МОТИВИ
към
присъда № 260024/16.06.2021 г. по н.ч.х.д.
№ 1368 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г.
На 24.10.2019 г.
Е.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, е депозирала в Районен съд - Добрич частна
тъжба, по която на същата дата е било образувано производство пред първа
инстанция срещу В.В.Д., ЕГН **********,*** Тошево, служебен адрес: гр. **, за
извършени престъпления по Глава втора, Раздел VІІ от Особената част на
Наказателния кодекс на Република България, преследвани по реда на частното
обвинение.
Квалифицирането
на престъпното Д.ие е служебно задължение на съда, решаващ делото. Посочената
от тъжителя квалификация на престъплението по наказателни дела от частен
характер не е задължителна за съда. Квалификацията на престъплението се
обуславя от установените факти и обстоятелства по делото, субсумирани по
съответната правна норма, а не според посочената от страната такава. Съдът е
органът, който следва да определи правилната и законосъобразна квалификация на
престъплението, а не страната. Последната е длъжна да изложи в тъжбата си само
фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си за наказателно
преследване на дееца, но тя не е задължена да сочи и квалификацията на
извършеното срещу нея престъпление. Това задължение тежи главно върху съда,
който разглежда делото. /В тази насока е и Решение № 443 от 10.VІІІ.1970 г. по
н.д. № 405/70 г., ІІ н.о. на ВС/. Освен описание на обстоятелствата на
престъплението, тъжбата трябва да съдържа и данни за лицето, срещу което се
подава.
От
правната теория е известно, че както с обвинителния акт, така и с тъжбата се
повдига обвинение на дадено лице за извършено от него престъпление. Главното
предназначение на обвинителния акт, респективно тъжбата е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на
защита.
С оглед изложените в тъжбата факти и
обстоятелства, съдът е намерил, че същата отговаря на изискванията на чл. 81,
ал. 1 от НПК, като е квалифицирал описаните в нея престъпни Д.ия по чл. 148,
ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК.
Такава
е и сочената от тъжителя квалификация на описаните в тъжбата престъпления.
Срещу подсъдимия
В.В.Д. са предявени от частния тъжител Е.Ж.Д. и приети за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански искове, както следва:
- за сумата от 5000
/пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на Д.ието по чл. 148, ал. 1, т. 1,
т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането, до окончателното погасяване на задължението.
- за сумата от 5000
/пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на Д.ието по чл. 148, ал. 2 във вр.
с ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното
погасяване на задължението.
Частният тъжител
Е.Ж.Д. е конституирана в качеството на граждански ищец в процеса.
В съдебно
заседание частният тъжител лично и чрез повереника си поддържа повдигнатото
обвинение.
Подсъдимият В.В.Д.
дава обяснения по повдигнатото му с тъжбата обвинение.
По пренията повереникът
на частния тъжител пледира, че от събраните по делото доказателства се е
установило по безспорен начин извършването на инкриминираните Д.ия. Пледира се
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения. Претендира
се за уважаване на гражданските искове в пълните им размери, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане
на сумата, както и присъждане на сторените по делото разноски.
По пренията
защитникът на подсъдимия В.В.Д. пледира за признаването му за невинен в
извършването на инкриминираните Д.ия и оправдаването му по повдигнатото с
тъжбата обвинение, както и отхвърляне на гражданските искове. Иска се да бъдат
възложени в тежест на частния тъжител сторените от подсъдимия разноски.
По пренията, на
даденото му право на лична защита, подсъдимият заявява, че се придържа към
казаното от защитника си.
В последната си дума подсъдимият заявява: „Отхвърлям всички обвинения, невинен съм”
/цитат/.
След като прецени и съобрази събрания доказателствен
материал, съдът установи от ФАКТИЧЕСКА
и ПРАВНА страна следното:
Съобразно
обстоятелствената част на тъжбата, на 14.03.2019 г. /четвъртък/, от 10:00 часа,
в сградата на читалището в село И., общ. Генерал Тошево, обл. Добрич, се
провело общоселско събрание, на което присъствали около 30 /тридесет/ човека от
селото, включително и тъжителят Е.Ж.Д., което заемала *** „***“ на Народно
читалище „Съединение - 1943“ с. И., общ. Генерал Тошево, обл. Добрич.
На това събрание
присъствал и подсъдимият В.В.Д., в качеството му на *** на Община Генерал
Тошево, който изнесъл отчетен доклад за свършеното от Общината в с. И. по време
на неговия мандат от 2015 г. насам.
Бил изготвен
протокол № 1 от 14.03.2019 г., отразяващ проведеното общо събрание. Видно от
отразеното в последния абзац на
протокола, най-много време се отделило на проблема с водените от читалището
дела срещу решението на Общинския съвет на гр. Генерал Тошево, за отнемане на
две от общо трите сгради на читалището, а именно, тези в бившите села ***,
понастоящем включени в село И.. Това време било отделено, тъй като въпреки, че
не била провокирана по никакъв начин от
никого, ***ът В.В.Д. започнал да говори по темата за тези дела, като се
изразявал, че ги води тъжителят Е.Д., а не читалището. При изказванията си, В.В.Д.
бил застанал пред всички присъстващи, на поставена отпред маса, заедно с ***а
на селото Д. Д., *** на РУ „Полиция“ –
гр. Генерал Тошево г-н В. и районният полицейски инспектор Г.В..
От тази си
позиция, пред всички присъстващи на 14.03.2019 г., в сградата на читалището в
село И., общ. Генерал Тошево, обл. Добрич, В.В.Д., в качеството си на *** на
Община Генерал Тошево, при излагане на позицията си пред присъстващите по повод
делата на читалището с Общинския съвет, отправил към Е.Д., в качеството й на „***“
и „представляващ“ читалището твърдения, че два пъти го е била лъгала, като
отправил към нея и обидни думи, наричайки я „лъжкиня“ и думите „ти постоянно
лъжеш“.
По повод делото
на читалището с Общинския съвет, подсъдимият В.В.Д.,*** Тошево, отправил към
тъжителя Е.Ж.Д., в качеството й на „***“ и „представляващ“ читалището и думите
„ти лъжеш и в съда“, т.е., приписал й престъпление по чл. 290, ал. 1 от
Наказателния кодекс – лъжесвидетелстване.
В резултат на казаните
думи, Е.Ж.Д. се почувствала оклеветена, като било накърнено доброто й име в
обществото. След изречените обидни и клеветнически думи, Д. се почувствала
много зле емоционално и физически, и напуснала събранието.
По повод изречените
обидни и клеветнически думи, Е.Ж.Д. подала тъжба против подсъдимия В.В.Д. и
било образувано настоящото наказателно производство.
Анализ на
доказателствения материал:
За потвърждаване на изложеното в частната
тъжба, която няма доказателствена сила и подлежи на доказване в съдебно
заседание, частният тъжител Е.Ж.Д. е ангажирала гласни доказателства, обективирани
посредством показанията на свидетелите С.Ж.Г., В.М.Т., И.К.Ц. и Я.Й.В., както и
писмени такива – протокол № 1 от 14.03.2019 г. от общоселско събрание на ***ство
И., община Генерал Тошево, удостоверение от 17.04.2019 г. на Окръжен съд - Добрич по ф.д. № 1635/1997 г., справка от
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,
длъжностна характеристика за *** „***“ и решение № 170 от 19.04.2019 г. на АдмС
– Добрич по административно дело № 774/2018 г.
Подсъдимият В.В.Д. също е ангажирал гласни
доказателства посредством обясненията си и показанията на свидетелите А.С.Г., В.Й.П.,
Д.Г.Д., Г.И.В. и И.А.В., както и писмени такива – протокол от проведено на
05.02.2019 г. съдебно заседание по адм. дело № 774/2018 г. по описа на АдмС –
Добрич, протокол от 12.09.2018 г. на Община Генерал Тошево, протокол за предаване на
имот-общинска собственост, писмо с изх. № АО-02-19-14881 от 13.12.2018 г. на
Община Генерал Тошево, информационна карта и паспорт на Читалище
„Съединение-1943“.
Така формираните условно две групи
доказателства са ангажирани с взаимноизключващи се цели: първата група да
потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния
начин:
Условно, първата група свидетели въвеждат
твърдението, че подсъдимият В.Д. е нарекъл тъжителя Е.Д. „лъжкиня“, а втората
група, включваща и обясненията на подсъдимия В.Д., правят възражения изобщо да
е изричана подобна обидна дума.
Така например, в съдебно заседание, след покана от председателя на съдебния състав да
изложи във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото, след
запознаване с отговорността по чл. 290 от НК, първият свидетел на частното
обвинение С.Ж.Г., заявява: „***ът В.Д.
каза за Е. (*): „Знаеш ли каква си лъжкиня?“. Два пъти го чух. На третия път
каза на Д.Д.: „Ще уведомиш хората какво ги е лъгала“. Това го чухме „лъжкиня“…“/цитат
– л. 45/. От своя страна останалите свидетели на частното обвинения дават
показания, както следва: В.М.Т. /майка на тъжителя Д./: „***ът В.Д. нарече няколко пъти дъщеря ми Е. лъжкиня“ /цитат - л.
46/, И.К.Ц.: „Не знам защо ***ът на Ген.
Тошево стана и каза, че Е. била лъжкиня и излъгала, че читалищата ще се
продават, че не е имало нещо такова“/цитат – л. 48/ и Я.Й.В.: „На събранието пред всички, около 30 човека,
***ът на Ген. Тошево нарече Е. лъжкиня“/цитат – л. 49/.
При извършения повторен разпит относно
мястото, на което се е намирал подсъдимият при изричането на твърдените обидни
думи, свидетелят В.М.Т. заявява: „Както
беше на масата, той стана прав и мина пред хората, пред столовете отпред, то е
близо разстоянието от масата до хората. Той срещу нея го каза и я нарече
лъжкиня няколко пъти“/цитат – л. 114/. От своя страна свидетелят И.К.Ц.
дава следните показания: „Той се намираше
пред всичките хора, беше прав до масата, която беше отпред. Беше отпред пред
хората станал, аз бях близо до него. Не помня Е. къде беше, когато ги каза
думите, но той беше станал и беше пред хората“/цитат – л. 115/. Свидетелят Я.Й.В.
пък твърди, че подсъдимият се е намирал „до
***а на селото, седнал на масата“ /цитат - л. 115/, като при проведените
със свидетелите В.Т. и И.К. очни ставки заявява, съответно: „Аз си спомням, че май беше седнал. Не мога
да си спомня“ /цитат - л. 115/ и „Мисля,
че беше седнал“ /л. 116/. Свидетелят С.Ж.Г. също твърди, че изричайки
думите „лъжкиня“, подсъдимият Д. се е намирал седнал на масата /л. 130/.
Анализирайки свидетелските показания на
сочените свидетели се установява, че същите са единодушни относно датата и
изразното средство „лъжкиня“, като елементи от състава на твърдяното
престъпление. Прави впечатление обаче, че по отношение на всички останали
релевантни за Д.ието обстоятелства, свидетелските показания са противоречиви и
разнопосочни, което дискредитира показанията в останалата им част. Всичко това
сочи на една преднамереност и тенденциозност в показанията на свидетелите от
първата условно определена група, като намира показанията им поставени в услуга
на обвинителната теза на тъжителя.
Изложените съображения, относно гласните
доказателства, ангажирани от носещата доказателствената тежест в процеса
страна, обективирани посредством показанията на свидетелите
С.Г., В.Т., И.Ц. и Я.В., налагат извода, че същите не следва да бъдат
кредитирани като безсъмнени, имайки предвид и че същите се оборват по
категоричен начин от гласните доказателства, ангажирани от страна на защитата,
обективирани посредством обясненията на подсъдимия, както и показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели от втората, условно определена група.
Съдът намира, че следва да кредитира
изцяло показанията на свидетелите от втората група, тъй като същите са
еднопосочни, логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи както помежду си,
така и с останалите, събрани в хода на съдебното дирене доказателства.
Така например в съдебно заседание свидетелят
А.С.Г., след покана от председателя на
съдебния състав да изложи във форма на свободен разказ всичко, което му е
известно по делото, след запознаване с отговорността по чл. 290 от НК дава
следните показания: „В.Д. каза: „Виждам,
че има и прозорци, розетка, за филм да се прожектира, има и сцена, има всичко,
което трябва за читалище“. Аз не съм чула В.Д. да нарича Е. лъжкиня. Не съм
чула да й казва „ти постоянно лъжеш“. Чух, че той каза: „Ти лъжеш съда“/цитат
– л. 50/. Вторият свидетел на защитата, свидетелят В.Й.П. в съдебно заседание
заявява: „Той й каза: „Гледаш ни сега в
момента Е. и ни лъжеш“. Той прочете показанията й в съда и каза: „И в съда си
излъгала“. Лъжкиня не й е казвал. Е. не говори на това събрание, тя излезе. Той
„лъжкиня“ не и е казвал“ /цитат – л. 55/. В тази насока са показанията и на
свидетеля Д.Г.Д., който на въпроса на защитата „Използва ли думата лъжкиня?“,
отговаря: „Не. Аз бях до него, на
една маса бяхме. Той прочете абзаците от заседанието по делото. „Каза: „Е., ти
тези хора ги лъжеш“. Сградите, другите две, не се ползват за читалищна дейност,
само в *** се ползва читалището, там има и киносалон. Това каза и В.Д.. Нямам
спомен дали й каза: Ти лъжеш съда, но „лъжкиня“ не й е казвал“/цитат – л.
58/. Идентични са и показанията на
свидетелите Г.И.В. и И.А.В., които в съдебно заседание съответно заявяват: „Каза, че Е. е излъгала в съдебно заседание“
/л. 62/ и „Ти лъжеш в съда“ /л.
65/
Съдът счита, че следва да кредитира изцяло групата
гласни доказателства на защитата, предвид тяхната безпротиворечивост, както
вътрешно, така и помежду си. Съдът намира показанията на свидетелите А.Г., В.П., Д.Д., Г.В. и И.В. за обективни, еднопосочни,
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, относно фактите и обстоятелствата, които
възпроизвеждат.
Тук е мястото да се
отбележи, при проведените очни ставки между свидетелите от първата условно
определена група и свидетелите от втората условно определена група, за съда не
възникна ни най-малко съмнение относно достоверността на твърдяното от свидетелите от втората група, тъй като както вече бе
посочено, показанията им са последователни, логично подредени и
безпротиворечиви. Съдът счита, че на обективната истина отговарят именно
показанията на свидетелите А.Г., В.П., Д.Д., Г.В. и И.В., доколкото същите
заявяват, че са напълно убедени в показанията си и с цялото си поведение в
наказателното производство дават много точни данни, описвайки обстоятелствата
от значение по делото в детайли, като показанията им кореспондират с останалите
доказателства по делото.
Основно средство
за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението.
Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство, но и средство за защита,
което той упражнява по свое усмотрение. В съдебно заседание подсъдимият В.В.Д.
дава обяснения по повдигнатото му с тъжбата обвинение. Същият отрича да е
отправял към Е.Ж.Д. обидни думи. Така
например в съдебно заседание, проведено на 18.12.2019 г. подсъдимият дава
следните обяснения: „Искам категорично да
заявя, че по никакъв начин не съм нарекъл госпожа Д. с думите, които се твърдят
в тъжбата. Не съм й отправял обвинението
„че постоянно лъже“, не съм я наричал лъжкиня, категорично го заявявам тук. Аз
казах, че тя не е казала истината и им насочих вниманието, цитирайки протокола
и цитирайки нейните думи в него. Протокола го оставих за копиране, ако някой
има интерес“/цитат – л. 25/
Съгласно чл. 55,
ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива обяснения,
каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да
говори истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от
предмета на доказване следва да се оценява в светлината на всички други
доказателства и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено.
В настоящия случай съдът
кредитира обясненията на подсъдимия В.Д. дадени в съдебно заседание, тъй като
на първо място същите са обективни, еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви,
кореспондиращи с останалите, събрани по делото гласни доказателства, обективирани
посредством показанията на свидетелите А.Г., В.П., Д.Д., Г.В. и И.В.. От друга
страна обясненията на подсъдимия се подкрепят от писмените доказателства по
делото – протокол от
проведено на 05.02.2019 г. съдебно заседание по адм. дело № 774/2018 г. по
описа на АдмС – Добрич, протокол от 12.09.2018 г. на Община Генерал Тошево, протокол за предаване на
имот-общинска собственост, писмо с изх. № АО-02-19-14881 от 13.12.2018 г. на
Община Генерал Тошево, информационна карта и паспорт на Читалище
„Съединение-1943“.
Или, от така направения анализ на доказателствения
материал, съдът намира за безспорно установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 14.03.2019
г., от 10:00 часа, в сградата на читалището в село И., общ. Генерал Тошево,
обл. Добрич, се провело общоселско събрание, на което присъствали около 30
/тридесет/ човека от селото, включително и тъжителят Е.Ж.Д., което заемала ***
„***“ на Народно читалище „Съединение – 1943“ с. И., общ. Генерал Тошево, обл. Добрич.
На това събрание
присъствал и подсъдимият В.В.Д., в качеството му на *** на Община Генерал
Тошево, който изнесъл отчетен доклад за свършеното от Общината в с. И. по време
на неговия мандат.
Бил изготвен протокол № 1 от 14.03.2019 г., отразяващ
проведеното общо събрание.
Във връзка със заявеното от Е.Д. в съдебно заседание
по адм. дело № 774/2018 г. по описа на Административен съд – Добрич, проведено
на 05.02.2019 г., че Народно читалище „Съединение-1943“ „ползва и трите сгради“, както и че „в по-малката сграда, която остава за ползване, няма киносалон“ /л.
16/, подсъдимият Д., цитирайки протокола от съдебното заседание и думите от Д.
в него, заявил, че същата е изнесла невярна информация пред съда, казвайки й „Ти лъжеш и в съда“.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва
от събраните по делото гласни доказателства. Гласните доказателства, ценени
спрямо изложените съображения, а именно - показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели А.Г., В.П., Д.Д., Г.В. и И.В., както
и обясненията на подсъдимия В.Д. са еднопосочни, безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се. Гласните доказателства кореспондират с приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: протокол от проведено на 05.02.2019 г. съдебно заседание по
адм. дело № 774/2018 г. по описа на АдмС – Добрич, протокол от 12.09.2018 г. на
Община Генерал Тошево, протокол за
предаване на имот-общинска собственост, писмо с изх. № АО-02-19-14881 от
13.12.2018 г. на Община Генерал Тошево, информационна карта и паспорт на Читалище
„Съединение-1943“.
Посочените гласни и писмени доказателства
са подробни, ясни и логични. Преценени в съвкупност те разкриват изцяло
описаната по-горе фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Относно Д.ието
по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл.
146, ал. 1 от НК:
При така приетото за установено от
фактическа страна, съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимият В.В.Д. не е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал. 1,
т. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, вменено му с тъжбата.
В случая от гласните доказателства, ценени
спрямо изложените съображения, а именно втората условно посочена група,
включваща обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели А.Г., В.П., Д.Д., Г.В. и И.В. се установява, че подсъдимият не е отправил описаните в тъжбата
обидни думи към Е.Д., поради което съдът намира, че подсъдимият не е извършил Д.ието,
предмет на обвинението, повдигнато с частната тъжба. Нещо повече – дори и свидетелите на частното обвинение не твърдят,
че подсъдимият е казал думите: „Ти
постоянно лъжеш“.
С оглед изложеното, съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият В.Д. не е осъществил състава на престъпление по
чл. 146, ал. 1 от НК. Приемайки, че подсъдимият не е осъществил основния състав
на вмененето му с тъжбата престъпление, съдът намира за ненужно да обсъжда
наличието или не на квалифицираните състави по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 3 и т.
4.
Ето защо, приемайки за недостоверни
показанията на свидетелите на частното обвинение и кредитирайки гласните
доказателства на втората условно посочена група, съдът на основание чл. 304 от НПК призна подсъдимия В.В.Д. за невинен и го оправда по повдигнатото с частната
тъжба обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 146, ал. 1
от НК.
Фактът, че
подсъдимият не е осъществил вмененото му престъпление, налага и
неоснователността на предявената от частния тъжител Е.Ж.Д. гражданскоправна
претенция, поради което съдът е отхвърлил предявения от частния тъжител срещу
подсъдимия В.Д. граждански иск за сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на Д.ието
по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл.
146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 14.03.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Относно Д.ието по чл. 148, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК:
При така приетото за установено от
фактическа страна, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият
В.В.Д. не е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК, вменено му с
тъжбата.
Това
е така по следните съображения:
Изпълнителното Д.ие, като основен елемент
от състава на престъплението клевета е умишлено разгласяване на позорно
обстоятелство или приписване на престъпление. При клеветата се разпространяват
позорни обстоятелства за честта на едно лице, които са неистински, или му се
приписва престъпление, което не е извършил.
С
тъжбата, както вече бе посочено е повдигнато обвинение за втората форма на
изпълнителното Д.ие по 147, ал. 1, от НК, а именно „приписване” на неизвършено
престъпление.
Видно от представения протокол от съдебно заседание,
проведено пред Административен съд – Добрич на 05.02.2019 г. по адм. дело №
774/2018 г., тъжитЕ.та по настоящото производство, в качеството си на
жалбоподател в административното такова, е заявила пред съда, че Читалищното
настоятелство ползва и трите сгради, находящи се в с. ***, с. *** и с. ***,
както и, че сградата в с. *** е по-малка и няма киносалон.
В случая от гласните доказателства, ценени
спрямо изложените съображения, а именно втората условно посочена група,
включваща обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели А.Г., В.П., Д.Д., Г.В. и И.В. се установява, че подсъдимият, провокиран от тези изявление е
отправил към Е.Д. думите „ти лъжеш в
съда“, с което й е приписал престъпление по чл. 290, ал. 1 от Наказателния
кодекс - лъжесвидетелстване.
Както вече бе посочено, основен признак на обективната
страна на Д.ието, инкриминирано в чл. 147, ал. 1 от НК, е неговото изпълнително
Д.ие, състоящо се в разгласяване на позорни обстоятелства за другиго или
приписване на престъпление. Наред с това обаче, по аргумент от чл. 147, ал. 2
от НК, следва да се приеме, че елемент от състава на това престъпление се явява
„неистинността” на разгласеното позорно обстоятелства или приписаното престъпление,
без наличието на което не е налице престъплението клевета. Ето защо, ако
разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление е истина, то
извършеното Д.ие ще бъде несъставомерно по този текст и деецът няма да бъде
наказан. В тази връзка са и Тълкувателно решение № 12 от 1.ІV.1971 г. по н.д. №
9/71 г. на ОСНК, Решение № 128 от 10.03.1973 г. по н.д. № 37/73 г., ІІІ н.о. и
др.
С други думи - за да е налице състав на
престъплението клевета е необходимо разгласеното позорно обстоятелство да е
неистинско. Същото важи и за приписваното престъпление. В противен случай,
деецът няма да носи наказателна отговорност – ако се установи тяхната истинност
или че наклеветеният действително е извършил даденото престъпление. В този
смисъл тежестта за доказване истинността на разгласените обстоятелства за
тъжителя или приписаното престъпление, като изключение от общото правило, са
възлага на подсъдимия.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства,
анализирани по-горе, се установява, че заявеното от подсъдимия В.Д. към Е.Д. „ти лъжеш в
съда“, отговаря на истината, т.е. наклеветената е извършила даденото
престъпление, поради което и не представлява клеветническо твърдение по смисъла
на чл. 147, ал. 1 от НК. Приемайки, че подсъдимият не е осъществил основния
състав на вмененето му с тъжбата престъпление, съдът намира за ненужно да
обсъжда наличието или не на квалифицираните състави по чл. 148, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4.
Предвид
изложеното, съдът намира, че от обективна страна подсъдимият В.В.Д. не е
осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК,
вменено му с тъжбата, което прави
безпредметно по-нататъшното обсъждане на това – извършено ли е Д.ието и от
субективна страна.
Ето защо и на основание чл. 304 от НПК,
съдът призна подсъдимия В.В.Д. за невинен и го оправда по повдигнатото с
частната тъжба обвинение.
Фактът, че
подсъдимият не е осъществил вмененото му престъпление, налага и
неоснователността на предявената от частния тъжител Е.Ж.Д. гражданскоправна
претенция, поради което съдът е отхвърлил предявения от частния тъжител срещу
подсъдимия В.Д. граждански иск за сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на Д.ието
по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4
във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 14.03.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата.
В хода на
съдебното следствие от подсъдимия са били сторени разноски в размер на 1200
/хиляда и двеста/ лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с
вписване на направеното плащане в договора за правна защита и съдействие и в
разписка, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г., поради
което, съдът на основание чл. 190, ал. 1 от НПК ги е възложил на частния
тъжител.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
/Данчо Д./
Мотивите към
присъдата са изготвени на 30.07.2021 г.