№ 49
гр. Шумен, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Т.
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20243630103310 по описа за 2024 година
Производство по чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Образувано по молба от Н. Т. Т., в която се твърди, че спрямо нея бил
извършен акт на домашно насилие от Н. Ф. М., с когото били съпрузи от
09.05.2018 г. и имали родени две деца, като живеели заедно с нейната майка и
двете й по-големи деца, родени по време на предходен брак. Твърди се, че през
2018 г., в изблик на гняв, ответникът счупил трапезната маса в дома им,
хвърлил табуретка по молителката и в присъствието на големия им син я
ударил с юмрук в главата. Преди около година, преди 8-ми март, й насинил
окото. През лятото на 2024 г. по време на сватба ответникът в изблик на
ревност започнал скандал с друг гост и от тогава тормозът станал ежедневие.
Няколко пъти я заплашвал с убийство, твърдейки, че не се знае кога ще откачи,
ще я убие и след това ще се самоубие. Последният случай бил на 24.12.2024 г.-
Бъдни вечер, когато се ядосал на майка й. Малко след като си легнал, извикал
молителката и казал: “Чудя се дали да не ви хвърлям един по един през
терасата”. Според молителката имал предвид нея, майка й и големите й деца.
На 25.12.2024 г. сутринта отново в изблик на ревност започнал да нарича
молителката „курва“ и други производни на тази дума, при което ръцете й
започнали да изтръпват, което наложило да повикат линейка и да и бъде
инжектиран диазепам. Твърди, че от два дни мобилния й телефон бил в
1
ответника, който отказвал да го върне, а тормозът - нетърпим, като в момента
не смеела да се прибера в дома си, тъй като се страхува за живота и здравето
си. Счита, че децата следва да бъдат изведени от семейното жилище и да им
бъде определено временно местоживеене при молителката. С молбата е
направила искане да й бъде издадена заповед за защита, като е посочила
конкретните мерки, които желае да бъдат наложени: 1/ответникът да не
приближава молителката, жилището й, местоработата, местата за социални
контакти и отдих за срок от 18 месеца, както и за този срок да бъде
определено местоживеенето на непълнолетните деца при нея. Представя
декларация по чл. 9 ЗЗДН. По молба на молителката е издадена Заповед за
незабавна защита по смисъла на чл. 18 ЗЗДН, по силата на която, ответникът е
задължен да се въздържа от упражняването на физическо насилие спрямо Н.
Т., както и му е забранено да приближава жилището, в което живее: гр.
Шумен, местност „***“, № 179, както и местата за социални контакти и
отдих, за срок до постановяване на окончателен съдебен акт, както и е
определено временно местоживеене на непълнолетните деца при нея.
В предоставения му срок ответникът не подава отговор.
В съдебно заседание, редовно призовани, страните се явяват лично, а
молителката и с процесуален представител.
Молителката поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по реда
на ЗЗДН.
Ответникът не излага доводи по основателността на молбата. Твърди, че
страните не са в обтегнати отношения. Заявява, че желае да запази брака си.
От приетите и събрани по делото доказателства настоящият състав на
ШРС намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:
По допустимостта на производството:
Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 предл. 1 ЗЗДН – от пострадало
лице, което е навършило 14 – годишна възраст.
Съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН реквизити.
Подадена е в законовия срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Тъй като
производството е ограничено от този тримесечен срок, молбата за защита се
разглежда относно конкретизирания акт на насилие в този срок, а всичко
останало следва да се отчита като съпътстващи факти и обстоятелства.
2
Една от специфичните предпоставки за допустимост на молбата е
същата да е подадено срещу надлежен ответник, по смисъла на разпоредбата
на чл. 3 ЗЗДН, съгласно която защита по този закон може да търси всяко лице,
пострадало от домашно насилие извършено от изчерпателно изброените в т. от
1 до т. 11 лица. В т. 1 от посочената законова разпоредба е предвидена защита
от съпруг или бивш съпруг. Тъй като молителката и ответникът са съпрузи и
имат общи две деца, то молбата е подадена срещу надлежен ответник, по
смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
ЗЗДН съдържа особеност относно доказателствата, които се представят в
това производство - съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителят
може да приложи и Декларация към молбата, с която търси защита от
домашно насилие.
По общо правило Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила и следва да бъде ценена като годно
доказателствено средство, на основание разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН,
съгласно която когато няма други доказателства за конкретни факти и
обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация, освен ако не бъде опровергана с провеждане на
насрещно главно доказване от ответната страна. В този смисъл Заповед за
защита може да бъде издадена и само въз основа на декларацията по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, но когато няма други доказателства. Разумът на закона е Заповедта за
защита да се основава само на декларацията когато поради особеностите на
случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за насилието -
то е извършено в място, където други лица не са присъствали, няма видими
белези от извършеното физическо насилие или пострадалият се е намирал в
невъзможност да се снабди своевременно с медицинско удостоверение,
липсвали са и свидетели, които да възприемат последиците от насилието
3
непосредствено след извършването му.
Във всички останали случаи, съобразно твърденията в молбата са налице
доказателства, които пострадалият следва да ангажира, тъй като тежестта за
доказване на факта на насилието е негова.
В процесния случай в Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се съдържа
описание на действия на 24.12 и 25.12.2024 г., с които се повтаря изложеното в
молбата за защита, по която е образувано настоящото производство.
Конфликтът между страните е осъществен в семейното жилище в
присъствието на дъщерята на молителката от друг брак, майка й и синът й.
От показанията на свидетеля М.К. дъщеря на молителката, чиито
показания съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че на
въпросните дати 24.12. вечерта била в дома им. Ответникът станал от масата,
извикал на молителката, че ще ги хвърли един по един през терасата, защото
не харесвал темата на разговора. Свидетелката твърди, че този не бил първият
такъв случай и, че в семейството често имало скандали, поради болезнена
ревност от страна на ответника. Свидетелката твърди, че на 27.12. ответникът
взел телефона на молителката, за да го прегледа и пак го върнал.
От Справка се установява, че между страните не са завеждани дела по
ЗЗДН.
От Справка се установява, че страните не се водят на отчет в ДБ Царев
брод.
От Справка за съдимост се установява, че ответникът е осъждан.
По делото е приета Заповед № РД-25-3352/31.12.2024 г. на Кмет на
Община Шумен за настаняване на молителката в Кризисен център до
31.01.2025 г..
Събрани са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема, че на
24.12.2025 г., по отношение на молителката, от ответника е извършен акт на
насилие. Тъй като производството е ограничено от тримесечния срок по чл.
10, ал. 1 ЗЗДН, молбата за защитата се разглежда относно конкретизирания акт
на насилие извършен на 24.12.-25.12.2025 г., а всичко останало следва да се
отчита като съпътстващи факти и обстоятелства. Действията на ответника
4
съдът квалифицира, като психическо насилие - по смисъла на чл. 2, ал. 1,
предл. 3 ЗЗДН. Съдът намира поведението на ответникът за недопустимо от
гледна точка на общуване между съпрузи.
Предвид приетия за установен факт на упражнен акт на домашно
насилие спрямо молителката на 24.12.2025 г., съдът счита, че спрямо
упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита,
предвидени в закона.
С оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че
подходящи мерки на закрила са: 1/ответникът да бъде задължен да се
въздържа от извършване на насилие срещу молителката – мярка с правно
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; 2/да бъде забранено на ответника да
приближава пострадалото лице, жилището което обитава, на адрес гр. Шумен,
ул. „***“ 022, ет. 1, местоработата – ресторант „Чифлика“ на адрес: гр.
Шумен, ул. *** № 181, както и местата за социални контакти и отдих – мярка
с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН; 3/да бъде определено временно,
местоживеенето на малолетните деца А. Н. Ф. и и Е Н. Ф., при майката на
адрес: гр. Шумен, ул. *** № 22, ет. 1 - мярка с правно основание чл. 5, ал 1, т.
5 ЗЗДН.
Срокът, за който се налагат мерките с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3
и т. 5 ЗЗДН, доколкото е възможно противоречията между страните, довели до
изостряне на отношенията им, да бъдат преодолени чрез взаимни отстъпки и
разговори, съдът намира, че следва да бъде определен на шест месеца,
считано от датата на издаване на Заповедта за незабавна защита.
Съдът намира, че изброените мерки за защита ще имат максимален
предупредително-възпиращ ефект, под угрозата при неизпълнение да бъдат
предприети спрямо ответника действия от страна на полицията и прокурора, а
налагането им за посочените срокове ще даде възможност на страните да
преодолеят различията си.
Относно разноските по делото:
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъде присъдено
задължението за плащане, по сметка на ШРС, дължимата за производството
държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16
ТДТ по ГПК, както и за адвокатско възнаграждение, в размер от 600 лева, за
което са представени доказателства.
5
Мотивиран от горното, Шуменски районен съд
РЕШИ:
Налага на Н. Ф. М., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, местност
“***” № 179, мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на Н. Т. Т.,
с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, местност “***” № 179, както следва:
-Задължава Н. Ф. М., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, местност
“***” № 179, да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо
съпругата си Н. Т. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, местност “***”
№ 179
-Забранява на Н. Ф. М., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, местност
“***” № 179, да приближава жилището, което обитава молителката Н. Т. Т., с
ЕГН ********** и административен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 22, ет. 1,
местоработата: ресторат „Чифлика“ на адрес“ гр. Шумен, ул. *** № 181, както
и местата за социални контакти и отдих, които посещава молителката, когато
тя се намира в тях, за срок от 6 месеца, считано от датата на издаване на
Заповедта за незабавна защита - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3
ЗЗДН.
-Определя местоживеенето на малолетните деца А. Н. Ф., ЕГН
**********, роден на 20.05.2021 г. и Е Н. Ф., ЕГН **********, родена на
23.11.2018 г., при майката Н. Т. Т., с ЕГН **********, на адрес: гр. Шумен, ул.
„***“ № 22, ет. 1, за срок от 6 месеца, считано от датата на издаване на
Заповедта за незабавна защита - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 5
ЗЗДН.
Осъжда Н. Ф. М., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, местност “***”
№ 179, да плати държавна такса в размер на 25.00 лв. по сметка на РС Шумен
с IBAN BG20 BUIN 7014 3130 2030 14 при ТБ „Алианц България“ АД –
Шумен, на осн. чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират по
ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Осъжда Н. Ф. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, местност “***”
№ 179, да плати на Н. Т. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, местност
“***” № 179, сумата 600 (шестстотин) лв. – разноски за адвокатско
6
възнаграждение, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
Да се издаде заповед за наложените мерки за защита по чл. 15 ЗЗДН,
която подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН.
Предупреждава Н. Ф. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен,
местност “***” № 179, че за изпълнението на наложените мерки следят
Полицейските органи, като при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан
на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на
прокуратурата.
Заповедта да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на
ответника на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗДН, като им указва да следят за
изпълнението.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на
страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на
извършителя.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС, в 7-дневен срок, считано
от деня, в който е посочено, че ще бъде обявено - 22.01.2025 г..
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7