Решение по дело №1333/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Варна, чрез юрк. Р. Г., против Решение № 36/22.03.2023г. на Районен съд-Девня /ДРС/, постановено по НАХД № 386/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление № 50/16.06.2021г. на с.д. директор на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ /с ново наименование ТД „Митница Варна“/, с което на „Астра Биоплант“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ и на основание чл. 234 ал. 2 т .1, вр. ал.1 т. 1 от с.з., е наложена имуществена санкция в размер на 7 450.31 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

В касационната жалба се релевират доводи за нарушение на закона и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се липса на мотиви и необсъждане на всички доказателства по делото. Сочи се, че обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние е установена със събраните доказателства. Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание поддържа касационната жалба чрез процесуален представител и претендира юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответната по касация страна „Астра Биоплант“ ЕООД, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище с.д. 12919/13.09.2023г. процесуалният й представител адв. Г.М. *** оспорва изцяло касационната жалба. Сочи, че касаторът няма основание да претендира, че въз основа на проби, взети от друг внос, извършен година преди процесния, могат да се правят директни изводи за състава на процесната стока, като намира за неотносимо към спора позоваването на ТД Митница – Варна на решение по дело С-571/2012г. на СЕС, в което е разгледан случай, свързан с хранителен продукт – бисквити и блокчета шоколад, за който хранителен продукт действително може само по документални данни /счетоводни записвания, технологични рецептури и други подобни/ да се прецени идентичността на състава и еднаквата технология на производство. Счита, че след като в случая с процесната стока става въпрос за използвани мазнини, които се генерират в хиляди кухни, събират се и по този начин се доставят на производителите, то решението на СЕС не би могло да се приложи. Сочи още, че нормите на чл. 190, пар.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. и чл.78 от Регламент (ЕИО) №2913/92 г. не са идентични, а в производство по НПК е недопустимо разширително, стеснително или тълкуване по аналогия на закона, съгласно чл. 46, ал.3 от ЗНА, което АНО е извършил като се е произнесъл на база минал внос. Твърди, че без наличие на административен акт, с който да се промени кода по ТАРИК, не може да възникне митническо задължение, различно от декларираното с МД. В подкрепа на горното сочи, че с влязло в сила Решение №36/18.08.2022г. на АдмС-Русе, постановено по адм. дело №9587/2022г. е отменено Решение рег. №32-113306/08.04.2021г. на ТД „Северна морска“ за промяна на кода по КН по процесната митническа декларация за внос. Изтъква, че следва да се съобрази и Регламент /ЕС/ 2022/2583 на Съвета от 19.12.2022г. за изменение на Регламент /ЕС/ 2021/2278 за суспендиране на митата на Общата митническа тарифа, посочени в чл. 56, параграф 2, б. „в“ от Регламент /ЕС/ №952/2013г. за някои селскостопански и промишлени продукти, с който ставката мито за продукти от код по КН 1518 00 99 за биодизел, какъвто е процесния случай е намалена на 2%, което означава, че дори и по кода определен от митницата не може да става въпрос за избягване на заплащане на публични вземания при внос. Въз основа на всичко това моли решението на Районен съд – Девня да бъде оставено в сила от касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на въззивния съд да се бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление, административнонаказателната отговорност на „Астра Биоплант“ ЕООД е ангажирана за това, че на 19.04.2019 г. осъществил състава на митническо нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците, тъй като в митническата декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ MRN19BG002002006417R9/19.04.2019 г. декларирал стока – „отработено масло от растителен произход за технически цели“, бруто тегло 79400.00 кг, нето тегло 79040.00 кг, вложена в контейнери №№ CMAU0279585, CMAU0528570, APZU3489743, CMAU0753950, с код по ТАРИК 1518 00 95 90 и ставка на митото в размер на 2 % приложима спрямо декларираната държава на произход Обединени арабски емирства, с начислени и заплатени държавни вземания в размер на 2178.46 лв. мито и 23 023.32 ДДС, вместо да декларира стоката в коректния код по ТАРИК 1518 00 99 90 със ставка на митото при държава на произход Обединени арабски емирства в размер на 7.7 % и дължими държавни вземания в размер на 8 387.06 лв. мито и 24 265.04 лв. ДДС, в следствие на което избегнал частично заплащане на публични държавни вземания в размер на общо 7 450.31 лв., от които 6 208.60 лв. мито и 1 241.72 лв. ДДС.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че събраните доказателства не установяват обективната съставомерност на деянието, като изводите, че стоката следва да се класира под друг тарифен номер са необосновани. Въззивния съд е преценил, че АНО при издаване на НП се е позовал изцяло на изготвената в ЦМЛ експертиза и становище на отдел „Митническа дейност и методология“, според които стоката не се класира в декларирания код от позиция 1518, тъй като той обхваща негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла, или от животински и растителни масла, а анализираните от ЦМЛ стоки, които са идентични с процесните, представляват негодна за консумация смес само от растителни мазнини и масла. РС-Девня е приел, че внесената стока представлява обща суровина, използвана за производство на съвременни биогорива – това са масла и мазнини, които са били използвани за готвене или пържене в хранително-вкусовата промишленост, ресторантите, заведенията за бързо хранене и на потребителско ниво в домакинствата. Те са смеси от масла и мазнини от различни кухни – остатък, негоден за консумация, получен след кулинарната обработка на различни по вид продукти – растителни и животински. Разнородността на хранителните продукти и многобройността на източниците – множество различни кухни, които сами по себе си, поотделно генерират далеч по-малко количество от внесеното, прави невъзможно да се събира и доставя мазнина с един и същ състав. Внасяният продукт не е стандартизиран, той е нехомогенен и във всяка отделна транспортна единица. Въззивния съд е кредитирал приетата по делото СХЕ, предвид която използваните методи за определяне на характеристиките на стоката: органолептично описание, йодно число и свободни мастни киселини са приложими и правилно подбрани, а използваните технически средства са необходими за измерване и изпитване. Резултатите от определяне на характеристики мастно-киселинен състав, качествена химична идентификация и триглицериден състав не доказват присъствие или отсъствие на животински мазнини в процесните проби.

Според вещото лице заключението на МЛЕ, че високото съдържание на свободни мастни киселини, както и външния вид, които дават основание изпитаните проби лаб. код № 8428_2000_18 и лаб. код № 8429_2000_18 да се определят като използвани смесени пържилни масла, негодни за консумация, които представляват негодна за консумация смес, са правилни. Според вещото лице неправилно е обаче заключението, че на база определени стойности на мастно - киселинен и триглицериден състав изпитаните проби представляват негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни, без наличие на животински масла или техни фракции. Неправилно е и становището на Дирекция „Митнически дейности и методология“, че определеният мастно - киселинен и триглицериден състав не показва наличие на животински мазнини, а само на растителни масла /преобладаващо палмово масло или негова фракция. Това е така, защото компонентният състав на смесените животински и растителни масла и мазнини не може да се дефинира чрез определяне на „мастно - киселинния профил”, поради това че химичният състав на растителните и животински масла и мазнини е приблизително еднакъв, разликата се проявява в съотношението на съдържащите се в тях мастни киселини. От МЛЕ не може да се заключи категорично и на 100 %, че от внесените продукти отсъстват животински мазнини, респ. присъствие единствено на растителни мазнини и масла в изпитаните проби, тъй като идентифицираните мастни киселини в МЛЕ се съдържат и в мастно - киселинния профил на животинските мазнини. Въззивният съд приема и, че пробите от изследваната от ЦМЛ стока от 2018 г. не са били правилно взети и не може въз основа на техен анализ да се направи извод за действителните характеристики на внесения продукт, тъй като чрез проведените лабораторни изследвания не може да бъде установено категорично и без съмнение, че изследваните проби представляват смес единствено от растителни мазнини и масла.

При тези установявания съдът е приел, че не е налице идентичност между стоките по двете митнически декларации, а изготвеното заключение по МЛЕ и резултатите не доказват отсъствието на животински мазнини в стоката. Направил е извод, че не е доказано вмененото във вина на дружеството нарушение, поради което НП е отменено. Така мотивиран, Районен съд-Девня е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

Решението на Районен съд-Варна е правилно.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че сезираният с жалбата районен съд вярно е установил фактическата обстановка, подробно и задълбочено е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, с оглед на което е стигнал до обоснован и в съответствие с материалния закон извод за незаконосъобразност на НП. Мотивите на оспореното съдебно решение изцяло се споделят от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.ІІ-ро от АПК не следва да ги излага повторно в мотивите към настоящото решение.

В допълнение на мотивите на въззивната инстанция, следва да бъде изтъкнато обстоятелството, че в процесния случай констатациите в АУАН и НП са оборени както от доказателствата по делото, така и от влязлото в законна сила Решение №36/ 18.08.2022г. на АдмС-Русе по адм. дело №269/2021г. Решението на АдмС-Русе е оставено в сила с Решение№ 3397/31.03.2023 г. постановено по адм. дело № 9587/2022 г. по описа на Върховния административен съд. С посоченото първоинстанционно решение е отменено Решение рег. № № 32-113306 от 08.04.2021 г. издадено от директора на ТД „Северна морска“ към процесната митническа декларация МД 19BG002002006417R9/19.04.2019г. Влязлото в законна сила съдебно решение установява със сила на пресъдено нещо незаконосъобразност на акта на митническия орган, с който се променя кода по ТАРИК на внесената стока по представената митническа декларация и има действие по отношение на всички с арг. от чл.177,ал.2 от АПК. Без наличието на административния акт, с който да се промени ТАРИК кода и задълженията по процесната митническа декларация за ответника по касация, не възникват задължения в размер различен от декларирания, поради което данните по процесната митническа декларация не са неверни. Напротив, верността на декларацията за внос е потвърдена с влязъл в сила съдебен акт. Съответно не е налице осъществяване на състав на митническа измама по чл. 234, ал. ал.1,т.1 от ЗМ, за който е наложена имуществената санкция с процесното НП. С оглед горното и съгласно чл. 297 от ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл. 144 от АПК влязлото в законна сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища в Република България.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Ответникът по касация не е предявил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36/22.03.2023г. на Районен съд-Девня, постановено по НАХД № 386/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление № 50/16.06.2021г. на с.д. директор на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ /с ново наименование ТД „Митница Варна“/, с което на „Астра Биоплант“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците и на основание чл. 234 ал. 2 т .1, вр. ал.1 т. 1 от с.з., е наложена имуществена санкция в размер на 7 450.31 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

	Председател:
	Членове: