Р Е Ш
Е Н И Е № 178
Гр.Бургас , 05. 07. 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Окръжен съдия :
Боряна Димитрова
Секретар А.Ц.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело(н) №394 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.625 и сл. от Търговския закон.
Образувано
е по повод молбата на „ГЕОРГИ ХРИСТОВ 2010“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище град Бургас и адрес на управление ул.”Лорна ”№5 за обявяване
неплатежоспособността на ответника „А ГРУП“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №57, за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на същия, за определяне на начална
дата на неплатежоспособността, за назначаване на временен синдик, за
постановяване спиране на всички изпълнителни производства, допускане на общо
обезпечение чрез налагане на запор върху цялото движимо имущество на длъжника и
всичките му вземания, както и чрез налагане на възбрана върху притежаваните от
него недвижими имоти. В подкрепа на отправените искания и твърдения представя и
ангажира доказателства.
Ответникът
„А ГРУП“ ЕООД, представляван от управителя Светозар Арнаудов моли да бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлена молбата за обявяване на
неплатежоспособността му и откриване на производство по несъстоятелност. Излага
подробни съображения, сочи доказателства.
Бургаският
окръжен съд съобрази отправените доводи и искания, представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Твърди се в исковата молба, че по
силата на сключен между страните договор ищецът е извършил, съобразно
договореното между тях, услуги: транспорт и работа с багер на обект на
възложителя, както и доставка на инертни материали до обекта на възложителя, на
обща стойност 24 935,40, за което са били издадени фактура
№307/18.11.2014г. и фактура №315/01.12.2014г. Ищецът заявява, че тази сума не е
заплатена до настоящия момент, а към нея се начислява и законна лихва. Твърди,
че дружеството не е в добро финансово състояние, коефициентите за обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност са под единица, налице са множество образувани
граждански и търговски дела против ответника, дружеството не притежава
недвижими имоти, има натрупани публични задължения, непрекъснато търпи загуби
от невъзможността да изпълнява изискуеми парични задължения по множество
сделки, поради което търговецът е неплатежоспособен
и следва да се открие производство по несъстоятелност. В подкрепа на
отправените твърдения са представени двете цитирани по-горе фактури, отчети и
опис за извършената от ищеца работа, счетоводните баланси към 2015г. и
счетоводната политика на дружеството-ответник.
Ответникът, в писмения си отговор,
признава, че за него съществуват финансови затруднения и финансовите му
показатели не са добри, но твърди, че това не е достатъчно основание за
откриване на производство по несъстоятелност. По отношение на претендираните
като дължими суми по двете фактури за извършената от ищеца работа, ответникът
ги е оспорил, като са заведени съдебни производства, за които няма данни да са
влезли в сила, но по тази причина те не са изискуеми. Оспорва наличието на висящи
дела против ответника, като заявява, че те отдавна са приключили и нямат
никакво отношение към финансовото състояние на дружеството. Висящи били само
две дела, по които няма влезли в сила съдебни актове. Не са налице изискуеми и
ликвидни парични задължения на дружеството. Не се оспорва, че
дружеството-ответник има публични задължения, но те са обезпечени. Същевременно
се заявява, че последното разплаща всички свои задължения в хода на търговската
си дейност. Твърди се, че целта на молбата за обявяване в несъстоятелност е
симулативна и цели да внесе нов юридически факт в друг комплекс от
взаимоотношения по договор за строителство с трети лица на стойност над 70 мил.
лева. В тази връзка се представят доказателства- нотариална покана с
волеизявление за прекратяване на договора за строителство поради подадената
молба за несъстоятелност. Посочва се също, че управителят на ответното
дружество Светозар Арнаудов е едноличен собственик на трето дружество, което е
съдружник в „Царски извори“ ООД, отношенията между съдружниците не са добри и
се прави връзка между обслужващите „Царски извори“ ООД и ищеца адвокатска
кантора.
Присъединен кредитор в настоящото
производство по несъстоятелност е „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, който
твърди, че ответното дружество му дължи сумата от 50 хил.лева главница, лихви,
комисионни и разноски въз основа на договор за кредит-овърдрафт
№046/30.04.2008г., с краен срок на погасяване 30.09.2015г., като всички
вземания по него са обезпечени чрез договорни ипотеки на собствени и на трети
лица имоти.
По делото са допуснати и приети две
съдебно-икономически експертизи. Втората е повторна, тъй като съдът е констатирал
с Определение от 03.02.2017г., че в първата експертиза
са изведени изводи за икономическото състояние на ответното дружество, въз
основа на които не би могъл да се изведе извод за реалното състояние на
длъжника за изпълнение, респ. неизпълнение на изискуемите си парични
задължения. Не е достатъчно посочването
само на съотношението на актива и пасива, залегнало в изчисленията на коефициeнтите за ликвидност за преценка на състоянието му за
неплатежоспособност. Значение има ликвидността на актива. Данни за несъбираеми
или безспорни вземания липсват по делото. Не е коментирана структурата на
актива, а са посочени формално установени стойности. Не е станало ясно на съда
има ли изобщо някакви плащания на изискуеми краткосрочни задължения, формиращи
пасива при изчисление на коефициентите за ликвидност. Като последно плащане е
дадено такова за битов разход, но не е било ясно кога е осъществено последно
плащане по търговски сделки, чрез които се осъществява търговската дейност на
дружеството. Освен това, при възражение или наличие на данни за несъбираеми или
спорни вземания, съдът дължи комплексна преценка на спорните части от актива и вероятно-
корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, като средство за
установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника. Не са изследвани
и причините за несъбиране, частично събиране или вероятна събираемост на
вземанията на ответника, с оглед
полагане на грижа на добрия търговец; липсват данни, за да се изведе
извод за охранени интереси на кредитора. Съдът не може да прецени и
документалната обоснованост на установеното от първата експертиза, още повече,
че по същество се заяви, че са водени „две счетоводства“, които не са
анализирани. Все с оглед изясняване на обективното финансово състояние на
търговеца-длъжник и поради необходимостта от безпротиворечиво установено
финансовото състояние на дружеството към падежа на задълженията на кредиторите,
за да се прецени, дали задлъжнялостта се дължи наистина на обективна
невъзможност да погаси задълженията си или на липсата на намерение, съдът
назначи повторна съдебно-икономическа експертиза. Освен това, предвид
изменението на разпоредбата на чл.669, ал.3 от ТЗ, към момента на постановяване
на решението следва да се отговори и на въпроса, дали търговските книги на
ответника са водени явно редовно или нередовно.
В изпълнение на поставените задачи,
вещото лице по повторната СИЕ е изготвило заключение въз основа на документите,
приложени по делото, представените годишни финансови отчети за 2014г., 2015г. и
2016г.. и представени от счетоводството на ответното дружество счетоводни
извлечения от сметки и справки към 31.12.2016г. Информацията е била
предоставена от счетоводната къща, обслужваща ответника- „Одит Бургас“ ЕООД-
гр.Бургас, както и от електронния регистър на НАП към 03.04.2017г. Вещото лице
е установило също, че ГФО за 2014г. е
съставен от счетоводна къща „Гарант консулт“ ООД, а ГФО за 2015г. и 2016г. – от
„Одит Бургас“ ЕООД. След запознаване със
счетоводната документация, водена от ответника, експертът е дал становище, че
търговските книги на ответника са водени редовно.
Анализът, направен от вещото лице, на финансовите отчети
на ответното дружество за периода 2014-2016г. показва, че дружеството е
осъществявало широка стопанска дейност за първите две години- 2014 и 2015г.,
като обемът на приходите от 3 577 хил.лв. е спаднал на 67 хил.лв. през
2016г. За осъществяване на търговската си дейност, дружеството е отчело
1 263 хил.лв. през 2014г., 1383 хил.лв. през 2015г. и 55 хил.лв. през
2016г., като последните са разходи предимно за външни услуги и амортизации на
дълготрайни активи. На основание на тази данни, вещото лице заключава, че
ответното дружество през 2016г. не е осъществявало дейност по основния предмет
на дейност- строителство и строително-ремонтни работи. Осъществило е сделки и е
реализирало приходи от отдаване на дълготрайни активи под наем..До датата на
изготвяне на ГФО за 2016г., дружеството е извършило пет последни плащания по
търговски задължения, последното от които на 28.12.2016г. Общият размер на
задълженията по последния баланс на дружеството е 1 454 хил.лв., като
вещото лице е посочило, че 48% е относителния дял на публичните задължения от
общия размер на задълженията. Посочило е размера на данъчните задъжения, с
произход от 2011г. и споразумение за разсрочено плащане с НАП, на осигурителните задължения- пак от 2011г.,
на задълженията към персонала от 2015г. и 2016г., на задълженията към
доставчиците, на задълженията към финансовите институции и други задължения- от
получан заем, лихви по заема и удържани запори на работниците, невнесени на
ЧСИ. Същевременно, вещото лице сочи, че
плащане на задълженията на дружеството по търговски сделки не е
преустановено.По данни от Очета за паричните потоци през 2016г. са извършени
плащания на стойност 26 хил. лв по търговски взаимоотношения, като след датата
на последния съставен баланс до датата на експертизата има извършени плащания,
по-големите от които са посочени в заключението в табличен вид, последното от
които към „Андела Инвест“ АД на 27.02.2017г.
След
проверка на последния счетоводен баланса на дружестото-ответник, експертът е
констатирал, че за финансовата 2016 година общият размер на активите е
3 353 хил.лв., в това число и дълготрайните активи-13 хил.лв,
краткотрайните активи – 3 110 хил.лв., които представляват вземания от
контрагенти, чиято индивидуализация и конкретни суми са посочени в заключението
в табличен вид. Вещото лице е уточнило, че
вземанията по фактури са с произход 2014г. и 2015г., поради което са
изискуеми. По част от тях са подписани споразумения, с краен срок за плащане-
края на 2017г., поради което са квалифицирани като краткосрочни. В счетоводния
баланс към 31.12.2016г. са отчетени 13 хил.лв. разходи за изграждане на
незавършени ДМА- дърводелска работилница и арматурен двор.
Експертът
е посочил още, че дружеството-ответник притежава и материални дълготрайни
активи, които не са посочени в счетоводния баланс към 31.12.2016г., тъй като
нямат остатъчна стойност, но са налични, съобр.инвентаризационния опис на
активите. Към 31.12.2016г. са отчетени и вземания от свързани лица в размер
на 2 947 хил.лв. Задълженията към
свързани лица са в размер на 57 373,74 лв.
Въз
основа на горепосочените цифри от анализираните баланси и счетоводни документи,
вещото лице е дало заключение, че коефициентът на финансова автономност към
31.12.2016г. е на стойност 1,31, а коефициентът на задлъжнялост към същата дата
е 0,77. Те показват, че дружеството работи с по-голям обем собствен капитал,
отколкото с привлечен.
По
отношение на показателите за ликвидност, отразяващи способността на
предприятието да погасява текущите си задължения с наличните краткотрайни
активи, вещото лице е посочило, че те показват подобряване на нивото през
последната година, като към 31.12.2016г. коефициентите за обща и бърза
ликвидност са над 1, т.е. към тази дата бързооборотните краткотрайни активи са
достатъчни, за да погасят краткосрочните задължения на дружеството. Това
означава, че дружеството- ответник не е в състояние на неплатежоспособност.
Коефициентите за рентабилност, според вещото лице, също са в съответствие с референтните стойности за
изследвания период. Те трябва да имат положителна стойност. Прието е
коефициентът на ефективност на приходите да бъде със стойност по-малка от 0,99,
т.е. приходите трябва да превишават разходите на стопанската единица, за да се
говори за жизнеспособност на дружеството. Коефициентът за ефективност на
приходите и за трите години е по-малък от 1: за 2014г.- 0,89, за 2015г.- 0,39.
Коефициентът на ефективност на разходите трябва да има стойност над 1. Той е
такъв и за трите изследвани години: 1,12- за 2014г, 2,59- за 2015г. и 1,22- за
2016г. Това означава, че с един лев разходи се реализират
приходи повече от един лев и предприятието реализира печалба. Относно
коефициентите на рентабилност, вещото лице е посочило, че отговарят на
референтните стойности, които трябва да са положителни величини, каквито са
били през целия проверяван период.
Вещото
лице е констатирало, по данни на счетоводната къща, обслужваща ответника,
че към 31.12.2016г. в счетоводните
отчети на дружеството няма неосчетоводени задължения и вземания. По последния
изготвен баланс на „А Груп“ ЕООД към 31.12.2016г. активите са на стойност
3 353 хил.лв., а задълженията- 1 454 хил. лв., т.е. активите на
дружеството превишават общия размер на задълженията с 1 899 хил. лв.,
поради което може да се направи извода, че то притежава достатъчно имущество за
покриване на задълженията без опасност за интересите на кредитора. Пак
съобразно финансовите отчети, вещото лице е констатирало, че дружеството притежава парични средства на
стойност 169 хил. лв. Намалило е рязко
плащането на задълженията си от 3 264 хил.лв. през 2014г., на 26 хил.лв.
през 2016г., което е признак за сериозни затруднения в плащанията, но все пак
не е спирало да извършва такива към търговски контрагенти, с изключение на данъчните и осигурителните си задължения и
банков кредит към „Уникредит Булбанк“ АД,
като след 31.12.2016г. до датата на експертизата също е осъществявал плащания
към други кредитори.
Посочено
е също, че „нетния оборотен капитал“ показва подобрение през изследвания
период. По последен счетоводен баланс към 31.12.2016г. текущите активи на
дружеството превишават текущите пасиви с 1 728 хил. лв, което означава, че
парите, краткосрочните вземания и материални активи, които дружеството може да
трансформира в пари в рамките на 1 година, превишават задълженията му, които то
следва да погаси в рамките на 1 година. Притежаваните от ответника 169 хил.лв
също биха могли да послужат за покриване на част от задълженията към
кредиторите. Освен това, към 31.12.2016г. той има вземания на стойност
3 110 хил.лв., за които обаче експертизата не може да даде оценка за
събираемост. Но, ако ги събере, ще покрие задължения към кредиторите в размер
на 1 454 хил.лв. През изследвания
тригодишен период, активите на дружеството са превишавали задълженията му,
което означава, че наличното имущество под формата на дълготрайни и
краткотрайни активи е било достатъчно, за да покрие задълженията му, вкл.
краткосрочните и дългосрочните.
Анализираното
финансово състояние на дружеството-ответник, дават основание да се приеме, че
то не е в състояние на свръхзадлъжнялост, тъй като имуществото му превишава
задълженията му.
Обосноваването
на отговорите, дадени в експертизата, в съдебно заседание и отговорите на
поставените в заседанието доуточняващи въпроси, дават основание на съда да
приеме извършената повторна експертиза за компетентна, ясна, безпротиворечива и
обективна.
При така
изяснените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1
от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично задължение по
търговска сделка или публично-правно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Според
чл.608 ал.3 от същия нормативен акт,
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, вкл.
когато е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.
В конкретния случай се установява от
представените и събрани доказателства по безспорен начин, че отношенията на
страните в настоящото производство се основават на сключен между тях договор за
услуги. Издадени са фактури, по които според ищеца плащане няма, а според
ответника- вземането е спорно, като са заведени съдебни производства, за които
няма данни, вкл. да са влезли в сила, но по тази причина те не са изискуеми и в
проццеса не се доказа те да са такива. Осчетоводени са обаче при ответника с
първа падежна дата 01.12.2014г. и няма данни за извършено плащане. Дори обаче съдът
да приеме за доказано, че е налице безспорно и изискуемо вземане, при това
именно по този договор, т.е. от търговска сделка и да се приеме предполагаемата
неплатежоспособност, следва да се прецени, дали са налице материалноправните
предпоставки, визирани в чл.608 ал.1 от Търговския закон, ако бъде установено,
че затрудненията на длъжника са временни или той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на
кредиторите - чл. 631 от Търговския закон, молбата по чл.625 от същия
нормативен акт следва да бъде отхвърлена. Именно в такъв смисъл са наведените
от ответната страна чрез пълномощника твърдения – че търговеца разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност засягане
интересите на кредиторите.
Посочената по-горе разпоредба на
чл.631 от Търговския закон предвижда две алтернативно дадени хипотези, при
наличие на всяка една от които, молбата за откриване производство по
несъстоятелност следва да бъде отхвърлена. Първото условие е затрудненията на
длъжника да са временни. Това състояние
на временна неплатежоспособност се свързва с наличието на висящи договори, по
които длъжникът има изискуеми вземания. По последен счетоводен баланс към
31.12.2016г. текущите активи на дружеството превишават текущите пасиви с
1 728 хил.лв., което означава, че парите, краткосрочните вземания и
материални активи превишават задълженията на дружеството, които следва да се
погасят в едногодишен срок.
Втората предвидена в чл.631 от
Търговския закон хипотеза изисква достатъчно имущество у длъжника за покриване
задълженията му и при условие на кумулативност - преценката на съда за липса на
опасност за интересите на кредиторите. Съдът счита, че и двете предпоставки на
тази хипотеза са налице. В приетите от съда заключения на съдебно-счетоводната
експертиза - основно и повторно относно финансовото състояние на длъжника вещото
лице е посочило, че към 31.12.2016г.бързооборотните краткотрайни активи са
достатъчни, за да се погасят краткосрочните задължения на дружеството, между
които и процесното, поради което то не е неплатежоспобосно. Въз основа на
отчетените за 2016г. разходи предимно за външни услуги, става ясно, че
дружеството не е осъществявало дейност по основния предмет на дейност, то обаче
е осъществило сделки и е реализирало приходи по отдаване на дълготрайни активи
под наем. Няма данни предприятието да не е действащо през целия изследван
период и да има намерение или необходимост да ликвидира или да продължи значително
да намалява обема на своята дейност. Видно от заключенията, коефициентите за
обща и бърза ликвидност за 2016г. са над единица – 2.19 и при съпоставка с
целия изследван период, те са се повишили значително. Молителят има
краткотрайни активи- 3182 хил.лв. В тази връзка и тъй като релевантна за
установяване на имущественото състояние на длъжника с оглед покриване на
задълженията му без опасност за интересите на кредиторите е съпоставката между
стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения
по баланса му, т. е. релевантно за определяне икономическото състояние на
длъжника в производството по несъстоятелност е това имущество, което е
бързоликвидно, а не имущество изобщо и след като в конкретния случай е
безспорно установено, че стойността на краткотрайните активи е достатъчна за
погасяване на краткосрочните задължения -1 454 хил.лв. по неговия баланс
за 2016г., то следва, че при ответника е налице достатъчно имущество за покриване
на задължението му без опасност за неговите кредитори Наложеното ограничение -
да не бъдат поставени в опасност интересите на кредиторите означава, че
имуществото, с което могат да се погасят задълженията, трябва да бъде извън
дълготрайните активи на предприятието - длъжник /към разпродажба на тези активи
ще се стигне само в производството по несъстоятелност/. Това е необходимо, тъй
като преценката за неоснователност на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност е свързана с достатъчност на имуществото за удовлетворяване
вземанията на всички кредитори, т.е. имуществото на длъжника следва да е
достатъчно не само за удовлетворяване вземанията на един конкретен кредитор, но
и на вземанията на всичките му кредитори. При това, имуществото, което е
предназначено за удовлетворяване вземанията на кредиторите му, трябва да бъде
от такова естество, че насочването на принудителното изпълнение върху него да
не доведе до преустановяване на стопанската дейност на длъжника. Противното би
означавало застрашаване интересите на останалите кредитори, тъй като се
намалява възможността за удовлетворяване на вземанията им. Тези показатели,
които са най-съществени за определяне състоянието на предприятието на
ответника, налагат извода, че той разполага с достатъчно имущество за покриване
на задълженията му, без това да съставлява опасност за кредиторите му. Според
вещото лице, бързооборотните краткотрайни активи са достатъчни, за да погасят
краткосрочните задължения: показателите за обща ликвидност - 3182 хил.лв.-краткотрайни
активи към 1454 хил.лв.- краткосрочни задължения, поради което и подобреното
през 2016г. ниво и коефициент за обща и бърза ликвидност над 1,
водят до извод за липса на състояние на неплатежоспособност на
ответника.
Освен това се установи, че активите
на дружеството превишават общия размер на задълженията с 1 899 хил.лв.
След
като имуществото на „А Груп“ ЕООД към 31.12.2016г. е достатъчно, за да покрие
задълженията на дружеството, то не е в състояние на свръхзадлъжнялост. Освен
това следва да се вземе предвид, че дружеството работи с по-голям собствен
капитал отколкото с привлечен- коефициентът на финансова автономност е 1,31,
така че и наличието на задлъжнялост не винаги носи негативна оценка. Понякога
нарастването на паричните санкции за неизпълнени финансови задължения води освен
до нарастване на разходите, но и до увеличаване на активите, притежавани от
дружеството. А увеличаването на активите дава възможност, въпреки нарастването
на разходите за финансови санкции, да нарасне и печалбата. В случая, ако
дружеството продължи активно дейност, това съотношение показва положителна
тенденция за финансовото му състояние и възможностите му да върне привлечения капитал със собствени
средства.
При така
изложеното, независимо от наличието на материалноправните предпоставки,
визирани в чл.608 от Търговския закон, молбата като неоснователна следва да се
отхвърли – налице е втората хипотеза на чл.631 от Търговския закон, която сама
по себе си, независимо от наличието на предпоставките по чл.608 от Търговския
закон, е достатъчно основание за отхвърляне молбата по чл. 625 от Търговския
закон.
С оглед
отправеното искане от ответната по делото страна чрез неговия процесуален
представител и изхода на настоящото производство, на ответника следва да бъде
присъдена и сумата от 1500 лева, представляваща направени от него
съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.625 ТЗ, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
молбата на „ГЕОРГИ ХРИСТОВ 2010“ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и
адрес на управление ул.”Лорна ”№5 за обявяване неплатежоспособността на
ответника „А ГРУП“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №57, за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответника, за определяне на начална дата на
неплатежоспособността, за назначаване на временен синдик, за постановяване
спиране на всички изпълнителни производства, допускане на общо обезпечение чрез
налагане на запор върху цялото движимо имущество на длъжника и всичките му
вземания, както и чрез налагане на възбрана върху притежаваните от него
недвижими имоти.
ОСЪЖДА „ГЕОРГИ
ХРИСТОВ 2010“ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул.”Лорна ”№5 да заплати на ответника „А ГРУП“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №57 сумата от
1500(хиляда и петстотин) лева, представляващи разноски, направени от последния
в настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- Бургас с въззивна жалба в 7-дневен
от датата на съобщението.
Окръжен
съдия :