№ 7365
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110137709 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 20212/29.06.2021
година на „К, със седалище и адрес на управление - гр. С срещу М. И. М., ЕГН **********,
с адрес : гр. С, чрез служебно назначен особен представител.
Ищецът твърди, че на 22.03.2016 г. между ответника и „4“ ЕООД е сключен договор за
кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР - договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, по силата на който „4“ ЕООД е предоставил на ответника в сума в
размер на 350 лева, като ответницата се възползвала от допълнителната услуга за експресно
разглеждане на заявката за кредит, а на 29.03.2016 г., възползвайки се от възможността си,
съгласно т.8 и следващи от Общите условия на Договора за кредит, М. М. е заявила
отпускането на допълнителни 250 лв., като се възползвала от експресно разглеждане на
искането за допълнителен кредит. Посочва, че кредитът е бил отпуснат за период от 30 дни,
с уговорена падежна дата 21.04.2016 г. Твърди, че ответницата се задължила да върне сума в
размер на 764.92 лв., от които 600 лв. главница, 148.68 лв. начислени такси за експресно
разглеждане и 18.24 лв. договорна лихва за периода на ползвана на кредита, които суми
следвало да бъдат върнати на уговорения падеж- 21.04.2016 г. Сочи, че ответницата се
възползвала от правото си да удължи срока за връщане на кредита, като срокът за връщане
на кредита бил преместен с 30 дни до нова падежна дата- 23.05.2016 г. Твърди, че тя не
изпълнила задължението си, поради което изпаднала в забава, като „4“ ЕООД започнало да
начислява наказателна лихва върху непогасената главница. Посочва, че ответницата е
направила няколко частични погасителни вноски в периода 14.10.2016 г.- 19.01.2017 г., с
които предвидения погасителен ред били погасени изцяло: натрупаните наказателни лихви,
таксите за експресно разглеждане, договорната лихва, както и част от главницата до размер
на 526.37 лв. Сочи, че след този момент ответницата престанала да погасява задължението
си, като неизпълнението продължавало и към момента на подаване на исковата молба.
Твърди, че на 23.11.2018 г. „4“ ЕООД в качеството му на цедент, сключило с „К“
1
ЕOOД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF - 2018 -
033/ 23.11.2018 г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по
Договор № ********** срещу М. И. М., в общ размер на 1024.39 лв., от които 526.37 лв. -
остатъчна непогасена главница и наказателна лихва за периода до 22.11.2018 г.- 498.02 лв.
Твърди, че в изпълнение на чл. 99, ал 4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания, „4“
ЕООД предоставят на „К“ ЕООД- Потвърждение за прехвърляне на вземане. Посочва, че
съгласно сключения договор за цесия, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжника от името на цедента за прехвърляне на задълженията му. Твърди, че съгласно
предоставеното пълномощно „К“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана
писмовна пратка, посредством „Б“ ЕАД до адреса, посочен от ответницата в договора за
кредит, която се е върнала като „Непотърсена“. Твърди, че ответницата е била уведомена и
по телефона, но тя продължила да не изпълнява задължението си.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да
заплати на ищеца сумата от 526.37 лева, представляваща остатъчна непогасена главница по
Договор за кредит № **********, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаването на исковата молба (29.06.2021 г.) до изплащане на задължението
Прави се искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
В съдебното заседание, в което е приключено съдебното дирене, ищецът, редовно
призован, представлява се от процесуален представител.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично, представлява се от назначен
особен представител. Последният оспорва заявения иск като неоснователен.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК съдът е мотивиран да
приеме за доказано следното от фактическа страна:
Установява се, че ответницата е сключила с „4“ ЕООД договор за кредит №
**********/22.03.2016 г., като впоследствие е сключен допълнителен анекс, с който се
предоставят допълнителни суми на ответницата от „4“ ЕООД.
От съдържанието на договора и последващия анекс е видно, че ищецът е предоставил
на ответницата, сумата от 600.00 лв. – главница и сумата от 146.68 лева – такса експресно
разглеждане по сключения договора за кредит и последващия анекс към него. С договора
страните са уговорили лихвен процент от 40.98 %, както и 49.60 % годишен процент на
разходите (ГПР).
Ищецът представя като писмено доказателство Общите условия, по които е сключен
гореописания договор.
Доказва се по делото и не се оспорва от ответницата, че „4“ ЕООД са изплатили сумата
по отпуснатия кредит на ответницата, за което са представени разписки за извършено
плащане от 22.03.2016 г. и 29.03.2016 г., съответно за сумите 350.00 и 250.00 лв., преведени
по сметка на ответницата.
Доказва се по делото, че на 23.11.2018 г. е сключен договор за прехвърляне на
вземанията (цесия) № BGF-2018-033, с който „4“ ЕООД прехвърля вземането си по договора
за заем, сключен с ответницата на „К“ ЕООД (ищецът в настоящото производство).
Доказано е по делото, че цедентът е изпратил Уведомително писмо на основание чл. 99, ал.
3 ЗЗД на ответницата. Писмото е изпратено посредством „Б“ ЕАД до адреса на ответницата,
посочен в договора, като същото е върнато като „непотърсено“.
От представените по делото от „В“ ЕООД (с предишно наименование „4“ ЕООД)
разписки за плащане става ясно, че ответницата е извършвала плащания на 14.10.2016 г. в
размер на 50.00 лв., на 01.11.2016 г. в размер на 250.00 лв., на 25.11.2016 г. в размер на
2
100.00, както и на 19.01.2017 г. в размер на 80.00 лв. От представените по делото
доказателства се установява, че с първото плащане от 14.10.2016 г. в размер на 50.00 лв. са
погасени разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 30.00 лв., както и
част от лихвата за забава, намалена с 20 лв. С плащането, направено на 01.11.2016 г. в
размер на 250.00 лв. е погасена изцяло лихвата за забава, която до онзи момент е била в
размер на 127.84 лв., като остатъкът от постъпилата по сметката на кредитодателя сума е
покрила част от допълнителната такса за извършване на услуга експресно обслужване, като
за същата са останали дължими 24.52 лв. Последвалото плащане на 25.11.2016 г. в размер на
100.00 лв. е послужило за погасяване на лихвата за забава, която до онзи момент е била в
размер на 20.16 лв., за погасяване на таксата за извършване на услуга експресно обслужване,
както и за погасяване на договорната лихва в размер на 18.29 лв. Остатъкът от платената
сума е послужил за погасяване на част от главницата до размер на 562.92 лв. С последното
плащане от 19.01.2017 г. е погасена лихвата за забава, която до онзи момент е била в размер
на 43.45 лв., както и част от главницата до размер на 526.37 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.240, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 ЗПК във връзка с чл. 6 ЗПФУР
във вр. чл. 99 от Закона за задълженията и договорите за сумата от 526.37 лева,
представляваща главница по договор за кредит № **********/ 22.03.2016., сключен между
М. И. М. и „4“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на
23.11.2018г. на „К“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване исковата молба - (29.06.2021 г) до окончателното й изплащане.
По допустимостта
Исковата претенция е допустима, като предявена от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд.
По същество
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по делото е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между ответницата М. и „4“ ЕООД е възникнало
валидно правоотношение по договор за кредит от разстояние, в това число и
обстоятелствата по чл. 18 от ЗПФУР, по силата на което правоотношение е предоставена на
ответницата сума в претендирания размер, а М. се е задължила да я върне в посочения срок.
Ищецът следва да установи и наличието на валидно правоотношение по договор за цесия
между него и „4“ ЕООД, в това число и относно обстоятелството, че в договора за кредит е
предвидена възможност кредиторът да прехвърля вземането си на трето лице, и
уведомяването на ответницата за цесията.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да установи
погасяване на паричното си задължение.
Категорично се установи фактическия състав на заемното правоотношение, по което
ответницата като длъжник не е изпълнила задължението си да върне заемната сума до датата
на падежа – 23.05.2016 година.
Както от доказателствата по делото, така и предвид липсата на оспорване от страна на
ответницата се установи, че между нея и „4“ ЕООД е съществувало валидно облигационно
заемно правоотношение, цедирано в полза на ищеца, по силата на което заемодателят е
предоставил на ответницата, като заемополучател заемна сума, която ответницата напълно е
усвоила в размер от 764.92 лева и не върнала в цялост, доколкото до приключване на
съдебното дирене не се събраха доказателства за заплащането ѝ в пълен размер.
Представените по делото договор за кредит № **********/22.03.2016 г. и
допълнително споразумение към него от 29.03.2016 г., видно от съдържанието им са такива,
3
сключени по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на
парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат
електронно. Сключването на договора в случая не става чрез подписването му от
заемополучателя, а посредством избиране на изпратена му препратка на съответната
Интернет страница на заемодателя, като чрез активиране на въпросния линк се счита, че
потребителят е потвърдил съгласието си по договора. Във връзка със специфичните
характеристики на сключения договор е без значение дали на ответницата е бил предоставен
екземпляр от договора или пък от общите условия към него, тъй като с избора си да
активира съответната препратка потребителят е приел условията на съглашението. Дали
същата се е запознала предварително с общите условия и дали ги е приела, в случая е без
значение, защото тя е имала тази възможност преди да направи онлайн избора си за
сключването на договора. С извършване на това фактическо действие договорът се валидира
и страните се задължават по него, а наред с това се считат и обвързани от общите условия
/ОУ/ към договора, без да е необходимо по отношение на клаузите от тях да се изразява
отделно волеизявление за приемането им. Нещо повече – съобразно нормата на т. 3.1 ОУ
договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по
електронната поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като
предварително кредитополучателят го е приел на началната страница. Страните изрично се
съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за
кредит, да имат силата на саморъчни подписи, в съответствие с чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че с натискане на линка за потвърждение се
декларира запознаването и съгласието с условията на договора, което пък е предпоставка за
превеждане на съответната заемна сума по банковата сметка.
Установяват се от фактическа страна както постигнатите между страните по договора
за паричен заем - уговорки относно размера на кредитната сума, така и изпълнение на
задължението на кредитора – заемодател да предостави сумата реално на ответницата –
заемополучател, както и се установи по несъмнен начин, че ответницата не е изпълнила
задължението си в уговорения срок – до падежа да върне заетата сума като главница в пълен
размер.
Установява се, че цедиралият вземането – ищец е изпратил съобщение до длъжницата
за извършената цесия. От приетата като писмено доказателство по делото обратна разписка
се установява, че уведомлението за цесията не е достигнало до длъжницата – доколкото
върху обратната разписка е сторено отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
Следва да се посочи, че от фактическа страна извършеното лично на ответницата -
връчване на исковата молба – на 17.08.2021 година съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането
поражда действие и за длъжницата на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
При горното исковата претенция да се установи по отношение на ответницата, че
дължи на цедиралия вземането ищец, сумата на непогасената главница е основателна и
следва да се уважи, като по отношение на размера съдът приема, че същият се следва и се
дължи на стойност 379.69 лева – по аргумент и по реда на чл.76, ал.1 и ал.2 от Закона за
задълженията и договорите, аргументи за което ще изложи по-долу.
Съдът е обявил с доклада по делото на страните, че ще следи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, както и за нищожни такива. Именно като
неравноправна клауза съдът възприема тази за заплащане на такса за услуга експресно
обслужване, предвидена в договора за паричен заем, при следните аргументи:
По смисъла на съдебната практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела
С-240/98 до С-244/98,Oceano Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (C-240/98) u
Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (C-241/98 до С-244/98),
националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
4
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
В казуса не може да се спори, че процесният договор за паричен заем има
характеристиката на потребителски договор, като длъжницата е потребител по смисъла на
§13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Длъжницата е
физическо лице, като в този смисъл и заемната сума не е била предназначена за извършване
на търговска или професионална дейност на длъжницата, и не се установява от
доказателствата по делото, същата да е действала при сключването на договора за заем в
рамките на своята търговска или професионална дейност.
Категорично е, че в предметния обхват на Закона за защита на потребителите попадат
всички клаузи на потребителския договор, които не са били предмет на индивидуално
договаряне, поради което потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях. В този
смисъл и съдът приема, че клаузата за заплащане на такса за извършване на услуга
експресно обслужване, предвидена в договора за паричен заем не е била индивидуално
уговорена, доколкото липсват доказателства за противното.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за
потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да
породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3
от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора,
както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Клаузата за заплащане на такса за експресно обслужване по кредита вменява в тежест
на кредитополучателя задължение да заплати възнаграждение за услуга, която по естеството
си представлява действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК. Обслужването по кредита от кредитната институция, било то и "експресно", е
присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми
по занятие, и би следвало да е безплатно за потребителя. В този смисъл уговорката
противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като същата е и нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД поради нарушение на добрите нрави.
Услугата по бързо разглеждане на искането за кредит касае оценката на риска за
кредитора и свързаната с нея преценка за кредитоспособността на кредитополучателя. Тя е
била известна на кредитора към момента на сключване на договора за кредит, тъй като се
съдържа в искането за отпускане на кредит и е уговорена в договора за кредит.
Следователно таксата представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
и съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР.
Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, чиято стойност
не е включена в определения в договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща като част от задължителното
съдържание на договора за потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен
към момента на сключване на договора за кредит, който следва да изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора) съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая посоченият в
договора размер на ГПР е неточен и заблуждава потребителя, тъй като не отразява
действителния размер на разходите по кредита. Ето защо посочения в договора годишен
процент на разходите от 49.60 % не отговаря на действителния такъв.
Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителната
5
разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. От съдържанието на договора за кредит не става ясно как тази
допълнителна услуга е остойностена и по каква методика е формирана цената за ползването
й.
На следващо място доколкото от фактическа страна се установи, че с извършените
плащания от ответницата – кредиторът е отнасял същите за заплащане на такса за услугата
експресно обслужване, предвидена в договора – платеното по нищожната клауза следва да
се отнесе от съда към погасяването на задължението в частта за главницата, дължима по
договора.
Като се приема от съда, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за извършване
на услуга експресно обслужване е нищожна и имайки предвид, че нищожната клауза не
поражда правно действие, се следва, че отнасянето от кредитора на плащанията , извършени
от ответницата е било неправилно поради недължимост на такава такса. По правилото на
чл.76, ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите това плащане следва да се отнесе
към погасяване на задълженията по договора – за претендираната главница.
С оглед на изложеното, съдът като отчита и съобразява установеното от фактическа
страна, че ответницата е извършила плащане и начинът, по който кредиторът го е отнесъл за
погасяването на дълга, а на следващо място сторените изводи за нищожност на договорната
клауза, съдът приема, че за ищеца съществува вземане срещу ответницата за сумата от
379.69 лева – непогасена главница.
Върху признатата от съда главница се дължи законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 29.06.2021 година до окончателното изплащане на вземането.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в общ размер 200.00 лева, от които 50.00 лева заплатена
държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Относно направеното от ответницата възражение за намаляване на юрисконсултското
възражение, претендирано от ищеца, съдът намира същото за неоснователно. Като взе
предвид фактическата и правна сложност на делото, както и активното представителство на
ищеца в пет на брой съдебни заседания, съдът счита, че претендираното възнаграждение в
размер на 150.00 лв. следва да бъде уважено.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати сума в размер на 36.07 лв. – държавна
такса и сума в размер на 108.02 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.
78, ал. 7 ГПК на адв. С. С. сума в размер на 27.87 лв., представляваща част от дължимото
адвокатско възнаграждение за предоставяне на правна помощ, което съдът определя в
размер от 100 лв. на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите и на основание чл. 9 ЗПК, и на основание чл. 6 ЗПФУР, и на основание чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите, и на основание чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес : гр. С да заплати на „К, със седалище
и адрес на управление - гр. С – сумата от 379,69 лева, представляваща главница по договор
за кредит № **********/ 22.03.2016., сключен между М. И. М. и „4“ ЕООД, вземанията по
който са прехвърлени с договор за цесия на 23.11.2018г. на „К“ ЕООД, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване исковата молба - (29.06.2021 г) до
окончателното й изплащане, като над този размер до първоначално претендирания от
526.37 лева, т.е. за разликата от 146.68 лева – отхвърля исковата претенция като
неоснователна.
ОСЪЖДА „К, със седалище и адрес на управление - гр. С да заплати на адв. С. С.
сума в размер на 27.87 лв., представляваща дължимото адвокатско възнаграждение за
предоставяне на правна помощ в производството по гр. д. № 37709/2021 г. по описа на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес : гр. С да заплати на „К, със седалище и
адрес на управление - гр. С сумата в размер на 144.09 лв., представляваща направените
разноски в производството по гр. д. № 37709/2021 г. по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7