РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502763 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от АС. СП.
АС., ЕГН **********, от град *****, чрез адв. М.Ч., против решение №
262164 от 04.08.2021 г., постановено по гр. дело № 5197 от 2019 г. по описа на
РС - Пловдив, ІV гр. състав, с което са отхвърлени предявените пасивно
субективно съединени частични искове с правно основание чл. 92 ЗЗД от АС.
СП. АС. против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *****, и „ЧЕЗ
Електро България“ АД, ЕИК *****:
за осъждането на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да заплати на
АС. СП. АС. сумата от 25000 лева, част от сумата от 51920 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване
на достъп до електрическата мрежа по вина на електроразпределителното
предприятие за обект, находящ се в гр. *****, по партида с клиентски номер
***** (стар абонатен номер *****, ИТН *****), за периода 01.04.2013 г. –
25.10.2016 г., изчислена по реда на чл.44 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 03.04.2019 г. до окончателното погасяване,
и за осъждането на „ЧЕЗ Електро България“ АД да заплати на АС.
СП. АС. сумата от 25000 лева, част от сумата от 51920 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение за доставка на електрическа
1
енергия за обект, находящ се в гр. *****, по партида с клиентски номер *****
(стар абонатен номер *****, ИТН ***** ), изчислена по реда на чл.30, ал.1 от
ОУ по договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България“ АД за периода 01.04.2013 г. – 25.10.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
03.04.2019 г. до окончателното погасяване. АС. СП. АС. е осъден да заплати:
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата от 500 лева – разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение и експертиза, и на „ЧЕЗ Електро
България“ АД - сумата от 200 лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Навеждат се доводи за
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Неправилно
съдът е приел, че отговорът на исковата молба на „ЧЕЗ Електро България“ АД
е подаден в срока по чл. 131 от ГПК. Неправилно е прието, че исковете е
следвало да се предявят по реда на чл.82 от ЗЗД, а не по реда на чл. 92 от ЗЗД,
като са допуснати процесуални нарушения по доклада на делото. Поради
незаконосъобразно бездействие на двамата ответници, което е виновно
неизпълнение на отделни договорни задължения на всеки един от тях, се
счита, че ответниците следва да заплатят компенсации поради
незаконосъобразното си бездействие и се позовават на конкретни договорени
съществуващи действителни клаузи от отделните и самостоятелни общи
условия на двете дружества и ЗЗД. Иска се съдът служебно да определи
правната квалификация на исковете и да приеме, че предявеният е за
обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, като се отмени
обжалваното решение и се постанови друго, с което да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди по чл.82 от ЗЗД, определено при
условията на чл.162 от ГПК. Излагат се подробни съображения и за
неправилно приложение на материално - правните разпоредби. Съдът
неправилно е тълкувал клаузите на чл.44 от общите условия на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД и чл.30, ал.1 от общите условия на „ЧЕЗ
Електро България“ АД относно предметния им обхват. Позовават се, че
когато със сила на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение е
установено, че за крайния снабдител изобщо не е възникнало и не е
съществувало претендираното от него парично вземане за заплащане на ел.
енергия, прекъсването на снабдяването е нерегламентирано и е винаги по
вина на крайния снабдител, тъй като той не е имал правото да го извърши.
Посочва се, че обезщетението за вреди по чл.82 от ЗЗД не дерогира и не
замества уговорената неустойка за неизпълнение. С неустоечната клауза
страните на принципа на договорната свобода по своя воля са се отклонили от
чл.82 от ЗЗД, като предварително са определили размера на обезщетението,
което ще се дължи от неизправната стана. Отговорността на двамата
ответници произтича от две отделни различни и самостоятелни правни
основания - два отделни самостоятелни договора, като основанието за
2
претендирана неустойка е различно за всеки от ответниците. Същевременно
присъждането на неустойка от едното дружество не изключва дължимостта
на неустойка от другото дружество. Иска се изцяло да се отмени обжалваното
решение и се постанови ново, с което да бъдат уважени предявените искове,
като се присъдят и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД чрез юрисконсулт Л. Т., в който се излагат
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, като
следва да се потвърди. Дружеството не може да носи отговорност при
прекъсване на захранването по искане на другия ответник. Законодателството
разграничава функциите и отговорностите на разпределителното предприятие
от тези на доставчика на ел. енергия. Твърдят, че прекъсването на ел.
захранването се е извършило законосъобразно по искане на „ЧЕЗ Електро
България“ АД. Иска се присъждане на разноските по делото.
В същия срок - по чл.263, ал.1 от ГПК - е постъпил отговор на
въззивната жалба и от „ЧЕЗ Електро България“ АД чрез юрисконсулт В.И.,
като отново се навеждат подробни съображения за правилност и
законосъобразност на съдебния акт. Иска се потвърждаване на решението и
присъждане на разноски. Твърди се, че от първоинстанционния съд е
отделено за безспорно, че ищецът не е имал каквито и да е вреди.
Неоснователно е възражението, че отговорът на исковата молба не е бил
подаден в срок. Иска се присъждане и на разноските за въззивното
производство.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела. С
оглед наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилна правна
квалификация, преди да отговори на въпроса допустимо ли е
първоинстанционното решение, следва да се даде разрешение на този въпрос.
С решение №60213/22.10.2021 г. по гр.д. №2502/2020 г. на ВКС,
IV г.о., е даден отговор на въпроса когато със сила на пресъдено нещо е
установено, че за крайния снабдител не е възникнало и не е съществувало
претендираното от него парично вземане, какъв иск има право да предяви
клиент за преустановяване на снабдяването с ел.енергия – по чл.92 ЗЗД или
3
по чл.82 ЗЗД? Прието е, че отговорността на електроснабдителното
дружество е регламентирана в Общите условия за продажба на електрическа
енергия, като е предвидено, че дружеството носи отговорност за щети,
нанесени на потребителите при отказ да започне продажба на електрическа
енергия и при неправомерно прекъсване на електроснабдяването. Дължимата
неустойка при прекъсване на захранването е уредена в ОУ, като е предвидено,
че същата се дължи „в случай, че клиент остане без електрическа енергия по
вина на дружеството за повече от 24 часа след получаване на уведомление от
потребителя”. Отговорността на дружеството е изключена в хипотезите на:
чл.122 от ЗЕ, когато захранването е преустановено поради настъпване някое
от посочените в него обстоятелства не по вина на доставчика и когато
електроснабдяването на имота на потребителя е прекъснато на основание чл.
123 от ЗЕ, при установено задължение на потребителя за заплащане на
стойността на доставена му електроенергия и незаплащането й в течение на
периода, през който е било прекъснато електроснабдяването на имота му,
след изпълнение на предвидената в ОУ процедура. Съдът е приел, че
неустойка по ОУ се дължи винаги, когато потребител остане без електрическа
енергия за повече от 24 часа по вина на електроразпределителното дружество,
което може да се дължи както на невъзстановяване на захранването след
отстраняване на повреда, така и на прекъсването му без основание: при
отречено с влязло в сила решение на претенцията на дружеството за
заплащане на суми за доставена енергия; при съдебно оспорване на
основанието за прекъсване от страна на потребителя /чл.20, ал.4 от ОУ/ или
при подадено писмено възражение срещу сметката за консумирана
ел.енергия, за периода на проверката. В този смисъл е и решението по гр.д. №
4027/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и мотивите на решение по гр.д. № 4348/2016 г. на
ІV г.о. ВКС. По – нататък в съдебния акт изрично е посочено, че правната
квалификация на иска е по чл.92 от ЗЗД. Със същата правна квалификация е и
предявения иск срещу оператора на елекроразпределителната мрежа.
Споделят се доводите на първоинстанционния съд, че не е
недопустимо субективното съединяване на исковете за неустойка, каквито
възражения са наведени от ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД.
Допустимостта на процеса се обуславя от наличието на положителни
процесуални предпоставки, респективно - отсъствие на процесуални пречки.
Когато потребител на електрическа енергия твърди, че електроснабдяването
до имота му неправомерно е преустановено, същият може да предяви иск
4
срещу електроразпределителното дружество, срещу продавача на
електрическа енергия, както и против двете дружества, което е и направено в
настоящия случай. Налице е богатата съдебна практика, постановена по
искове, предявени от клиенти както срещу оператора, така и срещу
доставчика на електрическа енергия, които са разгледани от съдилищата
(например решение №60229/06.01.2022 г., постановено по гр.д. №140/2021 г.
на ВКС, IV г.о.; решение №192/20.01.2011 г. по т.д. №1057/2009 г. на ВКС, II
т.о. и много други). Нещо повече – в решение №60229/06.01.2022 г.,
постановено по гр.д. №140/2021 г. на ВКС, IV г.о. е посочено, че когато с
исковата молба се твърди, че клауза за неустойка за вреди от неправомерно
преустановяване на електрозахранването има в Общите условия за продажба
на електрическа енергия на доставчика, но и в Общите условия за пренос и
разпределение на електрическа енергия на съответния оператор, а клиентът/
потребителят претендира обезщетение на вредите и от двамата, предявените
искове са пасивно кумулативно съединени. Съдът е длъжен в решението си да
се произнесе по всеки от тях, което е и направено от първоинстанционния
съд.
Както правилно е посочено в обжалваното решение, продажбата
на електрическа енергия е специфично правоотношение, уредено с
разпоредбите на ЗЕ, подзаконовите нормативни актове и общите условия на
електроразпределителните дружества и дружествата доставчици на
електрическа енергия. Характерно за това правоотношение е, че продажбата
на електрическа енергия се осъществява чрез нейния пренос по
електропреносната мрежа. Поддръжката на преносната мрежа се осъществява
от електроразпределителните дружества, а продажбеното правоотношение
възниква между потребителя и доставчика на електрическа енергия. Когато
доставката на електрическа енергия е преустановена по причини, за които не е
отговорен потребителят, за него възникват вреди от неизпълнен договор.
Правоотношенията по преноса и доставката на електрическа енергия са
договорни, като потребителят е кредитор както на електроразпределителното
дружество, така и на продавача на електрическа енергия, но за различни
вземания. Спрямо първия има вземане по поддръжката на преносната мрежа в
състояние, годно за реализацията на доставката на електрическа енергия, а
спрямо втория - вземане за реалното изпълнение на престацията за продажба
на електрическа енергия.
Не се възприемат изводите на първостепенния съд, че в случаите
на неизпълнение вредите за потребителя се извеждат от настъпилия
вредоносен резултат, породен от разминаване между престираното
фактически и правнодължимото, като, макар за настъпването на тези вреди
потенциална отговорност да могат носят всички участници в преноса и
продажбата на електрическа енергия, вредата винаги е една, поради което и за
нея се дължи едно обезщетение. Въпреки че в случая исковете са обективно
свързани, отговорността, която се претендира от всеки от ответниците, има
различен произход, като отговорността не е солидарна, а се търси на различно
5
основание, предвидено в общите условия на всеки от ответниците. В случая
не се касае за деликт, в каквато насока са и задължителните указания, дадени
в ТР №4/29.01.2013 г. по тълк.д. №4/2012 г. на ВКС, ОСГТК - отговорността
на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в
нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е
прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това
основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е
установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички
преки и непосредствени неимуществени вреди.
Според цитираното решение №60229/06.01.2022 г., постановено
по гр.д. №140/2021 г. на ВКС, IV г.о., съдът е длъжен да определи вярната
правна квалификация на иска срещу доставчика според заявеното в исковата
молба основание (правопораждащи факти) и съдържание (петитум). Когато
установи, че не са налице предпоставките за дължимост на неустойката, но
доставчикът отговаря към клиента/ към потребителя за вреди поради
неправомерно преустановеното електрозахранване в обекта, съдът
квалифицира иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и решава спора по тази, а не
по предложената от ищеца правна квалификация (по чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
В този смисъл е и решение №366/30.12.2015 г. по гр.д. №2874/2015 г. на ВКС,
IV г.о. В исковата молба обаче няма твърдения за причинени неимуществени
вреди. Такива твърдения са въведени едва с въззивната жалба, като искът не
може да се квалифицира по чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД. Ето защо се прие, че и
двата предявени иска са за присъждане на неустойка.
По тези съображения настоящият състав прие, че обжалваното
решение е и допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил
сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените
от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално –
правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и
липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на
решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени пасивно
кумулативно субективно съединени частични искове с правно основание чл.
6
92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на
електрическа енергия за имот, находящ се в гр. *****, по партида с клиентски
номер *****, а преди въвеждането на клиентските номера - с абонатен номер
*****, ИТН *****. От края на 2012 г. до средата на 2013 г. в посочения имот
липсвало потребление на електрическа енергия. Въпреки това по партидата
били начислявани суми за електрическа енергия. Ищецът оспорил
начислените суми, които отказал да заплати, вследствие на което доставката
на електрическа енергия до имота му била прекъсната. По повод на
възникналия спор бил предявен иск, по който с влязло в сила решение от
13.01.2014 г. по гр. д. № 28920/2013 г. по описа на СРС, 44 с-в, е прието за
установено, че ищецът не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от
1093.32 лева, представляваща електрическа енергия за периода от 12.12.2012
г. до 11.03.2013 г. Междувременно „ЧЕЗ Електро България“ АД завело нов
иск срещу ищеца, с който претендирало, че се дължат и други суми по
партидата, който е отхвърлен с влязло в сила решение, постановено по гр.д. №
60132/2014 г., 47 състав на СРС. Твърди, че до 25.10.2016 г. до имота на
ищеца не е доставяна електрическа енергия. Имотът бил с преустановен
достъп до мрежата, като електрическото табло било пломбирано от ответника
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Твърди се, че по исканията за
възстановяване на захранването ищецът получавал писма, с които
ответниците отказвали да възстановят доставката и продажбата на
електрическа енергия. Предвид отказите, ищецът предявил осъдителни
искове против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за възстановяване достъпа
на ищеца до електроразпределителната мрежа, и против „ЧЕЗ Електро
България“ АД - да възстанови снабдяването с електрическа енергия по
продажбеното правоотношение. Исковете са уважени с влязло в сила решение
№9141/15.12.2016 г. по в.гр.д № 2450/2016 г. на Софийски градски съд. Тъй
като за целия период от прекъсване на захранването на 01.04.2013 г. до
25.10.2016 г. ищецът е останал без захранване по вина и на двете дружества,
съгласно общите им условия всяко едно от тях дължи поотделно заплащане
на неустойка за нерегламентираното прекъсване на снабдяването, съответно
на преноса на електрическа енергия. Иска се уважаване на предявените
частични искове, както и присъждане на разноски.
Ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ АД в писмен отговор
от 23.05.2019 г. възразява за неоснователност на предявения против него иск.
Сочи, че електроподаването до имота е спряно по инициатива на доставчика
на електрическа енергия, а в тази хипотеза разпределителното предприятие не
носи отговорност, като легитимиран ответник по предявения иск е
единствено „ЧЕЗ Електро България“ АД. Възразява за изтекла погасителна
давност. Иска присъждане на разноски.
Ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД е подал отговор на
исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който
оспорва предявения иск. Възразява, че са недопустими два иска за неустойка
7
срещу двете дружества за един и същ период. Предпоставка за уважаване на
иска за неустойка е преустановяването на електроснабдяването да се дължи
на вина на продавача или на електроразпределителното дружество, каквато не
е налице в случая. Анализът на действащата през процесния период
нормативна уредба в областта на енергетиката, съдържаща се в Закона за
енергетиката и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, сочи, че
законодателството разграничава функциите и отговорностите на
разпределителното предприятие и на доставчика на електрическа енергия.
Развива съображения, че отговорността на двете дружества се носи на
различни основания. Възразява, че ищецът не е собственик на
електроснабдения имот; не е потребител; през исковия период в имота е
имало доставка на електрическа енергия; за ищеца не са настъпили вреди; за
да се възстанови захранването, ищецът дължи такса на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, което задължение не е изпълнил; захранване е имало до
границата на имота; възразява за изтекла погасителна давност; че ищецът е
неизправна страна, както и за прекомерност на претендираната неустойка.
Във връзка с последното възражение развива доводи, изведени от
разпоредбата на чл.30, ал.2 от Общите условия, че максималния срок, за
който се дължи неустойка, е тридесет дни, поради което искът би бил
основателен за сумата от 600 лева. Изтъква, че допълнителен аргумент в тази
насока е разпоредбата на чл.30, ал.3 от ОУ, според която обезщетението по
чл.30, ал.1 от ОУ не изключва отговорността на продавача за имуществени
вреди в по-голям размер, нанесени на потребителя. Няма основание за
присъждане на обезщетение за забавено плащане върху претендираните суми,
тъй като такова възниква единствено при покана, каквато не е налице в
случая. В писмената защита се позова на практика на Върховния касационен
съд, постановена по идентични казуси, като развива съображения, че
неустойката по чл.30, ал.1 от ОУ се отнася до хипотези, които не попадат в
процесната, при която електроподаването е спряно по инициатива на
доставчика на електрическа енергия. Обосновава, че в случая ищецът може да
претендира вреди по общото правило на чл. 82 ЗЗД, но не и на основание
неустоечната клауза. Иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на
разноски.
Относно възражението за процесуално нарушение, изразяващо се
в приетото от първоинстанционния съд, че отговора на исковата молба е
подаден от „ЧЕЗ Електро България“ АД в законоустановения срок по чл.131
ГПК – същото според настоящия състав е неоснователно. Дали отговорът е
подаден в срок е било предмет на обсъждане в няколко съдебни заседания,
проведени в първостепенния съд. По делото на л.81 – 82, т.1 е приложен
плика, с който е постъпил в РС Пловдив отговора на исковата молба. На л.81
вляво е наличен печат на „МиБМ Експрес“ ООД, с отбелязана дата 22.05.2019
г. Т.е. страната е изпратила отговора по пощата в законоустановения срок. Не
е възможно този печат да е поставен по – късно – след постъпване на отговора
в съда, т.е. към момента на депозиране на пратката в РС Пловдив е бил
8
наличен. Съгласно представеното удостоверение (л.180, т.1) от „МиБМ
Експрес“ ООД, пратката е подадена на 22.05.2019 г., за което е приложен и
протокол (л.181, т.1), като освен отбелязана дата 22.05.2019 г., е посочен и час
– 16.28 ч., наличен е и подпис и печат с отбелязана същата дата от служител
на „МиБМ Експрес“ ООД. Пратката, съдържаща отговор на исковата молба
от „ЧЕЗ Електро България“ АД, е подадена от страната в срок, като, макар и
да е постъпила в съда по – късно, с оглед наличния в периода национален
празник и почивни дни, този факт не се дължи на поведение на страна по
делото.
Относно предявения иск спрямо „ЧЕЗ Разпределение България“
АД:
Същият е с правно основание чл.92 от ЗЗД.
В решение №60229/06.01.2022 г., постановено по гр.д. №140/2021
г. на ВКС, IV г.о. е посочено, че поведението на оператора на
електропреносната и/ или електроразпределителната мрежа е правомерно,
когато той е преустановил преноса и разпределението на електрическа
енергия поради искането за това на доставчика (арг. от чл.123, ал.4, вр. ал.1 и
от ал.5 ЗЕ в редакцията, в сила от 17.07.2012 г.) или когато крайният клиент е
в неизпълнение на свое задължение към оператора. Когато по делото се
установи, че операторът е преустановил преноса и/или разпространението на
електроенергията в изпълнение поради искането на доставчика, искът срещу
оператора е неоснователен. Следователно когато в исковата молба се твърди,
че клауза за неустойка за вреди от неправомерно преустановяване на
електрозахранването има в Общите условия на доставчика, но и в Общите
условия на съответния оператор на електропреносната и
електроразпределителна мрежа, а клиентът претендира неустойка от
доставчика, но и от съответния оператор, съдът е длъжен да установи дали
електрозахранването в обекта е преустановено поради искането на доставчика
и в изпълнение на задължението на оператора по чл. 123, ал. 4 ЗЕ.
Напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд в тази
насока, направен е анализ на събраните по делото доказателства, правилно е и
позоваването на техническата (софтуерната) експертиза. По отношение на
този иск на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния. В случая са налице влезли в сила решения между
страните.
От заключението на съдебно техническата експертиза и
разясненията на експерта в съдебно заседание безспорно се установява, че
системата, с която работят въззиваемите дружества, е обща и информацията е
достъпна до двете. След третото въвеждане в системата на неплатени суми
автоматично се генерира заявка за спиране на електроподаването, която се
препраща към оператора на мрежата. Ето защо настоящата инстанция се
солидаризира с извода, че преносът на електрическа енергия до ползвания от
жалбоподателя имот е преустановен по искане на „ЧЕЗ Електро България“
9
АД, отправено до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД не отговаря за причинените на
жалбоподателя вреди, тъй като е действало по нареждане на „ЧЕЗ Електро
България“ АД. Законът за енергетиката (чл.123, ал.5 ЗЕ, редакцията в сила от
17.07.2012 г.) изрично изключва отговорността на електроразпределителното
дружество в тази хипотеза. Искът е неоснователен и правилно е отхвърлен
като такъв.
Относно иска, предявен срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД:
В решение №60229/06.01.2022 г., постановено по гр.д. №140/2021
г. на ВКС, IV г.о. е посочено, че съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ
електроснабдителното дружество има право да преустанови временно
снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение
на задълженията по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане
на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
На чл.123, ал.1 ЗЕ се основават Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на електроснабдителните предприятия, като се
признава правото им да преустановят снабдяването с електрическа енергия
без предварително уведомление на клиента и без ограничение във времето в
случаите, когато са налице условията да се ангажира договорната отговорност
на клиента към доставчика. Те изискват неизпълнението да е съществено с
оглед интереса на кредитора.
По аналогия за изложеното в това решение, което касае друг
оператор и доставчик, а не въззиваемите дружества, може да се каже, че
клаузите в общите условия на „ЧЕЗ Електро България“ АД са клаузи на
договор и те подлежат на тълкуване по критериите по чл. 20 ЗЗД. Правният
извод от тази законова и договорна уредба е, че посоченото дружество,
доставчик на електрическа енергия към крайните клиенти, обслужвани от
него, правомерно преустановява електроснабдяването на обекта, когато
потребителят/ клиентът е в неизпълнение на задължението за своевременно
заплащане на всяка дължима сума във връзка с доставената от дружеството
електрическа енергия, освен ако неизпълнената част от задължението е с
незначителен размер. Огледалният извод според цитираното решение на ВКС
е, че преустановеното електроснабдяване на обекта е неправомерно, когато:
1) такова задължение не е възниквало; 2) докато се разглежда спорът за срока
и основанието за прекъсването или за срока и размера на разсроченото
задължение или 3) неизпълнената част от задължението е с незначителен
размер.
Съгласно чл. 30, ал.1 от ОУ (изм. с решение № ОУ-03/26.04.2010
10
г. на ДКЕВР, в сила от 01 юни 2010 г.), в случай, че потребителите останат
без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 (двадесет и
четири) часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя,
продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 (тридесет)
лева и по 20 (двадесет) лева за всеки следващ период от 12 (дванадесет) часа
без осигурена електрическа енергия. Според ал.3 от същия текст (в същата
редакция) това обезщетение не изключва отговорността на продавача за
имуществени вреди в по-голям размер, нанесени на потребителя. Общите
условия определят срокове за различни задължения на доставчика към
клиента, а неустойката по чл. 30, ал. 1 е мораторна - в отнапред уговорено
обезщетение за вредите от забавеното им изпълнение.
Спрямо „ЧЕЗ Електро България“ АД е уважен иск по чл. 79, ал. 1
ЗЗД за реално изпълнение на задължението за възстановяване на
продажбеното правоотношение, предмет на произнасяне с решение
№9141/15.12.2016 г. по в.гр.д № 2450/2016 г. на Софийски градски съд.
Посоченото въззивно съдебно решение е влязло в сила на 16.06.2017 г. като
недопуснато до касационно обжалване. То формира сила на пресъдено нещо
по въпросите законосъобразно ли е преустановено електроподаването, както
и дали ищецът има качеството потребител. Впрочем, приложени са и няколко
влезли в сила съдебни решения, че жалбоподателят не дължи суми по
фактури на този въззиваем.
В исковата молба се твърди, че преустановяването на
захранването на обекта е направено на 01.04.2013 г. Приетото в цитираното
решение на СГС обаче е, че това е станало на 03.06.2013 г. – факт, който се
потвърждава и от заключението на техническата експертиза. Като безспорно
и ненуждаещо се от доказване е отделено, че до 21.10.2016 г. захранването в
обекта не е било възстановено. Спорният момент е дали е имало такова от
21.10.2016 г. до 25.10.2016 г. Настоящият състав се солидаризира с извода на
първостепенния съд, че захранване не е имало. Аргумент за това е и
изложеното в мотивите на определение №675/16.06.2017 г. по гр.д. №2272/17
г. на ВКС, IV г.о., който възприема виждането в цитираното решение на СГС,
че едностранно съставения от ответника констативен протокол за
възобновяване на захранването е оспорен от потребителя и не носи негов
подпис. В тази насока са и твърденията, че захранване с електроенергия на
обекта е констатирано в един по – късен момент, в хода на воденото
изпълнително дело между страните. Ето защо не се възприема възражението
на ответника в обратната насока. Споделя се извода на състава на районния
съд, че въззиваемото дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД носи
отговорност за вредите, претърпени от жалбоподателя вследствие на
преустановеното електроподаване до имота. Неоснователни са възраженията,
че А. е неизправна страна, тъй като не заплатил дължимите такси. Такса за
възстановяване на снабдяването се дължи, когато преустановяването е по
вина на потребителя, а случаят не е такъв – спорът за това е разрешен със сила
на пресъдено нещо.
11
Съдебната практика е категорична, че предвидената в чл. 30, ал.1
от ОУ неустойка не покрива вредите, настъпили от преустановяване на
електроподаването по инициатива на доставчика, дори и преустановяването
на електроподаването да е извършено в хипотезата на неоснователно
претендирани суми от доставчика. В решение №266/17.12.2019 г.,
постановено по гр.д. №2046/2019 г. на ВКС, IV г.о., е посочено, че
неустойката по чл. 30 от Общите условия, съгласно приетото в решение
№37/28.02.2017 г. по гр.д. №50235/2016 г., ВКС, IV г.о., се дължи в случаите
на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя
(напр. повреди, причинени от трети лица, природни явления и др.), тъй като
само в такива случи съществува необходимостта електроснабдителят да бъде
уведомен от потребителя за отсъствието на електроподаване. Когато
електроподаването е спряно по волята на електроснабдителя, той знае това и
ако спирането е противоправно, обезщетение за действително
претърпените вреди се дължи на общо основание от момента на спирането
и без да е необходимо уведомление. Само при такова спиране по волята на
електроснабдителя правно значение може да има последваща неизправност на
потребителя. В хипотезата на дължима неустойка, последваща неизправност
на потребителя е невъзможна (вж. също решение № 366/30.12.2015 г., ВКС,
ІV г.о., по гр.д. № 2874/2015 г.). Посочената клауза не обуславя ангажиране на
отговорност на дружеството при всички случаи на спиране на
електрозахранване, тъй като с нея страните са предвидили отнапред
определена по размер отговорност за продавача на електричество само в
хипотезите, когато, въпреки подаден сигнал за преустановено захранване,
доставчикът не може да отстрани причините за липсата на услугата и тази
уговорка в общите условия е насочена към гарантиране на правото на
потребителя да има постоянна доставка на електрическа енергия, като
дружеството следва да гарантира своевременно преодоляването на всякакви
повреди или пречки за електроснабдяването. Когато обаче се касае до
преустановяване на подаването на електроенергия по инициатива на самия
доставчик (в настоящият казус, като санкция на твърдяно неправомерно
поведение на потребител), в случай, че това негово поведение само по себе си
е неправомерно, отговорността на дружеството следва да се ангажира по
общия ред за установяване на вреди. В този смисъл е и решение
№37/28.02.2017 г., постановено по гр.д. №50235/2016 г. на ВКС, както и в
цитираните в първоинстанционното решение актове - решение №9 от
20.02.2014 г. по гр. дело №4605/2013 г. на ВКС, III г.о.; решение №366 от
30.12.2015 г. по гр. дело №2874/2015 г. на ВКС, IV г.о и решение № 87 от
28.03.2016 г. по гр.д. № 4164/2015 г. на ВКС, IV г.о. Необходимо обаче е да
се отбележи, че от първоинстанционния съд е прието за безспорно по делото,
че жалбоподателят не е претърпял вреди от преустановяване на захранването
в обекта.
Според изложеното в решение №37/28.02.2017 г., постановено по
гр.д. №50235/2016 г. на ВКС, наличието на неустойка освобождава
12
потребителя от тежестта да докаже претърпените вреди. В конкретния случай,
както е отбелязано и в цитираната съдебна практика, неустойка по чл. 30 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България” АД не се дължи, а обезщетение за действително
претърпени вреди по чл. 79, ал. 1 вр.чл. 82 ЗЗД не се претендира. Такава
претенция е заявена едва с въззивната жалба.
Ето защо и този иск се явява неоснователен, като правилно е
отхвърлен и от първоинстанционния съд. Решението е правилно и
законосъобразно и в тази част, като следва да се потвърди.
Въз основа на гореизложеното не се възприемат доводите на
жалбоподателя. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение,
а решението на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Разноски са поискани от двете страни, като, с оглед изхода на
производството, следва да се присъдят единствено на въззиваемите дружества
за юрисконсултско възнаграждение.
Същото следва да се определи в размер на 540 лв. за всяко от
дружествата на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал.2 вр. ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,V въззивен
граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 262164 от 04.08.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 5197/2019 г. по описа на РС - Пловдив, ІV
граждански състав.
ОСЪЖДА АС. СП. АС., ЕГН **********, от град *****, да
заплати на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление град *****, Бенч Марк Бизнес център, на основание
чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 25, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 (петстотин
и четиридесет) лева.
ОСЪЖДА АС. СП. АС., ЕГН **********, от град *****, да
заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление град *****, Бенч Марк Бизнес център, на основание чл.78, ал.8
ГПК във вр. с чл. 25, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 (петстотин и
четиридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен
съд.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14