Р Е Ш Е Н И Е
№ 367/8.6.2023г.
гр. Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Трети
административен състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди
двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|||
|
|
|
|||
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
|
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
|
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
||
|
по адм. дело № 179 по описа на съда за 2023 г. |
|
|||
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на С.К.Д., ЕГН **********,***,
против Решение № 1006р-1119/18.01.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“
гр. Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди,
че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че не са спазени
изискванията на чл. 26 от АПК, във връзка с чл. 18а от АПК – жалбоподателят не
е уведомен за възобновяването на производството, което е нарушение на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК,
което е самостоятелно основание за отмяна. Изложени са твърдения за материална
незаконосъобразност. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменен
административният акт като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. У.,***, който по изложени
съображения моли съда да отмени атакуваното решение като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък
на разноските.
Ответникът –
редовно призован, не се представлява в последното по делото заседание. От същия
е постъпило писмено становище вх. № 1561 от 22.02.2023 г., с което моли съда да
отхвърли жалбата и потвърди обжалваното решение. Не се претендират разноски.
Административен
съд гр. Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет на
обжалване е Решение № 1006р-1119/18.01.2023 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик, с което, на основание чл. 19 от Наредба №
І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина (Наредбата), във връзка с чл. 99, т. 2 от АПК, е възобновено
производство по издаване на СУМПС на лицето С.К.Д. до стадия на подаване на
документи по чл. 12, ал. 1 от Наредбата и представянето на истински и издаден
по надлежния ред по т. 7 документ – копие от документ за завършен най-малко
първи гимназиален етап на средно образование, а в случай че образованието е
завършено в чужда държава – уверение по чл. 110, ал. 2 от Наредба №
11/01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците. С
обжалваното решение е отменено и обявено за невалидно СУМПС № ********* от
19.07.2018 г., издадено на С.К.Д..
Решението е
съобщено на жалбоподателя с писмо рег. № 100600-1133 от 24.01.2023 г. на
01.02.2023 г., видно от известие за доставяне (л. 13 и 14). В законоустановения 14-дневен срок
жалбоподателят е упражнил правото си на жалба пред Административен съд –
Пазарджик.
Установява се,
че на 18.10.2022 г. в Сектор ПП при ОД на МВР – Пазарджик е получено писмо от
Сектор ПИП при ОД на МВР – Пазарджик с рег. № 312р-25502 от 14.10.2022 г., с
което информират за постъпили данни, че лицето С.К.Д. с ЕГН ********** *** е
ползвало неистинско свидетелство за завършено основно образование при
обучението си за водач категория „В“ и при издаване на СУМПС. Установено е, че
за издаването на първоначално СУМПС лицето е подало заявление с рег. №
15332/30.06.2008 г. на Сектор ПП при ОД на МВР – Пазарджик, като е използвал
копие на Свидетелство за основно образование Серия Е-03 № 064866, рег. №
3556/01.07.1998 г., издадено от СОУ „Никола Й. Вапцаров“ гр. Петрич на негово
име. Изпратено е запитване до училището, при което е постъпил отговор, че
посоченото лице не е обучавано и не фигурира в задължителната училищна
документация на СОУ „Никола Й. Вапцаров“, а използваното от него свидетелство
за основно образование е издадено на друго лице.
Като
доказателства по делото, установяващи посочената фактическа обстановка, са
приложени копие от Докладна записка рег. № 1006р-1118 от 18.01.2023 г., копие
на Писмо рег. № 312р-25502/14.10.2022 г., копие на Заявление рег. №
15332/30.06.2008 г., копие на Свидетелство за основно образование № Серия Е-03
№ 064866, рег. № 3556/01.07.1998 г., издадено от СОУ „Никола Й. Вапцаров“ гр.
Петрич, копие от Писмо вх. № 312000-20089/23.09.2022 г., копие от Писмо вх. №
312000-22601/14.10.2022 г.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срок срещу акт, подлежащ на оспорване, от лице, което има правен
интерес от оспорването и се явява допустима.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността
на административния акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, Министърът на вътрешните работи
определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба №
I-157/ 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина. В чл. 4, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че свидетелство
за управление на МПС се издава от звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция
на вътрешните работи и областните дирекции на МВР, според постоянния адрес на
лицето. В контекста на тази нормативна регламентация следва извода, че началникът
на Сектор „Пътна полиция“ към съответната ОД на МВР се явява материално
компетентният орган да постановява волеизявление за издаване, респ. отказ за
издаване на СУМПС.
Оспореното
решение е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото е мотивирано с посочване както на
фактическите, така и на правни основания за издаването му.
Не се констатира
при издаване на оспореното решение да е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което твърдението за наличието на такива съдът
приема за неоснователно.
В случая съдът намира
за неоснователно твърдението, че тъй като жалбоподателят, съгласно чл. 26 от АПК, не е уведомен за започването на процедура по възобновяване на
производството, на основание чл. 99, ал. 2 от АПК, то това представлява
съществено процесуално отношение.
Действително
съгласно чл. 168, ал. 4 и ал. 5 (отм.) от АПК, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие
на нарушаване на задължението за уведомяване, гражданин или организация са били
лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на
индивидуален административен акт, в които случаи съдът отменя акта и изпраща
преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява
основанията по чл. 146, т. 4 и 5. След отмяната обаче на ал. 4 и ал. 5 на чл.
168 от АПК с ДВ бр. 15 от 2021 г., това процесуално нарушение вече не е
абсолютно и тежестта му следва да бъде преценявана във всеки един случай. В
този смисъл предвид обстоятелството, че на жалбоподателя е осигурена
възможността да реализира в пълен обем правото си на защита в хода на
производството пред първоинстанционния съд, то съдът намира, че допуснатото
процесуално нарушение е извън обхвата на съществените такива – тези, чието
избягване би довело до различно произнасяне по същество на административния
орган.
Съдът намира, че
възобновяването на производството е извършено в предвидения в АПК срок.
Съгласно чл. 102, ал. 2 от АПК, възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 –
т. 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което
служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не
по-късно от една година от възникване на основанието. В случая с постъпилото
писмо с рег. № 312р-25502/14.10.2022 г. (л. 25) на зам.-директор на ОД на МВР –
Пазарджик, началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик е
уведомен, че е налице основание за възобновяване на административното
производство. Обстоятелството за представения първоначално неистински документ
става известно с поставяне на резолюция от 18.10.2022 г., от която дата започва
да тече и тримесечният срок за възобновяване.
Съдът намира, че
обжалваното решение е постановено в рамките на редовно проведено по реда на чл.
99 от АПК производство за възобновяване на производството по издаване на СУМПС
на жалбоподателя, като след възобновяване на производството административният
орган е взел решение за отмяна на издаденото СУМПС и обявяването му за
невалидно. Възобновяването на административното производство на основанията на
чл. 99 от АПК е средство да се отмени или измени влязъл в сила индивидуален
административен акт, който не е бил оспорен пред съд, т.е. това е правен
способ, чрез който органът сам може да премахне от правния мир един
незаконосъобразен административен акт. В случая административният орган е
възобновил производството по издаване на СУМПС, отменил е и е обявил за
невалидно СУМПС, с оглед открити нови обстоятелства от съществено значение за
издаване на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не
са могли да му бъдат известни. Производството по възобновяване е проява на
принципа на правовата държава и на следващата се от него нетърпимост в правния
мир да съществува незаконосъобразен акт на административен орган, който
последният не би издал ако знаеше за обстоятелствата, станали причина за
отмяната му. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и
неоспорен пред съда административен акт, налага да се гарантира, в съответствие
с принципите на законност и съразмерност, на определените в чл. 100 и чл. 101
от АПК субекти правен инструмент за преразглеждане на въпроса, решен с акта.
Тази правна възможност законодателят е допуснал при изброените в чл. 99, т. 1-7
от АПК предпоставки.
От представените
по делото доказателства се установява, че е била налице регламентираната в чл.
99, т. 2 от АПК предпоставка за допустимост на възобновяването, респ. за
издаване и на процесното решение – открити нови обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при
решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни
на страната в административното производство. Административният орган, при
издаването на процесното СУМПС, се е позовал на представено от жалбоподателя
копие на Свидетелство за основно образование Серия Е-03 № 064866, рег. №
3556/01.07.1998 г., издадено от СОУ „Никола Й. Вапцаров“ гр. Петрич, за което
се установява по делото, че е неистински и подправен документ. От представените
по делото доказателства се установява, че настоящият жалбоподател не фигурира в
задължителната училищна документация и не се е обучавал в посоченото учебно
заведение. Цитираното свидетелство за основно образование под горния номер е
издадено на лицето Антон Панделиев Попов. Представените в тази връзка писмени
доказателства не са оспорени от жалбоподателя, не са и опровергани с
представени по делото други писмени доказателства.
Разпоредбата на
чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредбата постановява, че „първоначалното издаване на
свидетелство за управление на МПС се извършва въз основа на служебно изпратен
от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен
изпит, като лицето представя копие от документ за завършено най-малко основно
образование, а в случай че образованието е завършено в чужда държава – копие на
удостоверение за признаване на най-малко основно образование, издадено по реда
на Наредба № 2 от 2003 г. за признаване на завършени етапи на училищно обучение
или степени на образование и професионална квалификация по документи, издадени
от училища на чужди държави (ДВ, бр. 40 от 2003 г.).
Нито в хода на
административното производство, нито в съдебното такова, са ангажирани
доказателства, от които да е видно, че оспорващият има завършено основно
образование, нито че е представил доказателства в тази насока пред Сектор „Пътна
полиция“ във връзка с издаване на СУМПС, т.е. че притежава минимално
изискуемото образование, необходимо за придобиване правоспособност за
управление на МПС, съобразно изискването на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП.
Оспореното
решение е съобразено с целта на закона. Една от предпоставките, предвидени в
разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП за издаване на СУМПС, към момента на
подаване на заявлението, е лицето да е завършило основно образование. След като
жалбоподателят не ангажира надлежни доказателства, от които да се извлече
безспорен извод, че е завършило основно образование, следва да се приеме, че с
издаването на решението за възобновяване и отмяна, съответно обявяване за
невалидно на СУМПС, е осъществена целта на закона и се предотвратява
възможността лице без завършено основно образование да управлява МПС.
Следователно,
като е приел наличие на хипотезата на чл. 99, т. 2 от АПК – нови обстоятелства
или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта,
които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат
известни на страната в административното производство (наличие на неистински
документ, въз основа на който е било издадено СУМПС), административният орган е
издал законосъобразен административен акт, за който не се установиха
отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва
да бъде отхвърлена.
В тази насока е
и съдебната практика на ВАС – Решение № 8927/29.07.2021 г., постановено по адм.
д. № 4565/2021 г. по описа на ВАС, Седмо отделение.
По делото не е
направено искане от ответната страна за присъждане на разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне в тази му част.
Воден от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.К.Д., ЕГН **********,***, против Решение № 1006р-1119/18.01.2023 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ гр. Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ:
(п)