Определение по дело №185/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юли 2016 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20163100500185
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2016 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………../……………..2015 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Събева

въззивно гражданско дело185 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 15343/30.05.2016 г., подадена от В.М.Ш., чрез адв. К.К., с искане да бъде допълнено Решение № 645/14.05.2016 г. по в. гр. д. № 185/2016 г. в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на молителката направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната страна И.Т.Г., чрез адв. Б.Б., в който излага доводи за неснователност на молбата и моли да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба вх. № 43746/07.12.2015 г., подадена от В.М.Ш., чрез адв. К.К., срещу Решение № 4500/12.11.2015 г., постановено по гр. дело № 516/2015 г. на ВРС.

С Решение № 645/14.05.2016 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е отменил първоинстанционното решение и вместо него е постановил изменение на определения с решение № 3520/04.07.2014 г. по гр.д. № 17069/2014г. ВРС режим на лични отношения на бащата И.Т.Г. с детето Т. И. Г., бащата има възможност да вижда и взема детето, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване; 20 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск; втората половина от пролетната ваканция на детето от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден от срока; всяка четна година- от 10.00ч. на 21 декември до 18.00ч. на 26 декември с преспиване; - всяка нечетна година- от 17.00ч. на 27 декември до 18.00ч. на 03 януари; всяка четна година на рождения ден на детето от 13ч. до 19ч., всяка нечетна година - денят след рождения ден от 13ч. до 19.ч.; на рождения ден на бащата от 10.00ч. до 19.00ч., когато не съвпада с обичайния режим; възможност да общува с детето чрез осигурена от майката телефонна или skype-връзка,  два пъти в седмицата  между 19.00ч. и 20.00ч. , на основание чл.. 59, ал. 9 от СК, както и е отхвърлил предявения иск от И.Т.Г. срещу В.М.Ш., за изменение на постановените по гр.д.№ 17069/ 2014 г. ВРС мерки относно упражняването на родителските права за детето Т. И. Г., в останалата им част, на основание чл. 59,ал. 9 СК. При постановяване на решението си, съставът на ВОС не се е произнесъл относно сторените в производството разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от въззиваемия В.М.Ш., чрез адв. К.К. с депозирането на отговор на исковата молба пред първата инстанция и с подаването на въззивната жалба пред ВОС. Съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК пред Варненски районен съд, В.Ш. е претендирала разноски в размер на 1200 лв., включващи 900 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. депозит за експертиза. Пред въззивната инстанция са претендирани разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, видно от списък по чл. 80 от ГПК, приложен на лист 68 по делото.

Пред въззивната инстанция е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, доколкото претендираният размер е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, както и с характера на извършваните процесуални действия във въззивното производство. Насрещната страна също е представила списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира адвокатско възнаграждение в размер, надвишаващ минималния такъв по Наредба № 1/09.07.2004 г., което действие съдът възприема, като признаване наличието на фактическа и правна сложност на производството (в този смисъл е Определение 395/17.12.2014 г. по гр.д. 2690/2014 г. на ВКС, I г.о.). Съобразно изхода на спора – уважаване на въззивната жалба и отмяна на първоинстанционното решение, на въззивницата следва да бъдат присъдени разноски в претендирания размер от 600 лв.

Дължимите разноски за първоинстанционното разглеждане на делото, следва да бъдат присъдени, съобразно изхода на спора. Предмет на разглеждане са били главен иск за предоставянето на родителските права и евентуален иск за изменение режима на лични отношения. Видно от представения списък и договор за правна защита, липсва разграничение какъв размер от адвокатското възнаграждение по кой от исковете е заплатено, поради което съдът приема, че същото се претендира като глобална сума за защита по спора и същото следва да бъде редуцирано, съразмерно с отхвърлените искове от 900 лв. на 600 лв. Направените разноски за изготвяне на експертиза следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на В.М.Ш. в размер на 1500 лв.

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА Решение № 645/14.05.2016 г. по в. гр. дело № 185/2016 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА И.Т.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.М.Ш. , ЕГН ********** с адрес ***, Вилна зона, ул. Осма № 100А сума в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща направени разноски за водене на делото пред ВРС и ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Определението е не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.