РЕШЕНИЕ
№ 495
гр. Бургас, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501120 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба от адв.Д.П. от БАК със съдебен адрес за
връчване на призовки и съобщения: гр.Бургас,ул.“Трайко Китанчев“№47,ет.3,офис №10,в
качеството и на особен представител на ответника В. П. В. с ЕГН-********** с настоящ
адрес гр.Бургас,ул.“Северна“№4 ,против съдебно решение № 260691 от
10.05.2021г.,постановено по гр.д.№33062 /2020г.по описа на БРС,с което е прието за
установено по отношение на въззивника В. П. В.,че дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД с ЕИК-*********,представлявано от Димитър Бончев следните суми:
главница в размер на 913.08 лева,договорна лихва в размер на 82.86 лева за периода от
17.01.2018г.до 13.06.2018г.,/падеж на последната погасителна вноска/;лихва за забава в
размер на 163.87 лева за перида от 17.01.2018г.до датата на подаване на заявлението в
съда;както и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението по договор за паричен заем с №3096239 от
05.12.2017г.между „Изи Асет Мениджмънт“АД/заемодател/ и В. П. В./заемател/,плащането
на които е разпоредено със заповед №473 от 19.02.2020г.за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК,издадена по чгд №1070/2020г.по описа на БРС.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като на първо място са изложени
аргументи за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост в няколко
пункта.Акцентира се върху оплакванията за неправилност на извода на БРС за редовно
връчване на уведомлението за цесия с връчване на исковата молба и книжата на особения
представител,пропуск на районния съд да обсъди възражението за недействителност на
процесния договор за заем,поради неспазване на изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК и чл.11 ал.2
1
ЗПК.Излагат се доводи,че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване
как е формирана главницата по вземането,правят се подробни Моли обжалваното решение
да бъде отменено изцяло ,а предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.Няма
доказателствени искания,прави искане да бъде определено възнаграждението на особения
представител за въззивното производство и на въззиваемото дружество да се укаже
внасянето му.
В представения писмен отговор въззиваемото дружество е оспорило въззивната жалба
като неоснователна.Счита,че правилно и законосъобразно районният съд е приел ,че искът е
основателен и доказан по отношение на всички претендирани суми.По отношение на
валидното съобщаване на цесията чрез връчване на исковата молба и книжата на особения
представител се сочи,че същото е редовно,в какъвто смисъл има съдебна практика,на която
се позовава. Акцентира върху факта,че въззивникът В. е напуснал адреса,който е
предоставил на кредитора си и не е посочил нов адрес за кореспонденция с кредитора си.
Отправеното до въззивния съд искане е да се потвърди решението на БРС ,а въззивната
жалба да се остави без уважение като неоснователна. Нямат доказателствени
искания.Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът В.,редовно уведомен,не се явява и не се
представлява.С писмена молба особеният му представител адв.Павлова поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването и.Няма доказателствени искания.
В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,не изпраща
представител. С писмена молба оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
решението на БРС. Няма доказателствени искания.
При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269
ГПК, въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:
Ищецът е предявил срещу ответника искове с правно основание чл.422 вр.с чл.415
ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,чл.86 ЗЗД като е претендирал да бъде установено по отношение на
ответника В.,че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК-
*********,представлявано от Димитър Бончев следните суми: главница в размер на 913.08
лева,договорна лихва в размер на 82.86 лева за периода от 17.01.2018г.до
13.06.2018г.,/падеж на последната погасителна вноска/;лихва за забава в размер на 163.87
лева за перида от 17.01.2018г.до датата на подаване на заявлението в съда;както и законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението по договор за паричен заем с №3096239 от 05.12.2017г.между „Изи Асет
Мениджмънт“АД/заемодател/ и В. П. В./заемател/,плащането на които е разпоредено със
заповед №473 от 19.02.2020г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,издадена
по чгд №1070/2020г.по описа на БРС.
По отношение на редовното уведомяване за извършената цесия БРС е приел,че то е
извършено с връчването на исковата молба на особения представител. Съобразно
утвърдената преобладаваща съдебна практика,в това число и на ВКС,няма пречки
уведомяването за цесията да бъде извършено по този начин и то произвежда действие
спрямо длъжника.Така,по аналогичен случай в този смисъл по правния въпрос относно
надлежността на уведомяването чрез особен представител, се е произнесъл и ВКС в
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, в което е прието, че
длъжникът е надлежно уведомен за изявлението на кредитора, че упражнява правото си да
направи кредита предсрочно изискуем, с връчване на исковата молба на особения
представител на длъжника. Настоящият съдебен състав споделя това становище и намира, че
2
връчването на приложеното към исковата молба уведомление за цесията на особения
представител на длъжника, при наличието на пълномощно дадено от цедента на цесионера
за уведомяването на длъжника, следва да бъде прието за надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ето защо съдът намира за установено по делото
качеството на ищеца на кредитор на ответника.
Основателно е оплакването във въззивната жалба,че БРС не е обсъдил възражението
на ответника за нищожност на договора за кредит поради противоречия със ЗЗП,ЗПК и
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. Възражението е направено своевременно,
посочено е и в мотивите на решението,но липсва обсъждане на основателността му.
Въззивната инстанция намира горепосоченото възражение за основателно по следните
съображения:
Като основание за възникване на вземането си ищецът посочва договор за паричен
заем №3096239 от 05.12.2017г.,сключен между „Изи Асет Мениджмънт“АД и ответника В.
П. В.. Твърди се,че по силата на договор за цесия,сключен между заемодателя „Изи Асет
Мениджмънт“АД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането е
прехвърлено на ищеца.
В отговора на исковата молба е наведено възражение,че договорът е сключен в
нарушение на чл.10 ал.1 ЗПК,по отношение на изискването за формат,размер и шрифт не
по-малък от 12 ,както и възражение,че на заемателя не е бил предоставен Стандартен
европейски формуляр и Общи условия към договора за паричен заем,нито погасителен
план,подписани от ответника.Релевирано е и възражение за нищожност на чл.4 от
договора,като противоречаща на Директива 2008/48/ЕО и ЗПК и като противоречаща на
добрите нрави.Твърди се,че клаузата на чл.4,с която е уговорена неустойка излиза извън
присъщите и обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции с оглед размера и –
736.29 лева,при размер на кредита-1100 лева.Прави се възражение за нищожност на чл.4 от
договора и на основание чл.21 ал.1 ЗПК поради заобикаляне на императивните правни
норми на закона,които определят допустимия максимален размер на печалбата на кредитора
и в тази връзка,че ответникът е заплатил главница в по-голям размер,тъй като с част от
месечната погасителна вноска е погасявал нищожно неустоечно задължение. Посочва се,че
предвиденото кумулиране на неустойката към погасителните вноски води до скрито
оскъпяване на кредита,като посоченият в договора ГПР нараства допълнително с размера на
неустойката. Прави се и възражение ,че по посочения начин се заобикаля закона- чл.33 ал.1
ЗПК,който текст предвижда,че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.С процесната клауза за
неустойка е уговорено допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение-недадено обезпечение,от което не произтичат преки вреди.
Ищецът е оспорил горепосочените възражения,като в становището си е заявил ,че на
ответника е връчена необходимата информация ,в която ясно и точно са били посочени
параметрите на договора за заем,процесният договор е подписан на всяка страница от
потребителя,с което се удостоверява изричното му приемане от него.Счита,че няма
неравноправни клаузи,както и че са спазени изискванията за добросъвестност ,а договорните
клаузи не попадат в приложното поле на Директива 93/13/ЕО.
От съдържанието на приетия като доказателство по делото договор за паричен заем
№3096239 от 05.12.2017г. е видно,че в чл.1 на същия е посочено,че договорът се сключва на
основание Стандартен европейски формуляр,предоставен предварително на заемателя и
посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем. Въпреки оспорването в
писмения отговор,ищецът не е представил по делото Стандартния европейски
формуляр,предоставен на потребителя,нито погасителния план,неразделна част от
сключения договор. Ищецът не е представил и доказателства за това,че е изпълнено
3
изискването на чл.10 ал.1 ЗПК – по делото са представени две копия на процесния договор
на ПДФ формат с различни размери на шрифта.В отговора на въззивната жалба,макар да
излага твърдения,че договорът съответства на горепосочените изисквания на
закона,въззиваемото дружество отново не представя доказателства.
Съгласно чл.1 от договора на заемателя е предоставен кредит в размер на 1100 лева,с
фиксиран лихвен процент по заема- 40% и ГПР 48.54 %.В чл.4 от договора е уговорено,че
заемателят се задължава в срок до три дни,считано от датата на сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от две възможни обезпечения- 1.две физически лица-
поръчители,които да имат нетен размер на осигурителния доход над 1000 лева,да работят по
безсрочен трудов договор,да не са заематели или поръчители през последните две години по
договори със заемодателя,да нямат задължения към други банкови и небанкови финансови
институции или ако имат да са със статус в ЦКР на БНБ „редовен“ или 2.банкова гаранция с
бенефициер-заемодателя за сумата по чл.2 т.7/главница и договорна лихва в общ размер
1 222.29 лв./,със срок на валидност -30 дни след крайния срок на плащане на задълженията
по настоящия договор. В чл.4 т.2 е уговорено,че при неизпълнение на задължението по
предходната алинея,заемателят дължи неустойка в размер на 736.20 лева,която ще се
изплаща на заемодателя разсрочено,с всяка от погасителните вноски,към които се добавя
сума в размер 27.27 лева.
В чл.22 ЗПК законодателят е регламентирал хипотезите,в които договорът за
потребителски кредит е недействителен- когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1
,чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9 ЗПК.
Въпреки направеното възражение от ответната страна за нарушение на чл.10 ал.1 ЗПК
ищецът не е представил по делото оригинала или заверено за вярност с оригинала
ксерокопие на процесния договор с оригиналния му шрифт и не е направил изявление за
действителния размер на шрифта,подкрепено с убедителни доказателства. При това
положение за съда се налага извод,че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване,че са били изпълнени изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК.
Въпреки възражението на ответната страна,че не е представен Стандартен европейски
формуляр и погасителен план към договора за кредит,подписани от ответника, такива
документи не са представени като доказателства по делото,макар да са неразделна част от
договора за кредит.При това положение за съда се налага извод,че ищецът не е доказал,че са
изпълнени изискванията на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК относно съдържанието на договора за
кредит ,а именно: „условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Предвид гореизложеното въззивният съд приема,че
ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване и наведени насрещни
възражения за нарушения на разпоредби от ЗПК относими към действителността на
процесния договор за кредит,че договорът съответства на изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК и
чл.11 ал.1 т.11 ЗПК , което е достатъчно основание за съда да приеме,че горепосочените
нормативни изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит очевидно
не са изпълнени,в резултат на което следва да се приеме,че на основание чл.22 ЗПК
договорът е недействителен.
Възраженията за нищожност на неустоечната клауза на чл.4 от процесния договор
правилно не са разгледани от първоинстанционния съд,тъй като ищецът не е предявил иск за
присъждане на неустойка.Твърдението,че ответникът в действителност е заплатил по-голям
размер от главницата,тъй като с част от месечните погасителни вноски е заплащал
задължение за неустойка по нищожна неустоечна клауза е останало недоказано,тъй като от
страна на ответника не са били ангажирани доказателства относно размера на сумата,която
твърди,че е заплатил на основание нищожната неустоечна клауза и която според него следва
4
да бъде отнесена към погасяването на част от главницата.
По гореизложените съображения настоящата инстанция достигна до извод,че предвид
констатираното неспазване на изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК и чл.11 ал.1 т.11 ЗПК
,процесният договор за потребителски кредит е недействителен съобразно правилото на
чл.22 ЗПК,поради което и съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата
стойност по кредита,но не дължи лихви или други разходи. Като е достигнал до извод,че
предявените искови претенции са изцяло основателни,без да обсъди възраженията на
ответника,БРС е постановил незаконосъобразно и необосновано съдебно решение в частта,с
която е уважил иска за договорна лихва в размер на 82.86 лева за периода от 17.01.2018г.до
13.06.2018г.,/падеж на последната погасителна вноска/;лихва за забава в размер на 163.87
лева за перида от 17.01.2018г.до датата на подаване на заявлението в съда. В тази част
решението следва да се отмени и исковите претенции-да се отхвърлят.
На основание чл.23 ЗПК решението на БРС следва да бъде потвърдено в частта,с
която е уважен искът за претендираната главница в размер на 913.08 лева,ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението по договор за паричен заем с №3096239 от 05.12.2017г.между
„Изи Асет Мениджмънт“АД/заемодател/ и В. П. В./заемател/,плащането на които е
разпоредено със заповед №473 от 19.02.2020г.за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК,издадена по чгд №1070/2020г.по описа на БРС.
Водим от горните мотиви,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 260691 от 10.05.2021г.,постановено по гр.д.№33062
/2020г.по описа на БРС, в ЧАСТТА,с която е прието за установено по отношение на В. П. В.
с ЕГН-********** с настоящ адрес: гр.Бургас,ул.“Северна“№4, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД с ЕИК-*********,представлявано от Димитър Бончев следните
вземания: договорна лихва в размер на 82.86 лева за периода от 17.01.2018г.до
13.06.2018г.,/падеж на последната погасителна вноска/ и лихва за забава в размер на
163.87 лева за перида от 17.01.2018г.до датата на подаване на заявлението в съда, по
договор за паричен заем №3096239 от 05.12.2017г.,сключен между В. П. В./заемател/ и „Изи
Асет Мениджмънт“АД/заемодател плащането на които е разпоредено със заповед №473 от
19.02.2020г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,издадена по чгд
№1070/2020г.по описа на БРС и в ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1
от ГПК искове за признаване на установено, че В. П. В. с ЕГН-********** с настоящ адрес:
гр.Бургас,ул.“Северна“№4 дължи на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
*********,представлявано от Димитър Бончев следните вземания: договорна лихва в
размер на 82.86 лева за периода от 17.01.2018г.до 13.06.2018г.,/падеж на последната
погасителна вноска/ и лихва за забава в размер на 163.87 лева за перида от 17.01.2018г.до
датата на подаване на заявлението в съда,по договор за паричен заем №3096239 от
05.12.2017г.,сключен между В. П. В./заемател/ и „Изи Асет Мениджмънт“АД/заемодател/,
плащането на които е разпоредено със заповед №473 от 19.02.2020г.за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК,издадена по чгд №1070/2020г.по описа на БРС, като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260691 от 10.05.2021г.,постановено по
гр.д.№33062 /2020г.по описа на БРС в останалата част.
5
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6