименти и чужди звукозаписи, дължимите се на авторите отчисления (роялти) е следвало да бъдат заплатени от организаторите  на концертите чрез съответната организация за колективно управление на права.

Ищецът не е придобил правото от авторите на процесните музикални произведения и техните оригинални аранжименти да преработи същите като създаде нови аранжименти (чл. 18, ал. 2, т. 8 от ЗАПСП). Ищецът не е получил правото да преработи оригиналните музикални произведения и от италианската организация за колективно управление на права. Представеното с исковата молба удостоверение  касае само правото за използване на произведенията с цел пускането им  в обръщение на аудио-видео носител, т.е. урежда т.нар. „механични права“ за тираж от 2 000 копия, но не отстъпва правото да преработва произведенията. Тази организация и не управлява правата за преработка на музикални произведения и аранжименти. Ищецът не е продуцент на албума  „Destiny“. За да бъде такъв е необходимо да е придобил  съгласието за осъществяване на първоначалния запис на произведенията от техния автор и изпълнители (чл. 76, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗАПСП), а ответниците като артисти-изпълнители не са сключвали договор с ищеца и не са давали съгласие за звукозаписване на техните изпълнения за целите на издаването и тиражирането на албума. С нотариална покана от 04.07.2014г. М.Н., като представител на група „Хипнотик“ изрично е забранила използването на звукозаписите от този албум. Ответниците не са организатори на концертите  и не попадат в категорията  „ползватели“, съответно не носят задължение да уреждат тези изяви и да заплащат възнаграждения на авторите. Не е било необходимо индивидуално съгласие на ищеца за осъщественото използване на произведенията по време на събитията. Ответниците се позовават на разпоредбата на чл. 40, ал. 13 от ЗАПСП. Това би било ако авторът изрично и писмено е изразил  пред съответната организация за колективно управление на права  своето несъгласие за колективно управление. Адресат на такава забрана не са и артист-изпълнителите. Ответниците се позовават на списък на авторите оттеглили правата си за колективно управление. Ответниците не са задължени лица да уреждат, събират и  разпределят възнаграждения за публично изпълнение. Публично изпълнение на живо и чрез запис на дадено произведение не може да бъде забранено от неговия автор по отношение на конкретно лице, освен при промяна в убежденията му. На концертните събития, състояли се на 31.10.2014г., 31.12.2014г., 05.05.2015г. и 15.12.2015г. ответниците не са изпълнявали произведенията в аранжименти на ищеца, нито са използвали като подложка и звукозаписи, включващи записани изпълнения на ищеца. Произведенията са били изпълнени или  с оригинални авторски аранжименти или  с оркестрация на самия оригинален аранжимент. Използвани са собствени звукозаписи за подложка. Ответниците подробно изясняват обстоятелствата.     Получените хонорари са само за труда на ответниците като артист-изпълнители. Ответниците оспорват представените и посочени от ищеца видеоклипове. Дори да се установи тяхната автентичност, музикалните изпълнения във видеоклиповете се отличават  като аранжимент с аранжиментите на ищеца от приложения от него запис на музикален албум. Ответниците отговарят конкретно и на всяко едно от твърденията на ищеца в исковата молба относно отделните събития, съответно твърденията за нарушени авторски права. 

Предявеният паричен иск се оспорва и по размер. Сумата следва да бъде намалена до размера на евентуалните действителни вреди, изчислени по правилата за събиране и разпределение на авторски възнаграждения на ОКУП, който е значително по-малък от претендираната сума.

Ответниците също претендират направените по делото разноски.

От ищеца е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения.

 

            Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

            Ищецът е продуцент на музикалния албум „Destiny“, като е организирал  осъществяването на записите в албума и осигурил финансирането. За правото на ищеца да записва, преработва, аранжира, продуцира, издава и разпространява произведенията от албума се представя Разрешение за използване от 21.03.2014г., издадено от  S.I.A.E., италианска организация за  колективно управление на права, в която членува ищецът, звукозаписите са били осъществени в Stone Recording Studio - Рим, Италия, както и от ищеца е било възложено последващо производство на дискове, съгласно Удостоверение № 418235 от 04.04.2014г. на заместник – министър на културата в Р България за извършване на сделка за възлагане на производство на матрици със запис и на възпроизвеждане на оптични дискове и на други носители със запис, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Ищецът е бил посочен като продуцент върху обложката на албума (опаковката), представена по делото заедно с диск,  презумпция за това негово качество (чл. 72б от ЗАПСП), което не се опровергава, а се потвърждава по делото.   

            Музикалните произведения в албума  „A Fifth of Beethoven“ (Симфония № 5 с автор на музиката  Лудвиг ван Бетовен),  „Libertango“ с автор на музиката Астор Пиецола,  „Sway“ с  автор на музиката Пабло Белтран Руиз  и „Buba Mara“ - фолклорна песен, както и всички останали, освен „Ludo Mlado“ (с автор на музиката Атанас Бояджиев), са били посочени в обложката на албума (опаковката) като аранжирани от ищеца - обстоятелство, което също не се опровергава по делото (чл. 6, ал. 1 от ЗАПСП).

Ищецът е бил и изпълнител при записите – с изпълнение на пиано и кийборд (синтезатор), обстоятелство посочено върху обложката на албума и неопровергано по делото (чл. 72б от ЗАПСП).

Ответниците също са участвали в осъществяване на звукозаписите - като изпълнители, част от артистичната група  „Хипнотик“ (тога квартет), съответно с изпълнения на  цигулка, виола и виолончело. Обстоятелството е  било посочено и върху обложката на албума (чл. 72б от ЗАПСП).

 Албумът е бил представен пред публика на 04.06.2014г. в Sofia Live Club.

След промени в състава на  артистичната група  „Хипнотик“ (вече трио, с участие на ответниците), от ищеца е била изпратена нотариална покана до М.Н.Н., в лично качество и като ръководител на групата, получена на 15.07.2014г. Съгласно поканата, ищецът е заявил, че считано от датата на получаване на поканата, в качеството си на продуцент и на автор на аранжиментите на конкретно посочени музикални произведения, включително  „A Fifth of Beethoven“, „Libertango“,  „Sway“ и „Buba Mara“,   забранява  да се използва по какъвто и да било начин, при публични изпълнения на живо или чрез запис, в дигитален вид, чрез електронна съобщителна мрежа, както и чрез включване на част или изцяло в аудиовизуални клипове в Интернет или чрез излъчване по безжичен способ,  произведенията. По делото не се оспорва, че за поканата, съдържаща посочената забрана, са узнали и останалите ответници – членове на артистичната група. 

 След тази дата групата е имала концертни участия като трио, за които не е спорно, че е имало заплащане за изпълненията.

На 31.10.2014г. в Mall Galleria в гр. Бургас се е провел концерт, на който на живо е било изпълнено произведението  „Buba Mara“ и част от Симфония № 5 на Лудвиг Ван Бетовен.

За изпълнението на  Симфония № 5 на Лудвиг Ван Бетовен не се установява да е било в авторски аранжимент на ищеца. Не се установява и като подложка на инструменталните партии да е бил използван част от звукозаписа, включен в албума „Destiny“, съответно да са звучали   инструментални изпълнения на пиано и кийборд в  изпълнение на ищеца.

За обстоятелството от ищеца са представени записи на CD, но там звучи оригиналният аранжимент на произведението от Уолтър Мърфи. От вещото лице по съдебно-техническата експертиза (А.А.А., компютърен специалист), изследвало представения от ищеца запис, както и такъв в социалната мрежа Facebook, поддържано от търговския център, е установено, че в самото начало на произведението има пълно заглушаване и наслагване на друг звук. Съгласно заключението на вещото лице музикант М.К.Л.,  непосредствено след началния брейк на барабаните вече има студиен звук – произведение в оригиналния аранжимент на Уолтър Мърфи. Други доказателства във връзка с това изпълнение по делото не са събирани, при което и не се установява  друго, различно изпълнение от ответниците.

    При изпълнението на „Buba Mara“, за което по делото  също е представен диск със запис и от вещото лице компютърен специалист е установено, че няма данни за допълнителна обработка, както и записът е автентичен, също не е била използвана подложка  (използван звукозапис) от   албума   „Destiny“. В записа липсват ярките темпови отклонения и тембровото богатство, за което в записа на албума допринасят всички живо записани инструменти, но аранжиментът на изпълненото музикално произведение от ответниците е взаимстван от този на ищеца. Налице са идентични музикални фрази, форма, почти еднакви линии в соловите и акомпаниращите партии.

В този смисъл е основното заключение на вещото лице музикант М.К.Л., допълнителното му заключение (че аранжименът на ответниците при изпълнението  е базиран на този на ищеца), както и изслушаното по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК заключение на вещото лице Ю.Г.С., също музикант – че има връзка между инструменталната версия на ищеца и тази на ответниците, поради използването на специфични, типично инструментални приоми, които водят и до сходство в цялостната картина на двете версии и като по-раздвижена солистична фактура, и като обща звучност; формалната прилика е в осемтактовия бридж между рефрен и куплет, който като творческо решение е сходен.

Вещите лица са отличили аранжимента на ищеца от този на произведението „Buba Mara“ в саундтрака на филма „Черна котка, бял котарак“ от режисьора Емир Костурица, като добило широка известност между множеството версии на фолклорната песен и са потвърдили творческия елемент при аранжимента на ищеца. По-конкретно вещото лице Л. е посочило, че при аранжимента на ищеца основната мелодия е раздадена на струнния квартет, има промени в мелодиите, добавени гамовидни и хроматимни пасажи и различни темпови отклонения; финалът на творбата е различен.    

По делото не може да бъде ценена клетвената декларация на Христо Качулков във връзка със записа на музикалното произведение „Buba Mara“ (стр. 126), тъй като се касае за свидетелски показания, дадени не по установения в закона (Гражданския процесуален кодекс) ред, но обстоятелствата по изпълнението безспорно се установява от представения от ищеца диск и изслушаните експертизи.

   На 15.12.2014г. ответниците са участвали в концерт в гр. Златица в читалище „Христо Смирненски 1899“, проведен  на живо. Отново е била изпълнена част от  Симфония № 5 на Лудвиг Ван Бетовен. По делото е представен файл от излъчена информационна емисия от регионален новинарски сайт, съдържащ част от изпълнението, без следи от допълнително обработка, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице компютърен специалист. 

Не се установява изпълнението да е било в аранжимента на ищеца, както и не се установява  като подложка на инструменталните партии да е  бил използван част от звукозаписа, включен в албума „Destiny“ с продуцент  ищецът и чиито  инструментални изпълнения на пиано и кийборд са били включени в звукозаписа на това музикално произведение. Съгласно заключението на вещото лице М.К.Л., най-вероятно от ответниците е била създадена нова подложка – свален MIDI файл на оригинала на Мърфи от интернет, на който тембрите са били подменени с нови. 

  Ответниците са участвали и в концерт, проведен на 05.05.2015г. в зала „Арена Армеец“ в гр. София, като, освен другото, са изпълнили  произведението  „Libertango“. Изпълненията са били излъчени на запис по БНТ 1 на 06.05.2015г. от 17.55 часа. Запис на предаването е бил представен по делото от Българската национална телевизия.

Не се установява изпълнението  да е било в авторски аранжимент, създаден от ищеца – съгласно заключението на вещото лице М.К.Л., използваният аранжимент не е съответствал на създадения от ищеца. Разликата е била основно в ритъма, както и в аранжимента на ищеца е имало изсвирени няколко музикални линии от пианото и бандонеона.

Междувременно на 31.12.2014г. ответниците са изпълнили на живо в студиото на БНТ 1, като част от телевизионното предаване „Здравето отблизо“, музикалното произведение „Sway“. Диск от предаването е постъпил по делото от БНТ, като и то може да бъде намерено като архивно в социалните мрежи. 

При изпълнението е бил използван съкратен вариант на подложката, създадена от ищеца (в този смисъл е заключението на вещото лице музикант М.К.Л. по основното заключение), както и се  установява  нарушение на правата на ищеца във връзка с аранжимента.

Вещото лице е дало  понятие за думата аранжор -  в смисъл на оркестратор – който разработва музикалния материал за различен състав от този на оригинално създаденото произведение, за което са необходими определени знания и умения (което е близко и до общоприетото понятие за аранжимент като обработка, приспособяване, нагласа на музикално произведение за изпълнение на определен инструмент или състав от инструменти и гласове) и аранжор като професионален музикант, който благодарение на своите знания и умения и различни видове интерпретация би могъл коренно да промени звученето на дадена музикална творба, и е потвърдило авторството на ищеца при неговия аранжимент (че е резултата на творческа дейност) от гледна точка на добавените  музикални линии в различни инструменти, въпреки връзката и на аранжимента на ищеца, и на този на ответниците с версията на произведението на Майкъл Бубле.  

  Концертните участия на ответниците не са спорни по делото, както и не е спорно, а се установява, че за изпълненията им е имало  заплащане. По делото конкретно се установява, че за участието си в гр. Златица (50 минути), ответниците са получили възнаграждение от общо 3 200 лева (така представените документи от О.З.на стр. 181 и сл. по делото), както плащане не се оспорва от „Галерия Бургас“ ЕАД, съгласно писмо вх. № 112310/28.08.2018г.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

Основателни са твърденията на ищеца за нарушение на негово авторско право върху обекти на такова право по чл. 3, ал. 2, т. 2, вр. чл. 5 от ЗАПСП – аранжименти на музикалното произведение „Buba Mara“, при изпълнение от ответниците на 31.10.2014г. в Mall Galleria в гр. Бургас и на произведението „Sway“ на 31.12.2014г. в студиото на БНТ 1, като част от телевизионното предаване „Здравето отблизо“, в което са участвали ответниците.

Ищецът е автор на аранжиментите, резултат на негова творческа дейност, изразена в обективна форма – оркестрация и интерпретация на музиката, определящи звученето на  творбите. Ищецът изрично, преди 31.10.2014г. и 31.12.2014г., е забранил  в качеството си на автор на аранжиментите  да се използват по какъвто и да било начин, включително при публични изпълнения на живо или чрез запис, от ответниците. Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица (чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП), като за използване се смята и публичното представяне или изпълнение на произведението (чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП), при което, при забрана за ползване и ползване е налице нарушение на авторско право. Произведението се използва само след предварително съгласие на автора (чл. 35 от ЗАПСП), а сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе по накърняване или ограничаване на авторските права (чл. 72а от ЗАПСП).

 Същевременно основателни са и твърденията на ищеца за нарушение на негово сродно на авторското право – на продуцент на албума „Destiny“ с изпълнението от ответниците  на 31.12.2014г. на музикалното произведение „Sway“ от  албума   „Destiny“, в студиото на БНТ 1, като част от телевизионното предаване „Здравето отблизо“. Продуцент на звукозапис е физическото или юридическото лице, което организира осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му (чл. 85 от ЗАПСП), като продуцентът има изключителното право, освен другото, да разрешава срещу заплащане възпроизвеждането и разпространението на записа и преработката и синхронизацията му (чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗАПСП). В случая на ответниците към 31.12.2014г. е било изрично забранено да се използва по какъвто и да било начин, при публични изпълнения на живо или чрез запис, произведението като част от албума, продуциран от ищеца, и с ползването на албума, съответно въздействието върху записа на 31.12.2014г., това право е било нарушено.  

За нарушенията от 31.10.2014г. и 31.12.2014г. от ответниците е дължимо обезщетение (чл. 94, ал.1 от ЗАПСП, съответно чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП в редакцията след 29.03.2018г.) – за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушенията, при спазване на критериите по чл. 94, ал. 3 и ал. 4 от ЗАПСП.

С оглед събраните по делото доказателства, няма конкретни данни, с които обезщетението да може да бъде точно определено по размер по посочения по чл. 94, ал. 1 от ЗАПСП начин,  поради което следва да се приеме приложимо правилото на чл. 94а, ал. 1 от ЗАПСП (чл. 95а от ЗАПСП в редакцията след 29.03.2018г.) – когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, да се присъждат като обезщетение конкретно посочени в разпоредбата суми, а конкретният размер на обезщетението да е  по преценка на съда и отново при вземане предвид на  всички обстоятелства свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, при което да се въздейства и възпиращо и предупредително (чл. 94а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, съответно чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПС, в редакцията, в сила от 29.03.2018г.).

В случая съдът намира, че за  нарушенията на авторско право на ищеца за аранжиментите, съответно на правото му като продуцент, от 31.10.2014г. и от 31.12.2014г., следва да се присъдят обезщетения от по 500 лева, или общо 1 500 лева, което е минималното по ЗАПСП, при съобразяване, от една страна, че действително се касае за публични изпълнения от ответниците пред голям брой зрители, с публикуване на изпълненията и в социалните мрежи (излъченото по БНТ), макар не от ответниците, получено от ответниците възнаграждение за изпълненията и липсата на изразено от ответниците отрицателно отношение към нарушенията, но, от друга страна, и за отделни, еднократни нарушения, в рамките на минути, сравнително назад във времето,   при невисок реализиран от ответниците приход при изпълненията, както и нарушенията са относно част от обекти на авторското право при аранжиментите (чл. 3, ал. 3 от ЗАПСП). Същевременно при съпоставяне на твърдените като нарушени от ищеца права, броя на произведенията и на твърдените като извършени  нарушения, претендираното от ищеца обезщетение е по-скоро към минималното, установено в ЗАПСП, така както се посочи по-горе.

Нарушението на авторските и сродните права е основание за носене на отговорност, възприета от съдебната практика като разновидност на деликтната (чл. 45 и сл. от ЗЗД), при което отговорността на ответниците е по чл. 53 от ЗЗД – солидарна, и искането на ищеца за солидарно осъждане на ответниците  за обезщетение е основателно. В този смисъл са Решение № 803 от 05.12.2005г. по т.д. № 60от 2005г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 21 от 15.04.2009г. по т.д. № 711 от 2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 139 от 28.01.2016г. по т.д. № 60 от 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.   

Като акцесорни, основателни са и претенциите за лихва за забава от датата на исковата молба (24.11.2017г.) до окончателното плащане (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД).      

Неоснователно е възражението на ответниците за идентичност на аранжимента на ищеца с този от песента „Buba Mara“ от саундтрака на филма „Черна котка, бял котарак“ от режисьора Емир Костурица, съответно, че техният аранжимент е идентичен с това произведение. Налице е предположение за авторство на ищеца върху аранжимента по чл. 6, ал. 1 от ЗАПСП, което не се опровергава, а се потвърждава по делото, съгласно възприетото от фактическа страна. 

По делото се установява и качеството на ищеца продуцент на албума „Destiny“, включително при приложение на презумпцията на чл. 72б от ЗАПСП, която, съгласно възприетото от фактическа страна, не е опровергана. Неотносими са възраженията на ответниците във връзка с това дали ищецът  е придобил правото от авторите на процесните музикални произведения и техните оригинални аранжименти да преработи същите като създаде нови аранжименти в албума „Destiny“, както и дали има съгласие и как са уредени отношенията с изпълнителите.

Без значение са и изпълнителските права на ответника М.Н.Н., съответно изпратената от нея нотариална покана от 14.07.2014г. във връзка с нейните записани изпълнения на цигулка в албума. Тези сродни на авторското право права не са предмет на делото.  

Неоснователно е възражението на ответниците, че не са пасивно легитимирани да отговарят на предявените искове. При нарушение на авторско право или сродно право на носителя се дължи обезщетение, както и се претендира по делото, а в случая се установяват такива нарушения, поради което се присъжда и обезщетение. Не се касае за иск за заплащане на възнаграждение по чл. 19 от ЗАПСП в случаите на публично изпълнение на живо и чрез запис, както и е без значение кой е бил организатор на процесните концертни събития, съответно било ли е налице съгласие за публично изпълнение на живо и чрез запис от автора или упълномощена от него организация за колективно управление на авторски права, която договора, събира и изплаща дължимите възнаграждения (чл. 58 от ЗАПСП) и как са били платени авторски възнаграждения в този случай. Без значение и дали българското Сдружение „Музикаутор“ дължи управление на авторски права в случая и дали представлява ищеца или друга сродна чуждестранна организация. Обстоятелствата са неотносими към спора. В този смисъл са неотносими представените от ответника  списък на автори, забранили на „Музикаутор“ да управлява техните права, Правила за определяне на размера на възнагражденията, дължими при използване на музикални и свързани с тях литературни произведения при публично изпълнение на музика по време на концерти и други събития на Сдружение „Музикаутор“, Правила за разпределение на инкасираните от сдружението авторски възнаграждения за правата, които са му предоставени от авторите да управлява от тяхно име и за тяхна сметка на територията на Република България, удостоверение във връзка с това има ли забрана от страна на ищеца до Сдружение „Музикаутор“ да събира възнаграждение от негово име за използване на негови произведения по чл. 40, ал. 13 от ЗАПСП (отм. ДВ, бр. 28 от 29.03.2018г.) и какво възнаграждение би се платило на автора на аранжимента на произведението „Симфония № 5“, изпълнено по време на концерта в гр. Златица.

Основателни са възраженията на ответниците във връзка с останалите твърдения на ищеца за негови нарушени авторски права (върху аранжиментите) и сродни права (като продуцент и изпълнител, последното по чл. 74 и чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП).

Не се установява при изпълнението на ответниците в Mall Galleria в гр. Бургас като подложка на инструменталните партии да е бил използван част от звукозаписа, включен в албума „Destiny“, при което да са били нарушени правата на ищеца като продуцент и изпълнител по албума. Същевременно при изпълнението на ответниците на част от Симфония № 5 на Лудвиг Ван Бетовен е бил ползван авторски аранжимент на Уолтър Мърфи.

Същото е било при изпълнението в гр. Златица на същото произведение - част от Симфония № 5 на Лудвиг Ван Бетовен. Ползваният авторски аранжимент е бил на Уолтър Мърфи, както и не се установява при изпълнението на ответниците като подложка на инструменталните партии да е бил използван част от звукозаписа, включен в албума „Destiny“. Така не се установяват нарушени права на ищеца, както се твърди при това изпълнение – авторски (върху аранжимент) и сродни (на продуцент и изпълнител).

Твърденията относно изпълнението в Арена Армеец е за нарушение на авторски права (аранжимент)  при произведението „Libertango“, но това не се установява, съгласно възприетото от фактическа страна.

Или исковете по чл. 94, ал. 1 (чл. 95, ал. 1 след изм. ДВ, бр. 28 от 2018г., в сила от 29.03.2018г.) в останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лева следва да бъдат отхвърлени, с акцесорните претенции за лихви за забава от датата на исковата молба. 

По разбиране на настоящия съдебен състав няма основание да бъдат уважени и  исковете по чл. 95, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП (чл. 95б, ал. 1, т. 2,  след изм. ДВ, бр. 28 от 2018г., в сила от 29.03.2018г.) - да бъдат осъдени ответниците  да преустановят  нарушаването на авторските и сродните  права на ищеца. Констатираните по делото нарушения (концертни изпълнения) са били извършени преди предявяване на исковете и не се твърди и установява да продължават понастоящем. По аргумент от чл. 94, ал. 4 от ЗАПСП, съответно чл. 95, ал. 4 от ЗАПСП, в този случай възпиращо ново извършване на нарушенията действие се постига чрез определеното за плащане обезщетение. Съгласно посочената разпоредба,  съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.  Поддържано в социалните мрежи е единствено изпълнението от 31.12.2014г. по БНТ, което е от тази телевизия, в неин архивен сайт,  а не от ответниците.   

   По делото е безспорна международната подведомственост на делото пред българския съд, приложимостта на българския съдопроизводствен ред, както и  приложимостта на българския ЗАПСП. Съгласно чл. 71, ал. 1 от КМЧП, възнаграждението, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на авторското право и на правата, сродни на авторското, се уреждат от държавата, в която се търси тяхната закрила, а съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗАПСП, законът се прилага и за произведения, чиито автори са граждани на държавите-членки на Европейския съюзи или лица, които имат постоянен адрес в такава държана, независимо от това къде произведенията са били публикувани за първи път. Разпоредбите са съответни на чл. 2, ал. 1 от КМЧП.

 

По разноските

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса от 480 лева, 1 050 лева разноски за експертизи и 950 лева разноски за адвокат по договор от 09.11.2017г., общо 2 480 лева. С оглед изхода на делото са дължими разноски от 372 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).

Ответниците също са  поискали присъждане на направените разноски. Установяват разноски за адвокат от по 830 лева по договори за правна защита и съдействие от 21.02.2018г. и общо 1 150 лева разноски за експертизи. С оглед изхода на делото са им дължими по 705. 50 лева от разноските за адвокат и 977. 50  лева от останалите разноски (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

Тъй като по делото сумите по обезщетението се претендират при условията на евентуалност, въз основа на общата претендирана сума се преценява и размерът на адвокатското възнаграждение и то не е прекомерно предвид размерите на възнагражденията по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но дори да бъде разделена на три претендираната от ищеца сума на обезщетението, отново не е налице прекомерност (тогава възнагражденията биха били около два пъти над минимума) поради продължителността на съдебното производство (проведените шест открити заседания за около година и половина), фактическата сложност на делото (поради многото посочени в исковата молба обстоятелства) и множеството събирани доказателства (включително експертизи). Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения е неоснователно.  

Воден от горното съдът  

 

                                                           Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА М.Н.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, Б.С.К., с ЕГН ********** и адрес ***, и М.С.Х., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплатят солидарно на М.А., гражданин на Италия, с адрес ***, Рим 00192, Италия, и съдебен адрес *** – адв. А.Б., сумата от 1 500 лева (хиляда и петстотин  лева), на основание чл. 94, ал. 1 от ЗАПСП (чл. 95, ал 1 от ЗАПСП след изм. ДВ, бр. 28 от 2018г., в сила от 29.03.2018г.), обезщетение за нарушение на правата му на автор на аранжимент при изпълнение на 31.10.2014г. в Mall Galleria в гр. Бургас на музикалното произведение „Buba Mara“, част от албума  „Destiny“, както и на правата му на автор на аранжимента и  продуцент  с изпълнение  на 31.12.2014г. на музикалното произведение „Sway“, част от  албума   „Destiny“, в студиото на БНТ 1, като част от телевизионното предаване „Здравето отблизо“, със законната лихва за забава от 24.11.2017г. до окончателното плащане на сумата от 1 500 лева,   като ОТХВЪРЛЯ  исковете с правно основание чл. 94, ал. 1 от ЗАПСП (чл. 95, ал. 1 след изм. ДВ, бр. 28 от 2018г., в сила от 29.03.2018г.) в останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лева, със законните лихви, както и исковете с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП (чл. 95б, ал. 1, т. 2,  след изм. ДВ, бр. 28 от 2018г., в сила от 29.03.2018г.).

 ОСЪЖДА М.Н.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, Б.С.К., с ЕГН ********** и адрес ***, и М.С.Х., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплатят на М.А., гражданин на Италия, с адрес ***, Рим 00192, Италия, и съдебен адрес *** – адв. А.Б., сумата от 372 лева (триста седемдесет и два лева) разноски по делото за платена държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА  М.А., гражданин на Италия, с адрес ***, Рим 00192, Италия, и съдебен адрес *** – адв. А.Б., да заплати на М.Н.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, Б.С.К., с ЕГН ********** и адрес ***, и М.С.Х., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 977. 50 лева (деветстотин седемдесет и седем лева и петдесет стотинки) разноски по делото за експертизи и по 705. 50 лева (седемстотин и пет лева и петдесет стотинки) разноски за адвокат на всяка от тях, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                    Съдия: