№ 739
гр. *** , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430101863 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „*** със седалище и адрес на управление
гр.П*** представлявано от *** против Д.С. *** от гр.***. Ищецът твърди, че
ответникът е собственик на топлоснабден имот, апартамент, находящ се в
гр.***, ***. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр.***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че
съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“
1
от 13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 / 13.12.2007г. Твърди, че с
тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и Дружеството, правата и задълженията на двете страни,
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че
в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от
месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31
ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата
сума. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество претендираните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 6708/2020г. по описа на ПлРС.
Представя писмени доказателства. Прави искане за допускане на експертиза
със задачи, посочени в исковата молба.
Ответникът чрез определения особен представител оспорва исковите
претенции. Оспорва, че разпределението на топлинна енергия е правено на
база реален отчет на уредите в съответствие с разпоредбата на чл.61 от
Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Оспорва съдържанието на
представените с исковата молба писмени доказателства. Прави възражение за
погасителна давност.
В съдебно заседание страните поддържат исковата молба и писмения
отговор.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 6708/2020г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. За издадената заповед ответницата е уведомена чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК. Съдът е указал на кредитора
да предяви установителен иск относно вземането си. Съобщението е получено
от кредитора на 16.02.2021г. и в едномесечния срок, на 16.03.2021г.,
кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК.
Исковете са предявени в срок, поради което се явяват допустими следва да
бъдат разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 6708/2020г. по описа на ***ския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
2
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Установява се от представения по делото договор за замяна,
обективиран в нотариален акт **** том II рег.№*** дело №213 от 2017г. на
*** на НК, с район РС ***, че ответницата Д. С. Н. е станала собственик на
недвижим имот апа*** в ж.к.** гр.***. При така представените от ищцовото
дружество и неоспорени от ответника писмени доказателства, съдът приема,
че ответницата като собственик, има качеството на потребител на топлинна
енергия и е страна по Общите условия на договора за предоставяне на
топлинна енергия.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че сумите за топлинна енергия за процесния период
са начислявани от „*** по изготвяни отчети от фирмата, осъществяваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база нейни отчети.
По делото са приложени фактури за задълженията на ответницата за
процесния период, за който се претендира заплащане и които фактури не са
оспорени по делото. От заключението се установява, че в имота има 1 брой
водомер и няма налични уреди. Обемът по проект е 129,98 куб.м. и на този
обем е изчислена топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация.
Установява се също, че за обекта е начислено отопление без ИРУ, в размер на
157,41 лева. За сградна инсталация е начислена сумата от 186,13 лева, а за
БГВ има начислена сума в размер на 24 лева само за месец март 2018г. За
такса дялово разпределение за процесния период 01.03.2018г. – 30.04.2020г. е
начислена сумата от 30,76 лева, като общо дължимата главница е в размер на
378,06 лева, след приспадане на платената сума от 19,05 лева. Вещото лице е
установило в заключението, че лихвата за забава върху главницата за периода
03.05.2018г. – 07.12.2020г. е в размер на 37,07 лева.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответницата е собственик на топлоснабден имот с абонатен
номер 17412, в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.***, ***.
Ответницата не е представила доказателства за извършено плащане, каквато
тежест съдът е указал в определението за насрочване, нито е посочила
правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. По
отношение на направеното възражение за настъпила погасителна давност,
съдът счита, че същото е неоснователно. Ищцовото дружество претендира
заплащане на топлоенергия за периода 03.01.2018г. – 30.04.2020г. Видно от
приложеното гр.дело, заявлението е подадено преди изтичане на
тригодишния давностен срок – 14.12.2020г, поради което вземането не е
3
погасено по давност.
При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че
страните са били в облигационни отношения, като през процесния период
03.01.2018г. до 30.04.2020г. ищцовото дружество е продало на ответницата
топлоенергия на стойност 378,06 лева. Тази сума не е заплатена на ищцовото
дружество, поради което съдът приема, че предявеният иск за главница е
доказан по основание
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответницата е изпаднала в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 37,07 лева лихва за забава върху
главницата от 378,06 лева за периода 03.05.2018г. до 07.12.2020г. е
основателен и предвид заключението на вещото лице следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на делото, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в
настоящето производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 180
лева за вещо лице за икономическа експертиза, 300 лева за особен
представител и 75 лева за държавна такса. С оглед изхода на спора,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 655 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Д.С. ***
от гр.***, ***, с постоянен и настоящ адрес гр.*** ул.*** че дължи на
кредитора „***, със седалище и адрес на управление гр.***, И***
представлявано от Й*** сумата 378,06лв. – главница, за периода 03.01.2018г.
– 30.04.2020г; сумата от 37,07лв. – лихва за забава, за периода 03.05.2018г. –
07.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 14.12.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
4
задължение № 261213/16.12.2020г. по ч.гр.дело № 6708/2020г. по описа на
ПлРС.
ОСЪЖДА Д.С. *** от гр.***, ***, с постоянен и настоящ адрес гр.***
ул.*** да заплати на „***, със седалище и адрес на управление гр. ***, И***
представлявано от Й*** сумата 655 лв., представляваща направени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.С. *** от гр.***, ***, с постоянен и настоящ адрес гр.***
ул.*** да заплати на „***, със седалище и адрес на управление гр. ***, И***
представлявано от Й*** сумата 75 лв., представляваща направени деловодни
разноски по ч.гр.дело № 6708/2020г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5