Присъда по дело №672/2021 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 5
Дата: 27 април 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Райна Русева
Дело: 20215440200672
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Смолян, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Райна Русева Наказателно дело частен
характер № 20215440200672 по описа за 2021 година
Съдът
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата Т. М. Ш., ЕГН**********, с адрес с.Б, Община
Смолян, българка, българска гражданка, пенсионер, неосъждана, за НЕВИНОВНА в
това, че
За периода от 17.06.2021 г. до 19.09.2021 г., при условията на продължавано
престъпление по см. на чл. 26, ап.1 от НК, посредством депозирани от нея писмени
жалби от 17.06.2021г. до Министъра на Регионалното развитие и благоустройство,
Агенция „*ПИ“ София и до ОУ - Смолян и от 19.09.2021г. до Министър- председателя
на Република България до Министъра на Регионалното развитие и благоустройство,
Агенция „****“ София и до **** на град Смолян, е разгласила позорни обстоятелства
спрямо КГ М. като Директор на Областно пътно управление Смолян за злоупотреби
със служебно положение, за обграждане с приближени хора и вихреща се
шуробаджанащина, проявено неуважение и дискриминация, неупражняване на контрол
по пътищата като директор, като част от тези твърдения покриват и състава на
изпълнителното деяние на престъпление по чл. 283 от НК, съдържащи се в следните
конкретни изрази : „Със скоротечното ми отстраняване от работа очевидно се целеше
да се създаде възможност безпрепятствено да се полза базата за лични нужди от
ръководството на ***. Основни действащи лица в това отношение са **** на *** К.М.
…“. “Злоупотребите със служебно положение от длъжностните лица са значително
повече“ “Кадровата политика на **** на *** Смолян всъщност се състои в обграждане
1
със свои приближени хора и с хора. спуснати от високо ниво…В продължение на
години образува група от свои приближени и взаимно си защитават интересите " , „
**** на *** Смолян не упражнява контрол по пътищата …“, „Спрямо мен беше
,
проявена дискриминация и бях подложена на унижения“, „Със скоротечното ми
отстраняване от работа очевидно се целеше да се създаде възможност безпрепятствено
да се ползва базата за лични нужди на ръководството на *** Смолян“, поради което и
на основание чл. 304 НПК Я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 148 ал.2 от НК във връзка с ал.1 т.2 и т.3
във връзка с чл. 147 ал.1 от НК във връзка с чл. 26 ал.1 от НК.
ОСЪЖДА К. Г. М., ЕГН**********, с адрес гр.Смолян, *****, да заплати на
Т. М. Ш., ЕГН**********, с адрес с.Б, Община Смолян, направените съдебни разноски
по делото в размер на 500,00 лева /петстотин лева/ заплатено адвокатско
възнаграждение.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес пред Окръжен
съд- Смолян, като в този срок съдът ще постанови мотивите си.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
12.05.2022г.
по НЧХД №672/2021г. по описа на РС- С.

В РС-С. е внесена тъжба от К. Г. М. срещу Т. М. Ш., като е повдигнато
обвинение, че за периода от 17.06.2021 г. до 19.09.2021 г., при условията на
продължавано престъпление по см. на чл. 26, ал.1 от НК, посредством
депозирани от нея писмени жалби от 17.06.2021г. до Министъра на
Регионалното развитие и благоустройство, А. С. и до Областния управител -
С. и от 19.09.2021г. до Министър- председателя на Република България до
Министъра на Регионалното развитие и благоустройство, А. С. и до
Областния управител на град С., е разгласила позорни обстоятелства спрямо
К. Г. М. като Д. на О. С. за злоупотреби със служебно положение, за
обграждане с приближени хора и вихреща се шуробаджанащина, проявено
неуважение и дискриминация, неупражняване на контрол по пътищата като
***, като част от тези твърдения покриват и състава на изпълнителното
деяние на престъпление по чл. 283 от НК, съдържащи се в следните
конкретни изрази : „Със скоротечното ми отстраняване от работа очевидно се
целеше да се създаде възможност безпрепятствено да се полза базата за лични
нужди от ръководството на О.. Основни действащи лица в това отношение са
Д. на О. К.М.…“. “Злоупотребите със служебно положение от длъжностните
лица са значително повече“ “Кадровата политика на Д. на О. С. всъщност се
състои в обграждане със свои приближени хора и с хора . спуснати от високо
ниво…В продължение на години образува група от свои приближени и
взаимно си защитават интересите " , „ Д. на О. С. не упражнява контрол по
пътищата …“, „Спрямо мен беше проявена дискриминация и бях подложена
на унижения ,“, „Със скоротечното ми отстраняване от работа очевидно се
целеше да се създаде възможност безпрепятствено да се ползва базата за
лични нужди на ръководството на О. С.“- престъпление по чл. 148 ал.2 от НК
във връзка с ал.1 т.2 и т.3 във връзка с чл. 147 ал.1 от НК във връзка с чл. 26
ал.1 от НК.
В съдебно тъжителят К. Г. М. се явява лично, като тъжбата се поддържа
от повереника й адв.П..
Подсъдимата Т. М. Ш. се явява лично, като заявява, че не е искала да
клевети тъжителката М. и счита, че следва да бъде оправдана. Защитникът й
адв.Г. пледира за постановяване на съдебен акт, с който Т. М. Ш. да бъде
оправдана по повдигнатото обвинение.
Съдът, след като обсъди събраните и приобщени по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото се установява, че Т. М. Ш. е работила О.- С. на длъжността
1
„***“, като със Заповед №ЧР-СМ-2/25.03.2021г. служебното
правоотношение с нея е прекратено, считано от 01.04.2021г., поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Тъжителката К. Г. М. е *** на О.- С..
Няма спор, че в подадена от Т. М. Ш. писмена жалба от 17.06.2021г. до
Министъра на Регионалното развитие и благоустройство, А. С. и до
Областния управител - С. и в друга такава от 19.09.2021г., адресирана до
Министър- председателя на Република България до Министъра на
Регионалното развитие и благоустройство, А. С. и до Областния управител на
град С., е заявила: „Със скоротечното ми отстраняване от работа очевидно се
целеше да се създаде възможност безпрепятствено да се полза базата за лични
нужди от ръководството на О.. Основни действащи лица в това отношение са
Д. на О. К.М.…“. “Злоупотребите със служебно положение от длъжностните
лица са значително повече“ “Кадровата политика на Д. на О. С. всъщност се
състои в обграждане със свои приближени хора и с хора, спуснати от високо
ниво…В продължение на години образува група от свои приближени и
взаимно си защитават интересите " , „ Д. на О. С. не упражнява контрол по
пътищата …“, „Спрямо мен беше проявена дискриминация и бях подложена
на унижения ,“, „Със скоротечното ми отстраняване от работа очевидно се
целеше да се създаде възможност безпрепятствено да се ползва базата за
лични нужди на ръководството на О. С.“.
В жалбата от 19.09.2021г. на Т.Ш. е изложено че „Шуродбаджанащината
се вихри с пълна сила“. Посочила е конкретни имена на служители.
Т.Ш. заявява, че не отрича, че действително е писала. Обяснява, че дори
лично е сигнализирала г-жа М. за нарушения. Или, няма спор, че цитираните
жалби са реално подадени от Т.Ш. до посочените институции, като и съдът е
изискал същите и с оглед преценка за постъпването им.
Няма спор и относно обстоятелството, че е била предприета проверка,
предвид жалбите на Т.Ш., което се потвърждава от писмо изх.№94-00-
5434/05.10.2021г. от А. писмо 01994/24.09.2021г. , доклади с от 05.07.2021г.
на ***в АПШ, от 14.07.2021г. и от 30.09.2021г. на *** на Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“, писмо изх.№94-00-3026/16.07.2021г.
Разпитан, свидетелят С. Б. М.- *** в П.- С., дава показания, че есента на
2021г. при него отишли колеги, които разтревожени го запознали с жалбата
на Ш.. Свидетелят бил шокиран. Не е имало конфликти с Т.Ш., имали
колегиални отношения с нея, разбирали се. Т.Ш. вече била освободена от
работа. Освобождаването се извършва от А.. Самият свидетел М. се
почувствал засегнат. Фактите, изложени в жалбата, създавали впечатление, че
се извършват финансови злоупотреби , че са се наговорили колегите да
вършат някакви нередности, а не му е известно да се извършват нарушения в
О., не знае и М. да се е качвала на базата в П., освен във връзка с проверки, а
камоли да се каже, че М. е използвала базата за лични нужди. Напълно
неоснователни според свидетеля М. са твърденията на Ш., че е подложена на
2
дискриминация от Д..
Свидетелката С. С. Е., също на работа в О., дава показания, че при
предаване на имущество от Ш. , състояло се в самата база на О. в к.к.П., не е
имало напрежение, никой не е обиждал Ш.. Всичко било наред. По време на
предаването на базата Ш. не е била дискриминирана, нито унижавана.
Предмет на обвинението е извършено престъпление по чл. 148 ал.2 от НК
във връзка с ал.1 т.2 и т.3 във връзка с чл. 147 ал.1 от НК във връзка с чл. 26
ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението „клевета“ е умишлено
разпространяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление
на другиго. Позорното обстоятелство представлява твърдение за
съществуването на определен факт, който е от естество да накърни доброто
му име в обществото. Освен това, позорното обстоятелство трябва да е
обективно такова, а не пострадалия да го приема така субективно или пък да
представлява субективно мнение за него от дееца за лицето, срещу което е
насочено /в случая за тъжителя/.
В случая изразеното от Ш. е нейно мнение и характеристика за
пострадалия, за начина на работа в управлението, за работата на К. М., за
неизпълнение на задължения, за отношението й към нея, че е обградена с
близки хора, за това, че според Ш. са дО.снати нарушения. И това Ш. явно
счита за недО.стимо. Или, касае се в случая за субективното отношение на
Ш., като дългогодишен служител в О.- С.. А последното не покрива
елементите на престъплението „клевета“.
Горното се отнася и за посоченото от тъжителя във връзка с твърденията на
Ш. , покриващи състава на престъпление по чл.283 от НК, тъй като следва
конкретно да има изложени време, място на извършване, а не изложени от Ш.
съждения. Т.е., следва да има конкретни факти, от които да се изведе
противоправното деяние, което да се квалифицира като престъпление в
закона.
Подаването на жалба е израз на установеното и гарантирано от
Конституцията на РБ право на жалби и сигнали /чл.45 от Конституцията/.
Явно, от събраните доказателства и обясненията на Ш. става ясно, че същата
е била засегната, предвид прекратяване на служебното й правоотношение на
заеманата от дълги години длъжност в О.- С., като е счела, че липсва равно и
еднакво третиране на служители също с навършена пенсионна възраст. Както
се посочи, предвид гарантираното право в чл.45 от Конституцията, не може
да се приеме, че за да се защитят и търсят права, излагат факти, посредством
подаване на жалба до съответните държавни институции, се извършва
престъпление „клевета“. И това само в случаите, в които лицето търси
закрила и защита на правата си.
А от обсъдените доказателства се изяснява, че подаването на жалбите от Ш.
са били именно след прекратяване на служебното правоотношение с нея в О.,
чийто *** е К.М. и с цел да защити интересите си.
3
В Решение № 245 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о.,
ГК се приема, че искането за защита, отправено към държавен орган, е израз
на установено в Конституцията на Република България право, поради което е
правомерна дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от
него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право /противоправно
поведение/ е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети
необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато молителят знае,
че обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да навреди другиму,
или за да накърни друг обществен интерес.
С оглед изложеното, тъй като съдът приема, че лисват предпоставките да
се приеме осъществен състав на престъплението „клевета“, съдът призна Т.
М. Ш., ЕГН**********, за НЕВИНОВНА в това, че за периода от 17.06.2021
г. до 19.09.2021 г., при условията на продължавано престъпление по см. на чл.
26, ап.1 от НК, посредством депозирани от нея писмени жалби от 17.06.2021г.
до Министъра на Регионалното развитие и благоустройство, А. С. и до
Областния управител - С. и от 19.09.2021г. до Министър- председателя на
Република България до Министъра на Регионалното развитие и
благоустройство, А. С. и до Областния управител на град С., е разгласила
позорни обстоятелства спрямо К. Г. М. като Д. на О. С. за злоупотреби със
служебно положение, за обграждане с приближени хора и вихреща се
шуробаджанащина, проявено неуважение и дискриминация, неупражняване
на контрол по пътищата като ***, като част от тези твърдения покриват и
състава на изпълнителното деяние на престъпление по чл. 283 от НК,
съдържащи се в следните конкретни изрази : „Със скоротечното ми
отстраняване от работа очевидно се целеше да се създаде възможност
безпрепятствено да се полза базата за лични нужди от ръководството на О..
Основни действащи лица в това отношение са Д. на О. К.М.…“.
“Злоупотребите със служебно положение от длъжностните лица са
значително повече“ “Кадровата политика на Д. на О. С. всъщност се състои в
обграждане със свои приближени хора и с хора . спуснати от високо ниво…В
продължение на години образува група от свои приближени и взаимно си
защитават интересите " , „ Д. на О. С. не упражнява контрол по пътищата …“,
„Спрямо мен беше проявена дискриминация и бях подложена на унижения ,“,
„Със скоротечното ми отстраняване от работа очевидно се целеше да се
създаде възможност безпрепятствено да се ползва базата за лични нужди на
ръководството на О. С.“, поради което и на основание чл. 304 НПК у оправда
по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148 ал.2 от НК
във връзка с ал.1 т.2 и т.3 във връзка с чл. 147 ал.1 от НК във връзка с чл. 26
ал.1 от НК.
Предвид липсата на признаците на състава на престъплението, за което е
обвинението в тъжбата, не следва да се изследва субективната страна.
С оглед изхода на делото, съдът постанови К. Г. М., ЕГН**********, с
адрес гр.С., ***, да заплати на Т. М. Ш., ЕГН**********, с адрес с. Б, ***,
направените съдебни разноски по делото в размер на 500,00 лева /петстотин
4
лева/ заплатено адвокатско възнаграждение.
По горните мотиви съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни