Решение по дело №1566/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 170
Дата: 3 ноември 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Валя Найденова Младенова
Дело: 20211630101566
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. гр.Монтана, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20211630101566 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.49 ал.4 от СК.
Ищецът ИВ. В. ИК. от град София твърди в исковата молба, че с
ответницата сключили граждански брак, първи и за двамата, на
19.06.1982 година, от който брак имат родено едно дете, което е
пълнолетно - Венцислав Ивов Венциславов, роден на 24.08.1982г.
Твърди също така, че около 3 месеца след сключване на брака им,
постъпил в казармата за две години и половина в гр.Видин, впоследствие в
с.Габровница, обл.Монтана. Поддържа, че през цялото това време бил
посещаван от съпругата си и отношенията им били много добри, което
положение продължило една година след уволнението му от казармата. През
тази една година живеели на квартира в град Монтана. Постепенно от страна
на родителите ни се появили вмешателства в отношенията ни, които станали
причина за появата на противоречия между нас, които не успяли да
преодолеят. Твърди, че между тях изчезнали обичта и доверието, което
го мотивирало да напусне съпругата си през м. март 1988г. и от тогава между
тях се установила трайна фактическа раздяла. Твърди, че през 1990 г. подал
молба за развод по взаимно съгласие, но производството не било проведено
до края, тъй като ответницата се отказала от решението си да се
разведат. Впоследствие той се преместил да живее и работи в гр.
София, като с ответницата не се виждали и не се чували и въпросът
относно развода им останал нерешен, като по това време същият не бил
приоритетен за него, а очевидно и за нея. Ищецът твърди също, че от
извънбрачна връзка има роден от друга жена син - Ивелин Ивов И.,
който факт е известен на ответницата. Поддържа, че е убеден, че не могат
1
да имат семейство със съпругата си за в бъдеще и затова решил
юридически да приключи със съществуващия формално брак между него
и ответницата, който не е в полза нито за тях двамата, нито за
обществото. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с
което да прекрати брака им, чрез допускане на развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, като утвърди постигнатото между тях
споразумение.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата КР. АНГ. ИК. от град Монтана
е представила писмен отговор на исковата молба и изразява становище по
исковата претенция. Твърди, че действително съпругът й работи в град
София, но това обстоятелство не счита, че може да бъде основание за
прекратяване на брака. Заявява, че отдавна е простила на съпруга си за
бившата му връзка и детето, които също не са причина нито да живеят
разделени, нито да считат брака за разстроен. Твърди, че причината И.И. да
иска развод, е осъществяване на намерението му да продаде намиращото се в
Монтана жилище, с което тя не е съгласна, и чрез развода иска да отстрани
законови пречки за продажбата, произтичащи от наличието на брак.
Поддържа, че несъгласието й с продажбата не е брачно провинение и заради
това несъгласие бракът не може да се прекратява. Заявява, че държи след
развода да продължи да носи брачното си фамилно име ,,И.”. Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака
им, чрез допускане на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, като утвърди постигнатото между тях споразумение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на
страните по свое убеждение, приема за установено следното:
Установено е по делото, че страните са съпрузи, като бракът им е
сключен на 19.06.1982 година с акт за сключен граждански брак №
0195/19.06.1982 година, от който брак имат родено едно дете, което е
пълнолетно - Венцислав Ивов Венциславов, роден на 24.08.1982 година.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Цецка Цветкова Кънова
се установява, че съпрузите са във фактическа раздяла и нямат намерение и
желание да полагат усилия за заздравяване на брака. Безспорно е установено,
че между тях е настъпилото отчуждаване и дезинтересиране от брака.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото доказателства.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че бракът на ИВ. В. ИК. и КР.
АНГ. ИК., следва да бъде прекратен, поради което допуска развод. Страните
са постигнали и потвърдили в съдебно заседание споразумение, което следва
да бъде утвърдено. Съдът не се произнася относно вината за разстройството
на брака, тъй като съпрузите са заявили това и са изложили своето
споразумение относно обстоятелствата, визирани в чл.49 ал.4 от СК.
Съобразно този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да
2
заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавни такси както следва: 25
лева – държавна такса по иска за допускане на развод и прекратяване на
брака, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.

По горните съображения и на основание чл.49 ал.4 от СК съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между ИВ. В. ИК. от град София, ул.”Шишман” №
5, вход Б,, ет.1, ап.1, ЕГН ********** и КР. АНГ. ИК. от град Монтана,
ж.к.”Младост” 1, блок 4, вход Ж, ет.6, ап.18, ЕГН ********** и
ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 119.06.1982 година с акт №
0195/19.06.1982 година на Община Монтана, поради дълбоко и непоправимо
разстройство, настъпило в него.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, по силата
на което:

1. Съпрузите нямат непълнолетни деца и поради това не се налага да се
уреждат отношения по такъв повод.
2. Съпрузите се намират във фактическа раздяла от 1988 година.
По тази причина придобитото от всеки съпруг имущество се счита
негово лично – непопадащо под режим на СИО.
Съпрузите нямат претенции към имуществото, което другият съпруг е
придобил след фактическата раздяла, започнала през 1988 година.
3. Съпрузите не се нуждаят от издръжка и не претендират такава един
спрямо друг.
4. След развода КР. АНГ. ИК. ще продължи да носи фамилното име –
И..

ОСЪЖДА КР. АНГ. ИК. от град Монтана, ж.к.”Младост” 1, блок 4, вход
Ж, ет.6, ап.18, ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд -
Монтана сумата от сумата от 25,00 лева - държавна такса по иска за
допускане на развода, както и сумата от 5 /пет/ лева - държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4