Решение по дело №263/2023 на Административен съд - Смолян

Производството по делото е по чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ по жалба, подадена от С. Е. М., [населено място], [улица], [община], [област], против Ревизионен акт /РА/ Р-16002121004650-091-001/21.03.2023 г., издаден от С. П. П. - Началник на сектор при ТД на НАП - [населено място], възложил ревизията и В. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП - [населено място], в частта, потвърдена с Решение №201/08.06.2023г. на Директор на дирекция „ОДОП“, [населено място], при ЦУ на НАП.

С оспорения акт са определени данъчни задължения на жалбоподателя в общ размер от 35 944,39 лв. и лихви в размер на 21 733,13 лв., от които Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Е. за 2016 г. в размер на 24 395,26 лв., и лихви в размер на 14 654,23 лв. вноски за ДОО за 2016г. - 4656.48 лв. с лихви от 2 797,15 лв. вноски за 30 за 2016 г. - 2 092,80 лв. с лихви от 1 257,14 лв. и ДДС за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., в размер на 4 799,85 лв. и лихви в размер на 3 024,61 лв.

В жалбата се сочи, че в хода на ревизионното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, не са изпълнени всички вменени в чл.12 от ДОПК, правомощия с цел установяване на обективната истина, като констатациите в РА не намират опора в доказателствата, събрани по случая. Сочи се, че неправилно е процедираноо по особения ред –чл.122 от ДОПК ал.1 т.2 и 4, тъй като в случая не са безспорно установени основанията за прилагането му, не са доказани укрити проходи, както и че е налице основание за регистрация по ДДС. Не е установена реализираната печалба, като основата е определена незаконсъобразно, без да е установен определен среден % на конкретен вид стока, като по този повод фрапираща е оценката на Е. „А. Г.“ -13.50%, а на „А.“ ЕООД -90.52 %, при което в случая е следвало да бъде назначена експертиза от РО.

Моли за отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание, жалбоподателя не се явява и не се представлява. Получено е писмено становище от адв.В. Д., с което поддържа жалбата и предлага на съда да я уважи по съображения, изложени в нея и в съдебно заседание, както и присъждане на адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и внесена ДТ. Иска се допускане на съдебно икономическа експертиза /СИЕ/, а в последствие и на допълнителна такава.

Ответникът по жалба, редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща представител. С писмено становище оспорва жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за цялото производство. Оспорва заключението на вещото лице по възложената основна експертиза и не оспорва приемането на заключението по допълнителната.

Административният съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и в писмено становище от пълномощника на жалбоподателя, изразеното в представените по делото писмени бележки, становище на ответника и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Със заповед № РД-09-1979 от 30.09.2020 г. на директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ [област] са определени органите по приходите, които издават заповеди за възлагане на ревизии, като в т.2 от тази заповед са посочени началниците на сектори в отдел „Ревизии“ с месторабота в [населено място] и тези с изнесено работно място в офисите в градовете [област], [област], [област], [област] и [област]. Със Заповед № РД-09-1530 от 30.09.2020 г. на Директора на ТД на НАП - [област] са определени длъжностните лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП - [област] за срок от 01.10.2020 г. измежду които е посочено името на В. Г. Г. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията.

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002121004650-020-001 от 13.08.2021г на С. П. - Началник на сектор при ТД на НАП-[област] /л. / от делото/. В цитираната заповед е определено ревизията да бъде извършена от В. Г. Г. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията и Е. И. К. - главен инспектор по приходите, като обхване следните видове задължения: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Е. за периода от 1.01.2015г. до 31.12.2018г. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО и ЗО, както и УПФ за самоосигуряващи се за периода от 1.01.2015г. до 31.12.2018 г. ЗВР е връчена на ревизираното лице на 03.08.2022 г. по реда на чл. 32 от ДОПК.

Определено е Ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР, като за резултатите от извършената ревизия да бъде съставен ревизионен доклад от ревизиращите органи по приходите не по-късно от 14 дни след определения за завършването на ревизията. Заповедта е изменена с нова заповед за изменение ЗВР от 2.11.2022г., в която е определен срок до 3.01.2023г., като при издаване и изменение на заповедите за възлагане на ревизията, жалбоподателят е бил със седалище [населено място], [улица], [община], [област].

На 17.01.2023г. е издаден Ревизионен доклад № Р-16002121004650-092-001/РД/. В общата част на РД е записано, че за ревизирания период С. Е. М. има регистрация като едноличен търговец Е.“П.- С. М.“ и съответно има дялово участие в няколко дружества, като е установено, че РЛ изкупува и продава диворастящи гъби. Според ревизиращите органи, формата на счетоводство не съответства на изискванията на Закона за счетоводство - не са заведени основните регистри за хронологично и синтетично отчитане на стопанските операции, даващи възможност за съпоставка на данните от оборотните ведомости с декларираните данни по годишните финансови отчети и видовете счетоводни групи; в счетоводните регистри не са отразени: голяма част от получените приходи от чуждестранни контрагенти, за които доставки не е отразило в счетоводството си издавани фактури, като при извършения анализ са установени осчетоводени разходи единствено за възнаграждения и осигуровки на персонал, като не са отчетени и разходи за лични нужди, при което констатирани нарушения по Закона за счетоводството - незаведено счетоводство, отговарящо на изискванията на Закона за счетоводството, неотчитане на пълния размер на приходите от търговска дейност, т.е. обстоятелства по т. 2 и т. 4 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Във връзка с горните констатации на задълженото лице са връчени уведомления по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 и по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и на това основание ревизията определя данъчна основа за облагане с корпоративен данък след анализ на относимите обстоятелства, посочени в ал. 2 на чл. 122 от ДОПК. Обсъдени са събраните доказателства от други лица и представените документи от PJI, съставени са таблици, онагледяващи направените констатации. В анализа по чл. 122, ал. 2, т. 3 - движение и остатъци по банковите сметки е посочено, че по разплащателната сметка са установени постъпления на суми от български и чуждестранни дружества - наредители, като паричните постъпления от чуждестранните дружества не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното лице и отчетените приходи по ОПР; за получените суми от дружества, за които е установено, че са клиенти на ревизираното лице, за които няма издадени фактури, са взети предвид при определяне на общия размер на приходите по години и данъчната основа за определяне на дължим КД; не са установени данни и не са събрани доказателства, че постъпилите суми имат заемен характер и същите подлежат на възстановяване или са преведени на друго основание, което да ги квалифицира като необлагаеми.

Счетено е, че неотчетените продажбите на стоки са извършени от декларирания обект, който се намира в зона, което е благоприятно място за изкупуване на гъби и реализирането им. В анализа по чл. 122, ал. 2, т. 8 от ДОПК - брутните приходи/доходи (оборота) са описани декларираните приходи в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 В чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК - обобщени данни за реализирани печалби, съответно приходите и доходите на други лица, извършващи същата или подобна дейност е посочено, че с цел определяне размера на разходите, свързани с продадените стоки /отчетна стойност на продадени стоки/ във връзка със спазване принципа на съпоставимост между приходи и разходи е извършен преглед на декларирани данни в ОПР от други дружества със сходна дейност; извършена е съпоставка на общия размер на приходите от продажби на стоки и балансова стойност на продадените стоки (от „П.“ ЕООД, „Ф.“ ЕООД, „С.“ 09 ЕООД, „А.“ ЕООД, „А.“ ЕООД и Е.“А. Г. 2003) и е определена средна надценка на продажбите, както следва: 2015 г. – 35.34%; 2016 г. – 46.24%. Опредлен е ДДС за 2016 с дата -20.12.2016 г. в размер на 2642.86 лв. и 2157.19 - 28.12.2016г. Определени са и окончателните размери на осигурителния доход и задълженията за авансови осигурителни вноски – фонд ДДО за 2016 г. 897.12 лв които са внесени ведно с дължимите лихви, като е посочено, че в резултат на установените обстоятелства по чл.122 ,ал.1 т.2 от ДОПК е определен осигурителен доход 171 088.67 лв. като максималният размер за 2016 г. е 31 200 лв., при което е налице за довнасяне сумата в размер на 4655.48 лв., като в изготвената справка е записано лихви в размер на 2 704.09 лв. за окончателния размер на ДОД.

По отношение на дължимите ЗО е отразено за 2016г. дължими 403.20 лв. които са внесени с дължимите лихви, като е посочено, че в резултат на установените обстоятелства по чл.122 ,ал.1 т.2 от ДОПК е определен осигурителен доход 171 088.67 лв. като максималният размер за 2016 т.е 31 200 лв , при което е налице за довнасяне сумата от 2092 лв с лихва от 1215.32 лв. Посочени са и установените задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ.

По доклада не са постъпили възражения, след което на 21.03.2023 г. е издаден оспорения РА, в който се сочи, че при извършена съпоставка на имущество и доходите на С. М. се установява превишение на извършените разходи и получени доходи за 2015г. и 2016г.

При ревизията е констатирано, че от С. М. са изразходвани парични средства, като вноски в банковата му сметка, но не са представени достоверни доказателства относно приходоизточника им. Във връзка с извършените от лицето плащания се приема, че същото е извършвало трудова дейност,от която е реализирало доходи, и които не са декларирани по надлежния ред, а се явяват укрити. След анализ на събраните и представени документи са установени основата за облагане с Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Е., Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДДС и ДОО, УПФ, ЗО за самоосигуряващи се.

По Закон за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2016 година са установени приходи 562 569,38 лв., разходи 391 480,71 лв. и определената данъчна основа по реда на чл.122, ал.2, във връзка с чл.123 от ДОПК от стопанска дейност на РЛ, като Е. в размер на 171 088,67 лв., която е намалена с размера на дължимите осигурителни вноски, определени по реда на чл.122-124а от ДОПК в размер на 8 049,60 лв., при което установена годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като Е. по чл.122 от ДОПК, след приспадане на ЗОВ в размер на 163 039,07 лв. и определен дължим данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 24 455,86 лв., от които внесен данък 60,60 лв. и установен Данък за внасяне 24 395,26 лв. с лихви в размер на 14 654,23лв.За 2017г. и 2018г. не са установени данни за неотчетени приходи и данни различни от подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

По Закон за данък върху добавената стойност е установено, че при проследяване на облагаемия оборот, дружеството е реализирало облагаем оборот от продажби в размер на 50 831,47лв. към 08.06.2015г. и не е спазило разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, съгласно които е било длъжно в 14 - дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон (т.е. до 14.07.2015 г.) и на основание чл. 101, ал. 6 и 7,органите по приходите да издадат Акт за регистрация по ЗДДС до 28.07.2015г. Данните, събрани в хода на ревизията са използвани за определяне на облагаемия оборот и за определяне на данъчната основа за облагане с ДДС. Основанието за регистрация е отпаднало през месец 08.2017г., като за данъчен период от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. за извършените облагаеми доставки на основание чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС е прието задължение за ДДС в размер общо на 4 799,85лв. с лихва в размер общо на 3 024,61 лв.

По КСO, през ревизирания период С. Е. М. се е осигурявал по реда на чл.4 ал.1 т.7 от КСО .О. С. – Данни за осигуряване по ЕГН за периода 2015г. - 2018г. по данни подадени от осигурител е установен осигурителен доход за 2015г. 420,00лв., за 2016г. -420,00лв., за 2017г.-460,00лв., за 2018г. 510,00лв. В хода на ревизията, е установено, че за периода 01.01.2015г. - 31.12.2018г. е извършвало дейност като Е. по занятие, продажба на стоки. Осигурителният доход за периода по реда на чл.122 от ДОПК е определен като разлика между установените при ревизията приходи и разходи от продажбата на стоки и продукция. Посочени са установен доход за 2016г. : 171 088,67лв. за 2017г. : 1 800,00 лв. за 2018г. : 1 900,00 лв. На база събраните документи и доказателства е констатирано, че С. Е. М. има качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО и с оглед установеното наличие на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2, 124А от ДОПК за периода 2015г., 2016г. е приложен специфичния процесуален ред за определяне на данъчната основа и осигурителния доход по ДОПК за установяване размера на дължимите данъци и суми за ЗОВ. Посочено е, че с влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./, разпоредбите на чл.122–124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Констатирано е, че лицето е извършвало търговска дейност по смисъла на чл.1 от ТЗ, продажба на стоки. Въз основа на констатираното, ревизиращият екип приема, че ревизираното лице е извършвало трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице, по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Като лице, родено преди 31.12.1959 г., във връзка с чл.127 ал.1 от КСО, С. М. не е задължително осигурен за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. На основание чл.6, ал.7 от КСО се сочи, че ревизираното лице дължи авансови осигурителни вноски в приход на ДОО в размер на 897,12 лв.,които са внасени ведно с лихвите за закъснение.За 2016г. е определен осигурителен доход в размер на 171 088,67 лв., като е посочен максималният размер на осигурителния доход за 2016г. съгласно чл.8, т.5 от ЗБДОО в размер на 31200,00лв. (2 600лв. х 12 м.). Минимален размер 5 040,00лв. (420лв. х 12м.), при което съгласно чл.6, ал.9 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, дължимите осигурителни вноски за довнасяне и дължимите на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТИДПДВ лихви са тези установени в РД, а именно вноски за ДОО-4656,48 с лихва в размер на 2797,15лв и сътоветно такива за ЗО - 2092,80 с лихва в размер на 1257,1лв.

Жалбоподателят е обжалвал акта, при което Директора на ОДОП е приел, че констатациите при ревизията показват, че по отношение на задълженията за 2016 г. са налице предпоставките и се реализира съставът на чл. 122. ал. 1. т. 1. т. 2 и т. 4 от ДОПК, а оттук и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК, при съблюдаване на текста на чл. 123 и особените правила на чл. 124 от ДОПК. В резултат на направените констатации и след извършен анализ на относимите обстоятелства по ал. 2 на чл. 122 на ДОПК е направен извод, че органите по приходите, правилно са определили нов размер на облагаемия доход ог дейността на Е. определен по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за 2016 г. в размер на 171 088,67 лв. Укритият доход, определен по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК (недостиг на парични средства) за 2016 г. е в размер на 32 703,28 лв. Осигурителният доход е определен по реда на чл. 122- 124 от ДОПК, а осигурителните вноски са изчислени съгласно изискванията на материалните закони КСО и 330. Върху така установения с ревизията осигурителен доход, ограничен до максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от 330 са установените допълнително задължения за окончателни осигурителни вноски за ДОО и здравноосигурителни вноски и съответните лихви предмет на обжалване за 2016 г.

Приел е, за неоснователни изложените в жалбата възражения на ревизираното лице, че постъпилите суми от „Fresh mushroom Europe“ представляват авансови плащания за бъдещи доставки на диворастящи гъби, не е налице прехвърляне на правото на собственост върху процесиите стоки, квалифицирани като неосчетоводени, не е налице данъчно събитие по смисъл на ЗДДС и съответно не се дължи и данък за тези сделки. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. В конкретния случай е очевидно, че условието да е налице ВОД не е изпълнено, тъй като за ревизираното лице не е и няма как да бъде приложима нормата на чл. 7, ал. 1 от Закона за ДДС. Съгласно текста на цитираната правна норма ВОД на стока е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. При внимателен прочит на горния законов текст става ясно, че за получателя по доставките „Fresh mushroom Eu: “ юсочен VIN номер и не е установено да е и регистрирано за целите на ЗДДС лице в друга държава членка. Следва да се отбележи още, че по преписката са налице данни за постъпили парични суми от „Fresh mushroom Europe" и за предходни данъчни периоди, по повод на които не са издадени фактури и осчетоводени приходи, но са налице въздушни товарителници, удостоверяващи изпратени стоки. Следователно, в конкретния случай всички извършени от ревизираното лице доставки на стоки (гъби) през разглеждания период към посочения контрагент от друга държава членка не могат да бъдат третирани като ВОД и с нулева ставка на данъка, а по силата на чл 17 от ЗДДС ще бъдат с място на изпълнение на територията на [държава] и ще бъдат облагаеми доставки с 20% данък. Аналогично, получените плащания, за които лицето твърди, че представляват авансово плащане за бъдеща доставка, не могат да бъдат третирани като плащания във връзка с вътреобщностна доставка.Предвид всички гореизложени обстоятелства и факти, разгледани и преценени в тяхната съвкупност, решаващия орган приема, че правилно е порделен допълнително начисления ДДС на обща стойност 4 799,85 лв., установен за дължим от С. Е. М. с Е. „П. - С. М.“ за данъчен период м. 12.2016 г„ ведно с дължимите лихви от 3 024,61 лв.

Предвид гореизложеното от Директора на ОДОП е потвърден Ревизионен акт № Р-16002! 21004650-091-001/21.03.2023 г., издаден на С. Е. М., с който са установени задължения за 2016 г.:

Годишен и авансов

данък по ЗДДФЛ на Е. 24 395,26 и лихви 14 654,23

• Вноски за ДОО 2016 г. 4 656.48 и лихви 2 797,15

• Вноски за 30 2016 г. 2 092,80 и лихви 1 257,14

• ДДС 01.12.2016 г. 31.12.2016г. 4 799,85 и лихви 3 024,61

ОБЩО: главница 35 944,39 и лихви 21 733,13, и в тази част е предмет на настоящия контрол.

В производството е допусната съдебно-икономическа експертиза, по която вещото е изготвило заключение. В заключението си вещото лице сочи, че в представените счетоводни регистри 84,4% от реализираните приходи от продажби са посочени по сметка 701 ,.Приходи от продажба на продукция”, а само 15,6% са реализираните приходи са от продажба на стоки. Фирмите произвеждащи продукция не формират ..Отчетна стойност на продадените стоки”. Голяма част от изкупените гъби се отчитат като разходи за дейността/оперативни разходи/ по перо ,.Разходи за материали”. Приложената справка за батансовата стойност/себестойпост/ на продадените диворастящи гъби по години не кореспондира с цифрите, посочени по съответните счетоводни сметки в оборотните ведомости и представени в отговор на искането на данъчните ревизори.

Счита, че надценката, посочена в справката, представена от ..А.“ЕООД, не следва да се включва в изчисленията при определяне на средната надценка ва доходите на РЛ. При обжалването сочи че С. М. е представил 3 бр. декларации от ..Н. ф.“ ЕООД, „И.“ЕООД и „Е.“ ООД. в които е деклариран процента на търговската надценка за 2015 г. и 2016 г. при което е проучил и анализирал публикуваните в Търговския регистър отчети за приходите и разходите на тези дружества и сочи, че при изчисленията на средната надценка следва да се включат „Н. ф.“ ЕООД и „Е.“ЕООД. В отчетите им има достатъчно информация за приходите от продажби на стоки и отчетната стойност на продадените стоки. Това не се отнася за „И.“ЕООД. Публикуваният за 2016 г. отчет за приходи и разходи е в съкратена форма и дружеството отчита незначителен обем на приходите от дейността.

Справка -Приложение 1 е изготвена след анализа и съпоставката на всички счетоводни документи, приложени към административната преписка. В колона 2-ра е информацията от ревизионния доклад, а в колона 3-та изчисленията са извършени, като са изключени данните на „А.“ЕООД и е добавена информацията на „Н. ф.“ЕООД и „Е."ЕООД. В представената справка от Е.“А. Г. 2003“ е допусната техническа грешка при изчисленията, като надценката не е 13.5% , а 12.08%. Изчисленият среден процент надценка за 2016 г., който трябва да се приложи за да се изчисли отчетната стойност на продадените стоки е посочил да е 26,68% при което установени- данъчна основа - 115980,36 лева

Дължими вноски при годишно изравняване - 6749,28 лева

За фонд ДОО - 4656,48 лева За Фонд 30 - 2092,80 лева

П. О. годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност след приспадане на дължимите осигурителни и здравни вноски - 107930,76 е посочен Дължим данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ - 16189,61 лева Внесен данък-60,60 лева и Данък за внасяне - 16129,01 лева

Констатирал е, че Едноличният търговец е самоосигуряващо се лице и съгласно разпоредбата на чл.6, ал. 8 от КСО. и чл.40 ал.1 т.2 от 330, самоосигуряващите се лица правят осигурителни и здравни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, който не може да бъде ио-малък ог минималния осигурителен доход, който за 2016 г. е 420 лева на месец или 5040,00 лева годишно. Авансовите вноски в размер на 1300.32 лева в т.ч. за фонд ДОО- 897,12 лева и за фонд 30 - 403,20 лева са декларирани и внесени по сметките на НАП.

При подаването на декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ се определя окончателния размер на осигурителния доход , който се ограничава до неговия максимален размер. За 2016 г. максималния размер на осигурителния доход е 31200,00 лева, който е по-нисък от установения доход в размер на 115980,36. Дължимите осигурителни вноски при годишното изравняване за фонд ДОО са 4656,48 лева, а за Фонд 30 - 2092,80 лева.

След направените изчисления задълженията па С. Е. М. за 2016 г. по вид в т. ч за главница и лихви са както следва:

Внд задължение Г. Л.

Данък по ЗДДФЛ на Е.- 16129,01 9688,69

Вноски за ДОО 4635,48 2797,15

Вноски за 30 2092,80 1257,14

ДДС 4799.85 3024,61

При прилагането на средна надценка от 28,68 % , задълженията към бюджета са в размер на 44424,73 в т.ч. главница - 27657,14 лева и лихва за забава - 16767,59 лева. Законната лихва е изчислена от датата, на която задълженията са станали изискуеми, до датата па издаване на ревизионния акт - 21.03.2023 г.

По повод задълженията за ДДС е допусната допълнителна съдебно счетоводна експертиза по която вещото лице и уточнило, че след анализа на представените от дружеството счетоводни документи, извършените насрещни проверки и проверка на разплащателните сметки, при изчисляване на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС, в периода включващ месеците на 2015 г. не е имала предвид допълнително разкритите приходи от продажба на диворастящи гъби. Установило е, че оборотът за регистрация по ЗДДС е достигнат на 18.05.2016 г. и Е.“П.-С. М.“ е следвало да подаде заявление за регистрация но ЗДДС до 14.06.2016 г. Предвид реализираните обороти до края на 2016 г. не е отпаднало основанието за регистрация но ЗДДС. Основанието за регистрация по ЗДДС отпада м.08.2017 г.

Уточнил е, че по банковата сметка в евро на Е.“П.-С. М.“ през ревизирания период от 01.12.2016 г. - 31.12.2016 г. са постъпили плащания от 14724,73 евро, левова равностойност на 28799,07 лева - 15855,94 лева на 20.12.2016 г. и 12943,13 лева на 28.12.2016 г. Сумите са преведени от чуждестранния клиент “Fresh mushoroon Europe NV”. Данъчната администрация е установила, че липсват задължителните документи, съгласно чл.45, т. 1 и т.2 от ППЗДЦС за удостоверяване на вътреобщностни доставки/ВОД/. Когато лицето получи авансово плащане по доставка преди да е настъпило данъчно събитие, ДДС става изискуем при получаване на плащането, с изключение на ВОД. Тъй като вътреобщностни достаки не са установени , на основание чл.25 от ЗДДС сумата 28799,07 лева е облагаема , като ДДС е включен в нея. За данъчен период 01.12.2016 г.-31.12.2016 г. Е.“П.-С. М.“ дължи ДДС в размер на 4799.85 лева и лихва за забава от 15.01.2017 г. до 20.03.2023 г. - 3024,61 лева.

При така събраните доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, като Ревизионният акт се оспорва в частта, която е потвърдена с решението на директора на дирекция ОДОП, при което се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

При разглеждане на основателността на жалбата, съдът взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Ревизионният акт за установени задължения на ревизираното лице-жалбоподател е издаден от компетентните за това лица от възложителя на ревизията на длъжност началник сектор и на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. РА е издаден в предписаната от чл.120, ал.1, от ДОПК писмена форма, по образеца по чл.120, ал.3 ДОПК, с всички задължителни реквизити по чл.120, ал.1, т.1 - 8 ДОПК. Ревизионното производство е образувано съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК с издаването на Заповед за възлагане на ревизия и заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ на началник сектор, определени по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. РА има задължителното съдържание по чл.113, ал.1, т.1 ДОПК - като ревизираното лице е надлежно идентифицирано с данните по чл.81, ал.1, т.2 - 5 ДОПК; определени са поименно и по длъжности ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по ЗКПО, посочен е ревизирания период; даден е срок за извършване на ревизията съобразно чл.114 от ДОПК. Доколкото при издаване на заповедта за възлагане на ревизията, ревизираното дружество е било със седалище в [област], то РА е издаден от компетентен орган. Ревизията е извършена в определения съгласно чл.113, ал.1, т.3 от ДОПК във вр. с чл.114, ал.1 от ДОПК, посочен в заповедта за изменение на ЗВР .

На първо място неоснователни са доводите, че не са осъществени провомощията на РО по чл.12 от ДОПК, като се има предвид, че за разлика от задълженията, същите се осъществяват по волята на лицето, на което са дадени, а в случая разкриването на обективната истина е задължение, за изпълнение на което, са положени значителни усилия за да бъде осъществено дв преобладаващата си част.

Неоснователни са и наведените възражения, че неправилно е процедирано по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, тъй като не са били налице предпоставките за това. Обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не са дадени кумулативно и наличието дори само на едно от тях е достатъчно основание ревизиращите органи да определят основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Органите по приходите са формирали по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК годишна данъчна основа по смисъла на чл. 28 от ЗДДФЛ и са определили данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (46.24 на сто) и лихви върху него, съответно задължения по ЗДДС, КСО,ЗЗО.

Ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК представлява набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните разпоредби на съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни задължения. Тази негова специфика естествено води до приблизително установяване на данъчната основа, размерът на която не е абсолютно съответстващ на обективно осъществения облагателен фактически състав, но тази разлика е рефлексия от неправомерното поведение на ревизираното лице, от което то не би могло да черпи благоприятни за себе си правни последици.

При така събраните доказателства, вкл. назначената по искане на жалбоподателя СИЕ се установява по безспорен начин, че са налице укрити приходи – основание за прилагане на чл.122, ал.1 т.2 от ДОПК, което е достатъчно да се процедира по този ред и се определи данъчната основа за начисляване на ДДС, въз основа на събраните доказателства. В резултат от запитване до обслужващата банка са получени извлечения от банковите сметки и от анализа на същите е констатирано, че Е. е получавало плащания от клиенти в особено големи размери и многократно надвишаващи декларираните приходи в ГДД по чл.92 от ЗКПО за съответните години. Констатирано е, че дружеството умишлено е укрило и не е декларирало приходи в особено големи размери, както и, че срока за подаване на Заявление за регистрация по ДДС е бил в много по ранен период. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, изрично предвижда и урежда правната възможност ревизиращият орган да приложи установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от изброените в 8 точки обстоятелства. В конкретния случай ревизиращият орган правилно установява, че е изпълнен състава на т. 2 от чл.122, aл. 1 от ДОПК. За да създаде възможност определената облагаема основа да е най-близко до обективната истина, законодателят в ДОПК е посочил различни критерии, по които това може да се извърши. В текста няма изискване при всеки случай на определяне на данъка по реда на чл. 122 органът по приходите да установи конкретно съдържание на всички визирани в ал. 2 критерии, с оглед на тяхната разностранност, но в случая това е направено подробно от ревизизиращия орган в РД.

Въз основа на ревизионния акт и приложенията, представляващи неразделна част от него, настоящият състав приема, че ревизиращият орган е спазил изискването на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като е направил нужния за целта анализ. Обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2 на чл. 122 са посочени в констативната част на процесния ревизионен доклад, с което са изпълнени изискванията на ал. 3 от същия член на ДОПК. Констатирано е, че от Е. „П. - С. М.“ са реализирани приходи от продажба, които не са декларирани в пълен размер. Установено е също. че декларираните и/или получените приходи, доходи не съответстват на имущественото и финансовото състояние на С. Е. М.. Констатирано е, че от приложените към преписката документи ревизираното лице не е представило всички документи касаещи дейността на дружеството. Част от тях са укрити и не са намерили отражение в счетоводните му регистри и не са представени в резултат от връчените искания при което налице и основанието по чл.122, ал.2, т.4. от ДОПК, което се установява и от назначената по делото ексепртиза, в която се сочи, че приложената справка за батансовата стойност/себестойпост/ на продадените диворастящи гъби по години не кореспондира с цифрите, посочени по съответните счетоводни сметки в оборотните ведомости и представени в отговор на искането на данъчните ревизори.

Приложеният от органа по приходите подход за определяне на задълженията по КСО, ЗО и ДДС е законосъобразен, предвид установените в хода на ревизията факти и обстоятелства въз основа на събраните доказателства, вкл. заключението на вещото лице. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, правилно е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите, като в мотивната част на РД са посочени онези критерии от чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по възможно най-достоверния начин.

С оглед на описаните факти и обстоятелства, органът по приходите правилно и обосновано е приел наличието на първо място на предпоставката, визирана в чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи или доходи, което е напълно достатъчно основание за прилагане на особения ред по чл. 122 от ДОПК. Установените приходи не са осчетоводени в представените хронологии по съответните счетоводни документи, както в предхождащата проверка, така и в хода на процесната ревизия, при което налице и основание по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. С тази презумпция се ползва и РА оспорен в това производство и в тежест на жалбоподателя е да представи доказателствата, въз основа на които да установи обстоятелствата оборващи изводите на РО.

На жалбоподателя е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и в негова тежест е било с всички допустими доказателства и доказателствени средства да опровергае тези констатации.

Неоснователни са и твърденията за неправилно процедиране с оглед определяне на задълженията по ДДС за 2016 г., като се има предвид изготвената допълнителна счетоводно икономическа експретиза, по която вещото лице е установило по безспорен начин, че оборотът за регистрация ио ЗДДС е достигнат на 18.05.2016 г. и Е.“П.-С. М.“ е следвало да подаде заявление за регистрация но ЗДДС до 14.06.2016 г. Предвид реализираните обороти до края на 2016 г. не е отпаднало основанието за регистрация но ЗДДС. Основанието за регистрация по ЗДДС отпада м.08.2017 г. Уточнил е ,че по банковата сметка в евро на Е.“П.-С. М.“ през ревизирания период от 01.12.2016 г. - 31.12.2016 г. са постъпили плащания от 14724,73 евро, левова равностойност на 28799,07 лева - 15855,94 лева на 20.12.2016 г. и 12943,13 лева на 28.12.2016 г. Сумите са преведени от чуждестранния клиент “Fresh mushoroon Europe NV”. За данъчен период 01.12.2016 г.-31.12.2016 г. ЕТ“П.-С. М.“ дължи ДДС в размер на 4799.85 лева и лихва за забава от 15.01.2017 г. до 20.03.2023 г. - 3024,61 лева т.е . в размера, който е установен и от РО.

Неоснователна е и жалбата в частта касаещи задълженията по КСО и ЗЗО, а именно, че определения от органите по приходите нов размер на облагаемия доход е много завишен и не отговаря на действителността и съответно неправилно определени вноски за ДОО и ЗО за 2016г..

При прегледа на съдържанието на преписката и материалите към нея се установява и от вещото лице, че по данни от информационната система на НАП, жалбоподателят е подал декларации по чл. 1, аз. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, с които като едноличен собственик на капитала на„Ф.“ ЕООД с [ЕИК] е декларирал дейност от 24.06.2014 г. до 01.02.2019 г. и като едноличен собственик на „Б.“ ЕООД с [ЕИК] е декларирал дейност от 20.07.2015 г. до 14.02.2023 г. и осигуряване от 01.02.2019 г. за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. С. Е. М. е подал информация с декларация обр. №° 1 (чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ /отм. ДВ, бр. 1 от 3 януари 2020 г./) за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице, а с декларация обр. № 6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ /отм. ДВ. бр. 1 от 3 януари 2020 т.), в която е декларирал размерът на дължимите авансови вноски за ЗОВ за ревизирания период като собственик на ЕТ „П. - С. М.“. Жалбоподателят в качеството си на самоосигуряващо се лице е внесъл декларираните авансови ЗОВ заедно с дължимите лихви. Не е спорно,че по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, С. Е. М. е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка т.е. е сред лицата, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - упражняващи трудова дейност като еднолични търговци и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност - чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от с.з. правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход. На основание чл. 6, ал. 9 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от 330 - еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряваши се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6. ал. 9 от КСО.

Допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващото се лице са и в резултат на установения от вещото лице осигурителен доход по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от с.з. Размерът на осигурителните вноски е определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от КСО. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от 330 и съобразно размера на здравноосигурителната вноска, посочена в чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК - 8%, е определена вноската за довнасяне в приход на НЗОК. За невнесените в законоустановения срок задължения за задължителни осигурителни вноски са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от 330, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.

Вярно е, че според заключението на вещото лице, данъчната основа за 2016г. в размер на 171 088,67 лв е неправилно е определена, но това не се отразява на размера на допълнително установените осигурителни вноски за 2016 г. на жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващо се лице, тъй като същите са определени върху осигурителен доход, ограничен до максималния месечен размер на осигурителен доход определен със ЗБДОО за съответната година/2016/ за дейността му като едноличен търговец. Предвид и заключението на вещото лице дължимите вноски при годишно изравняване са 6749,28 лв, от които за фонд ДОО - 4656,48 лева, а за Фонд 30- 2092,80 лева, така както са определени и от РО.

Основателна е жалбата в частта, с която е определен Дължим данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за довнасяне в размер на 24 395,26 лв. с лихви в размер на 14 654,23лв., като в тази част РА е оборен с приетата по делото СИЕ, при което при определяне на посочените задължения, определящи данъка по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ, РА е издаден при същестевни нарушения на материалния закон и производствените правила.

Според заключението на вещото лице, среден процент надценка за 2016 г., който трябва да се приложи за да се изчисли отчетната стойност на продадените стоки е 26,68%, а не 46.24%, при което размерът на приходите и разходите от дейността на ЕТ "П. - С. М.“ през 2016 г. е различен от тази установен от ревизирищатие органи и установената според същия данъчна основа е 115980,36 лева, вместо 171 088,67 лв, при което и сътоветно вместо сумата 24 395.26 лв и 14 654.23 лв. лихви, дължимия данък по ЗДДФЛ за 2017г., следва да се определи в размер на 16 129.01 лв. с лихви от 9 688.69 лв.

Съдът възприема изводите на вещото лице, че при опрделеяне на средния процент надценка като аналози от РО са ползувани резултати от дейности на дружества като „А.“ ЕООД, което не ограничава дейността си само с търговия на диворастящи гъби, а осъществява затворен цикъл и произвежда и продукти за краен потребител.

Независимо, че заключението е оспорено от ответника, същия не е поискал възлагане на повторна експертиза с оглед изводите му, че неправилно е определен средния процент надценка за 2016 г., който трябва да се приложи, за да се изчисли отчетната стойност на продадените стоки и вместо 46.24% , следва да се определи на 26,68% процента, тъй като като дейността на РЛ не е съпоставима с тази на А. ЕООД, която дейност не е ограничена само с търговия на диворазтящи гъби, а включва производства, преработване и консервиране, при което вещото лице е анализирало дейности на други двама различни търговци включващи само дейности, съответствуващи на стопанската реалност на ревизираното дружество.

Предвид изложеното и жалбата е частично основателна, като РА следва да се измени в частта с която са начислени задължения като годишен данък по ЗДДФЛ, като на дружеството се изменят задълженията с оглед изводите на вещото лице, върху данъчна основа от 115980.36 лв дължим данък за довнасяне по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 16 129.01 лв. с лихви от 9 688.69 лв. /вместо 24 395.26 лв и съответно 14 654.23 лв. лихви/

При тези изводи оспореният акт следва да бъде отменен в частта, с която са определени задължения в общ размер над 44424,73 лв. /до 57 677.52лв./, което е 77.2 % от установените задължения за 2016г..

При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъди в процентно отношение минимален размер на адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата, което според чл.161, ал.2 от ДОПК не може да бъде по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. 

В случая от страна на жалбоподателя е представен списък, според който направените общо разноски са в размер на 6010 лв, като адвокатския хонорар от 5 300 лв. не съответствува на оказаната адвокатска помощ, тъй като на първо място няма данни жалбата да е изготвена от адвокат и същия не е осъществил процесулано представителство, при което и направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение следва да се уважи и се определи такова съобразно чл.8 във вр.с чл.7, ал.1 т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, а именно 2813 лв., и съобразно уважената част от жалбата, разноските които следва да бъдат определени на жалбоподателя са в размер на /22.8 % / 880 лв. а на ответника 77.2% съобразно отхвърлителната част от жалбата` 1933 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.1, предложение последно от ДОПК, Административен съд гр.[област] в настоящия състав

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ Р-16002121004650-091-001/21.03.2023 г., издаден от С. П. П. - Началник на сектор при ТД на НАП - [населено място], възложил ревизията и В. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП - [населено място], в частта, потвърдена с Решение №201/08.06.2023г. на Директор на дирекция „ОДОП“, [населено място], при ЦУ на НАП, с която са определени данъчни задължения на жалбоподателя като Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 24 395,26 лв., и лихви в размер на 14 654,23 лв. и определя т Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 16 129.01 лв. главница с лихви от 9 688.69 лв.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ Р-16002121004650-091-001/21.03.2023 г., издаден от С. П. П. - Началник на сектор при ТД на НАП - [населено място], възложил ревизията и В. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП - [населено място], в частта, потвърдена с Решение №201/08.06.2023г. на Директор на дирекция „ОДОП“, [населено място], при ЦУ на НАП, с която са определени данъчни задължения в общ размер над 44 424,73лв. до 57 677.52 лв

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата против Ревизионен акт /РА/ Р-16002121004650-091-001/21.03.2023 г., издаден от С. П. П. - Началник на сектор при ТД на НАП - [населено място], възложил ревизията и В. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП - [населено място], в часттав частта, с която са определени задължения по ЗДДС, ДОО и ЗО, т.е в останалата част, за сумата до 44 424,73лв.

ОСЪЖДА С. Е. М. да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 1933 лв разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на [държава] в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.