№ 1715
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110203385 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-
022182 от 01.11.2022 г. издадено от Началник Група в СДВР-ОПП,
упълномощен със заповед с № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на В. Г. И. с
ЕГН:********** му е наложено административно наказание парична глоба в
размер на 300.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 150
от ЗДвП вр. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат съображения от фактическа и правна
страна против обжалвания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се доводи за
липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят И., редовно призован, се явява
лично и инвокира допълнителни аргументи в подкрепа на изложените такива
в жалбата му. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, който да оспорва депозираната жалба. Не
се заявява претенция за разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
1
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от
родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от
ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите
по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят В. Г. И. е български гражданин. Същият е
правоспособен водач на МПС по българското право. Имал издадено СУМПС
на 24.11.2001г. Валидността му била до 24.11.2011г. След 24.11.2011 г.
жалбоподателят И. не е подновявал издаденото му СУМПС. Не е бил загубил
правоспособността си на водач на МПС, нито е имал отнето от бългаската
държава правото да управлява МПС. Само не е подновявал шофьорската
книжа (пластиката) с издаването на нова с валидност от 10 (десет) години.
Жалбоподателят И. запазил издаденото му СУМПС с валидност от 24.11.2011
г. Същият получил виза за държавата Нигерия. Установил се трайно в тази
държава в продължение на години. Съсредоточил там своите жизнени и
икономически интереси. По законите на държавата Нигерия и след издържан
изпит, жалбоподателят И. получил издадено нигерийско СУМПС с валидност
до 25.11.2022 г. Жалбоподателят И. имал и издаден международен (втори)
документ от държавата Нигерия, според който същият имал призната
международна правоспособност на водач на МПС с валидност до 17.09.2023
г.
На 14.10.2022 г. жалбоподателят И. се намирал на територията на
Република България. Същият управлявал МПС - товарен „Мерцедес“ 310 Д с
рег. № К0934 ВК, собственост на дружеството „Айджан Строй“ ЕООД.
Жалбоподателят И. бил спрян за проверка от свидетеля П. Б. С. –
автоконктрольор към СДВР-ОПП за проверка по ЗДвП с управлявания от
него товарен автомобил в гр.София, на бул. „Черни връх“. МПС на
жалбоподателя И. се движело от посока улица „Бяла мула“ към ул.
„Околовръстен път“ в гр.София. Свидетелят С. установил, че жалбоподателя
И. не управлявал посоченото МПС с валидно издадено българско
свидетелство за правоуправление. Жалбоподателят И. показал двата си
документа на държавата Нигерия, с които имал призната национална и
международна правоспособност на професионален шофьор на МПС. Той
имал превод на тези документи от нигерийски език на български език.
Показал документите си с превода им на български език на служителите на
СДВР-ОПП. Свидетелят С., обаче, не съобразил издадените валидни
документи за призната правоспособност на жалбоподателя И. с предружения
за тях превод. Същият приел, че жалбоподателя И. имал загубена
правоспособност да управлява МПС. Регистрационните табели на товарния
автомобил били свалени от свидетеля С.. Бил съставен от него АУАН № Серя
2
АД с № 207874 от 14.10.2022г. Въз основа на същия АУАН е постановено
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-022182 от
01.11.2022 г. издадено от Началник Група в СДВР-ОПП, упълномощен със
заповед с № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН на В. Г. И. с ЕГН:********** му е
наложено административно наказание парична глоба в размер на 300.00 лева
за извършено административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП вр. чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетеля П. Б. С. – автоконктрольор към СДВР-ОПП , въз
основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло,
като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия
доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Съдът приема, че липсва
извършено административно нарушение по чл.150 от ЗДвП от жалбоподателя
И.. Към датата на възведеното в АУАН административно нарушение, същият
е имал валидно издадени два документа на държавата Нигерия, с които се
удостоверявала национално и международно признатата му правоспособност
на шофьор на МПС. Документите за това признато право на жалбоподателя
И. са били валидни към датата, на която е бил спрян от свидетеля С. за
проверка. Жалбоподателят И. се е установил след 2011 г. да живее трайно в
Република Нигерия. Там съсредоточил своите жизнени и икономически
интереси. Спазвал е законите на тази държава и по нейното право е придобил
правоспособност на водач на МПС. В Република България жалбоподателят И.
не е загубил правото си да управлява МПС, нито то му е било отнето. Същият
не е подновил шофьорската си книжка с издаването на нова пластика след
24.11.2011 г. Това не е било и необходимо, тъй като трайно пребивавал в
друга държава. Съдът приема, че неправилно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя И., тъй като същият има
легитимационни документи за празната правоспособност като водач на МПС
и тези документи са били придружени със съответен превод, който бил
показан на свидетеля С..
По тези съображения издаденото НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
3
С оглед изхода на съдебния спор страните заявяват, че не претендират
разноски и такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-022182 от
01.11.2022 г. издадено от Началник Група в СДВР-ОПП, упълномощен със
заповед с № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН на В. Г. И. с ЕГН:********** му е
наложено административно наказание парична глоба в размер на 300.00 лева
за извършено административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП вр. чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4