Решение по дело №489/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 474
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 7 юни 2019 г.)
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20192100500489
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 44                                              07.06.2019 г.                                                гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  втори въззивен граждански състав

На:      седми май                                                                две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                       ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

Секретар        Стойка Вълкова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия  Елеонора Кралева

въззивно гражданско дело номер 489 по описа за 2019 година

 

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от В.К.К. ***, подадена чрез адв.Александър Събев – назначен за особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК, против решение № 359/15.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 4697/2018 г. по описа на РС-Бургас, с което е прието за установено, че В.К.К. дължи на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 89, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 356/18.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 496/2018 г. по описа на БРС, а именно: 1 389.94 лв., представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ****468, поради причинено от ответника ПТП на 01.07.2013 г. при управление на лек автомобил „Д.“ с рег.№ ***, след употреба на алкохол – над 0,5 промила и неспазване на правилата за движение по пътищата, вследствие на което са нанесени щети по л.а. с рег.№ **, собственост на С. Ц. Т.-С., на която е изплатено обезщетение в размер на 1389.94 лв. на основание застраховка Гражданска отговорност, със срок от 31.08.2012 г. до 30.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 17.01.2018 г. до изплащане на вземането, като ответникът е осъден да заплати на ищеца 728 лв. за направените в заповедното и в исковото производство съдебни разноски.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Според въззивника, съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като дадените на ищеца указания не са били изпълнени в цялост, твърдените и описани в уточнителната молба имуществени вреди, които са в причинна връзка с настъпилото ПТП, не се отнасят по вид, пера и стойност на щетите и не съвпадат с отстранените и описани от ДЗИ щети в застрахователната преписка. В тази връзка, въззивникът счита, че районният съд неправилно е отхвърлил искането му за нередовност на исковата молба и възражението му за недопустимост на производството по такава молба, като е следвало да прекрати делото на това основание. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, подаден чрез адв.Великова, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и за основателност на исковата претенция. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът я намира допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), предявен от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД против В.К.К., за установяване на вземането на застрахователното дружество срещу ответника в размер на 1389.94 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ***731, валидна от 31.08.2012 г. до 30.08.2013 г., за причинени от ответника вреди на лек автомобил „Р. М.” с рег.№ **, собственост на С. Ц. Т.-С., при реализирано от него ПТП на 01.07.2013 г. в гр.Бургас, ж.к.”Б. М.”, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението, което вземане е присъдено на ищеца със заповед по чл.410 ГПК с № 356/18.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 496/2018 г. по описа на БРС.

Ищецът е изложил твърдения, че на 01.07.2013 г. ответникът при управление на лек автомобил „Д.“ с рег.№ ***, след употреба на алкохол над 0,5 промила и поради неспазване на правилата за движение по пътищата, предизвикал с виновното си поведение ПТП, при което са нанесени щети на лек автомобил , като поради движение с несъобразена скорост навлязъл в лентата за насрещно движение и допуснал ПТП, при което причинил щети на лек автомобил „Р. М.” с рег.№ **, собственост на С. Ц. Т.-С.. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие и на основание договор за застраховска „Гражданска отговорност“ по полица № ***731, със срок на валидност от 31.08.2012 г. до 30.08.2013 г., в ищцовото дружество била образувана преписка по щета № ****468, по която „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД на увреденото лице обезщетение в размер на 1 389.94 лв. Предвид плащането на сумата, за застрахователя по „Гражданска отговорност“ е възникнало правото на регрес спрямо ответника-причинител на вредата. Ищецът предявил вземането си по реда на чл.410 ГПК, като в негова полза била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 496/2018 г. по описа на БРС и предвид връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, в срок е предявен и настоящия установителен иск по чл.422 ГПК.

С определение от 25.06.2018 г. районният съд е оставил без движение исковата молба за отстраняване на нередовности по същата, като на ищеца са дадени указания да посочи по вид, пера и стойности имуществените вреди, които твърди, че е обезщетил и са в причинна връзка с ПТП-то.

В изпълнение указанията на съда, с допълнителна молба от 05.07.2018 г. ищецът е уточнил твърдяните имуществени вреди по вид, пера и стойности, като е посочил за обезщетени следните щети – калник преден ляв, фар ляв, броня предна, подкалник пластмасов преден ляв, основа калник преден ляв, рог преден ляв, въздуховод вентилатор.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, е оспорил предявения иск като недоказан. Направил е възражение, че ищецът не е отстранил в срок указаните му от съда нередовности на  исковата молба, като е налице пълно несъответствие на търсените вреди, описани в уточнителната молба и в застрахователната преписка. Тези възражения на ответника са оставени без уважение от районния съд, който в определението си по чл.140 ГПК е приел, че с допълнителната си молба ищецът надлежно е индивидуализирал повредите по автомобила, които твърди, че са настъпили в резултат на процесното ПТП.

Фактите по делото са следните:

Съгласно приложения към застрахователната преписка Протокол за ПТП № 1334934/01.07.2013 г., на същата дата е настъпило ПТП между л.а.“Д. .Л.“ с рег.№ ***, управляван от ответника К., и л.а.“Р. М.“ с рег.№ **, собственост на С. Ц. Т.-С., който е бил паркиран до бл.* в ж.к.“Б. М.“, гр.Б. В протокола е посочено, че ответникът е управлявал автомобила след концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила и поради движение с несъобразена скорост е допуснал ПТП с паркирания автомобил на С., от което са причинени вреди за същия, от които видимите такива са по предната дясна врата, задната дясна врата и десен праг.

Безспорно е по делото, че управляваният от ответника лек автомобил е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховкаГражданска отговорностполица № ***731 със срок на валидност от 31.08.2012 г. до 30.08.2013 г. Във връзка с постъпило при застрахователя „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД уведомление от увреденото лице, при ищцовото дружество е образувана щета № ****468, по която щетите са описани и калкулирани, въз основа на което ищецът е изплатил на С. застрахователно обезщетение в размер на 1 389.94 лв. за вредите, причинени по собствения й автомобил „Р. М.“ с рег.№ ** вследствие на настъпилото ПТП. Обезщетението е заплатено от ищеца на 09.07.2013 г. по посочената от пострадалото лице банкова сметка.

***, че изплатеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение в размер на 1 389.94 лв. касае настъпили щети по предна дясна врата и задна дясна врата на увредения автомобил (декоративна лайсна, стъклоподемник, предпазна кора, ключалка, тапицерия, колона, праг, долна и горна панта, противоударна лайсна, таван купе), описани в калкулацията по щетата. В уточнителната молба на ищеца от 05.07.2018 г., обаче, същият изрично е уточнил твърдяните имуществени вреди по вид, пера и стойности, като е посочил за обезщетени следните щети – калник преден ляв, фар ляв, броня предна, подкалник пластмасов преден ляв, основа калник преден ляв, рог преден ляв, въздуховод вентилатор.

За установяване размера на щетите, по делото пред първата инстанция е изслушана автотехническа експертиза, извършена на база представените по делото писмени доказателства, находящи се в застрахователната преписка, като вещото лице е потвърдило размера на вредите, констатирани от застрахователя.

С обжалваното решение БРС е приел за установено настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие по описания в исковата молба и в протокола за ПТП механизъм, причинено по вина на ответника, който е управлявал автомобила след употреба на алкохол в кръвта над допустимата по закон концентрация, за което е реализирана административнонаказателната му отговорност, като му е издадено наказателно постановление, влязло в сила на 26.02.2014 г. При това и с оглед установеното по делото плащане на обезщетение от страна на ищеца в полза на собственика на автомобила, претърпял имуществени вреди вследствие на ПТП-то, съдът е приел, че предявеният иск е основателен и доказан. В тази връзка за неоснователни са счетени възраженията на процесуалния представител на ответника за недоказаност на иска, като БРС е приел, че по делото е установено настъпването на имуществени вреди от процесното ПТП, които според експертизата са в причинна връзка с оглед механизма на произшествието, както и плащането на обезщетение на увреденото лице, което поражда регресната отговорност на ответника спрямо застрахователя, а от калкулацията на щетите по процесната щета е установено, че същите са от дясната страна на автомобила, което е в съответствие с протокола за ПТП и уведомлението за щетата от увреденото лице до застрахователя. По горните съображения, районният съд е уважил като основателен предявения иск по чл.422 ГПК, вр. чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) в заявения размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

 

Съгласно на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на релевираните оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

При разглеждане на спора по същество и с оглед на изложените в жалбата оплаквания, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е неправилно, като не споделя правните изводи на БРС за основателност на регресния иск на застрахователя.

Във въззивната жалба се оспорват изводите на районния съд за наличие на пряка причинна връзка между твърдените от ищеца вреди с настъпилото пътно-транспортно произшествие, като се сочи, че същите не съвпадат с отстранените и описани от ДЗИ щети в застрахователната преписка. БОС намира тези възражения за основателни.

В случая, въззивният съд намира, че по делото не са установени предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответника за вредите, които са описани в исковата молба. Уважаването на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) е предпоставено от успешно проведено доказване от ищеца на следните предпоставки: 1./ наличие на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и виновния за ПТП водач; 2./ плащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице; 3./ предпоставките на деликтната отговорност – деяние, вреда, противоправност и причинна връзка между вредата и деянието; 4./ при настъпване на ПТП, застрахованият водач да е управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон.

Макар и в голямата си част горните предпоставки да са налице, по делото не е доказано от ищеца обстоятелството, че са настъпили именно претендираните с исковата молба вреди, за които се твърди да е платено застрахователно обезщетение. В случая, от застрахователната преписка е видно, че изплатената от застрахователя сума от 1 389.94 лв. е за обезщетяване на щети по предна дясна врата и задна дясна врата на увредения автомобил. Докато, в изпълнение указанията на съда за без движение на исковата молба, ищецът изрично е уточнил в допълнителната си молба от 05.07.2018 г., че от процесното ПТП са настъпили следните имуществените вреди – по калник преден ляв, фар ляв, броня предна, подкалник пластмасов преден ляв, основа калник преден ляв, рог преден ляв, въздуховод вентилатор, за които е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице. Тук не може да се приеме, че е налице допусната грешка в исковата молба, тъй като тези твърдения са последователно поддържани от застрахователя пред първата инстанция, независимо от направените възражения от ответника за несъответствие на щетите, като са поддържани и във въззивното производство.

Следва да се отбележи, че предметната рамка на спора се въвежда от ищеца с изложените в исковата му молба твърдения и съдът дължи произнасяне именно по тях. В този смисъл, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването именно на твърдените от него имуществени вреди такива, каквито са описани в депозираната от него молба-уточнение от 05.07.2018 г. В конкретния случай обаче, по делото не е доказано от ищеца настъпването на описаните в исковата молба вреди, тъй като представените доказателства сочат на щети, различни от претендираните. Следователно, процесните вреди, претендирани от ищеца не са настъпили при ПТП и по начина, описан в исковата молба, което от своя страна обосновава и извод за недоказаност на пряката причинно-следствена връзка между твърдяните увреждания и процесното ПТП. Обратен извод не следва от приетата пред първата инстанция САТЕ, тъй като вещото лице е дало заключение за механизъм на ПТП, от което са настъпили описаните в застрахователната преписка щети. Настъпването на такива щети обаче не се твърди в обстоятелствената част на исковата молба, уточнена с молбата на ищеца от 05.07.2018 г.

Изложените съображения водят до извод, че ищцовото дружество-застраховател не е установило при условията на пълно главно доказване твърдяните факти относно причинно-следствената връзка на ПТП-то с твърдените имуществени вреди, описани в исковата молба. Ето защо, предявеният иск по чл.422 ГПК, вр. чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение на БРС следва да бъде отменено като неправилно, вкл. и в частта за разноските.

Предвид обстоятелството, че въззивникът В.К. е представляван в настоящия процес от назначен от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПКадв.Александър Събев, а от районния съд не е определено възнаграждение на особения представител при депозиране на въззивната жалба, това следва да бъде сторено от въззивния съд. Ето защо, на адв.Събев следва да се определи възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство във въззивното производство, което съдът определя в размер на 170 лв. на основание чл.47, ал.6, изр.2 ГПК, вр. чл.7, ал.2, т.2 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, заплащането на което следва да се възложи в тежест на въззиваемото дружество-ищец.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло съдебно решение № 359/15.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 4697/2018 г. по описа на РС-Бургас, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 89, предявен против В.К.К. ***, ЕГН **********, с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), за приемане за установено, че В.К.К. дължи на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата от 1 389.94 лв., представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ****468, поради причинено от ответника ПТП на 01.07.2013 г. при управление на лек автомобил „Д.“ с рег.№ ***, след употреба на алкохол – над 0,5 промила и неспазване на правилата за движение по пътищата, вследствие на което са нанесени щети по л.а. с рег.№ **, собственост на С. Ц. Т.-С., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 17.01.2018 г. до изплащане на вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 356/18.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 496/2018 г. по описа на БРС.

 

ОПРЕДЕЛЯ на адвокат Александър Събев, назначен за особен представител на въззивника-ответник В.К.К. по реда на чл.47, ал.6 ГПК, възнаграждение в размер на 170 лв. (сто и седемдесет лева) за процесуално представителство във въззивното производство пред БОС.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 89, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Александър Събев, адрес ***, сумата от 170 лв. (сто и седемдесет лева), представляваща определено от съда възнаграждение на адвоката за осъществено процесуално представителство на въззивника В.К.К. в настоящото въззивно производство.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.