Р Е Ш Е Н И Е
Номер 13.10.2020
година гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
двадесет и пети август Година 2020
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д.С
Секретар: К.П.
като
разгледа докладваното от съдия С.
АНД
№ 1438 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Н.Д. против
наказателно постановление № 127 от 04.05.2020г. на Й. П. Н. *** Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. В
съдебно заседание жалбоподателят заявява, че изцяло поддържа подадената жалба.
В съдебно заседание чрез мл.експерт А.
П. въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за
установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № 127 от 04.05.2020г. на Й. П. Н. *** Загора на нарушителя Д.Н.Д.
на основание чл. 63, ал. 1, т. 8.1 от Наредбата за обществения ред при
използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара
Загора е наложена глоба в размер на 50 лева за това, че на 29.01.2020г. в 13.46
часа в гр. Стара Загора, на ул. Любор Байер до театър „Гео Милев“, в зелена
зона, е паркирал притежавания от него лек автомобил марка: Крайслер, с рег. № ****
на платено паркомясто без да заплати за това. При проверката било констатирано,
че на таблото на автомобила има карта за паркиране на хора с трайни увреждания,
но не е паркирал на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с
пътен знак и пътна маркировка. За това му е съставена глоба с фиш №
77227/29.01.2020г. Той не пожелал да я заплати и съгласно чл. 66, ал. 2
НОРИПСОПОПТОСЗ му е съставен АУАН.
Наказващият орган е квалифицирал
нарушението като такова по чл. 66, ал. 2 от Наредбата за обществения ред при
използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара
Загора /НОРИПСОПТОСЗ/.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № 20169 от 04.03.2020г., съставен от инспектор ОРС
при Община Стара Загора, след направено възражение срещу фиш за налагане на
глоба № 77227 от 29.01.2020г.
Представена е карта за паркиране на
хора с трайни увреждания № 3632/26.03.2019г. на Д.Д., валидна до 01.10.2021г. В
картата изрично е посочено, че дава право на притежателя й да използва място за
преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания на
обозначените за това места.
Представено е също и СРМПС, част II № *********, от което се установява,
че лек автомобил марка: Крайслер, модел: Вояджер, с рег. № **** е собственост
на Д.Н.Д..
Във връзка с компетентността на
лицата, които могат да издават фишове за налагане на глоби и техните правомощия
са представени заповед № 10-00-1252/23.06.2016г. и заповед №
10-00-29/10.01.2017г., и двете на Кмета на Община Стара Загора.
С оглед изясняване на обстоятелствата
по делото, в хода на съдебното следствие са разпитани: М. С. Б. –
актосъставител и В.С. М. и Д.Г.Д. – свидетели по акта.
От техните показания се установява, че
на 29.01.2020г. в 13.46 часа в гр. Стара Загора, на ул. Любор Байер до театър
„Гео Милев“, в зелена зона, лек автомобил марка: Крайслер, с рег. № **** бил
паркиран на платено паркомясто без да заплати за това. При проверката било
констатирано, че на таблото на автомобила има карта за паркиране на хора с
трайни увреждания, но той не бил паркиран на място, определено за хора с трайни
увреждания, обозначено с пътен знак и пътна маркировка. Това станало причина
свидетелката М. С. Б. да състави фиш № 77227 от 29.01.2020г. Нито при
съставянето на фиша, нито впоследствие при съставянето на акта била направена
проверка чия собственост е посоченият лек автомобил, както и дали той е бил
паркиран от собственика си или от трето лице.
Действително въз основа на приложения
снимков материал – 2 бр. снимки не може да се направи категоричен извод, че фиш
№ 77227 от 29.01.2020г. е бил залепен на стъклото на лекия автомобил.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
На първо място, съдът констатира, че във
фиш № 77227 от 29.01.2020г. констатираното от проверяващите нарушение е
квалифицирано като такова по чл. 34 НОРИПСОПТОСЗ, същевременно в АУАН изобщо не
е посочена нарушена законова разпоредба, а в обжалваното НП е посочен чл. 66,
ал. 2 НОРИПСОПТОСЗ. Това несъответствие води до неяснота относно повдигнатото
срещу Д.Н.Д. административнонаказателно обвинение и ограничава в значителна
степен правото му на защита - да разбере за какво нарушение е привлечен към
административнонаказателна отговорност. То представлява нарушение на чл. 42, т.
5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
Същевременно е налице вътрешно
противоречие в самото наказателно постановление относно същото обстоятелство. От
една страна е посочено, че става въпрос за нарушение, констатирано с глоба с фиш
№ 77227 от 29.01.2020г. и поради подадено възражение от нарушителя е съставен
АУАН съгласно чл. 66, ал. 2 НОРИПСОПОПТОСЗ,
а от друга, същото това нарушение е квалифицирано като такова по чл. 66, ал. 2
НОРИПСОПТОСЗ. Остава неясно разпоредбите на коя общинска наредба са били
нарушени в конкретния случай.
На второ място, съдът намира, че
разпоредбата, посочена от наказващия орган като нарушена - чл. 66, ал. 2
НОРИПСОПТОСЗ е процесуалноправна, а не материалноправна, тъй като не предвижда
в себе си състав на конкретно нарушение. Тя съдържа процесуални правила – „на
лице, което оспорва извършеното от него нарушение и/или размера на наложената
му глоба, откаже да подпише фиша и/или да заплати наложената му глоба, се
съставя акт за установяване на административно нарушение“
На трето място, неправилното посочване
от страна на наказващия орган на нарушената законова разпоредба е довело до неправилно
посочване и на санкционната разпоредба –чл. 63, ал. 1, т. 8.1 НОРИПСОПТОСЗ,
която препраща към чл. 66 от същата Наредба.
С оглед пълнота на изложението съдът
намира за необходимо да посочи, че издаденият фиш за налагане на глоба № 77227
от 29.01.2020г. не отговаря на законовите изисквания.
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДвП „фиш за
неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие
на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на моторното
превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и
третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното
превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и
времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или
мястото за доброволното и заплащане. Закрепването на уведомлението към
моторното превозно средство се смята за връчване на фиша.“
В случая е издаден фиш за налагане на
глоба, в който не е посочен собственикът на превозното средство.
Нещо повече, издателят на фиша заявява,
че при издаването му не е правил проверка за това чия собственост е процесният
лек автомобил. Такава проверка не е направена и при съставянето на АУАН и при
издаването на НП, което е недопустимо.
Освен това, липсват доказателства
екземпляр от фиша да е бил изпратен на нарушителя, както и за това на стъклото
на автомобила да е било залепено уведомление.
В тази връзка следва да се отбележи,
че законодателят прави разграничение между съдържанието на уведомлението за
съставяне на фиш за налагане на глоба и съдържанието на самия фиш. Разликата се
състои в посочването на собственика на превозното средство, тъй като неговото
индивидуализиране в уведомлението би довело до публично оповестяване на лични
данни, което е недопустимо.
Обстоятелството, че издаденият фиш за
налагане на глоба не отговаря на законовите изисквания, не представлява пречка
да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Такъв е
съставен в сроковете по чл. 34 ЗАНН – в тримесечен срок от подаване на
възражението – т.е. установяване на нарушителя и в едногодишен срок от извършване
на нарушението.
А що касае размера на определеното от
наказващия орган административно наказание глоба в размер на 50 лв., съдът
намира, че същото е незаконосъобразно определено. В случая наказващият орган не
е отчел, че с фиша за налагане на глоба на Д. е наложена глоба в размер на
20лв., като оспорването му от страна на жалбоподателя не може да влоши
положението му, като му бъде наложена по-висока глоба от първоначално
определената.
С оглед пълнота на изложението съдът
намира за необходимо да посочи, че намира за несъстоятелни възраженията на
жалбоподателя относно приложението на притежаваната от него карта за паркиране
на хора с трайни увреждания.
Основен принцип, заложен в Конвенцията
за правата на хората с увреждания е „достъпността“ /чл. 3, б. „е“ от
Конвенцията/.
В чл. 9, § 1 от същата е предвидено,
че за да имат възможност хората с увреждания да живеят самостоятелно и да
участват пълноценно във всички аспекти на живота, държавите - страни по Конвенцията,
предприемат подходящи мерки за осигуряване на хората с увреждания на равен
достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и
комуникациите, както в градските, така и в селските райони. В б. „а“ изрично е
посочено, че част от тези мерки се отнасят до идентифициране и премахване на
всякакви пречки и прегради пред достъпността към сгради, пътища, транспортни и
всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни
постройки, здравни заведения и работни места.
В чл. 19, б. „в“ от Конвенцията е
предвидено, че Държавите - страни по Конвенцията, признават правата на всички
хора с увреждания да живеят в общността с възможности за избор, каквито имат
всички останали хора и предприемат ефективни и подходящи мерки, така че хората
с увреждания да бъдат подпомогнати за пълноценно упражняване на това тяхно
право и за пълното им включване и участие в общността, включително чрез
осигуряване на равен достъп за хората с увреждания до всички обществени услуги
и публични обекти по начин, съобразен с техните нужди.
Съгласно т. 4 от препоръка на Съвета
98/376/ЕС условията за ползване на картата за паркиране на хора с трайни
увреждания се определят от съответната Държава-членка.
А в т. 6 се препоръчва издаването на
карти за паркиране на хора с увреждания, чието придвижване е ограничено.
Част от задължителното съдържание на
картата съгласно Анекса към препоръката е следното изявление: „Тази карта дава
право на притежателя си да използва специалните местни улеснения за паркиране,
достъпни в ЕС“.
Съгласно приложението към чл. 99а, ал.
1 ЗДвП изявлението от препоръката е придобило следното съдържание: „Тази карта
дава право на притежателя й да използва място за преференциално паркиране на
пътни превозни средства, превозващи хора с трайни увреждания на обозначените за
това места.“ Следва да се приеме, че това са местните улеснения за паркиране,
предвидени в РБългария за хората с трайни увреждания.
В Закона за движението по пътищата и в
правилника за приложението му не е предвидено безплатно паркиране на
автомобили, превозващи хора с трайни увреждания. Предвидена е забрана за
останалите участници в движението да паркират на местата, определени за хора с
трайни увреждания.
Определянето в населените места на
зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието
съгласно чл. 99, ал. 1 ЗДвП е предоставено на собственика или администрацията,
управляваща пътя.
В конкретния случай, в чл. 47, ал. 4
от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи
площи на територията на Община Стара Загора е предвидена допълнителна
привилегия за хората с трайни увреждания, която не е предвидена нито от
европейския, нито от българския законодател, съгласно която „правоимащите лица
по ал. 3, могат да паркират кратковременно – до 3 часа в „зелена зона“ без
заплащане на определените с маркировка и пътни знаци места за инвалиди, с
поставена отвътре на предното стъкло карта по образец“.
Като взе предвид всичко изложено
по-горе, съдът намира, че когато автомобил, превозващ лице с трайно увреждане,
притежаващо карта по чл. 99а, ал. 1 ЗДвП паркира на територията на Община Стара
Загора на място, което не е обозначено с пътен знак Д 21, то не може да ползва
привилегията по чл. 47, ал. 4 от НОРИПСОПТОСЗ за кратковременно – до 3 часа
безплатно паркиране в „зелена зона“.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 127 от
04.05.2020г. на Й. П. Н. *** Загора, с което на основание чл. 63, ал. 1, т. 8.1
от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи
площи на територията на Община Стара Загора на Д.Н.Д., ЕГН: ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено
нарушение на чл. 66, ал. 2 от Наредбата за обществения ред при използване на
превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: