Решение по дело №329/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по жалба на „Агропрециз“ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: [населено място] село, община гр.Тутракан, пред-ставлявано от управителя И. С. Т., подадена чрез представител по пълномощие адв.Т.В. от АК-Русе, против Решение №1 от Протокол №2/15.08.2024г. на Комисия по чл.210 ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ),назначена със Заповед №РД-04-785/07.08.24г. на кмета на община Тутракан, с което е приета изготвена пазарна оценка от лицензиран оценител за обезщетение на засегнати имоти при учредяване на право на преминаване в размер на 10 567.00 лева.

С жалбата се твърди нищожност на оспореното решение, поради това, че на жалбоподателя било връчено извлечение от Протокол от заседание на комисията, от което страната не е могла да се ориентира за броя на членовете ѝ; персоналния ѝ състав и квалификацията на всеки; евентуалните им зависимости, респ. пряк интерес към процедираните имоти,вкл. за начина на гласуване. Поддържа се още и, че оспореното Решение било постановено в нарушение на изискванията за неговата форма, с твърдение за липса на мотиви за приемането му, вкл. относно записването:“Комисията установи, че друго техническо решение е икономически нецелесъобразно.“ Акцентира се върху оплакване, че никъде в процесното решение не е посочен имотът, който ще се ползва от евентуалното сервитутно право, при установеност, че на въпросната територия заявителят по чл.192 ал.2 ЗУТ, притежава няколко поземлени имоти и една сграда. Релевирано е и оплакване за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, с позоваване на чл.26 АПК- дружеството не е било уведомено изобщо за започналото производство за издаване, на заместващия липсата на съгласие на собствениците, акт по чл.192 ал.2 ЗУТ, при категоричния факт, че то е собственик на имота,чието обременяване се цели с искането на „Агролес Голд“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа и довод, че не само не е уведомяван за започналото административно производство,но и не е бил търсен за преговори от дружеството заявител, съгласно основното правило от чл.192 ал.1 ЗУТ. В съвкупност оплакванията сочели на неустановеност от ответния орган на предпоставките за прилагане изобщо на реда от чл.192 ал.2 ЗУТ.

Твърди се и материална незаконосъобразност на оспореното решение поради липса на доказателства и съответни на тях фактически установявания в следния порядък:

- имало ли е правен интерес „Агролес Голд“ЕООД от иницииране на произ-водство за учредяване на право на преминаване през имота на оспорващия, като се поддържа, че и към настоящия момент същото разполагало с достъп до имотите си;

- по чие възлагане и от кого била изготвена приетата от комисията пазарна оценка и защо същата е за стойността на целия служещ имот, а не само за засегнатата (евентуално) площ от искания сервитут;

- в същия контекст (за несъответствие със закона) се поддържа,че процесната оценка била в пъти по-ниска от данъчната оценка на обременения имот.

С оглед на тези оплаквания се настоява да бъде прогласено за нищожно оспореното решение на комисията по чл.210 ЗУТ при община гр.Тутракан, а в условията на евентуалност - да бъде отменено като унищожаем акт, поради твърдяната му процесуална и материалноправна порочност. Претендира се присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл.80 ГПК (л.203).

Ответникът по жалбата - Община гр.Тутракан, не се представлява и не депозира становище по делото.

Заинтересованата страна „Агролес Голд“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Тутракан, [улица], ет.2, ап.6, представлявано от управителя И. Т. З.,действащ чрез упълномощен адвокат В.В. от АК-Силистра, оспорва жалбата. Поддържа становище, че няма достъп до имота с идентификатор:69078.150.52 и до притежавана в него стопанска сграда:69078.150.52.1,което препятствало извозването на собствена негова стока на стойност над 200 000 лева. Ето защо, съответно на закона, ответният административен орган бил започнал производство по чл.192 ЗУТ с вярната констатация, че друг икономически целесъобразен достъп, освен през имот с идентификатор:69078.150.53, собственост на оспорващото дружество, който освен това бил с начин на трайно ползване: за селскостопански, горски, ведомствен път, няма. Настоява спорът да бъде разрешен съобразно установените факти в процеса, с отхвърляне на жалбата, като претендира и съдебни разноски.

Производството е по реда на чл.215,във връзка с чл.210 ал.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и във връзка с чл.145 и сл АПК. Съдът, като обсъди изложените в жалбата и доразвити в съдебния процес доводи, при съобразяване със становището на заинтересованата страна и с оглед събраните доказателства, извърши проверка за законосъобразност на оспореното решение на комисия по чл.210 ЗУТ, съгласно чл.168 ал.1, във връзка с чл.146 АПК и установи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна; с правен интерес от оспорването; в срока от чл.215 ал.4, във връзка с ал.2 ЗУТ. Оспореното решение, по волята на нормотвореца е приравнено на административен акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл.210 ал.3 във връзка с чл.215 ал.2 ЗУТ. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Решение №1 от Протокол №2/15.08.2024г. на Комисия по чл.210 ал.1 ЗУТ, назначена със Заповед №РД-04-78 5/07.08.2024г. на кмета на община гр.Тутракан, с което е приета изготвена пазарна оценка от лицензиран оценител за обезщетение на засегнати имоти при учредяване на право на преминаване в размер на 10 567.00 лева.

Настоящият състав, с оглед постигане на изчерпателност на мотивите и яснота за страните, намира за нужно да уточни още тук, което е направил и с Разпореждане №1107/02.10.2024г., че предмет на делото е само оценката на комисията по чл.210 ЗУТ. В настоящото производство не може да бъдат изследвани въпроси, имащи отношение към законосъобразността на процедурата по чл.192 ЗУТ, респ. съдът не следва да се произнася по релевираните доводи в тази насока. В същия контекст не могат да бъдат предмет на съдебния контрол въпросите: - дали са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с инициираното производство от заинтересованата страна, тъй като този въпрос следва да бъде разрешен с оспорването на акта по чл. 192 ал.2 ЗУТ, т.е. след заплащане на определената по чл.210 ЗУТ пазарна цена.Пак в производството по оспорване на акта по чл.192 ал.2 ЗУТ, е налице процесуална възможност за засегнатите лица, да атакуват с аргумент, че друго техническо решение е явно икономически целесъобразно за учредяване на процесния сервитут, като отново с оглед изчерпателност на съдебния аккт, следва да се посочи, че в настоящия процес се осъществява само контрол дали комисията по чл.210 ЗУТ е издала законосъобразен акт, отчитайки реално дължимия размер на обезщетение на жалбоподателя.Допуснатите в периметъра на горепосочените отклонения от процеса доводи и доказателства, са единствено с цел подпомагане на страните за намиране на взаимно приемливо и икономически обосновано разрешение на въпроса, предвид безспорното обстоятелство, че същите са били в съдебни спорове по повод на релевирания проблем, в продължение на пет години и отношенията са изключително напрегнати.

От административната преписка се установява, че със Заявление рег.№ УТ-24-6275/29.07.2024г. на община гр.Тутракан (л.12) „Агролес Голд“ЕООД, представлявано от И. З., е поискало започване на производство по чл.192 ал.2 ЗУТ, тъй като нямало достъп до собствения си имот с иденти-фикатор:69078.150.52, намиращ се в [населено място] село, и стопанската сграда в него,което ограничавало упражняването на правото му на собственост в пълен обем. Поискало е учредяване на право на преминаване през имот с идентифи-катор:69078.150.53, собственост на „Агропрециз“ЕООД, с което дружество са били в съдебни производства (приложени решения на три инстанции, по воден иск по чл.109 ЗС от дружеството заявител л.103-л.117) по идентичен на поставения пред ответния орган въпрос, което сочело, че съгласие между собствениците, в хипотезата на чл.192 ал.1 ЗУТ, нямало постигнато.

Видно от [нотариален акт], том V, общ.рег.№4355, д.№605/2019г. от 13.09.2019г.(л.13-л.15) е, че заявителят е собственик на ПИ:69078.150.54 и ПИ: 69078.150.52 с площ от 6 305 кв.м., ведно с построената в него сграда, с предназначение „складова база; склад“ със застроена площ от 720 кв.м. За осигуряване на достъп до последния е инициирано административното производство. Съгласно [нотариален акт], том II, рег.№1808, д.№1060 от 19.03.2020г. (л.16-л.21), оспорващото „Агропрециз“ЕООД е собственик на група поземлени имоти,вкл. ПИ:69078.150.53, с начин на трайно ползване:„за селско-стопански,горски,ведомствен път“ и площ от 2 234 кв.м.,върху който е поискано учредяване на право на преминаване по административен ред от заявителя. Представени са скици на процесните имоти, издадени от СГКК гр.Силистра, като върху ПИ:69078.150.54, „Агролес Голд“ЕООД е учредило право на преминаване в полза на „Нова Еко Енергия“ЕООД, а от представени в съдебно заседание на 19.03.2025г. от жалбоподателя, извлечения от Имотен регистър/ Служба по вписванията гр.Тутракан, се установява, че „Агролес Голд“ЕООД е собственик още и на ПИ:69078.150.56, върху който е учредило право на строеж с площ от 59 816 кв.м. на „ФЕЦ (Фотоволтаична електроцентрала) [населено място]“ ЕООД; както и на ПИ:69078.150.57 с площ от 18 570 кв.м., върху който също е учредило право на строеж на „ВЕИ [населено място]“ЕООД. С последния ПИ непосредствено граничи процедираният имот.

Със Заповед №РД-04-785/07.08.2024г. на Кмета на община гр.Тутракан е назначена комисия по чл.210 ЗУТ, с посочване на персоналния ѝ състав и длъжността, която всеки от членовете ѝ изпълнява в общинската администра-ция. Предметният обхват на възложеното ѝ задължение е:„… да разгледа изготвената пазарна оценка от лицензиран оценител за обезщетение на засегнатите имоти при учредяване на право на преминаване през имот, частна собственост и определи размера на обезщетението във връзка с постъпило заявление рег.индекс №УТ.24-6275/29.07.2024г. от „Агролес Голд“ ЕООД ….“ Определен е срок за работа на комисията до 22.08.2024г. Не е възложено на членовете на комисията да извършат проверка на място, както и в наличната в общината документация и публично достъпната (чрез КАИС портал), такава на АГКК, да дадат мотивирано становище за всички възможни технически решения за осъществяване на процесното право на преминаване, както и за тяхната целесъобразност и икономическа обоснованост.

Независимо от това, след двукратно давани указания на община гр. Тутракан, с Молба вх.№1858/13.12.2024г. на АС-Силистра (л.101-л.102), е представен Констативен протокол от 12.08.2024г., съгласно който двама от членовете на комисията по чл.210 ЗУТ (инж.Х. А. и инж.Р. В.-Г.) и арх.М. Г., по повод Заявление от 29.07. 2024г. на заинтересованата страна, са посетили имота. Описали са место-положението му (граничещите с него ПИ) и са констатирали, че освен по поискания начин, достъп до процедирания имот може да бъде осигурен през ПИ:69078.150.418, който е публична общинска собственост с начин на трайно ползване - пасище,мера, чрез преминаване по общински път с идентификатор: 69078.150. 413, осигуряващ достъп до Гробищния парк на [населено място] село, което не било „много удачно“.Работната група е констатирала още, че по кадастрал-ната карта има нанесен ведомствен/селскостопански път с идентификатор: 69078. 37.275, който на място, в частта си от регулацията на [населено място] село до Гробищния парк, не съществува.

Жалбоподателят оспорва истинността на въпросния протокол, на който няма позоваване в нито един акт от административното производство, вкл. в оспореното решение, нито има следа същият (КП) да е заведен, на посочената в него дата, в документацията на общината, съгласно правилата ѝ за докумен- тооборота.Акцентът в оспорването обаче, е поставен върху пълното отсъствие на акт за определяне на работна група в процесния състав и на вида задача (такава не само не е поставена от компетентния административен орган, но и във въпросния КП не е посочено с каква цел работната група е направила огледа и т.н.), т.е. твърди се пълна нелегитимност на групата и извършените от нея действия. Оспорващото дружество настоятелно моли да бъде съобразено, че в представените няколко документа от ответния орган, е налице единствено препращане към заявлението на „Агролес Голд“ЕООД и никакъв опит да се обособи, изчертае, евентуалното преминаване при установените два варианта от работната група, след което да се преценява тяхната икономическа целе-съобразност. Още повече, че соченият проблем с правото на преминаване през публичния общински имот е явно несъстоятелен, защото в хода на съдебния процес се установи, че през същия този имот (ПИ:69078.140.418) има учредено и вписано в КККР на [населено място] село право на преминаване (сервитут) в полза на „ВЕИ [населено място]“ЕООД (вж. протокол от с.з. 30.04.2025г.- обясненията на вещото лице).

В изпълнение на указания на съда, с молба вх.№567/25.03.25г. на АС-Силистра, е представен Акт №581/29.01.2021г.,видно от който е, че ПИ:69078. 140.418 по КККР на [населено място] село е с площ от 11 440 кв.м. и представлява земеделска земя, V категория, с начин на трайно ползване:„пасище, мера“, със статут на публична общинска собственост. В същия не е отбелязано вписаното в КККР на [населено място] село право на преминаване в полза на горепосоченото дружество. По делото е назначена съдебно-геодезическа експертиза, която ще ползва страните за уреждане на споровете им в процесния контекст. Видно от нейното заключение, защитено в съдебно заседание е, че технически са възможни още три варианта за осигуряване на пътен достъп до имота на „Агролес Голд“ЕООД, с идентификатор:69078.150.52, освен през имота на жалбоподателя, два от които, според вещото лице, са в пряко противоречие с правилото от чл.192 ал.4 ЗУТ „с правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване…“ Вж.Решение №9338/24.10.2022г., адм.д.№4710/2022г., IIО на ВАС.

Предвид горните фактически установявания, настоящият състав приема от правна страна следното: Между спорещите дружества - собственици на процесните ПИ, няма постигнато съгласие по чл.192 ал.1 ЗУТ, с оглед на продължителната съдебна сага по чл.109 ЗС. Комисията е назначена съгласно регламентацията от чл.192 ЗУТ и очевидно е компетентна да вземе решение от вида на процесното, което е гласувано единодушно, видно от подписания от всички членове протокол,което сочи на липса на пороци във волеобразуването на колективния орган. Следователно, същото не е нищожно на релевираните основания, което налага отклоняването им. Издателят на оспореното решение е ad hoc назначена комисия по чл.210 ал.1 ЗУТ (вж. Заповед №РД-04-785/07. 08.2024г.-л.11), която не е типичен административен орган, но приравнена на такъв с чл.210 ал.3 ЗУТ.

Нарушена е изискуемата форма на решението, тъй като липсват мотиви по базови въпроси - кой имот е господстващият/ползващият се от имота, чиято оценка е приета?; Какви са другите технически възможни решения и обосновка на тяхната икономическа целесъобразност. Последната, по правило се извършва от издателя на акта по чл.192 ал.2 ЗУТ,т.е. от кмета на общината, но няма пречка същият да я възложи на определена от него работна група (Вж. Решение №12203/08.12.23г.,адм.д.№6627/23г., IIО на ВАС).

Липсата на предложено конкретно проектно трасе, с посочени параметри на сервитута, също опорочава процесния по делото акт (в противоречие със закона е оценен целият имот на оспорващия), защото по хипотеза, намесата на административния орган по реда на чл.192 ал.2 ЗУТ (иманентно съдържаща акта по чл.210 ЗУТ, по изричното предписание на чл.210 ал.6 ЗУТ),е допустима само при липса на друг подходящ начин за достъп до господстващия имот, както и икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение. Вж. Решение №8800/15.07.2024г.,адм.д.№1933/24г., IIО на ВАС

Всичко това е довело до неправилно приложение на материалния закон. Основателно дружеството жалбоподател възразява срещу приетата оценка, която не е ясно от кого е възложена и по какъв повод, щом процесното заявление е подадено от заинтересованото дружество на 29.07.2024г., а оценката на лицензирания оценител (л.30-л.35) е изготвена и се отнася към 20.03.2024г. (Вж.л.32, абц.4).Комисията по чл.210 ЗУТ е разгледала и приела тази именно „независима експертна оценка“ на целия имот на оспорващото дружество, каквато не е целта на регулацията от чл.210 ЗУТ. Съгласно същата изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи,какъвто е процесният по чл.192 ал.2 ЗУТ, се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. При искане за преминаване през чужд имот, когато липсва съгласие на собствениците на ПИ и друго техническо решение е явно икономическа нецелесъобразно, се активира административната намеса, но оценката на въпросното сервитутно право, следва да бъде извършена освен по пазарни цени и на конкретно определено право на преминаване - с посочване на засегнатата площ от служещия имот, която попада в сервитута (а не както в случая е оценен целият ПИ с площ от 2 234 кв.м., значителна част от който изобщо няма допирни точки с имота на заявителя). Същата следва да е определена точно в пространствени единици, като параметри и разположе-ние, с цел да осигури достъп до господстващия имот; при минимално засягане на имота, през който се осъществява преминаването (арг.чл.192 ал.2 и ал.4 ЗУТ). В такъв смисъл е Решение №1358/07.02.2024г.,постановено по адм.д. №10320/2023г. на Второ отделение на ВАС.

В случая, оспореното по делото Решение №1, взето по Протокол №2/15. 08.24г. от комисията по чл.210 ЗУТ, не съдържа никаква информация относно кой от всички притежавани от заявителя „Агролес Голд“ЕООД поземлени имоти в процесната територия, представляваща кадастрален район 150 (обхващащ терена на бивш Завод за резервни части в [населено място] село - вж.СГЕ), се провежда производство по чл.192 ал.2 ЗУТ и се търси рационално решение за осигуряване на пътен достъп до него. Това го опорочава съществено, както основателно счита оспорващото дружество. В случая, настоящият състав приема, че е накърнена и целта на закона, щом по изричната декларация на ответния орган (л.101)-не са определяни точно параметрите и разположението на процесния сервитут от площта на служещия имот за осигуряване на искания достъп от заявителя, е нарушен базовият принцип от чл.6 ал.2 АПК - актът по чл.210 ЗУТ, респ. по чл.192 ал.2 ЗУТ, да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава.

В обобщение: Оспореното решение е прието от компетентен по смисъла на чл.210 ал.1 от ЗУТ колективен орган (нетипичен административен такъв) - Комисия, назначена със Заповед №РД-04-785/07.08.2024г. на кмета на община Тутракан.Постановено е, макар и формално при спазено изискване за писмена форма - надлежно изготвен и подписан протокол, но същият не съдържа мотиви по основните въпроси, за разрешаването на които комисията е създадена, което е отменително основание по чл.146 т.2 АПК. Нарушени са административнопроизводствените правила в обсъдения по-горе обем. Неправилно е приложен и материалния закон (чл.146 т.4 АПК), защото: Сервитутът представлява особена вещна тежест, учредена за обслужване на господстващ имот спрямо служещ имот, оправдана от постигането на определен общественополезен резултат - в случая гарантиране на спокойната делова дейност на двете дружества, собственици на процесните имоти. Предмет на настоящото съдебно-административно производство е етиология-та и размера на еднократното обезщетение, което следва да се определи съгласно пазарните цени на имоти от процесния вид и категория. Такова, актуално, към края на м.август.2024г., за конкретно определено трасе, лицензирано определяне няма. Нещо повече, одобрена е някаква оценка от м.март.2024г., неясно по какъв повод и от кого възлагана. Ето защо, същата е приета в явно несъответствие с базовите принципи от чл.6 и чл.7 АПК. По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспореното Решение №1 по Протокол №2/15.08.2024г. на Комисията по чл.210 ЗУТ при община гр.Тутракан е незаконосъобразно и, като унищожаем административен акт, следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, подлежи на уважаване, като на основание чл. 143 ал.1 АПК във връзка с §1 т.6 ДР АПК, същите следва да бъдат възложени в тежест на Община гр.Тутракан, в удостоверения по делото размер - общо от 1 860 лева, от които 1 560 лева - заплатено възнаграждение за един адвокат (л.204-л.206); 50 лева - държавна такса (л.46) и 250 лева - депозит за вещо лице (л.161).

Воден от горните съображения и на основание чл.172 ал.2 пр.2 и чл.173 ал.2 от АПК, Силистренският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Агропрециз“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление: [населено място] село, община гр.Тутракан, представлявано от управителя И. С. Т., Решение №1 от Протокол №2/15.08.2024г. на Комисия по чл.210 ал.1 от Закона за устройство на територията, назначена със Заповед №РД-04-785/07.08.2024г. на кмета на община гр.Тутракан, с което е приета изготвена пазарна оценка от лицензиран оценител за обезщетение на засегнати имоти при учредяване на право на преминаване в размер на 10 567.00 лева и

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на община Тутракан за ново произнасяне по заявлението на „Агролес Голд“ЕООД, с управител И. Т. З., при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в настоящото решение.

ОСЪЖДА Община гр.Тутракан, с ЕИК:********* и административен адрес: гр.Тутракан, ул.“Трансмариска“ №31, да заплати на „Агропрециз“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление:[населено място] село, община гр.Тутракан, представлявано от управителя И. С. Т., с [ЕГН], сумата от 1 860.00 (Хиляда осемстотин и шестдесет) лева - съдебни разноски.

Решението е окончателно на основание чл.215 ал.7 т.5 от ЗУТ.