Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 01.11.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на
четвърти октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 476/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365, т.1 ГПК.
СГС е сезиран с искова молба от „В.Е.П.л.Ф.” ЕООД, с която е предявен срещу „П.П.”
ЕООД иск с правно основание чл.517 ал.4 ГПК. Твърди се от ищеца, че има
качеството на кредитор на Г.Б.В., а за принудителното събиране на дълга е
образувано изп.дело N
20187960401238 на ЧСИ Ш.Д., по
което ищецът е взискател, а длъжник е Г.Б.В.. Върху всички притежавани от длъжника Г.Б.В.дружествени
дялове в ответното търговско дружество е бил наложен от съдебния изпълнител
запор, а с разпореждане за овластяване на взискателя от 28.01.2019 г. ищецът е
овластен да предяви иск по чл.517 ал.4 ГПК срещу ответника. Иска се от ищеца
ответното търговско дружество да бъде прекратено.
Ответникът, призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК, не е представил писмен отговор, но в първото съдебно заседание е заявил
оспорване на иска.
Представен
е изп.лист от 25.10.2018 г. по гр.дело N 1148/2018 г. на районен съд –гр.Петрич, с който Г.Б.В.е осъден да заплати
на „В.Е.П.л.Ф.” ЕООД сумата от 211,20 лв., ведно със законната лихва от
28.09.2018 г., както и съдебни разноски от 325 лв.
Представено
е разпореждане от 28.01.2019 г. по изп.дело N 20187960401238 на ЧСИ Ш.Д., от което се установява, че ищецът е овластен от
съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на ответното дружество.
Представено е платежно нареждане от 02.04.2019 г., от което се
установява, че Г.Б.В.е внесъл по сметка на районен съд –гр.Благоевград гаранция
в размер на 536 лв. за спиране на изпълнението по заповед, издадена по
ч.гр.дело N 1148/18 г.
След
извършена служебно от съда проверка за вписванията в ТР по партидата на
ответника се установи, че върху притежаваните от едноличния собственик Г.Б.В.дружествените
дялове в ответното дружество вписан на 30.11.2018 г. наложен от съдебния
изпълнител запор в полза на ищеца за събиране на вземания по изп.дело N 20187960401238 на ЧСИ Ш.Д..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет
на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.517 ал.4 ГПК.
Установи се
от разпореждане от
28.01.2019 г. на ЧСИ Ш.Д. по изп.дело N 20187960401238, че съдебният изпълнител е овластил
ищеца да предяви иск за прекратяване на ответното търговско дружество, чийто
едноличен собственик на капитала е длъжникът по изпълнението Г.Б.В.. Обстоятелството, че съдебният изпълнител е овластил
ищеца да предяви иск за прекратяване на ответното дружество, го легитимира да
води иска с правно основание чл.517 ал.4 ГПК.
От
извършена служебна проверка за вписванията в ТР по партидата на ответника се
установи, че вписаният на 30.11.2018 г. в ТР запор върху всички дялове,
притежавани от длъжника по изпълнението, не е заличен към момента. Целта на
наложения запор е подготви удовлетворение на ищеца в качеството на взискател по
изпълнението.
От страна на ответника, който носи
доказателствената тежест, не се представиха доказателства за факта, че
вземанията на ищеца по изп.дело са удовлетворени. Напротив – в представеното по
делото удостоверение N 02049/04.02.2019 г. по
изп.дело N 20187960401238, което има качеството на официален
удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК, се сочи размерът на
неизпълнения дълг. Доколкото не са представени доказателства, които да
опровергават верността на удостоверените факти, съдът е длъжен да се съобрази с
материалната доказателствена сила на този документ. Ето защо съдът приема за недоказано,
че вземанията на взискателя по изпълнението са погасени.
По делото е представено платежно нареждане от
02.04.2019 г., от което се установява, че Г.Б.В.е внесъл по сметка на окръжен
съд – гр.Благоевград гаранция в размер на 536 лв. за спиране на изпълнението по
заповед, издадена по ч.гр.дело N 1148/18 г. на Районен съд
–гр.Петрич. Внесената от Г.Б.В.гаранция по чл.423 ал.2 ГПК е по сметка на
окръжен съд – гр.Благоевград, но няма данни да е извършено плащане по изп.дело N 20187960401238 на ЧСИ Ш., което да погасява вземанията на взискателя - ищец
по иска с правно основание чл.517 ал.4 ГПК. Внесената като гаранция сума по
сметка на Окръжен съд –гр.Благоевград не може да се приравни на плащане по
сметка на ЧСИ Ш., доколкото няма данни за превеждане на сумата по сметка на съдебния
изпълнител за удовлетворяване на вземането на взискателя, който има качеството на залогополучател, ползващ се от гаранцията /залог/.
При тези факти съдът намира, че и към момента
вземанията на ищеца по посоченото по-горе изп.дело не са удовлетворени. Важно е
да се отбележи, че със запорното съобщение от 20.11.2018 г. съдебният
изпълнител е наложил запор за събиране на сумите по изп.лист, но и за събиране
на такси и разноски по изпълнението, които са в тежест на длъжника – освен
главницата от 211,20 лв. и лихвата от 3,12 лв. и сума от 727 лв. /неолихвяема/,
както и 100,72 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ. Това означава, че в в хода на
изпълнението дългът на В., който е едноличен собственик на капитала на
ответника, се е увеличил, поради което дори и да се приеме, че внесената
гаранция по чл.423 ал.2 ГПК е преведена по сметка на съдебния изпълнител,
нейният размер не би покрил натрупания към момента дълг.
Като краен
извод – натрупаното към момента задължение на длъжника по изпълнението Г.Б.В.,
който е едноличнен собственик на
капитала на ответника, не е погасено, поради което искът по чл.517 ал.4 ГПК е
основателен. Именно фактът, че взискателят по изпълнението /ищецът/ не е
удовлетворен, обуславя прекратяване на ответното дружество, за да може неговото
имущество да се осребри в производството по ликвидация и стойността на припадащата се на длъжника по изпълнението стойност от капитала да послужи
за удовлетворение на непогасените
вземания на ищеца, който е неудовлетворен взискател в изпълнението. Незаличеният /невдигнат/ запор,
вписан в ТР по партидата на ответника, е сигурна индикация за факта, че
вземанията на взискателя /ищец/ по изп.дело N 20187960401238 на ЧСИ Ш. не са погасени към момента.
Прекратяването по съдебен ред на ответното дружество е основание за
откриване на производство по неговата ликвидация, което обаче представлява
несъдебно производство, поради което съдът намира, че това производство следва
да се открие от АВ, която следва да назначи и ликвидатор.
С оглед
на изложеното съдът намира, че искът по чл.517 ал.4 ГПК е основателен.
Мотивиран
съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.517 ал.4 ГПК „П.П.” ЕООД, ***, по
предявен иск от „В.Е.П.л.Ф.” ЕООД, ***, офис 4.
ОСЪЖДА „П.П.”
ЕООД, ***, „П.П.” ЕООД да заплати на „В.Е.П.л.Ф.” ЕООД, ***, офис 4, съд.разноски от 380 лв.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати
на Агенцията по вписванията за вписване в ТР, откриване на производство по ликвидация на „П.П.” ЕООД и назначаване
на ликвидатор.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: