№ 12309
гр. С, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110124054 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД от Т. Д. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. „Н. П“ № 2, ет. 2, ап. 2 срещу СО за сумата от 5000 лева
/частичен иск от вземане в пълен размер на 10000 лева/ – обезщетение за неимуществени
вреди от увреждане на здравето ведно със законната лихва от 06.05.2020 г. и за сумата 216
лева – обезщетение за имуществени вреди /разходи за рехабилитация в периода от
16.09.2020 г. до 23.09.2020 г. в Специализирана болница за рехабилитация – Павел баня/
ведно със законната лихва от 16.09.2020 г., причинени от настъпила на 28.01.2020 г., около
10,30 часа, фрактура на фибуларен малеол на дясната подбедрица, в резултат на стъпване
върху неизправна тротоарна настилка, намираща се в гр. С, ул. „ПНМ“ до №1.
Ищцата, твърди, че на 28.01.2020 г. в гр. С на тротоара на ул. „ПНМ“, близо до № 1 е
претърпяла инцидент, като при придвижване пеша по тротоара се извил десният й глезен,
тъй като стъпила между две тротоарни плочки в лошо състояние, паднала на земята и
почувствала силна болка. Глезенът й се подул, не можела да стъпи и била откарана в
Спешното отделение на „Пирогов“. Било установена фрактура на фибуларен малеол на
дясната подбедрица и й бил поставен гипс на крака. Гипсовата шина била свалена на
25.02.2020 г., след което за около 15 дни се придвижвала с патерици. За период от около два
месеца била подпомагана в ежедневието си и излизала от дома си само за контролни
прегледи с придружител. На 18.05.2020 г. при контролен преглед бил установен оток на
дясната глезенна става и в средата на третата подбедрица – палпаторна болезненост около
вътрешния глезен, поради което й било предписано медикаментозно лечение. При преглед
на 07.08.2020 г. било установено накуцване на дясно, все още оточна с палпаторна
1
болезненост дясна глезенна става и леко ограничени движения. Предписани й били
лекарства. По лекарска препоръка й били извършвани балнео процедури. Твърди, че 3
години след инцидента не може да се възстанови напълно, като изпитва болка при вървене и
при разваляне на времето.
Поддържа, че с Решение № 20086266 от 05.04.2021 г. по гр. д. № 42829/2020 г. СРС, 140
състав е уважил срещу ответника предявения от нея частичен иск за сумата от 5000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 260,30 лева – обезщетение за имуществени
вреди от увреждането. Сочи, че с решението било определен общ размер на обезщетението
за неимуществени вреди в размер на 10000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответната община оспорва исковете. Оспорва да е налице
противоправно виновно поведение на служители на СО Сочи, че не е налице бездействие на
нейни служители или на наети трети лица. Оспорва реализирането на описаната в исковата
молба фактическа обстановка. Евентуално претендира, че претендираният размер на
обезщетение е прекомерен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема от
фактическа страна следното:
Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Фактическият състав на деликта е
реализиран, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно
поведение на лице, при или по повод изпълнение на работата му, поставена от възложителя.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието
на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на делинквента.
От събраните в производството доказателства и с оглед Решение № 20086266 от
05.04.2021 г. по гр. д. № 42829/2020 г. СРС, 140 състав, постановено по частичен иск между
същите страни се установява наличието на всички елементи от правопораждащия правото на
вземане за обезщетение фактически състав.
При съобразяване с Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС с доклада по делото като ненуждаеши се от доказване са отделени следните
обстоятелства: че с Решение № 20086266 от 05.04.2021 г. по гр. д. № 42829/2020 г. СРС, 140
2
състав е уважил предявения от ищцата срещу ответника частичен иск за сумата от 5000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 260,30 лева – обезщетение за
имуществени вреди от увреждането; че със сила на пресъдено нещо между страните е
установено наличието на юридическите факти, от които правоотношението произтича
/виновно противоправно деяние на лице, на което ответникът е възложил работа, в пряка
причинна връзка с което е причинено увреждане на здравето на ищцата - счупване на
външния малеолус на дясна глезенна става – закрито, настъпило на 28.01.2020 г., в резултат
на спъване върху разместена плоча, част от пешеходен участък, намиращ се в гр. С, ул.
„ПНМ“/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право по първия частичен иск.
От показанията на разпитаната в настоящото производство свидетелка МАГ се
установява, че от ищцата знае, че е паднала през януари 2020 г., когато я потърсила, за да
полага грижи за нея. Преди това била в добро здравословно състояние, нямала проблеми,
ставала и се движела без чужда помощ. От показанията се установява, че през януари и
февруари 2020 г. ищцата е полагала грижи за ищцата всеки ден по около 8 часа. В рамките
на този период свидетелката поела изпълнението на готвене, чистене, изпиране в
домакинството на ищцата, помагала й да става и да се къпе. Според свидетелката
състоянието на ищцата не било добро, същата била депресирана, отчаяна, смятала, че няма
да се оправи, не можела да излиза и да се обслужва сама, трудно и болезнено ставала и
приемала обезболяващи лекарства. Ищцата ставала от леглото единствено с нейна помощ,
налагало се да използва две патерици, за да може да седне в количката, с която ищцата я
придвижвала до банята и кухнята. В банята свидетелката слагала ищцата да седне на стол, за
да вдигне крака, който увивала с найлони, за да не намокри гипса. Според свидетелката през
месец март гипсът на ищцата бил свален, след което ползвала едната патерица, защото
много трудно се раздвижила. Ищцата нямала близки, които да й помагат, поради което
свидетелката се грижела за нея, а ищцата я чакала да отиде сутрин, за да я вдигне да стане,
тъй като не можела сама.
От така събраните доказателства и с оглед влязлото в сила решение между страните
установено е, че на 28.01.2020 г., около 10,30 часа, в резултат на стъпване върху неизправна
тротоарна настилка, намираща се в гр. С, ул. „ПНМ“ до №1, ищцата получила фрактура на
фибуларен малеол на дясната подбедрица. Десният й крайник бил гипсиран, изпитвала
силни болки, затруднения в ставането, придвижването и битовото си обслужване, като за
период от около 2 месеца се нуждаела от чужда помощ за ставане, къпане, придвижване.
След този период ищцата продължила да търпи ограничения и страдания, тъй като трудно се
раздвижила, налагало се да ползва помощни средства, като видно от медицинската
документация /консултация от 18.05.2020 г. при доц. ВД , амбулаторен лист за преглед от
07.08.2020 г. при д-р ЛА, , амбулаторен лист за преглед от 01.09.2020 г. от д-р НГП/ дори 5-8
месеца след инцидента е била налице оточност и болезненост в дясната глезенна става и
затруднения в движенията, респ. накуцване в походката. Видно от епикриза от 23.09.2020 г.
от Специализирани болници за рехабилитация „Национален комплект“ЕАД в периода от
16.09.2020 г. до 23.09.2020 г. поради персистиране на оплакванията на ищцата били
3
приложени физикално лечение и терапия
Отговорността по чл. 49 ЗЗД следва да се ангажира, тъй като съгласно разпоредбите на
чл. 5, чл. 8, чл. 19, ал. 1, чл. 31 и § 1, т. 1 и 4 от ПЗР на ЗП, чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1
от ПЗР на ЗМСМА, задължение на съответната община е да поддържа общинската пътна
мрежа, включително и прилежащите тротоари като част от обхвата на пътя, в състояние,
отговарящо на изискванията за безопасно движение по тях, което означава и отстраняване
на всяка настъпила неизправност на настилката, създаваща опасност за пешеходците.
Съществуващата правна уредба регламентира преки задължения за общинската
администрация във връзка с управлението, изграждането и стопанисването на общинските
пътища, както и срокове за тяхното изпълнение, като в случая ответникът не оспорва
възникването в негова тежест на тези задължения именно за процесния участък от пътя. Не
се установява от събраните доказателства тези задължения да са изпълнени. Наличието на
необезопасена неравност на тротоарната настилка при обективна възможност същата да е
отстранена или поне обозначена недвусмислено обосновава извод за допуснато именно
бездействие на длъжностните лица, на които СО е възложила изпълнението на посочените
по-горе задължения.
Бланкетното възражение на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата е недоказано, като за същото не са ангажирани доказателства
от ответника и не се установява да е налице поведение на ищцата, което да е спомогнало за
настъпване на увредата.
Въз основа на медицинските документи и свидетелските показания, съдът приема за
доказано и претърпяването на неимуществени вреди в резултат от полученото увреждане –
силни болки и страдания, които ищцата е изпитвала в първите 2-3 месеца след инцидента,
когато се нуждаела и от чужда помощ при обслужването си. Наложило се да се изправя и
придвижва с помощни средства и чужда помощ, да търпи ежедневни ограничения и
неблагоприятни последици от полученото увреждане. От показанията на свидетелката се
установява, че ищцата изпитвала силно неразположение и интензивни негативни емоции и
трудности в рамките на възстановителния период. Свидетелката пряко е възприела
състоянието на ищцата и е имала непосредствени и постоянни впечатления от преживените
битови трудности и психическото и физическото отражение, което травмата е оказала върху
ищцата, поради което и се кредитират от настоящия състав като достоверен източник на
данни от предмета на делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
4
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Всички тези обстоятелства, съобразени в тяхната съвкупност в случая съдът намира, че
обосновават за справедливо и адекватно обезщетение на претърпените от ищцата
неимуществени вреди в размер от 10000 лева, което не следва да бъде намалявано по
направеното от ответника възражение за съпричиняване на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. При
определянето им съдът отчита възрастта на пострадалата /69 години към датата на
увреждането/, характера и степента на увреждане /травма на единия крайник, наложила
обездвижване/, начина и обстоятелствата, при които е получено /падане без да е налице
въздействие върху личността на пострадалата от други лица/, последиците,
продължителността и степента на интензитет /трайно затруднение движението на единия
крайник за срок повече от 3 месеца и липса на пълно възстановяване повече от 9 месеца след
увреждането/ и отражението в социално – битов план /необходимост от чужда помощ и
невъзможност да излиза и да се придвижва/.
По тези съображения, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 5000 лева, в
какъвто размер е предявен като частичен с оглед вече уважената част от вземането в размер
на 5000 лева. Обезщетението следва да бъда присъдено ведно със законната лихва от
претендираната дата – 06.05.2020 г., доколкото се дължи на основание чл.84, ал.3 ЗЗД от по-
ранната дата на увреждането - 28.01.2020 г.
По отношение претенцията за обезщетение за имуществени вреди
Ищцата претендира и установява извършването на разходи за рехабилитация в
Специализирани болници за рехабилитация „Национален комплект“ЕАД в периода от
16.09.2020 г. до 23.09.2020 г. в размер на 216,60 лева, от които в размер на сумата от 40,60
лева - потребителска такса и 176 лева за стая и храна /видно от фактури от 16.09.2020 г.,
издаени от ЦБР НК ЕАД. Посочените разходи са извършени за последващото
възстановяване на ищцата, за което изрично е налице лекарско предписание, видно от
амбулаторен лист от 01.09.20220 г. и направление от доктор НГП. Поради това ищцата
следва да бъде обезщетена пълен размер за претърпените имуществени вреди.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на разноски
за държавна такса в пълния сторен размер от 208,66 лв д.т. и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, намалено по направеното с отговора на искова молба
възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност от общо 2000 лева,
уговорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.02.2023 г., при
съобразяване фактическата и правна сложност на делото и конкретно обстоятелството, че
предявеният иск е втори частичен иск между същите страни за обезщетение за вреди от един
и същи правопораждащ факт.
Воден от горното, Софийски районен съд, 118 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, гр. С, ул. „М” № 33 да заплати на Т. Д. П. с ЕГН **********, с адрес:
5
гр. С, ул. „Н. П“ № 2, ет. 2, ап. 2 сумата от 5000 лева /частично вземане от вземане в пълен
размер на 10000 лева/ - обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от
06.05.2020 г. до изплащане на вземането и сумата 216 лева – обезщетение за имуществени
вреди /разходи за рехабилитация в периода от 16.09.2020 г. до 23.09.2020 г./ ведно със
законната лихва от 16.09.2020 г. до изплащане на вземането, които вреди са следствие от
претърпяно на 28.01.2020 г., около 10,30 часа увреждане на здравето - фрактура на
фибуларен малеол на дясната подбедрица, в резултат на стъпване върху неизправна
тротоарна настилка, намираща се в гр. С, ул. „ПНМ“ до №1.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК СО, гр. С, ул. „М” № 33 да заплати на Т. Д.
П. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Н. П“ № 2, ет. 2, ап. 2, сумата 1008,66 лева –
съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6