О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр.Габрово,
30.01.2015 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО, …….............. колегия в закрито
съдебно заседание проведено на тридесети януари две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря ……………. и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 74 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248
от Гражданско процесуалния кодекс във връзка с чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс.
С оглед изразеното допълнително становище
към касационна жалба от страна на М.П.Б., а именно, че атакува постановеното по
настоящото дело Решение № 54 от 16.09.2014г. единствено в частта му относно
разноските и във връзка с Определение № 476/16.01.2015г. постановено от състав
на Седмо отделение на ВАС по АД 15815/2014г. настоящия състав приема, че е
сезиран с молба по чл. 148 от ГПК.
С посоченото Решение № 54 от
16.09.2014г. Административен съд Габрово е изменил Акт за установяване на
задължения № А000071/22.01.2013г. на Главен експерт в Дирекция “Местни данъци и
такси” /ДМДТ/ при Община Габрово, потвърден с Решение от 08.05.2014г. на
Директора на ДМДТ – Габрово, като е намалил установените за внасяне задължения
със сумата 128,63 лева, установил е задължения за внасяне по посочения акт в
размер 838,44 лева и е осъдил М.П.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на О** Г**
сумата 260,00 /двеста и шестдесет/ лева разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови този резултат в
частта му относно разноските съдът е изложил подробни мотиви, направил е
необходимите изчисления и е присъдил такава част от претендираното
юрисконсултско възнаграждение, която е пропорционална на отхвърлената част от
оспорването. Тази част представлява 86,70 %. Процесуалния представител на
ответния административен орган е претендирал възнаграждение 300,00 лева, който
е равен на минимума по чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения. Присъденото възнаграждение в размер на 260,00 лева
представлява 86,70 % от претендирания размер.
По изложените съображения се налага
извода че не е налице прекомерност и така присъдения размер, като правилно
определен не следва да бъде изменян.
Социалния и имотен статус на
жалбоподателя не влияе върху това дали да бъдат присъдени в негова тежест
разноските сторени от другата страна. Имущественото и здравословно състояние на
жалбоподателя би имало значение при евентуално направено от него искане за
освобождаване от такси и разноски по реда на чл. 83 от ГПК. Следва обаче да се
подчертае, че ако жалбоподателят претендира освобождаване от държавни такси и
разноски по производството, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, то искането за това
следва да бъде направено при започване на производството, а не след като същото
е приключило с окончателен съдебен акт. Идеята на освобождаването от такси и
разноски е да не бъде препятстван пътя до правосъдие на хора в неравностойно
положение. Но дори и да бъде освободен от заплащането на такива такси и
разноски по образуване и водене на делото, то това освобождаване не засяга
правото на другата страна да претендра и получи възстановяване на сторените от
нея разноски във връзка с предизвикан съдебен процес, в който се установило че жалбата
е неоснователна /частично или изцяло/ .
Съвсем
отделен е въпроса дали въобще следва да се присъждат юрисконсултски разноски,
тъй като юрисконсулта представлява по длъжност административния орган. Настоящия
състав изповядва разбирането, че присъждането на разноски има обезщетителна
функция, а не назаказателна. Този който е направил разноски в съдебен процес,
приключил в негова полза, следва да получи обратно похарчените суми. Следва да
му бъдат възстановени разходите които е сторил заради неправомерното поведение
на другата страна. В случаите когато административен орган е представляван от
адвокат и решението е в полза на органа, няма никакво съмнение че заплатения
хонорар следва да бъде присъден, тъй като с тази сума органа е обеднял и
финансовото статукво от преди завеждането на делото е справедливо да бъде
възстановено. В случаите когато органа е представляван от юрисконсулт обаче,
претендирането на разноски е неоснователно, тъй като липсват разходи свързани
точно с проведеното съдебно производство Не е възможно да бъде определена част
от трудовото възнаграждение на юрисконсулта отнасяща се точно за това
производство, която част да бъде присъдена. С присъждането на възнаграждение,
не само че не се възстановява статуквото от преди делото, напротив в бюджета на
органа постъпват суми, които се явяват в повече от бюджета му преди съдебното
производство.
Изложените разсъждения обаче биха
могли да бъдат споделени de lege ferenda, но не намират подкрепа в действащата
нормативна уредба. Текстът на чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
е категорично ясен – присъжда се адвокатско възнаграждение в полза на страна,
представлявана от юрисконсулт. Съобразявайки се с действащото право, както и с
изобилната съдебна практика и в частност с ТР 3/2010г., въпреки резервите
изложени по-горе, настоящият състав намира че искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размерите посочени по-горе е законосъобразно
уважено, а искането за изменение на постановеното решение в частта му относно
разноските следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран така и на основание чл.
143, ал.4 от АПК, чл. 78, ал.8, и чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.П.Б. с ЕГН ********** *** за изменение на
Решение № 54 от 16.09.2014г. постановено по настоящото, в частта му относно
разноските.
Определението подлежи на обжалване в
14 дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република
България.
Препис
от настоящото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: