Р Е Ш Е Н И
Е
№………/2019г.
гр.Варна 2.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на дванадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№9865/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът М.П.
сочи, че ответникът “Е****“ АД претендира
от него сумата от 2 211.46лв. начислена корекция на сметката му за обект с
адрес гр.Т****, като
стойност на извършена корекция на сметката за времето от 2.06.2017г. до
1.06.2018г. Ищецът сочи, че не е присъствал при извършване на проверката на СТИ
за обекта му, като констатирането на отклонението в работата на същото е
станало в последващ свалянето му момент. Твърди се,
че корекцията е извършена при отсъствие на законосъобразна процедура за това и
се моли да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника процесната сума, като се присъдят
и сторените по делото разноски.
Ответното
дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало възражение в което сочи, че при
проверка е установено вмешателство в софтуера на СТИ отчитащо ползваната от
ищеца ел.енергия, като част от нея е отчитана в регистри на устроиството
които не са видими при ежемесечните проверки и по този начин се е стигнало до
избягване заплащането на тази енергия. От друга страна ответникът се позовава
на правилата въведени с ПИКЕЕ, като сочи, че корекцията е извършена при
съобразяване на същите.
Моли се да
се отхвърли претенцията и да се присъдят сторените по делото разноски.
Предявения
иск намира правното си основание в чл.124 от ЗЗД.
Като
писмени доказателства по делото са приети:
Копие от
констативен протокол №****, фактура №****, констативен протокол от БИМ №***, становище за начисление на ел.енергия от 5.06.2019г.,
справка за потреблението към 5.07.2019г., извлечение за фактури и плащания към 5.07.2019г.,
2бр. писма на ответника до ищеца от 7.06.2019г. и от 10.06.2019г. с обратни
разписки, становище за начисление на ел.енергия, протокол за монтаж/демонтаж
8.03.2017г., протокол за последваща метрологична
проверка и СТЕ.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса по предявен
отрицателен установителен иск освобождава ищцата от
носенето на доказателствената
тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията
чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в
страната носител на доказателствената тежест в
конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че
ищцата е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ
сума законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената
методика, че претендираната сума е за количество
ел.енергия, което е действително доставено до абоната.
Не се спори
и за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
ел.енергия, по силата на който ищцата се явява потребител на доставяната от
ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Е***“ АД.
Съгласно
представената по делото фактура №**** (л.36), е
начислена корекция въз основа на извършена проверка в размер на 2 211.46лв.,
за обект находящ се на адрес гр.Т***“ 17, с титуляр ищеца. За изготвяне на
фактурата и извършване на начислението ответникът се е позовал на констатациите
направени при проверка и отразени в Констативен протокол №****, в който е отразено, че е установена намеса в
работата на СТИ отразяващо консумираната в обекта ел.енергия.
Съгласно
представения констативен протокол от БИМ РО Р**** в СТИ отчитащо ползваната на адреса ел.енергия е била извършена
софтуерна намеса довела до отчитане на част от ползваната ел.енергия в скрит
регистър на устройството отчитана като тарифа Т3, които не са видими при
регулярно четене на данните му.
Въпреки
изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е
доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане.
Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото
ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на
общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане
на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение
№***, постановено по търг. дело №*** на ВКС, определение №***, постановено по търг.дело №*** липсват обаче безспорни доказателства за това от кой момент е
започнало начисляването на ползваната ел.енергия в скрития регистър на тарифа
Т3 на СТИ, а това от своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно
стойността на тази енергия.
На следващо
място, като аргумент за недължимост на сумата, който
е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и
обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при
липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от
своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В
тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено
противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната
практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е
регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в
чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо
ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане.
Що се
отнася до начислената сума за възстановяване на ел.захранване, то при извода,
че ответника не е имал право да претендира сумата за корекция последният не е
бил в правото си да прекъсва ел.захранването на имота и съответно да иска суми
за възстановяването му.
Действително
по делото е представен протокол за монтаж/демонтаж на СТИ от 8.03.2017г., но
периода на начисление на корекцията не е от тази дата, а едва три месеца след
нея, като вещото лице по СТИ е посочило, че не
възможно да се установи кога точно са извършени начетите в регистър 3.
Следва да
се има предвид, че макар вещото лице да е посочило, че е трудно да бъде
извършено въвеждане на допълнителни данни в СТИ преди неговото монтиране или в
последствие, то същото е дало преценка само на база на физико-механично
въздействие върху СТИ, но не и в качеството си на компетентно лице в областта
на софтуера, каквото качество няма.
По
изложените съображения следва да се приеме, че ответникът не е доказал при
условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и предявените
искове следва да бъдат уважени.
Предвид
извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сторените в настоящото производство разноски възлизащи на
484.80лв. определени след зачитане на направеното от ответника възражение за
прекомерност.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между ищецът М.И.П. ЕГН********** *** и
ответника „Е.П.“ АД, ***, че ищецът не дължи на „Е.П.“ АД сумата от 2 211.46лв.
начислена като корекция от ответното дружество за обект находящ
се на адрес: гр.Т****, за
периода от 2.06.2017г. до 1.06.2018г. за клиентски №********** и абонатен №**********,
на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ***
да заплати на М.И.П. ЕГН********** *** сумата от 484.80лв.,
представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: