РЕШЕНИЕ
№199
27.05.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова………………………………………………………………….
Прокурор:……………………………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 424 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Съдебното производство е образувано по жалба на Т.П.Т. ***, против Заповед № РД-06-1367 от 29.08.2017г. на Кмета на Община Димитровград.
Настоящото производство е образувано, след като с Решение №4703/29.03.2019г. по адм. дело № 10062/2018г. на ВАС е било отменено първоначално постановеното по горната жалба Решение № 440/28.05.2018г. по адм. дело № 1007/2017г. на АдмС-Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Заповедта се оспорва с оплаквания за незаконосъобразност, поради немотивираност, допуснати при издаването ѝ съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Жалбоподателят твърди, че производството по издаването й е започнало въз основа на антидатиран административен акт – Акт №2 от 04.08.2017г., която дата била преправена в последствие на 11.08.2017г. и към него бил приложен Констативен акт №3 от 11.08.2017г. При издаването на Акт №2/04.08.2017г. се ползвал като основание Констативен акт №3 от 11.08.2017г., който не съществувал към 04.08.2017г. предвид датата на съставянето му 7-дни след тази на съставяне на акт №2. Твърди, че за да преодолее това несъответствие, администрацията на община Димитровград нанесла с химикал корекция върху датата на съставяне на Акт №2 като коригирала датата 04.08. с изписване на числата 11.08., а това представлявало грубо нарушение на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед. Оспорващият твърди също, че съществувало несъответствие между нормите, приети за нарушени в Акт №2 и тези в Констативен акт №3. В Акт №2 се посочвало, че се констатират нарушения в Констативен акт №3 на чл.148, ал.1, чл.232 ал.2 и чл.239 ал.1 т.6 от ЗУТ, което не кореспондирало с посоченото в констативния акт, визиращ само нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ. В тази връзка жалбоподателят твърди, че бил поставен в невъзможност да разбере какво точно нарушение му се вменява, а липсата на кореспонденция между двата акта ограничавала правото му на защита. В самата оспорена заповед също се претендирало само нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Несъответствие съществувало и между височината на претендирания за извършен строеж, посочена в констативния протокол и в заповедта - съотв. 3.50 м и 3.60 м. Това поставяло под съмнение дали се търси премахване на един и същ строеж, водело до немотивираност на оспорената заповед и ограничавало правото на защита на жалбоподателя. Налице било и съществено разминаване между обекта, нареден за премахване и обекта, описан в констативния акт. В констативния акт се посочвало, че е констатирано нарушение в сграда с идентификатор 21052.1016.138.4 по КК на гр.Димитровград, а в заповедта се визирало премахване на обект само в имот с идентификатор 21052.1016.138 без да се визира самият обект, който следва да се премахне. В обстоятелствената част на оспорената заповед се претендирала нередовност в сграда с идентификатор 21052.1016.138.4.1 , но такъв номер сграда не фигурирал в Констативен акт №3/11.08.2017г. Това налагало извод, че заповедта касае трети обект (по предположения на жалбоподателя – законната му лятна кухня), какъвто не бил констатиран с нито с Акт №2/04.08.2017г. , нито с Констативен акт №3/11.08.2017г., а последното представлявало абсолютно основание за незаконосъобразност и неправилност , респ. за отмяната ѝ. Жалбоподателят твърди също, че възразил както срещу Акт №2/04.08.2017г. , така и срещу Констативен акт №3/11.08.2017г., но това не било отразено в заповедта и в тази връзка счита, че оспорванията (възраженията му) не били разгледани. Не било съобразено, че действията му по ремонт били такива по чл.151 ал.1 т.1 от ЗУТ и за тях не било необходимо строително разрешение. Жалбоподателят твърди, че вторият жилищен етаж на къщата бил възможен само и единствено чрез сега съществуващото и непроменено от построяването на сградата вътрешно стълбище. Сградата била построена законно през 1950г. , по-късно през 1969г. били издадени разрешения за строеж за лятната кухня след извършено обследване на имота, доколкото забраната за издаване на разрешения за строеж в имот, в който има незаконен строеж важала и тогава. Според жалбоподателя, най-вероятно стълбището е построено със самата сграда около 1950г. или близка до нея година като счита за странно издаването на заповед за премахването му при положение, че в архива на общината се съдържат всички документи по построяването на къщата и съответно строителните планове и книжа. Сочи, че като добросъвестен купувач няма как да носи отговорност за наличие или не на незаконно строителство през 1950г. Счита, че като изграден преди 1989г., обектът е търпим, което обосновава недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед.
По изложените съображения, поддържани и от процесуален представител, вкл. и в представени писмени бележки, жалбоподателят моли да се отмени оспорената заповед. Претендира разноски.
Ответникът – Кмет на Община Димитровград, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена защита по делото , оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски в полза на Община Димитровград.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот№ 62, том 2, рег. № 3250, дело № 236/30.06.2017г. , Т.П.Т. закупил 160/717 ид.части от ПИ с идентификатор 21052.1016.138 по КК на гр.Димитровград, обл. Хасково, с адрес: гр.Димитровград, бул.“Х. Б.“ № **, целият с площ 717 кв.м., ведно с разположените в него: 1.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1016.138.4.1, намиращ се в сграда № 4, със ЗП 53.52 кв.м., заедно със съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземленият имот; 2.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1016.138.4.2 със ЗП 53.25 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху жилищният имот; 3. Сграда с идентификатор 21052.1016.138.7 със ЗП 22 кв.м., със съответни идеални части от правото на строеж върху поземленият имот.
На 11.08.2017г. работна група от двама старши специалисти в отдел „УТКР“ при Община Димитровград е извършила проверка на започнато строителство на „пристройка към жилищна сграда за обособяване на вътрешно стълбище“, намиращ се в гр.Димитровград, бул.„Христо Ботев“ №12, ПИ №21052.1016.138 по кадастрална карта (КК) на гр.Димитровград. За проверката е съставен Констативен акт №3/11.08.2017 г. В същия е посочено е, че имотът е собственост на Т.П.Т., съгласно Нотариален акт №62 т.2, рег.№3250, д.№236/2017г. (приложен по преписката). Строежът е собственост на същото лице, което е възложител и е констатирано, че се извършва без одобрен проект, без съгласуване с контролни органи, без разрешение за строеж. Посочено е, че пристройката е разположена от югозападната страна на сграда с идентификатор 21052.1016.138.4 по КК на гр.Димитровград, с размери 1,95/1,90 м и височина към момента на проверката около 3.50 м, отстоянието от оградата на имота с уличната регулация е 3.25 м. Посочено е също, че постройката е масивна, тухлена със стоманобетонни колони, няма врата и дограма. В протокола е обективирана окомерна скица на разположението на строежа в имота, с посочване на размерите му. Установено е, че строежът „пристройка към жилищна сграда за обособяване на вътрешно стълбище в имот с идентификатор 21052.1016.138 по КК на гр.Димитровград е изпълнена без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, с което са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Констативният акт е подписан от Т.Т. и от служителите, извършили проверката.
Под рег.индекс: УТ-14-102/15.08.2017г. в Община Димитровград, Т.П.Т. подал възражение от срещу Констативен акт №3/11.01.2018г. В същото се сочи, че констатираното от служителите на общината представлява укрепителни и възстановителни действия по съществуващото стълбище, без да се променя каквото и да е във фасадата или структурата на стълбището. Описват се състоянието на стълбището и извършените действия. Във възражението се твърди, че стълбището е единствен вход за втория етаж на къщата, построена в периода от 1965г. до 1970г., за която било налично разрешение за строеж, както и че стълбището не е нова пристройка, а е законно построено, ведно с къщата. Във възражението са изложени и твърдения за неяснота и немотивираност на констативния протокол, и за неверни констатации, както и за липса на необходимост от разрешение за строеж за извършените действия.
На 25.08.2017г., работната група, осъществила проверката в имота на жалбоподателя, е разгледала постъпилото възражение срещу Констативен акт №3/11.08.2017г. като го е приела за неоснователно, излагайки съображенията си и обективирайки ги в констативен протокол от същата дата.
Въз основа на съставения Констативен акт №3/11.08.2017г. Кмета на Община Димитровград издал обжалваната в настоящото производство Заповед №РД-06-1367/29.08.2017г., с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ строеж „пристройка към жилищна сграда за обособяване на вътрешно стълбище”, реализиран в имот с идентификатор 21052.1016.138 по КК на гр.Димитровград, с административен адрес бул.„Христо Ботев“ №12, гр.Димитровград, общ.Димитровград, със собственик Т.П.Т., живущ ***.
Заповедта е изпратена до адресата си с писмо рег.индекс: УТ-14-109/01.09.2017г. на Зам. кмета на Община Димитровград, получено на 05.09.2017г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез Община Димитровград на 13.09.2017г.
По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка. Съобразно изричните указания на ВАС, дадени в Решение №4703/29.03.2019г. по адм. дело № 10062/2018г. като писмени доказателства са приети 5 бр. декларации представени от жалбоподателя, подписани от Л. Д. П., К.З.Г., М.М. П., Ф.К.А., и С.Т.Т.. По искане на ответната страна по делото са приобщени 4 бр. снимков материал от Google maps касаещи имот находящ се в гр. Димитровград , бул.“Христо Ботев“- поглед към улицата към м. март 2012г.
За изясняване на делото от фактическа страна, с оглед изпълнение задължителните указания на ВАС, дадени в отменителното решение , на основание чл.170, ал.2 от АПК, по делото е допусната и съдебно-техническа експертиза.
Видно от заключението по същата и от уточненията на вещото лице направени в открито съдебно заседание, при огледа на място вещото лице е констатирало извършена реконструкция на съществуващо стълбище за втория етаж на двуетажна жилищна сграда, долепено до югозападната фасада на сградата. Външните размери на стълбището са 2.05м./1.90м. и височина от терена до стрехата 4.45 м. Най-близкият ъгъл на стълбището до уличната регулация е на отстояние 3.00 м. стълбището се състои от две рамена с ширина 85 см., с междинна площадка от стоманобетон. Първото рамо започва от приземно ниво и е с 5 бр. стъпала с размери 27/19, междинна площадка с едно стъпало и второ рамо от 4 бр.стъпала с размери 28/18 см. достигащи до съществуващата стълбищна площадка на ниво втори етаж.Стълбището е оградено с две нови тухлени стени от югозапад и северозапад, съществуващата фасада на жилищната сграда от североизток, съществуващи подходи към първи и втори етаж от югоизток. Стените са укрепени със стоманобетонови колони и пояси, и стълбището е покрито с дървена покривна конструкция и ондулин. Отвън стените от югозапад и северозапад са с топлоизолация и шпакловка. Отвътре стените са неизмазани. Според вещото лице, така описаният обект, предмет на оспорената заповед представлява строеж по смисъла на пар. 5,т.38 от ДР на ЗУТ, като реконструкция и ограждане на съществуващо стълбище без промяна на предназначението. Съгласно чл.11 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи обектът е строеж от пета категория, а според вещото лице в община Димитровград не са налице одобрени проекти и издадено разрешение за строеж на процесният обект, предмет на оспорената заповед.
В отговора по задача 2 вещото лице сочи, че по информация на съседи сградата е построена през 1959г. и външното стълбище преди реконструкцията е построено по същото време, като то е било единствен достъп до втория етаж на същата. Имотът е закупен от настоящия собственик през 2017г. и реконструкцията на стълбището е започнала веднага след това. Видно от декларациите на съседи, приложени по делото състоянието му е било лошо и се е нуждаело от спешен ремонт, за да бъде ползвано като достъп до втори жилищен етаж. Старото еднораменно стълбище е реконструирано като двураменно- укрепено е със стоманобетонни колони и пояси, оградено е с две тухлени стени и е покрито с дървена покривна конструкция. Както към 1959г., така и към съобразно правилата и нормативите на застрояване по ЗУТ за 2017г. строежът е допустим. Има необходимите минимални разстояния, както към съседни имоти , така и до улична регулация. По задача три вещото лице е отговорило, че по КП на гр.Димитровград, одобрен със Заповед № 3408/18.10.1966г. в имот с пл.№ 1470 е нанесена жилищна сграда с външни стълбища към нея от югозапад и североизток- Скица 1, приложение към заключението. По следващия КП на гр.Димитровград, одобрен със Заповед № 709/17.11.1994г. в имот с пл. № 406 е нанесена двуетажна жилищна сграда с външни стълбища към нея от югозапад и североизток-Скица № 2 КК на гр. Димитровград, одобрена със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. е изготвена въз основа на кадастралният план на града от 1994г. В имот № 138, сграда 4 е жилищната сграда на жалбоподателя. Към нея е нанесена процесната пристройка като неразделна част от нея, а не като самостоятелна сграда.
По делото по искане на жалбоподателя са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Б.С.Г., С.Т.Т. и К.З.Г..
Св. Б.Г. заяви, че познава жалбоподателя от 20 години. Знае имота му, многократно го е посещавал. Сочи, че оспорващия е придобил имота през 2017г. около юни месец. Свидетелят участвал в огледа на имота, при сключване на предварителният договор с купувачите, както и при подготовка на документите за ипотечен кредити и е присъствал и при изповядване на сделката за закупване на имота при нотариус. Според свидетеля, след закупуване на имота, жалбоподателят е правил ремонт – вътрешни текущи ремонти на първия и втория етаж, парна инсталация с тръби, на втория етаж подменял дограми. Имало външно стълбище, което водело от първия към втория етаж. Имало козирка отгоре, която била поддала и се наложило припокриването й с нови материали като ондулин. Площадката между първия и втория етаж била остъклена със старата винкелова конструкция, която била изметната, ръждясала и т.н. и в момента била остъклена с PVC дограма. Тази конструкция съществувала още при огледа на имота във вид какъвто бил и сега, но с друга дограма. Ремонтът, според свидетеля бил с цел укрепване и запазване, тъй като отгоре имало течове. Сочи, че разликата в стълбището преди закупуване и след това била че то било измазано и му била сменена дограмата. Свидетелят не бил забелязал строително монтажни дейности, нито полагане на кофражни и арматурни елементи.
Св. С.Т.Т., заявява че познава Т.Т., бил негов съсед и имота му бил през две къщи от този на жалбоподателя. Свидетелят познавал конструкцията на имота на оспорващия. Същия правел укрепване отвън на стълбището, на тази част, която била затворена, тъй като започнала да се руши. Стълбището представлявало пристройка към втория етаж на къщата, която съществувала от около 20 години. След закупуване на къщата Т.Т. започнал да я ремонтира, отвън защото била започнала да се руши. Свидетелят сочи, че няма спомени за това дали към 2012г. е имало промени в стълбището, укрепване от други собственици. Знаел, че жалбоподателят прави ремонт, защото цялата част отвън била започнала да се руши. Направил всичко наново. Заявява, че стълбището съществувало в този вид, като пристройка, откакто я има къщата.
Св. К.Г. сочи, че познава Т.Т.- съседи са от левия край, като тя живее на същата страна на улицата. Свидетелката живеела там от 29 години. Имала поглед върху къщата на Т., която той закупил през 2017г. Сочи, че къщата имала стълбище, което свързвало етажите. То било в същия вид. Когато жалбоподателят закупил къщата решил да я укрепи, за да не се руши повече. Стълбището било затворено, от самото начало, откакто била построена къщата. Когато Т. закупил къщата той само я укрепил и я измазал. Свидетелката сочи, че не е забелязала строително-монтажни работи. Не бил поставял кофражни елементи, не била видяла арматури и поставяне на скелета. Стълбището съществувало откакто била къщата. След предявяване на приобщения по делото снимков материал от Google Maps., касаещ вида на имот находящ се в гр. Димитровград, бул.“Христо Ботев“ към м. март 2012г., свидетелката посочи, че на снимките е показана именно къщата на жалбоподателя. първоначално посочи, че когато жалбоподателят е закупил имота стълбището е било оградено. Впоследствие посочи, че към 2012г. стълбището е било във вида , посочен на снимките , които са й предявени.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чийто права и законни интереси са били засегнати и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, разполагащ с предоставени по силата на закона и конкретно разпоредбата на чл. чл.225а, ал.1 от ЗУТ, правомощия да издава актове от оспореният вид.
Спазени са съществените административно-производствени правила при издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ и АПК. Заповедта е издадена на базата на констативен акт № 3 от 11.08.2017 г. изготвен по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и съставен от служители на Община Димитровград Дирекция“УТКР“. Констативният акт е бил връчен лично на жалбоподателя и на последния е осигурена възможност за депозиране на възражение в посочения в нормата 7-дневен срок. Заповедта е издадена след изтичане на този срок и след депозирането на възражение от оспорващия. Ето защо по никакъв начин, в хода на административното производство не е било ограничено правото му на защита. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че възражението му не е било разгледано-точно обратното се установява, както от констативен протокол от 25.08.2017г. на работната група извършила проверката в имота на жалбоподателя и издала КА №3/11.08.2017г. , а така и от съдържанието на оспорената в настоящото производство заповед.
Доводите на оспорващия, че КА №2/11.08.2017г. е антидатиран, поради което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила са изцяло неоснователни. Акт № 2 по същество представлява акт за установяване на административно нарушение, който не е част от производството по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, а част от производството по издаване на наказателно постановление. Предвид това, липсата, респ. наличието на процесуални нарушения при изготвянето му от една страна по никакъв начин не биха могли да окажат влияние върху законосъобразността на оспорената заповед, а от друга страна допуснатите нарушения при издаването му биха могли да се обсъждат единствено при преценка законосъобразността на санкционният акт издаден въз основа на него, с каквито съдът, в настоящото производство, не разполага.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Като фактически основания за издаването й административният орган е посочил констатациите в Констативен акт № 3 от 11.08.2017г. обсъдени са възраженията на жалбоподателя, както и становището на комисията по него, обективирано в КП от 25.08.2017г., като са посочени изрично и правните норми, които се считат за нарушени, следователно същата е мотивирана.
Възраженията на оспорващия за допуснато нарушение на чл.59, ал.2,т.4 и т.5 от АПК поради, неясно индивидуализиране на сградата посочена за премахване, съдът приема за неоснователни. Основания за постановяване на заповедта се съдържат и в подготвителният документ по издаването й - Констативен акт № 3/11.08.2017г. надлежно изготвен от служители по контрол на строителството при Община Димитровград, което е допустимо съгласно ТР № 16 от 31.03.1975г. ОСГК на ВС. Констативният акт е официален писмен документ и предвид неоспорването му от жалбоподателя по предвидения в чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК ред, по отношение на удостоверените с него обстоятелства, лично възприети от длъжностните лица, обвързва съда с материална доказателствена сила. В този смисъл и практиката на ВАС изразена в решение Решение № 2961 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9062/2015 г., II о, . Решение № 12499 от 18.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2016 г., II о. и др., която настоящият съдебен състав споделя. В последния, конкретно е посочено местонахождението на процесния обект, вида и техническите му характеристики-параметри, което позволява достатъчното индивидуализиране на строежа. Височината на строежа е само един от тези параметри и при надлежно описание на конкретното местонахождение на същия, разликата във височината от едва 10 см. между посоченото в Констативният акт и заповедта, не може да доведе за извода, че в последната е описан строеж различен от обективирания в констативният акт. Освен това, минималните разлики между посочените параметри на строежа в констативният акт и заповедта от една страна, и от друга - установеното от вещото лице са незначителни, и при ясно и конкретно описание на местонахождението на обекта предмет на оспорената заповед, по никакъв начин не биха могли да доведат до неяснота относно това, който точно обект е разпоредено да се премахне с оспорената заповед.
Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че заповедта касае трети строеж, неконстатиран като незаконен. Доводите, които се излагат от оспорвашия в тази връзка касаят идентификаторите на ПИ, в който се намира процесния строеж, на сградата към която е изградена процесната постройка и на самостоятелен обект в тази сграда. По никакъв начин посочването на тези идентификатори, не създава неяснота относно наредения за премахване строеж, вкл. и относно местонахождението му, което еднозначно е определено както в констативния акт, така и в заповедта, а именно в ПИ 21052.1016.138 по КК на гр.Димитровград.
Заповедта е съответна и на материалният закон.
Не е спорно , а и се установява от доказателствената съвкупност, че стълбището в къщата на жалбоподателя е съществувало към момента на построяване на сградата, като от заключението на вещото лице и приложенията към него се установява, че външно стълбище към къщата е нанесено в кадастралния план от 1966г. и от 1994г. Не е спорно също, и се установява от показанията на св. че . Г., св.Г. и св.Т.,че стълбището е било в лошо състояние, което наложило ремонта му от жалбоподателя след като е закупил имота си през 2017г.
Спорния въпрос по делото е кога е изградена пристройката към стълбището със стени от тухлена зидария, целяща
обособяване на съществуващата стълбищна площадка във
вътрешно стълбище към къщата. Съответно, ако тя е изградена след закупуване на имота, представляват ли
извършените ремонтни работи по
изграждане на пристройката към стълбище в сградата притежавана от жалбоподателя
и находяща се на ул. „Х.Б.” № ** в гр.Д.строеж, за който е необходимо издаване на
разрешително за строеж или са ”текущ
ремонт” на съществуваща сграда, в каквато насока са твърденията на оспорващия.
В тази връзка следва да се съобразят легалните
дефиниции на понятието „текущ ремонт” на строеж, и на понятието „реконструкция” на строеж регламентирани в ЗУТ, за целите на
производствата по този закон. Съответно,
съгласно т.43 от пар.5 на ДР на ЗУТ „Текущ
ремонт” представлява подобряването и
поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и
инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които: 1. не се засяга конструкцията на сградата; 2.не се извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата;3. не се променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях. Според т. 44 от пар.5 от ДР на
ЗУТ, „Реконструкция" на строеж представлява възстановяване, замяна на
конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се
увеличават носимоспособността, устойчивостта и
трайността на строежите.
От събраните по делото доказателства и конкретно от приетото по делото, без оспорване от страните заключение на вещо лице, което съдът кредитира като пълно и обективно отговарящо на поставените задачи, и от лице разполагащо с необходимите знания и умения, безспорно се установява, че в случая съществуващата стълбищна площадка е оградена с две нови тухлени стени от югозапад и северозапад, като стените са укрепени със стоманобетонови колони и пояси, като стълбището е покрито с дървена покривна конструкция и ондулин. Доколкото от заключението на вещото лице и уточненията направени от него в о.с.з. се установява, че при изграждане на процесната пристройка около стълбището са изпълнени нови конструктивни елементи- дървени покривни греди, стоманобетонни колони и два нови външни тухлени зидове от югозапад и северозапад, то няма как да се достигне до извода за осъществен „текущ ремонт“, по смисъла на т. 43 от пар.5 от ДР на ЗУТ, тъй като не са налице предпоставките на същата разпоредба. Ето защо, съдът в настоящия си състав намира, че в случая обекта описан в оспорената заповед, представлява именно „реконструкция“, тъй като в случая са изпълнени нови конструктивни елементи и старото еднораменно стълбище е реконструирано като двураменно, т.е. с извършените строителни дейности свързани с изграждане на пристройка към целяща обособяване на съществуващата стълбищна площадка във вътрешно стълбище към къщата е укрепено вече съществуващото стълбище, която цел е видна и от показанията на разпитаните по делото свидетели, който в тази им част съдът кредитира, тъй като са еднопосочни, като осъществените строителни дейности са довели до повишаване устойчивостта и трайността на старата стълбищната площадка и представлява строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, от пета категория съобразно чл.12 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата за видовете строежи. Същия попада в разпоредбите на чл.144, ал.1, от ЗУТ и чл.148 от ЗУТ, и за същия се изисква както одобряване на инвестиционни проекти, така и издаване на разрешение за строеж. Не е спорно по делото, че инвестиционен проект да строежа не е бил одобряван, респ. разрешение за строеж не е издавано, съответно същият е бил изграден без наличие на необходимите строителни книжа. В този смисъл безспорно строежа се явява незаконен такъв по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Твърденията на оспорващата страна, че строежът е в режим на търпимост и не подлежи на премахване, по мнение на съда, са останали недоказани по делото. Писмените декларации на 5 бр. лица, които по указание на касационната инстанция, са приобщени по делото, по мнение на настоящия съдебен състав не са допустимо доказателство и не следва да бъдат обсъждани-същите имат характер на писмени показания, а предвидения в ГПК, по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, ред за събирането им е различен- в тази насока е налице както трайна практика на ВКС и ВАС, така и съдебната теория.
Дори, обратно на изложеното, да би могло да се приеме, че цитираните писмени декларации са допустими доказателства, то същите не биха могли да се кредитират, тъй като противоречат на останалия приобщен по делото доказателствен материал- заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, снимков материал и показания на св. Г.. В тази връзка следва да се посочи, че едно от лицата – Л. Д. П. е заинтересовано лице, тъй като именно тя е продала процесния имот на жалбоподателя, декларациите на останалите 4 лица са общи и неконкретизирани и от тях не се установява конкретното състояние на стълбището и пристройката към него, а освен това две от тези лица К.З.Г. и С.Т.Т. са разпитани впоследствие като свидетели по делото, предвид което следва да се преценят именно свидетелските им показания. По идентични съображения- противоречие с показания на св. Г. и събрания снимков доказателствен материал по делото- както този приложен към административната преписка, така и този приобщен в хода на настоящото съдебно производство, при съпоставка на който явно личи разликата в състоянието на стълбищната част на имота на жалбоподателя, съдът не кредитира и показанията на св. Т. и св. Г. в частта им в която твърдят, че пристройката съществува в сегашния си вид от изграждане на къщата. Освен това същите в частта на вида на пристройката към стълбището и ремонта предприет от жалбоподателя са вътрешно противоречиви- св. Г. твърди, че стълбището е имало стара козирка, която е била поддала и корозирала, което е наложели припокриването й с нови материали, както и и че след закупуване на имота стълбището е било измазано и е сменена дограмата му- преди е било остъклено със стара винкелова дограма, а понастоящем с PVC такава. Същевременно след посочване на така осъщественото по стълбището, което несъмнено представлява строително-ремонтни и монтажни дейности, същия свидетел твърди, че не е забелязал строителни-монтажни дейности , нито полагане на кофражни и арматурни елементи. Св.Т. от своя страна също излага противоречиви твърдения – от една страна заявява, че жалбоподателят след закупуване на имота е направил ремонт при който е направил „всичко наново“ , защото цялата част отвън е започнала да се руши, а същевременно сочи, че не е виждал изграждане , полагане на кофражни и арматурни елементи.
Както вече бе посочено от експертизата е видно, че външно стълбище към къщата е нанесено в кадастралния план от 1966г. и от 1994г., а в КК на гр.Димитровград одобрена със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г., изменена със Заповед № КД-14-26-269/18.11.2011г., процесната стълбището като постройка, е нанесен като неразделна част от сградата. Това обаче не води на извода, че пристройката към стълбището също е изградена с построяването на къщата.
Обратно – от приобщения снимков материал, който е допустимо доказателство и от които се установява състоянието на имота и конкретно на стълбището водещо към втория етаж към м. март 2012г. и показанията на св.Г., в които същата изрично след предявяване на наличния по делото снимков материал е заявила, че на снимките е показан именно имота на жалбоподателя и че към 2012г. стълбището водещо към втория етаж на къщата е във вида обективиран в снимковия материал, които съдът кредитира в тази им част, предвид съответствието им снимковия материал, се установява безспорно, като и визуално ясно е видно, че към посочения на снимките от Google maps времеви момент- м. март 2012г. процесната пристройка към стълбището, описана в обжалваната заповед, отразена в Констативен акт №3/2017г., и заснета в снимковия материал към административната преписка, не е съществувала. Следователно същата е изградена след този момент. Същевременно, като съобрази нотариалният акт за собственост на жалбоподателя, удостоверяващ датата на закупуване на процесният имот, и събраните гласни доказателства въведени с разпита на св. Г., св.Г. и св.Т., които удостоверяват, че след закупуване на имота жалбоподателят е предприел действия по ремонт и укрепване на процесното стълбище, както и твърденията на оспорващия, че е започнал ремонт на рушащото се стълбище след закупуване на имота, съдът приема, че периода на изграждане на процесната пристройка към жилищната сграда, за обособяване на стълбище, е след 2017г. Предвид това, с оглед периода на изграждане на пристройката, то описания в оспореният индивидуален административен акт обект не попада в приложното поле нито на § 16, ал. 1 - 3 от ПРЗУТ, нито на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като изграден след 31.03.2001г., т. е строежът не е търпим. Същият следователно не се обхваща от благоприятния режим на посочените правни норми и тъй като е незаконен, като извършен в противоречие с разпоредбите на чл. 148, ал.1 от ЗУТ подлежи на премахване, и в този смисъл административния орган правилно е приложил материалния закон.
С оглед констатираната материална законосъобразност на заповедта, съда намира същата и за съответна на целта на закона.
Ето защо, съда възприемайки оспорваната заповед за законосъобразен административен акт, намира че жалбата подадена срещу нея от Т.П.Т. ще следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора основателна се явява само претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото. Ето защо ще следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на Община Димитровград сума в претендирания от тази страна размер изрично посочен в молба вх.№ 2280/15.05.2020г. по описа на съда-по приложен списък за разноските по чл. 80 от ГПК от тази страна, а именно в размер на 400.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 30.10.2019г.
По отношение разноските по назначената при първоначалното
разглеждане на делото съдебно – техническа експертиза: Определения от съда
депозит за възнаграждение на това вещо лице е в размер на 50.00 лева и след
изслушване и приемане заключението разноските за възнаграждение на в.л.
са изплатени от бюджетните средства на
съда, а с оглед изхода на спора е възложен в тежест на жалбоподателя с решение № 440/28.05.2018г., по адм. дело №
1007/2018г. Въпреки указанията на съда депозита за възнаграждение на вещото
лице не е заплатен от жалбоподателя и до
настоящия момент. Ето защо и с оглед
изхода на спора и пред настоящата инстанция, на основание чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК
ще следва да бъде осъден
жалбоподателя да заплати по сметка
Административен съд – Хасково и сумата от 50.00 лева изплатена като
възнаграждение на вещо лице изготвило допълнителната съдебно- техническа експертиза по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Т.П.Т. ***, против Заповед № РД-06-1367 от 29.08.2017г. на Кмета на Община Димитровград.
ОСЪЖДА Т.П.Т., с ЕГН **********,*** да заплати на Община Димитровград разноски по делото в размер на 400.00(четиристотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК Т.П.Т., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на Административен съд, гр. Хасково сумата от 50.00(петдесет) лева, представляваща възнаграждение за вещо лице по допълнителна съдебно –техническа експертиза изготвена при първоначалното разглеждане на делото.
Решението е подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му с касационна жалба пред Върховният административен съд.
СЪДИЯ: