Решение по дело №2876/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1768
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 29 юни 2020 г.)
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20195530102876
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                    16.12.2019г.        Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 08 ноември                             2019 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 2876 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищецът И.д.П. твърди в исковата си молба, че е клиент на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с клиентски № **********, ИТН 2019300, като битов потребител на електроенергия, предоставяна от ответника на адрес: гр. Стара Загора, ул. „Братя Жекови“ № 109, вх. „В”, ап.76, като сочи, че към настоящия момент процесното жилище е собственост на сина му Михаил П., съгласно Нот. акт № 191, том II, рег. № 5436, дело № 314/03.07.2018 г., като партидата била сменена на негово име с клиентски № **********.

При проверка, извършена от ответното дружество, било установено, че  електромерът не отчитал консумирана електро енергия, което се дължало на грешна схема на свързване между електромер № *********, който бил сменен с електромер № *********, за което ищецът бил уведомен с писмо. Ищецът твърди, че нямал достъп до  електромерите, както и че не е наемал юридическо или физическо  лице за извършване на монтаж на електромера. Също така сочи, че му е бил предоставен Констативен протокол за техническа проверка № 375789/31.12.2018 г. и чл. 115 от ЗДДС, като сметката му била коригирана. Ищецът сочи, че според писмото, същият е трябвало да заплати на ответното дружество ел. енергия, потребена от ищеца допълнително начислена енергия на стойност 883,09 лева за периода от 15.02.2016 г. до 31.12.2018 г., за която сума ищецът не е получил фактура, издадена от ЕВН, а било спряно ел.захранването на жилището.

Моли, съдът да постанови решение, с което да  признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 883,09 лв., представляваща допълнително начислена ел.енергия.

В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр.Пловдив, заема позиция, че искът е неоснователен. Твърди, че при проверка, извършена на 31.12.2018 г., служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД установили, че изходящите проводници между електромер № ********* и ИТН 2019301, по партидата на клиента Николина Славова Станкова, и електромер № ********* и ИТН 2019300, по партида на ищеца И.Д.П., били разменени, т.е. имало размяна на консумираната ел.енергия по двата електромера. Ответникът твърди, че в конкретния случай било установено, че посочените по-горе електромери били кръстосани.

За възстановяването на правилната схема били съставени констативни протоколи № 375789 и № 375790 от 31.12.2018 г. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № 375789/31.12.2018 г., като за констатациите ищеца бил уведомен с писмо с изх. № 8085559/29.01.2019 г.

Предвид обстоятелството, че в паметта на електромерите били запаметени реалните количества ел. енергия, използвани от ищеца, както и на основание чл. 115, ал.1 от ЗДДС били издадени съответни кредитни и дебитни известия към ищеца към фактури с описани номера в отговора на исковата молба. Същите действия аналогично били извършени и по отношение на клиента Николина Славова Станкова, според които фактури на база платените от нея суми за същите периоди, следвало да й бъде възстановена сумата от 835,98 лева, съобразно реалното й потребление, като същата била посочила банкова сметка, ***.

Ответникът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД са били одобрени с Решение № ОУ-13 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР (тогава, а сега КЕВР). По силата на чл.7, т.1 от ОУ на ЕВН ЕС, ответното дружество било поело задължение да снабдява с ел.енергия процесния обект на ищеца с ИТН 2019300, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Братя Жекови” 109, ет.2, ап.76. Ищецът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от ОУ имал задължение към ЕВН да заплаща всички свои задължения в сроковете и по начините, определени в същите чл.18, ал.1 и ал. 2.

Ответникът сочи, че търсената сума не била допълнително начислена по реда на ПИКЕЕ, а представлявала стойността на реално консумираната от обекта ел.енергия за периода 15.02.2016 г. – 31.12.2018 г. Твърди, че процесното средство за търговско измерване било поддържано съгласно нормите за експлоатация, като уточнява, че процесният електромер, бил одобрен тип за Р България или ЕС и бил минал първоначална проверка преди да бъде пуснат в експлоатация. Счита, че претендираната сума е основателно начислена и дължима.

В съдебно заседание ищецът не се явява.

Ответното дружество, редовно  призовано, не изпраща представител. Представена е молба от пълномощника му, с която заявява, че поддържа становището си в писмения отговор и оспорва предявения иск като неоснователен както по основание, така  и по размер. Претендира за разноските по делото.

 

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Ищецът твърди, че потребител на ел. енергия по ИТ№2019300 и клиентски номер ********** за имот в гр. Стара загора, ул. Братя Жекови № 109, вх. В, ап.76. Отчитането на ел. енергията за имота е ставало чрез електромер с фабричен номер *********. Правото на собственост върху същия имот понастоящем било прехварлено на сина на ищеца Михаил П., който от своя страна е уведомил за това   „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и е поискал възстановяване на ел. захранването в имота – видно от заявление с вх. № 8116816/ 29.01.2019г. за смяна на клиент.

Видно от Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 375789/31.12.2018г., се установява, че при извършена на същата дата проверка на електромера на посочения по-горе адрес е установено,  че  е налице размяна на електромер № *********, който измерва енергията, консумирана от абонат Николина Станкова с ИТ№ 2019301, с електромер № *********. След проверката схемата на свързване е била коригирана.

С писмо, адресирано до ищеца, последният е уведомен от ответното дружество, че е направено преизчисление на фактурите за доставка на ел. енергия с мрежови услуги за периода 15.02.2016г. – 31.12.2108г., вследствие на което се получава допълнително начислена стойност от 883.09 лв., която подлежи на плащане от ищеца. За периода 15.02.2016г. – 16.12.2018г. ответникът за изразходена ел. енергия е издал 35 бр.фактури /представени по делото/ с получател ищеца И.Д.. Ответникът прудставя също и 4 бр. кредитни известия и 4 бр. дебитни известия.

Видно от заключението на съдебно техническата експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно изпълнено,процесните два електромера, за които е установена размяна – ф№ ********* /с абонат ищеца/ и ф.№ ********* / с абонат Николина Станкова/ са с оценено съответствие през 2015г., извършено от нотифициран орган. Последващата периодична проверка трябва да бъде извършена през 2021г. Срокът за изискуемата периодичност между последващите проверки на електромерите е спазен. Вещото лице посочва, че количеството ел. енергия поотделно по дневна и нощна тарифа, допълнително потребено от ищеца, неотчетено по грешно свързания към имота му електромер, е равно на разликите между отчетените количества ел. енергия за всеки месец по дневна и нощна тарифа от елекгтромер № ********* и електромер № *********, сумирани за целия процесен период. Когато за ищеца тази разлика за даден месец и за съответната тарифа е положително число, за нея се издава дебитно известие, когато е отрицателно число се издава кредитно известие. Дължимата сума за допълнително начесляване за ел. енергия на ищеца за периода 15.02.2016г. – 31.12.2018г., измерена от електромер № *********, възлиза на 883.09 лв. Остойностяването на допълнително потребеното количество ел. енергия от ищеца е направено по утвърдените от КЕВР цени по тарифни зони за съответните ценови порпериоди от процесния период.

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът приема за установено, от правна страна, следното:

 

Предявеният иск има за предмет установяване на недължимост на сума, допълнително начислена от ответника за електроенергия, вследствие констатирана размяна на средствата за търговско измерване, отчитащи процесния електроснабден обект и съседен до него имот. Според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в тежест ответника е да докаже основанието, от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е изчислил допълнително начисленото количество ел. енергия на стойност 883.09 лв., дължима от ищеца за доставената за процесния период електроенергия.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът. Касае се за договор за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в Закона за енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила на Закона за задълженията и договорите във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 ЗЗД. Напротив, в чл. 123 ЗЕ е въведена санкция - временно преустановяване на снабдяването на крайните клиенти, когато не е изпълнено задължението за заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.

От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.

В случая отговорността на потребителя е за договорно неизпълнение, независимо от факта, че цената се претендира на основание фактури, издадени едностранно от ответника. Не следва да се прилагат Правилата за измерване на количество електрическа енергия, предвиждащи законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. При действието на разгледаната нормативна уредба е създадена задължителна практика на Върховния касационен съд, но само по повод случаите на неточно отчитане на действително потребената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса или отстраняване на средството за търговско измерване от страна на потребителя.

Разпоредбите на раздел IХ, от чл. 47 до чл. 51 ПИКЕЕ уреждат различните случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи: при липса на средство за търговско измерване /чл. 48, ал. 1/; случаите, при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; случаите, при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/; при повреда или неточна работа на тарифния превключвател, поради която използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от клиента /чл. 49/. Настоящият случай не попада в нито една от посочените  хипотези.

При прилагане на ПИКЕЕ доставчикът на енергийни услуги има право, без да се установи началният момент на неточното отчитане, точния период, в който електроенергията е отчитана при грешка над допустимата, и точното количество доставена електрическа енергия, в зависимост от конкретната хипотеза, установена в този подзаконов нормативен акт, да начисли за максимално, установения в ПИКЕЕ период, количеството и стойността на електрическата енергия по отнапред установени правила. Начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия е уредено в зависимост от конкретните причини за неизмерване или неточно измерване на доставената електрическа енергия. Уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия отчитат и обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия.

Съгласно чл. 98 а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ), като по силата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия обвързват клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, с отнапред съставени от кредитора общи клаузи от търговеца - краен снабдител се определят страните по договора за доставяне на електрическа енергия.

Между страните не е спорно, че ищецът за процесния период е бил титуляр на партидата на имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Платя Жекови № 109, вх. В, ап.76, към който се водел електромер с фабр. № *********, с клиентски **********. Не се оспорва обстоятелството, че в процесния период между страните е съществувало действително облигаторно правоотношение по договор за продажба (доставка) на електроенергия.

Спорно между страните е обстоятелството дали за клиентът се е породило валидно задължение за заплащане на допълнително установеното с процесните фактури количество електрическа енергия, което е било точитано по електромера на съседен имот с електромер №11194333.

От събраните по делото доказателства се установява, че начисленото с процесните фактури количество електрическа енергия действително е било доставено до обекта, собственост през процесния период на ищеца. Остойностяването на допълнително потребеното количество ел. енергия от ищеца е направено по утвърдените от КЕВР цени по тарифни зони за съответните ценови предпериоди от процесния период. Така действително потребеното от ищеца количество електрическа енергия е било отчетено от електромер по партидата на друг клиент, докато електроенергията, доставена до имота на този клиент, е била неправилно отчетена от електромера по партидата на ищеца. Това бостоятелство се установява от извършената на 31.12.2018г. проверка в присъствието на двама свидетели. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че при съобразяване на утвърдените и действащи цени на електрическа енергия от КЕВР за процесния период от 15.02.2016г. – 31.12.2018г. , начислената и отчетена електрическа енергия по дневна и нощна тарифа е на стойност от 883.09 лв.

Следователно, начислената от ответното дружество електрическа енергия е била реално доставена до обекта на ищеца и потребена от последния, както и че последната е била правилно остойностена по цени, одобрени от КЕВР и действащи през процесния имот. Доколкото през този период между страните е съществувало действително правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на електрическа енергия, за ищеца се е породило задължението да заплати цената на доставената и потребена електроенергия. С оглед на изложеното, отрицателният установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК , ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в общ размер на 550 лв., от които 300 лв. за юрисконсугско възнаграждение и 250 лв. за възнаграждение за вещо лице.

 Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв. Х., против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 883.09 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за период 15.02.2016г. – 31.12.2018г., за обект на потребление в гр. Стара Загора, ул. Братя Жекови № 109, вх. В, ап.76, с електромер ф.№ ********* и с клиентски номер **********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА И.Д.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв. Х., да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, семата от 550 лв. за разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

            

               Районен съдия: