МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 655/2018год - II н.с. - РРС
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс. П.Й.П. в това, че:
на 27.07.2016г. в с. Ряхово, общ. Сливо поле, направил опит да унищожи
чужда недвижима вещ- 1бр. недовършен гараж- постройка от тухли от
покрив-бетонна плоча, с поставени дървени талпи с общ обем 0,3куб.м вместо
врати, на обща стойност 2021лв., и движими вещи- 2 куб.метра дърва за огрев,
2бр. стари каци- дървени, 2бр. пластмасови бидони с вместимост 100 литра, 1бр. употребяван
циркуляр- на обща стойност 420 лева, всичко на обща стойност 2441 лева,
собственост на М.И.А. *** и на В.А.А. ***, като деянието му останало
недовършено по независещи от волята му причини престъпление по чл.216,ал.1,
вр.чл.18 ал.1 от НК
Подсъдимият
изцяло признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
по смисъла на чл.371ал.1, т.2 НПК. Защитникът му пледира наказанието да бъде
определено при условията на чл.55 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, пледира за приложението на чл.58А,
ал.1 НК, като наказанието лишаване от свобода да бъде ефективно изтърпяно.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. П.Й.П. е роден на ***г***. Живее в
същото село. С основно образование,
неженен, безработен, осъждан многократно.
Подс.П. ***. Съседен на неговия имот бил имотът, в който
живеела св. В.А.. Собственик на този имот, съгласно Нотариален акт № 42 том I рег.
№ 415 дело 82 от 03.02.1999г., бил синът на свид. А.- свид. М.И.А., който живеел
и работел в чужбина. Поради това имотът се обитавал и стопанисвал
преимуществено от свид. А., която отглеждала куче в двора му. Лайят на
животното дразнел подсъдимия.
Сутринта на 27.07.2016г. свид. А. била в двора, когато
кучето започнало силно да лае. Когато погледнала към улицата видяла, че подс.П.
стои до оградата и това провокирало животното. Подс.П. заявил на свид. А., че
се дразни от лая на кучето и заплашил, че ще го убие. Свид. А. замълчала, но по
обед споделила за случилото се с Кмета на населеното място и го помолила за
съдействие.
По- късно същият ден, около 15.30 часа, подс.П. решил да
навреди на свид. А. по повод случая с кучето й. В изпълнение на решението си,
той грабнал 1бр. димна граната от дома си, запалил я и я хвърлил в двора на
свид. А.. Веднага след това се отдалечил от мястото, поради което действията му
останали незабелязани от свид. Г.Т., съсед на свид. А.. По същото време свид. Т.
се намирала в двора на имота си и когато видяла пушека започнала силно да вика
името на пострадалата. Когато свид. А. излязла, бързо се захванала да потуши
пушека, като заливала с вода димката. След като успяла да загаси димната
граната, свид. А. се заговорлила със свид.Т. за случилото се. В разговора си, свид.А.
изразила съмнение, че деянието било извършено от подс.П., тъй като по- рано
през деня, той изразил недоволството си от лая на нейното куче.
Докато двете разговаряли на двора, покрай тях минал подс.П...
В ръцете си държал друга димна граната, която те възприели като „голяма
кутия". Подс.П. размахал димката пред тях и заявил на свид. А., че
„първият път било слабо, но следващият ще бъде много по- силно" и продължил
да върви към имота на свид. А.. Когато стигнал пред гаража й- постройка от
тухли с покрив-бетонна плоча, но с дървени дъски вместо врати, той хвърлил
запалената димна граната върху намиращите се отпред снопи сухи клони.
Последните веднага се възпламенили, като огъня бързо се разгорял и се извисил
високо. Това привлякло вниманието на свидетелките А. и Т., както и на други
лица от селото- две млади момчета и свид. П.С.. С помощта на последните
възникналия пожар бил изгасен.
Свид. А. сигнализирала на ЕЕН 112 за случилото се и на
мястото били изпратени полицейски служители. При извършения оглед на
местопроизшествието било констатирано, че дъските, поставени/монтирани на
отвора на гаража, изграден от тухли, са обгорели. При огледа били установени и
2бр. кутии от димна граната, които в последствие били представени за
изследване.
Наред с обективно засегнатите от пожара дървени талпи,
поставени вместо врата на гаража, пряко застрашени от унищожаване вследствие на
пожара, били и намиращите се в него движими вещи- 2 куб.метра дърва за огрев,
2бр. стари каци- дървени, 2бр. пластмасови бидони с вместимост 100 литра, 1бр.
употребяван циркуляр. Според изготвената по делото съдебно- икономическа
експертиза, стойността на изброените движими вещи, възлиза на сумата от 420
лева. Съгласно заключението на същия експерт, стойността на гаража /в
незавършен вид/ и дървените талпи /поставени за врата/, последните с площ 7.50
кв.м и дебелина 4 см, с общ обем- 0,3 куб.м, възлиза на сумата от 2021 лева.
Изготвената по делото пожаро-техническа експертиза и
допълнителна такава сочат, че пожарът бил причинен умишлено, като е
съществувала опасност същият да се разпростре и върху други имоти. Наред с
това, на инкриминираната дата дневните температури на въздуха били високи,
което също би могло да способства за разпространението на пожара. Според
експерта, поради факта, че пожарът не се разпространил на голяма площ, бил
локализиран навреме, то не представлявал опасност за живота на някого.
От изготвената по делото съдебно- балистична експертиза
се установява, че представените за изследване 2бр. метални цилиндрични кутии с
диаметър 15.5 см и височина 10.5 см /силно обгорени външно/, по каталожна
справка представляват „ДИМ Н"- пиротехнически и осветителен продукт на
армейско и гражданско приложение. Същите се използват за сигнализация и
намаляване видимостта на дадена територия. Според експерта, когато
цилиндричните кутии се поставят в наклонено положение и запалят в близост до
горими материали, е възможно да предизвикат пожар.
Заключението на изготвена съдебна
психологично-психиатрична експертиза на подс.П.П. сочи, че същият не се води на
диспансерен учет в ЦПЗ-Русе- ЕООД, но страда от психични и поведенченски
разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Това заболяване се квалифицирало
като „психично заболяване"- съгласно МКБ- 10, но не представлява „умствена
недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието"
по смисъла на чл. 33 от НК. Според експертите, въз основа доказателствата по
делото и извършения преглед на подс.П., е наложен извода, че същият не е бил с
нарушени годности и е разбирал свойството и значението на извършеното деяние,
осъзнавал е неговите общественоопасни последици, могъл е да ръководи постъпките
си- към момента на извършване на инкриминираното деяние и към момента на
изготвяне на експертното становище. Психичното състояние на П. позволявало той
да участва в досъдебното производство и съдебното производство в качеството на
обвиняем и подсъдими, да дава достоверни обяснения за случилото се, както и да
носи наказателна отговорност.
Авторството на подсъдимия и начина на
извършване деянието му е безспорно установено. В тази насока са признанията на подс.П., чрез които заявява, че не
оспорва фактите, изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт, който съдът кредитира, тъй като те са подкрепени и от
събраните гласни доказателства и доказателствени средства. На първо място бланкетното
самопризнание на подсъдимия се запълва с факти и обстоятелства съдържащи се в
обясненията му, дадени на досъдебното производство. Уличаващите в тях
доказателства кореспондират и се допълват с тези, съдържащи се в показанията на
св. В.А.А. и св. Гана Илиева Тодорова, очевидци на деянието на подсъдимия. С техните
показания, освен авторството се установяват и щетите по обектите, което
кореспондира с установеното в протокола за оглед и приложеният към него
фотоалбум, както и от показанията на св. М.И.А.. С показанията на свидетелите: Б. К. И.и Р.С., представители на пострадалите
субекти, се установя факта на извършеното нарушение и щетите от него. Показанията
на св. П. Д. С.- с.Ряхово се
установява факта на извършеното нарушение, а тези на св.Б. Д. Р.съдържат
косвени уличаващи доказателства – същият снел обяснения на предварителната
проверка от подсъдимия и разпитаните свидетелите, които пресъздава и чрез които
се установява по производен път гореизложената фактическа обстановка. Приложената
СЦИЕ обосновава размера на щетата - стойността на изброените движими вещи, възлиза на сумата от 420 лева, а стойността
на гаража /в незавършен вид/ и дървените талпи /поставени за врата/, последните
с площ 7.50 кв.м и дебелина 4 см, с общ обем- 0,3 куб.м, възлизат на сумата от
2021 лева. Причините за възникналия пожар се установяват и чрез пожаро-техническа
експертиза и допълнителна такава - причинен умишлено, с опасност да се
разпростре и върху други имоти, без опасност за живота на някого. Съдебно- балистичната
експертиза установява, че 2бр. метални цилиндрични кутии с диаметър 15.5 см и
височина 10.5 см / представляват „ДИМ Н"- пиротехнически и осветителен
продукт на армейско и гражданско приложение, използват се за сигнализация и
намаляване видимостта на дадена територия. Съдебно-психологичната психиатрична
експертиза определя подс.П.П. като лице, страдащо от психични и поведенченски
разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, като по своя характер
представлява „психично заболяване"- съгласно МКБ- 10, но не представлява
„умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието" по смисъла на чл. 33 от НК. Според експертите подс.П. е годен
субект на наказателна отговорност.
Съдът
намира, след преценка на всички доказателства по вътрешно убеждение, че с
деянието си от обективна и субективна страна подс. П.Й.П. направил опит да осъществи
състава на престъплението „унищожаване“
по чл. 216, ал. 1, вр. чл.18 ал.1 НК, тъй като нана 27.07.2016г. в с. Ряхово, общ. Сливо поле, направил опит
да унищожи чужда недвижима вещ- 1бр. недовършен гараж- постройка от тухли от
покрив-бетонна плоча, с поставени дървени талпи с общ обем 0,3куб.м вместо
врати, на обща стойност 2021лв., и движими вещи- 2 куб.метра дърва за огрев,
2бр. стари каци- дървени, 2бр. пластмасови бидони с вместимост 100 литра, 1бр.
употребяван циркуляр- на обща стойност 420 лева, всичко на обща стойност 2441
лева, собственост на М.И.А. *** и на В.А.А. ***, като деянието му останало
недовършено по независещи от волята му причини
От обективна
страна престъплението е извършено с действия – подс.П. напълно съзнателно,
хвърляйки димна граната предизвикал пожар, който обективно застрашил от унищожаване недовършения гараж и
намиращите се в него движими вещи. Деянието спряло във фазата на опита, тъй
като тъй като
подсъдимият не успял да осъществи намерението си докрай –
да запали и унищожи гаража на пострадалата. С оглед обстоятелството,
че засегнатото имущество не е на „значителна
стойност", правилно прокурорът
повдигнал обвинение по чл. 216 ал.1 от НК, а не по чл. 330 ал.1 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено виновно. Формата на вината е пряк умисъл, при който подсъдимият е предвиждал и искал,
целял настъпването на общественоопасните последици – унищожаването на
посочените обекти. Вътрешната мотивировка за извършване на престъплението е неоправдано
желание за унищожаване на чужди вещи, породени от липсата на морални цености и
задръжки, както и от употребения алкохола.
Предвид
изложеното, съдът признав подс.
П.Й.П. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението
по чл.216, ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК и му налага наказание при условията на чл.374
от НПК, вр.58 ал.1, бук.А, вр.чл.55 ал1, т.2, бук.”Б” от НК – деянието е недовършено, подс.П. не е успял да унищожи предмета на посегателство – гаража и намиращите се в него движими вещи. Ето защо съдът намира, че степента
на осъществяване на намерението от дееца е ниска, като този количествен
показател се определя и от обстоятелството, че не са настъпили почти никакви вредни последици от деянието –
единствено дървените греди, служащи за врата на гаража били частично обгорели
от дима и пожара. Последното
определя и ниската степен на обществена опасност на конкретния опит, което
сочи, че и най-лекото предвидено в закона наказание от 3 месеца лишаване от свобода се оказва несъразмерно
тежко, поради което, съдът намира, че то следва да бъде заменено с ПРОБАЦИЯ чрез налагане на следните
пробационни мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чрез
явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично.
2.задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
3.безвъзмезден труд в полза на обществото 100ч. годишно, в продължение на ДВЕ ГОДИНИ.
4. включване в програма за обществено
въздействие, свързана с изграждане на социални навици и умения за
законосъобразно поведение в продължение на ДВЕ ГОДИНИ.
Така определеното наказание съдът намира за справедливо, тъй като то отговаря на
обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние, с него ще му се въздейства предупредително, ще го накара да приведе поведението си, съобразно българското законодателство.
Налице са
условията на чл.53 ал.1 б."а" от НК, поради което следва да бъдат ОТНЕТИ в
полза на държавата приложените веществени
доказателства - 2 бр. метални цилиндрични кутии с диаметър
15.5 см и височина 10.5 см, принадлежащи на
подсъдимия, послужили за извършване на умишленото престъпление, като на основание чл.133 от ПАС същите, като вещи без
пазарна стойност след влизане на присъдата в сила следва да бъдат УНИЩОЖЕНИ.
Подсъдимият дължи направените по
делото разноски – 502,94лв в полза на ОДМВР – Русе.
Причини
за извършване на престъплението – слаби морално-волеви задръжки, употреба на
алкохол, неуважение към правото на чужда собственост;
Воден от
изложените горе съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................