Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 47/18.06.2007 г., постановено по гр.д. № 1036 по описа за 2006 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Хайри Расим – гражданин на Кралство Швеция, роден на 13.03.1949 г. в с.Люляково, общ.Кърджали, като пълномощник на Селифет Расим – гражданин на Кралство Швеция, с ЕГН ********** против Сунай Нури Мустафа от гр.Кърджали, бул.”България” № 30, вх.”Б”, ет.4, ап.14, с ЕГН **********, Севджан Фахри Мехмед от гр.Кърджали, ул.”Ивайло” № 2, с ЕГН ********** и Гюкчен Фахридин Мехмед от с.Горна крепост, общ.Кърджали, с ЕГН ********** искове с правно основание чл.108 от ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението на недвижим имот – дворно място, представляващо пл. № 13, в кв.18 по плана на с.Горна крепост, общ.Кърджали, с площ 1 284 кв.м., за което са отредени парцел І и ІІ по плана на селото, ведно с построената в парцел І полумасивна жилищна сграда, при граници на целия имот – Бейтин Фанков, мера, Исмет Илиев и път, както и иск за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 11/09.03.2006 г., том ІІ, нот. дело № 206/2006 г. на нотариус Калин Димитров и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178/11.09.2006 г., том ІІ, дело № 378/2006 г. на нотариус Елиана Калайджиева, като неоснователни. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответниците направените по делото разноски. Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Селифет Расим, която чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно – незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В жалбата си сочи, че неправилно съдът се позовал на показанията на свидетелката Фахрие Бехрул, която била леля на втората и третата ответници, като твърдяла, че процесният имот бил подарен на ответниците, които направили ремонт. Показанията на свидетелката Бехрул противоречали на показанията на останалите свидетели и най-вече на показанията на свидетелката Хафизе Расим, която твърдяла, че ответниците Гюкчен и Севджан Мехмед направили ремонт на банята през 2006 г. след като Гюкчен Мехмед се снабдила с нотариален акт. Свидетелката Расим – кмет на селото, установявала, че ищцата и нейният съпруг допуснали Севджан и Гюкчен Мехмед да живеят в имота, но през 2005 г. им поставили срок за излизане от къщата, като двете сестри правили постъпки за закупуване на общински имот, поради което им било издадено удостоверение. От показанията на тази свидетелка ставало ясно, че втората и третата ответници били държатели на имота, заедно със своите родители и по никакъв начин не променили отношението си към имота, като към свой собствен. В молбата си до нотариус Калин Димитров за издаване на нотариален акт ответницата Гюкчен Мехмеõ посочила, че се иска издаване на нотариален акт на имота на Силвия Шенкова Каменова (Селифет Расим), на чието име била издадена скица, като молбата-декларация била заверена от сектор “Общински имоти” с отбелязване, че в общината имотът се водел на името на ищцата. Нямало приложена данъчна оценка, а само пазарна такава. Разпитаните от нотариуса свидели не били от селото, а само приходящи такива и не установявали собствеността върху процесния имот, като не били разпитвани от къде молителката притежава имота. Съдът не обсъдил показанията на свидетелите Нуридин Бехтула, Ахмед Ахмед, Арсо Христов и Февзи Ахмед, досежно твърдяното от тях обстоятелство, че собственик на къщата е ищцата и нейният съпруг. Ищцата декларирала процесния имот през 1998 г. и заплащала данъците му, докато третата ответница не сторила това. Ищцата и нейният съпруг всяка година посещавали процесния имот, но не оставали да спят в него защото имали жилища в съседното с.Люляково и в гр.Кърджали. Те владеели имота чрез лицата, на които го предоставили за ползуване. Разпитаните по делото свидетели с изключение на свидетелката Фахрие Бехрул, установявали, че ищцата и нейният съпруг оспорвали владението на имота, правили планове за завръщането си и извършване на ремонт. Нямало данни за сделка с процесния имот – дарение или продажба, тъй като липсвал мотив. Ищцата и съпругът й продължили да се отнасят към имота, като към свой собствен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, като реши спора по същество, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание, лично и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. В представено от процесуалния представител на въззивницата писмено становище се сочи, че разпитаните пред въззивния съд свидетели установявали, че Селифет Расим и съпругът й са демонстрирали собственическо намерение, а ответниците били държатели на имота, като не са манифестирали пред обществото отношението си на собственици. Въззиваемата Севджан Фахри Мехмед лично и чрез своя процесуален представител, а въззиваемата Гюкчен Фахридин Мехмед, представлявана от своя процесуален представител оспорват жалбата като неоснователна. Твърдят, че били представени убедителни писмени и гласни доказателства за давностно владение от страна на Севджан Фахри Мехмед и Гюкчен Фахри Мехмед, които продължило повече от 10 години. Това владение било добросъвестно, като въззиваемите упражнявали фактическа власт върху имота, извършвали ремонти, като владението не било прекъсвано в нито един момент. Едва след като се снабдили с нотариален акт започнали разправиите. Разпитаните пред въззивния съд свидетели Стефан Димитров и Аптула Али били много неубедителни в показанията си и не кореспондирали с останалите доказателства по делото. Молят съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, като правилно и законосъобразно. Претендират разноски. Въззиваемият Сунай Нури Мустафа, представляван от своя процесуален представител моли съда да остави в сила решението на Кърджалийския районен съд, което намира за правилно и законосъобразно. В представено писмено становище се сочи, че въззиваемата Гюкчен Фахридин Мехмед направила възражение за изтекла давност на основание чл.68 от ЗС, което било основателно. Не се спорело, че от 1992 г. Гюкчен Мехмед упражнявала реално фактическа власт върху вещта и я държала като своя. Установявало се от събраните доказателства, че вещта била владяна необезпокоявано от никого от 1992 г. до 15.03.2006 г. Сочи се също, че имотът бил подарен от ищцата на Гюкчен Мехмед, като било налице добросъвестно владение по смисъла на чл.70 от ЗС. На основание чл.79 от ЗС било налице добросъвестно владение в продължение на 5 години и на това основание Гюкчен Мехмед придобила правото на собственост. Налице била и десетгодишна давност, ако се касаело за недобросъвестно владение. Показанията на посочените от ищцата свидетели били без значение за правния спор, тъй като нямало прекъсване на давността, което било сторено с предявяването на иска. Сочи се също, че Сунай Нури Мустафа бил добросъвестен приобретател, като закупил имота от трето лице, поради което прямо този ответник искът следвало да бъде отхвърлен. Събраните във въззивната инстанция доказателства не променяли установеното от първата инстанция фактическото положение. Всички свидетелски показания били за проведени разговори през 2006 г., след като била изтекла придобивната давност. Предявената на кметицата на селото служебна бележка била също от 2006 г. и през тази година тя контактувала с ответниците по делото, както и с пълномощника на ищцата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество е основателна. От представеното като доказателство по делото заверено копие от нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давност № 357/07.05.1975 г., том І, дело № 1086/1975 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали, се установява, че Селифет Шабанова Нуриева от с.Горна крепост, общ.Кърджали е призната за собственица по наследство и давностно владение на недвижим имот, представляващ дворно място с пл. № 13, находящо се в кв.18 по плана на с.Горна крепост, състоящо се от 1284 кв.м., за което се отреждат парцел І и парцел ІІ по плана на селото, ведно с построената в парцел първи полумасивна жилищна сграда, при граници на целия имот: Байтин Фанков, мера, Исмет Алиев и път. От представената като доказателство по делото нотариална преписка по нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 11/09.03.2006 г., том ІІ, рег. № 2308, дело № 206/2006 г. по описа на Нотариус Калин Димитров, с район на действие РС – Кърджали, се установява, че ответницата Гюкчен Фахридин Мехмед е призната за собственик на недвижим имот с кадастрален № 13, находящ се в кв.6 по ПУП на с.Горна крепост, общ.Кърджали, с площ 1000 кв.м., за който по плана на селото, одобрен със заповед № 1506/15.08.1964 г. се отреждат УПИ І – 13 и УПИ ІІ – 13 в кв.13, които са с неуредени регулационни сметки, ведно с паянтова жилищна сграда на един етаж и частичен призем под северната част на сградата, построена през 1949 г. със застроена площ 71.50 кв.м., при граници на имота: север – земеделска земя; изток – земеделска земя; юг – улица и имот с кад. № 11 на община Кърджали и запад – имот с кад. № 12 на Борис Чавдаров Борисов. Установява се също, от представената към преписката скица, че процесният имот, състоящ се от парцел І-13 и парцел ІІ-13, в кв.13 по плана на с.Горна крепост заема площ 1000 кв.м., измерени графично и е записан по разписен лист на Силвия Шенкова Каменова. На 15.03.2006 г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, том ІІ, рег. № 2527, дело № 225/2006 г. по описа на Нотариус Калин Димитров, с район на действие РС – Кърджали, въззиваемата Гюкчен Фахридин Мехмед продала на въззиваемата Севджан Фахри Мехмед недвижим имот, представляващ поземлен имот с кадастрален № 13, находящ се в кв.6 по ПУП на с.Горна крепост, общ.Кърджали, с площ 1000 кв.м., за който по плана на селото, одобрен със заповед № 1506/15.08.1964 г. се отреждат УПИ І – 13 и УПИ ІІ – 13 в кв.13, които са с неуредени регулационни сметки, ведно с паянтова жилищна сграда на един етаж и частичен призем под северната част на сградата, построена през 1949 г. със застроена площ 71.50 кв.м., при граници на имота: север – земеделска земя; изток – земеделска земя; юг – улица и имот с кад. № 11 на община Кърджали и запад – имот с кад. № 12 на Борис Чавдаров Борисов. Описаният имот бил продаден от въззиваемата Севджан Фахри Мехмед на въззиваемия Сунай Нури Мустафа с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178/11.09.2006 г., том ІІ, рег. № дело № 378 по описа за 2006 г. на нотариус Елияна Калайджиева, с район на действие РС – Кърджали. От представените като доказателства по делото заверени копия от удостоверение за данъчна оценка № 3263/26.09.2006 г., и два броя декларации за идентичност на лице с различни имена, с нотариална заверка на подписа, се установява, че имената Селифет Расим, Селифет Шабан Расим, Селифет Шабанова Нуриева и Силвия Шенкова Каменова са имена на едно и също лице, като Селифет Шабан Расим с ЕГН ********** е декларирала поземлен имот с площ 1284 кв.м. и жилище с площ 77.80 кв.м., находящи се в с.Горна крепост, общ.Кърджали, ул.”Вела Пеева” № 20, в кв.18, парцел 13 по плана на селото, одобрен през 1964 г. Установява се от представеното като доказателство по делото удостоверенÞе за наличие или липса на задължения по ЗМДТ № 0264/09.03.2007 г., изд. от Сектор “Местни данъци и такси” при Община Кърджали, че Селифет Шабан Расим, с ЕГН ********** с адрес по чл.8 от ДОПК с.Горна крепост, общ.Кърджали, няма задължения. По делото са представени като доказателства удостоверение рег. № 15961/27.11.2006 г., издадено от ОДП – Кърджали, както и заверени копия от паспорт № 65 694865 на Нури Расим, изд. на 27.03.1996 г., изд. от Полицейско управление в Кралство Швеция, задграничен паспорт серия “Е”, № 0488273 на Валери Юриев Каменов, паспорт № 34790692 на Селифет Расим, изд. на 18.02.2004 г. от Полицейско управление в Кралство Швеция, задграничен паспорт серия “Е”, № 0488274 на Силвия Шенкова Каменова, паспорт № 34787657 на Нури Расим, издаден на 17.02.2004 г. от Полицейско управление в Кралство Швеция и паспорт № 65 694850 на Селифет Расим, изд. на 27.03.1996 г. от Полицейско управление в Кралство Швеция, от които се установяват влизанията и излизанията от страната на ищцата Селифет Расим и нейния съпруг Хайри Расим. От представеното като доказателство по делото гр.д. № 922 по описа за 2006 г. на Кърджалийския районен съд се установява, че ищцата Селифет Расим е била предявила против ответниците Гюкчен Фахридин Мехмед и Севджан Фахри Мехмед искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК и чл.26 от ЗЗД, като производството по делото е било прекратено на основание чл.119, ал.1 от ГПК. По делото е представено като доказателство заверено копие от служебна бележка с дата 11.01.2006 г., издадена от Кмета на с.Горна Крепост, общ.Кърджали, в която е удостоверено обстоятелството, че Гюкчен Фахри Мехмед живее на ул.”Вела Пеева” № 17 от 1992 г., като дотогава е живяла в държавен имот в с.Горна Крепост, находящ се на ул.”Перперикон” № 28. От показанията на разпитаните по делото свидетели Февзи Расим Ахмед, Арсо Емилов Христов, Хайри Расим, Ахмед Юсеин Ахмед, Мустафа Насуф Мустафа, Нуридин Бехрул Бехтула, Хафизе Латиф Расим, Стефан Русев Димитров и Аптула Емин Али, посочени от въззиваемата, се установява, че Селифет Расим и семейството й са живеели в процесния имот до 1989 г., когато заминали за Кралство Швеция. През 1992 г. се върнали в страната за кратко и предоставили къщата на Адифе и Фахридин – родители на въззиваемите, да живеят в нея, след което отново заминали извън страната. В къщата живеели Адифе и Фахридин, със семейството си – въззиваемите Севджан Фахри Мехмед и Гюкчен Фахридин Мехмед. През 2001 г. починала майката на въззиваемите, а през 2003 г. бащата на въззиваемите Севджан Фахри Мехмед и Гюкчен Фахридин Мехмед, след което последните останали да живеят в къщата. Установява се също, че всяка година след предоставянето на къщата през 1992 г., въззивницата и нейният съпруг посещавали къщата и се интересували от имота. Съпругът на Селифет Расим посещавал къщата и уведомявал въззиваемите Севджан Фахри Мехмед и Гюкчен Фахриди Мехмед, че трябва да напуснат къщата. През 2006 г., въззиваемата Севджан Мехмед поискала от Кмета на с.Горна крепост - свидетелката Хафизе Расим, да й бъде издадена служебна бележка, в която да бъде удостоверено, че Гюкчен Мехмед живее на ул.”Вела Пеева” № 17, собственост на Селифет Расим. Служебната бележка била необходима за участието й в общински търг за закупуване на жилище. От показанията на свидетелите Фарис Фами Мюмюн, Нурай Абидин Осман, Халиме Апти Бейтула и Илмаз Исмаил Муса се установява, че въззиваемите Севджан Фахри Мехмед и Гюкчен Фахридин Мехмед живеели в процесната къща от 1992 г. до настоящия момент, като заплащали консумативите за вода. Установява се също, че в процесния имот бил извършван ремонт на банята и подмяна на покривни керемиди. Свидетелката Фахрие Ариф Бехрул, която е леля на въззиваемите Севджан Фахри Мехмед и Гюкчен Фахридин Мехмед посочва, че процесната къща била подарена от Селифет Расим на семейството на Гюкчен и Севджан Мехмед. От писменото заключение на вещото лице инж. Кольо Генчев Колев, по назначената съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същия в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че имотите, описани в нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давност № 357/07.05.1975 г., том І, дело № 1086/1975 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали и нотариален акт за собственост на недвижим Þмот, придобит по давностно владение № 11/09.03.2006 г., том ІІ, рег. № 2308, дело № 206/2006 г. по описа на Нотариус Калин Димитров, с район на действие РС – Кърджали, представляващи парцели І и ІІ, отредени за пл. № 13, в кв.5 по регулационния план на с.Горна крепост, одобрен със заповед № 1506/15.08.1964 г. са идентични. Парцелите се намират в кв.5, а не в кв.18 по плана на селото, както е описано в нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давност № 357/07.05.1975 г., том І, дело № 1086/1975 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали. Площта на парцелите в размер на 1284 кв.м., описана в нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давност № 357/07.05.1975 г., том І, дело № 1086/1975 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали се отнася за площта на същите заедно с придаваемата част от пл. № 11 – общинска собственост, която не е придобита по съответния ред. Площта на парцелите в размер на 1000 кв.м., описана в нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 11/09.03.2006 г., том ІІ, рег. № 2308, дело № 206/2006 г. по описа на Нотариус Калин Димитров, с район на действие РС – Кърджали, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31/15.03.2006 г. том ІІ, рег. № 2527, дело № 225/2006 г. по описа на Нотариус Калин Димитров, с район на действие РС – Кърджали и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178/11.09.2006 г., том ІІ, рег. № 4714, дело № 378 по описа за 2006 г. на нотариус Елияна Калайджиева, с район на действие РС – Кърджали е площта на парцелите с неприложена дворищна регулация. Частта от имота, която се владее от първия ответник е 1160 кв.м. и е оцветена с жълт цвят на приложената към заключението скица. При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС са основателни и доказани, а решението на Кърджалийския районен съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а исковете уважени. От събраните по делото доказателства се установява, че въззиваемата Селифет Расим е собственик на процесния недвижим имот. Въззиваемата Гюкчен Фахридин Мехмед не е придобила имота по давност, тъй като не е установила трайна фактическа власт върху вещта с намерение за своене. Безспорно по делото е, че през 1992 г. въззивницата и нейният съпруг предоставили на родителите и семейството на въззиваемите Севджан Фахри Мехмед и Гюкчен Фахридин Мехмед, процесния имот, за да живеят в него и да го поддържат. Не се установява, обаче въззиваемите Севджан Фахри Мехмед и Гюкчен Фахридин Мехмед, респ. техните родители да са държали вещта като своя, с намерението да придобият правото на собственост върху същата. Най-напред, няма данни по делото въззиваемата Гюкчен Мехмед, която се снабдила с титул за собственост на процесния имот, да е отхвърлила владението на ищцата Селифет Расим и да е установила свое владение. Имотът не е бил деклариран в данъчна служба като собствен на Гюкчен Мехмед, нито са извършени от нея действия, които явно и недвусмислено да отхвърлят владението на ищцата и да установят свое владение. На следващо място въззиваемата Гюкчен Мехмед не е демонстрирала и пред третите лица намерението за своене на вещта. Без съмнение както въззиваемата Гюкчен Мехмед, така въззиваемата Севджан Мехмед не са държали вещта като своя. Това съвсем ясно се установява, от показанията на разпитания пред настоящата инстанция свидетел Стефан Димитров, който сочи, че Гюкчен Мехмед многократно му била казвала, че къщата не е тяхна (л.25 от В.гр. № 245/2007 г. по описа на ОС – Кърджали). Същото се установява и от показанията на свидетелите Февзи Расим Ахмед, Арсо Емилов Христов, Хайри Расим, Ахмед Юсеин Ахмед, Мустафа Насуф Мустафа, Нуридин, Бехрул Бехтула, Хафизе Латиф Расим и Аптула Емин Али, които са логични и непротиворечиви и съдът ги приема. Свидетелката Хафизе Расим – Кмет на с.Горна крепост, общ.Кърджали също сочи, че Севджан Мехмед не е заявила, че тя или сестра й Гюкчен Мехмед са собственици на имота. Напротив, въззиваемата е поискала да й бъде издадена служебна бележка, в която да бъде отразено, че къщата, в която живее Гюкчен Мехмед е собственост на Селифет Расим. Посочените от ответниците свидетели Фарис Мюмюн, Нурай Осман и Илмаз Муса не твърдят, че Гюкчен Мехмед е заявявала пред тях, че именно тя, а не Селифет Расим е собственица на процесния имот. Така, свидетелят Илмаз Муса, разпитан пред настоящата инстанция заявява, че не се е интересувал като какви живеят в къщата Гюкчен Мехмед и Севджан Мехмед (л.26 от от В.гр. № 245/2007 г. по описа на ОС – Кърджали), а свидетелят Нурай Осман твърди, че не знае на кого е къщата и кой е собственика (л.93 от гр.д. № 1036/2006 по описа на РС – Кърджали). Заплащането на консумативи за вода, както и извършването ремонти по къщата, не са действия, с които се отхвърля владението на собственика и се установява фактическа власт с намерение за своене. От друга страна въззиваемата Гюкчен Мехмед посочва в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, че въззивницата и нейният съпруг й продали къщата и тъй като бързали сделката не била сключена в предвидената от закона форма. Данни за такава продажба по делото липсват. Нещо повече, свидетелката Фахрие Бехрул, която е леля на въззиваемите Севджан и Гюкчен Мехмед, посочва, че къщата е придобита от Гюкчен Мехмед не чрез продажба, по дарение, т.е безвъзмездно (л.101 от гр.д. № 1036/2006 по описа на РС – Кърджали). Впрочем, Гюкчен Мехмед не посочва и каква е била цената на къщата, което е съществен елемент от договора за продажба. Дори и да приемем, че къщата е била продадена през 1992 г., то необяснимо е защо през 1998 г. имотът не е бил деклариран от Гюкчен Мехмед, а от Селифет Расим, а това е станало едва през 2006 г. след снабдяването й с нотариален акт. От данните по делото е видно, че в къщата освен Гюкчен Мехмед са живели въззиваемата Севджан Мехмед и нейните родители, поради което държането е осъществявано от няколко лица, а не само от Гюкчен, която единствена е била призната са собственик по давностно владение. Т.е. фактическа власт върху вещта са имали не само Гюгчен Мехмед, но и нейните родители и сестра й Севджан Мехмед. Или, казано с други думи, въззиваемата Гюкчен Мехмед не е установила трайна фактическа власт върху вещта с намерение за своене, поради което не е придобила правото на собственост върху процесния имот. В този смисъл след като Гюкчен Мехмед не е била собственица на процесния имот, то и въззиваемите Севджан Мехмед и Сунай Мустафа не са придобили правото на собственост, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото има. Установи се от събраните по делото доказателства, че процесният имот се владее от въззивниците без правно основание, поради което същите следва да бъдат осъдени да предадат владението на ищцата. С оглед основателността на исковете с правно основание чл.108 от ЗС и предвид разпоредбата на чл.431, ал.2 от ГПК, следва да бъдат отменени нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 11/09.03.2006 г., том ІІ, рег. № 2308, дело № 206/2006 г. по описа на Нотариус Калин Димитров, с район на действие РС – Кърджали, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31/15.03.2006 г. том ІІ, рег. № 2527, дело № 225/2006 г. по описа на Нотариус Калин Димитров, с район на действие РС – Кърджали и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178/11.09.2006 г., том ІІ, рег. № 4714, дело № 378 по описа за 2006 г. на нотариус Елияна Калайджиева, с район на действие РС – Кърджали. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 47/18.06.2007 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1036 по описа за 2006 г. на същия съд, вместо което да се постанови друго, с което да бъде признато по отношение на въззиваемите Сунай Нури Мустафа, Севджан Фахри Мехмед и Гюкчен Фахридин Мустафа, че въззивницата Селифт Расим е собственица на процесния недвижим имот, като въззиваемите бъдат осъдени да предадат владението на недвижимия имот. Следва също така да бъдат отменени нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 11/09.03.2006 г., том ІІ, рег. № 2308, дело № 206/2006 г. по описа на Нотариус Калин Димитров, с район на действие РС – Кърджали, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31/15.03.2006 г. том ІІ, рег. № 2527, дело № 225/2006 г. по описа на Нотариус Калин Димитров, с район на действие РС – Кърджали и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178/11.09.2006 г., том ІІ, рег. № 4714, дело № 378 по описа за 2006 г. на нотариус Елияна Калайджиева, с район на действие РС – Кърджали. При този изход на делото в полза на въззивницата следва да бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции в размер на 216.20 лв. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 47/18.06.2007 г., постановено от Кърджалийският районен съд по гр.д. № 1036 по описа за 2006 г. на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Сунай Нури Мустафа от гр.Кърджали, бул.”България” № 30, вх.”Б”, ет.4, ап.14, с ЕГН **********, Севджан Фахри Мехмед от гр.Кърджали, ул.”Ивайло” № 2, с ЕГН ********** и Гюкчен Фахридин Мехмед от с.Горна крепост, общ.Кърджали, с ЕГН **********, че Селифет Расим – гражданка на Кралство Швеция със съдебен адрес гр.Кърджали, ул.”Омуртаг” № 3, бл.”Център” 36, вх.”В”, ап.30, с ЕГН ********** е собственица на недвижим имот - дворно място, представляващо пл. № 13, в кв.18 по плана на с.Горна Крепост, общ.Кърджали, състоящо се от 1284 кв.м., за което се отреждат парцел І и ІІ по плана на селото, ведно с построената в парцел първи полумасивна жилищна сграда, при граници на целя имот: Бейтин Фанков, мера, Исмет Алиев и път, като ОСЪЖДА Сунай Нури Мустафа от гр.Кърджали, бул.”България” № 30, вх.”Б”, ет.4, ап.14, с ЕГН **********, Севджан Фахри Мехмед от гр.Кърджали, ул.”Ивайло” № 2, с ЕГН ********** и Гюкчен Фахридин Мехмед от с.Горна Крепост, общ.Кърджали, с ЕГН ********** да предадат на Селифет Расим – гражданка на Кралство Швеция със съдебен адрес гр.Кърджали, ул.”Омуртаг” № 3, бл.”Център” 36, вх.”В”, ап.30, с ЕГН **********, владението на недвижим имот - дворно място, представляващо пл. № 13, в кв.18 по плана на с.Горна Крепост, общ.Кърджали, състоящо се от 1284 кв.м., за което се отреждат парцел І и ІІ по плана на селото, ведно с построената в парцел първи полумасивна жилищна сграда, при граници на целя имот: Бейтин Фанков, мера, Исмет Алиев и път. ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 11/09.03.2006 г., том ІІ, рег. № 2308, дело № 206/2006 г. по описа на Нотариус Калин Димитров, с район на действие РС – Кърджали, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31/15.03.2006 г. том ІІ, рег. № 2527, дело № 225/2006 г. по описа на Нотариус Калин Димитров, с район на действие РС – Кърджали и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178/11.09.2006 г., том ІІ, рег. № 4714, дело № 378 по описа за 2006 г. на нотариус Елияна Калайджиева, с район на действие РС – Кърджали. ОСЪЖДА Сунай Нури Мустафа от гр.Кърджали, бул.”България” № 30, вх.”Б”, ет.4, ап.14, с ЕГН **********, Севджан Фахри Мехмед от гр.Кърджали, ул.”Ивайло” № 2, с ЕГН ********** и Гюкчен Фахридин Мехмед от с.Горна Крепост, общ.Кърджали, с ЕГН ********** да заплатят на Селифет Расим – гражданка на Кралство Швеция със съдебен адрес гр.Кърджали, ул.”Омуртаг” № 3, бл.”Център” 36, вх.”В”, ап.30, с ЕГН ********** направените разноски по делото за двете инстанции в размер на 216,20 лв. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2.
|