№............/.........2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор СИЛВИЯН ИВАНОВ от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2400/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63 ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано въз основа на касационна жалба от „Б.
Био“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.„Владислав
Варненчик“ № 260, срещу решение № 73/29.05.2019 г. на Районен съд – Девня (ДРС),
постановено по НАХД № 304/2018 г., с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 120/23.08.2018 г., издадено от началника на Митница Варна (понастоящем
ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“), с което на „Б. Био“ ЕООД, гр.
Варна, за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ), е
наложена имуществена санкция в размер на 10 517,17 лева, представляваща
100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания, на основание чл.234,
ал.2, т.1 във връзка с ал.1, т.1 от ЗМ.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва
изводите на районния съд, че внесените чаши следва да бъдат класирани в тарифен
код по ТАРИК 3924 10 00 11, тъй като според митническата тарифа представляват
„съд от пластмаса“. Навежда доводи, че за да бъде класирана процесната
бамбукова чаша под посочения от митническите органи тарифен код, следва същата
да е изработена от пластмаса или поне този материал да е преобладаващ, т.е. да
е над 50 % от състава ѝ, а това, както се установява от приложените
доказателства, не е така. Счита, че доколкото основният материал, от който са
изработени чашите, съдържа дървесни влакна /бамбук/, материалът, който
най-добре описва чашите е именно бамбук и дърво, със съдържание над 50 %,
поради което правилно в митническата декларация е посочен тарифен код по ТАРИК
44191900, тъй като това е подпозицията, която най-добре описва внесеното
изделие. Аргументира, че ДРС не е обсъдил и не се е съобразил със заключението
на вещото лице по назначената съдебно-химико-техническа експертиза /СХТЕ/,
според което растителните влакна имат по-голям принос за свойствата на
материала, поради което са компонентът, който придава основния характер на
процесното изделие. С тези доводи се иска отмяна на касираното съдебно решение
и отмяна на издаденото НП.
Ответната страна – ТД „Северна морска“ към Агенция
„Митници“, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като
неоснователна. Счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и трябва
да бъде оставено в сила.
Представителят на контролиращата страна – ВОП, намира
жалбата за неоснователна. Счита, че решението на Районен съд – Девня е правилно
и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното
производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като постановено в
необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на
районния съд и местно подсъден на Районен съд – Девня като първа съдебна
инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно
правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил
надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на
правораздаване.
Административен съд – Варна, като разгледа делото по
реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното НП е наложена на касатора, на основание
чл.234, ал.2, т.1 във връзка с ал.1, т.1 от ЗМ имуществена санкция в размер на
10 517,17 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични
държавни вземания, за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, представляващо митническа
измама, изразяваща се в това, че на 04.07.2017 г. в МП „Варна Запад“ при
Митница Варна (понастоящем ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“) с
митническа декларация № 17ВG002002Н0082088/04.07.2017 г. „Б. Био“ ЕООД, гр.
Варна е декларирало стока, описана като бамбукови чаши – 68800 броя, с тарифен
код **********, с вносно мито 0 % , вместо коректния код по Тарик ********** с
мито 6,5 %, като по този начин е избегнало заплащането на част от дължимите
публични държавни вземания в общ размер на 10 517,17 лева, от които:
8 764,31 лева – мито, и 1 752,86 лева – ДДС, чийто размер не
надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоката, която е в размер на 134 835,53
лева.
Въззивната инстанция е приела, че актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са издадени от
компетентни органи и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. ДРС
е изложил аргументи за установеност на административното нарушение. Позовавайки
се на обяснителните бележки към позиция 44.19, първостепенният съд е изложил
мотиви, че тъй като съдържанието на смолата в процесните артикули надвишава 15
%, се изключва класирането на изделието като изработено от дървен материал. С
тези доводи решаващият състав на ДРС е възприел за правилен посоченият в НП код
по Тарик **********.
Обжалваното решение е неправилно.
Основателно е възражението на касатора, че изготвените
от Комисията Обяснителни бележки към КН и тези изготвени от Световната
митническа организация към Хармонизираната система, не представляват източник
на правото – същите служат единствено за подпомагане тълкуването на обхвата на
различните позиции, без обаче да имат правно задължителна сила. В този смисъл е
и практиката на Съда на ЕС, изразена в решението по дело С-372/2017. В
светлината на гореизложеното, неправилно е извършеното от ДРС тълкуване на Обяснителните
бележки към Хармонизираната система за позиция 44.19, както и неправилен е
изведеният въз основа на тях извод за приложимост на правило 3/б от „Общите
правила за тълкуване на КН“.
В таблица № 5
от назначената и извършена в хода на въззивното производство
съдебно-химико-техническа експертиза са посочени характеристиките и свойствата
на двата съставни материала, от които е изработена процесната стока –
растителни влакна и свързващо вещество /меламинова смола/, определящи материала
на стоката като композитен такъв, а в таблица № 4 от експертизата е посочено
процентното съотношение между двата съставни материала – растителни влакна
около 75 % и меламинова смола около 25 %. При цененето на това доказателствено
средство ДРС е отдал превес на чисто количествения критерий за съдържание на
меламинова смола над 15 %, като в нарушение на материалния закон е пренебрегнал
останалите, установени със заключението на вещото лице, релевантни факти,
според които меламиновата смола определя само две свойства на продукта – защита
от заобикалящата среда (водоустойчивост) и стабилност на размерите (осигуряване
на формата), а растителните влакна определят останалите 7 свойства –
термоустойчивост (ниски и високи температури); плътност; биоразградимост; якост
на огъване; здраве и безопасност при работа; екологична безопасност;
възобновяем източник, цена, рециклируемост.
При така установените факти, според които съставената
от композитен материал стока може по правило 2/б от „Общите правила за
тълкуване на КН“ да бъде класирана в две
или повече позиции, въззивният съд неправилно е приложил правило 3/б, вместо
правило 3/а от „Общите правила за тълкуване на КН“. Съгласно правило 3/а,
класирането на стоката се извършва по следния начин: „Позицията, която
най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с
по-общо значение. Въпреки това, когато всяка от две или повече позиции се
отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен
артикул, или само до една част от артикулите, в случаите на стоки представени
като комплект за продажба на дребно, тези позиции следва да се считат по
отношение на този продукт или този артикул, като еднакво специфични, дори ако
една от тях дава по-точно или по-пълно описание“. Съгласно правило 3/б, класирането
се извършва както следва: „Смесените продукти, изделията, съставени от различни
материали или съставени от различни компоненти и стоките представени в
комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде
осъществено чрез прилагането на правило 3/а, се класират съгласно материала или
компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се
установи това“.
В конкретния случай, видно от преобладаващото процентно съотношение на растителните влакна
към меламиновата смола и по-високата относителна тежест на първите за крайните характеристики
и свойства на стоката (7 срещу 2), то именно растителните влакна описват
най-специфично стоката, поради което е налице основанието за прилагане на
правило 3/а от „Общите правила за тълкуване на КН“. При тези обстоятелства, противно
на приетото от ДРС, правило 3/б се явява неприложимо. Съставният материал, който
най-специфично описва стоката по смисъла на правило 3/а от „Общите правила за
тълкуване на КН“ са растителните влакна, включващи според декларацията от 02.08.2016
г., издадена от производителя, 45 %
бамбукови фибри, 35 % и царевично нишесте, съдържанието на които според
издадения от Лесотехнически университет, гр. София протокол 1107/20.12.2017 г.
се идентифицира като целулоза, хемицелулоза и неразтворим лигнин. Естеството на
растителните влакна не е било спорно по делото (спорът се свежда единствено до
правното им значение за тарифното класиране) и след като по гореизложените
съображения същите са определящи по правило 3/а за тарифното класиране, то
процесната стока попада в раздел ІХ „Дървен материал и изделия от дървен
материал; дървени въглища; корк и изделия от корк; тръстикови и кошничарски
изделия“, Глава 44 „Дървен материал и изделия от дървен материал; дървени
въглища“ от КН. Съобразно тези обстоятелства, касационният съд намира, че при
подаване на митническата декларация стоката правилно е била класирана от
касатора в позиция 4419 „Съдове и прибори за сервиране или за кухня от дървен
материал“, подпозиция 4419 19 00 – други, с вносно мито 0 %. Поради това, при неправилно
приложение на материалния закон, с оспореното пред районния съд НП е приет за
приложим код по Тарик ********** с мито 6,5 %. Тоест, в случая не са дължими
визираните в НП публични държавни вземания в общ размер на 10 517,17 лева,
от които: 8 764,31 лева – мито, и 1 752,86 лева – ДДС, тъй като при 0
% мито такива публични държавни вземания обективно не съществуват.
При липсата на визираните в НП публични държавни
вземания, не е осъществено от обективна страна изпълнителното деяние от състава
на административното нарушение по чл.234, ал.2, т.1 във връзка с чл.234, ал.1, т.1
от ЗМ, поради което НП се явява материално незаконосъобразно и като такова –
подлежащо на отмяна. Достигайки до противоположен извод, въззивният съд е
постановил решението си в нарушение на материалния закон – касационно основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че
решението на Районен съд – Девня е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго по съществото
на спора, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
С оглед изложеното, на основание чл.221, ал.2,
изречение първо, предложение второ във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, във връзка
с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 73/29.05.2019 г. на
Районен съд – Девня, постановено по НАХД № 304/2018 г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
120/23.08.2018 г., издадено от началника на Митница Варна (понастоящем ТД
„Северна морска“ към Агенция „Митници“), с което на „Б. Био“ ЕООД, гр. Варна,
за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, е наложена имуществена санкция в
размер на 10 517,17 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите
публични държавни вземания, на основание чл.234, ал.2, т.1 във връзка с ал.1,
т.1 от ЗМ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.