№ 1338
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110104950 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „......................а” АД против С.
С. Т. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. /за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/ за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 5142,56 лв., представляваща потребена вода от
длъжника за имота му на горепосочения адрес за периода от 21.1.2019 г. до 17.1.2021
г., ведно със законна лихва от 22.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 551,13 лв. за периода от 21.2.2019 г. до 17.1.2021 г., за които е издадена
заповед за изпълнение от 29.04.2021 г. по гр. д. № 22 921/2021 г. по описа на СРС, 66
състав. Претендира разноски.
Допусната е поправка на ОФГ в заповедта с разпореждане от 09.02.2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на В и К услуги в процесния
период на адрес: ГР........................................ в качеството му на собственик на имота.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника чрез особения
представител. Същият оспорва ответникът да е едноличен собственик на имота;
признава да е собственик на ½ ид.ч. от имота. Оспорва да е налице облигационно
отношение и да са доставени В и К услуги до имота, вкл. в соченото количество, за
сочената цена.
В о.с.з. ответникът не спори да е собственик на ½ ид.ч. от имота.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
1
С приетия при липса на възражения доклад е отделено като безспорно, че
ответникът е собственик на ½ ид.ч. от имот с адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК .........................,
БЛ. ......................, ВХ. Ж, ЕТ. 2, АП. 141, клиентски № .............................
В тежест на ищеца е възложено да докаже, че до имота, по силата на
съществуващото между ищеца и ответника облигационно отношение в сочения исков
период ищецът е доставял В и К услуги с уговореното качество, количество и цена; че
ответникът има качеството на потребител на услугите в процесния период като
собственик на имота.
Ответникът не спори, че в процесния период е собственик на ½ ид.ч. от
жилището. Същото се установява и от приложената справка от СлВп. В нея не
фигурира придобивно основание относно имота, но от нея се установява, че върху ½
ид.ч. от имота е била налагана възбрана през 2013, г. 2015 г. и през 2018 г.
моногократно.
Според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба № 4/ потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища или нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.
Ответникът потребява В и К услуги в процесния имот. Ответникът е страна по
облигационно отношение с ищеца относно доставяните до имота услуги за процесния
период, относно ½ ид.ч. от имота.
Според приетата като неоспорена от ответника комплексна счетоводно –
техническа експертиза, то за исковия период за целия имот е начислена по 22 бр.
фактури сума в размер на 5 142,56 лв. за потребена вода от длъжника. Върху тази сума
е дължима мораторна лихва от 21.2.2019 г. до 17.1.2021 г. в размер на 551,13 лв. за
целия имот. Сумите не са заплатени. Вещото лице по техническата част е установило,
че стойността на предоставените в исковия период В и К услуги е определена в
съответствие с начислените количества питейна вода. Сочи, че в периода 21.1.2019 г. –
20.10.2020 г. са начислени суми на база за 7 потребители, а след 20.10.2020 г. до
17.1.2021 г. – за двама потребители.
Ищецът не доказа пълно и главно да е отказан/да не е предоставен достъп до
имота за снемане показанията на уредите, както и в имота да е имало седем
потребяващи услугите на ищеца или двама. Поради това се дължат суми на база за не
повече от един потребител. Същите за целия процесен период за целия имот съдът
определя на осн. чл. 162 ГПК в размер на 755,35 лв. От тази сума ответникът дължи
половината или 377,67 лв. Дължимата лихва върху тази главница за периода 21.2.2019
г. до 17.1.2021 г. е в размер на 39,67 лв.
По разноските. Ищецът е сторил разноски в размер на 141,83 лв. дт, 614,68 лв.
депозит за особен представител, 400 лв. за експертиза, дължат се и 200 лв. юрк
възнаграждение в минимален размер. Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и
2
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В хода на заповедното производство ищецът е заплатил дт
в размер на 113,87 лв. дт, дължи се и юрк възнаграждение в размер на 50 лв. Предвид
уважената част от исковете в зап. пр-во се дължат 12,01 лв. разноски, а в исковото –
99,43 Лв. разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „......................а” АД ЕИК
............................, със седалище и адрес на управление: гр. София, ...................... София
№1, сграда 2а, против С. С. Т. ЕГН **********, с адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК
........................., БЛ. ......................, ВХ. Ж, ЕТ. 2, АП. 141, искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 377,67 лв. –
главница за доставени от дружеството В и К услуги през периода от 21.01.2019 г. до
17.01.2021 г. до имот с адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК ........................., БЛ. ......................, ВХ.
Ж, ЕТ. 2, АП. 141, клиентски № ............................, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /22.04.2021 г./ до
окончателното й погасяване, както и сумата от 39,67 лв. - лихва за забава върху
главницата за периода от 21.2.2019 г. до 17.1.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение от 29.04.2021 г. по гр. д. № 22921/2021 г. по описа на СРС, 66 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни за горницата над 377,67 лв. и над 39,67 лв.
до пълните предявени размери.
ОСЪЖДА С. С. Т. ЕГН **********, с адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК ........................., БЛ.
......................, ВХ. Ж, ЕТ. 2, АП. 141, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„......................а” АД ЕИК ............................, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ...................... София №1, сграда 2а, сумата от 111,44 лв. – разноски по гр. д. №
22921/2021 г. по описа на СРС, 66 състав и настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3