№ 23097
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕ. ГАЧЕ.
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕ. ГАЧЕ. Гражданско
дело № 20231110134741 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба на Г. Б. В., ЕГН **********, срещу Б. Б. В., ЕГН
**********. Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, обективно
кумулативно съединен с небрачни искове.
В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на 29.08.2020 г., от
който имат родено едно дете – Б. Б.ов В., ЕГН **********. Сочи се, че в началото
отношенията между страните били добри и се разбирали. След раждането на детето
ответникът започнал да се прибира късно, да не се занимава с детето, да не се прибира с дни
под предлог, че пътувал по командировки. Когато малолетният Б. станал на 5 месеца,
съпругът събрал багажа си и напуснал семейството си. Твърди се, че ответникът повече от
година и половина не е виждал детето, не се е интересувал от него, не му заплащал
издръжка. Излагат се доводи, че малолетният Б. не познава баща си.
Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен без да се
произнася по въпроса за вината, като родителските права върху роденото от брака дете да
бъдат предоставени на ищцата, местоживеенето на детето да бъде при нея, да бъде
определен режим на лични отношения между бащата и детето, ответникът да бъде осъден да
заплаща на детето месечна издръжка в размер на 280,00 лЕ., считано датата на подаване на
исковата молба в съда - 22.06.2023 г., платима до пето число на текущия месец, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за
1
нейното изменение или прекратяване. Моли, след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име – Борисова.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва фактическите твърдения на ищцата. Сочи, че конфликтите със съпругата му се
дължали на намесата на родителите й в отношенията им. Твърди, че е настоявал да се
изнесат от жилището на родителите на съпругата му, но последната винаги е имала причина
защо да не го правят. Сочи, че ищцата не могла да осъзнае и да поеме отговорност като
съпруга и майка. Моли съда да му бъде определен режим на лични отношения с детето Б..
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за граждански брак, издадено от Столична
община, район „Красно село“, гр. София, издадено въз основа на акт за граждански брак №
0321/29.08.2020 г., се установява, че страните са сключили граждански брак на 29.08.2020 г.,
като съпругата е променила фамилното си име от Борисова на В. (л. 5 от делото). Страните
имат едно родено от брака дете – Б. Б.ов В., ЕГН **********, роден на 18.11.2022 г. (л. 11 от
делото).
Видно от представените по делото трудови договори, се установява, че ищцата е
трудово ангажирана и получава трудово възнаграждение (л. 13-л.16 от делото).
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, по делото е изготвен социален доклад от
ДСП – Сердика (л. 49-л.51 от делото), в който е изразено становище, че основни грижи за
детето Б. полага неговата майка, която получава подкрепа и съдействие при отглеждане му
от своите близки, към които то е привързано. Жилището, в което се отглежда детето,
представлява апартамент, собственост на майката на ищцата, като за нуждите и
потребностите на детето е осигурено всичко необходимо. Майката е в ТПО, като получава
месечен доход в размер на около 1100 лЕ.. По отношение на близките и роднините по
майчина линия, детето ги познава и има изградена емоционална връзка с тях. Малолетният
Б. посещава първа градинска група на 170 ДГ „Пчелица“, като е записан на английски език,
модерни танци и приложни изкуства в учебното заведение.
От информацията, постъпила по делото от ДСП-Лом, се установява, че при
посещение на адреса на ответника в гр. Лом, същият не е установен. Проведен е разговор с
майка му, която е заявила, че синът й живее и работи в Кралство Испания, като няма
намерение да се връща (л. 67-л.73 от делото).
От показанията на св. Анжела Борисова, които съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК,
се установява, че съпрузите не живеели заедно от две години и половина, когато ответникът
напуснал семейното жилище, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. Надежда , бл. 462, вх. А,
ет. 3, ап. 4. Свидетелства, че при раздялата между страните, детето останало при майка си,
която оттогава, вкл. и към настоящия момент, полага грижи за малолетния, води го на детска
градина, готви му, когато е болно го води на лекар. Ищцата можела да разчита на помощта
на свидетелката и на съпруга й в отглеждането на детето. Сочи, че от раздялата на страните,
бащата не е виждал детето, не се е интересувал от него, не му е заплащал издръжка, като не
2
се е обаждал, нито е искал да го види на видеовръзка (л. 61 от делото). Съдът кредитира
показанията на свидетелката като обективни, логични и непротиворечиви.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че желае да упражнява
родителските права и да полага грижи за детето си, което прави от момента на раждането му.
Ответникът, въпреки указанията на съда не се явил за изслушване в открито съдебно
заседание.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.
Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния
случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, намиращо израз във
фактическа раздяла между страните датираща от повече от две години и половина, когато
съпругът напуснал семейното жилище. Отношенията помежду им са влошени и няма
изгледи за тяхното възстановяване. Предвид това, бракът съществува съвсем формално,
същият не е в интерес на съпрузите, обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че
следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1 СК се явява изцяло основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения
Ищцата е заявила желание да упражнява родителските права по отношение на
роденото от брака дете. Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства,
становищата на страните, както и социалния доклад, в който е направено проучване на
родителския капацитет, възможностите за отглеждане на детето, условията, които може да
предостави ищцата, счита, че родителските права следва да се упражняват от майката, при
която и то следва да живее. Като съобрази доказателствата по делото и прецени интереса на
малолетното дете, съдът счита, че на ответника следва да бъде определен режим на лични
отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00
часа до 16:00 часа, без преспиване, в присъствие на майката или на трето упълномощено от
нея лице.
Съдът при определяне режима на лични отношения на бащата с детето, взе предвид,
че връзката между него и детето не следва да бъде прекъсвана. Същевременно, обаче,
предвид обстоятелството, че детето не познава баща си, по-разширен режим към този
момент не би бил в интерес на малолетния Б., още повече, че настоящият съдебен състав на
този етап не може да прецени колко време ще бъде необходимо за адаптацията му към
бащата и дали същият ще бъде редовно осъществяван.
Относно издръжката на детето
Ищцата е предявила и иск за издръжка на детето, а именно ответникът да му заплаща
3
такава в размер на 280,00 лЕ., считано датата на подаване на исковата молба в съда -
22.06.2023 г. По делото доходите на бащата останаха неустановени. Съдът като съобрази, че
ответникът е в работоспособна възраст, не страда от заболяване, което да му пречи да полага
труд, като може да реализира месечен доход, възлизащ на средната за страната работна
заплата (така Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК) и
като взе предвид нуждите на детето счита, че във възможностите на ответника е да заплаща
на единственото си дете месечна издръжка в размер на 280,00 лЕ., поради което и искът се
явява изцяло основателен.
Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция по чл. 146 СК.
Издръжката се дължи считано датата на подаване на исковата молба в съда -
22.06.2023 г., платима до пето число на текущия месец, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
Относно фамилното име на съпругата
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и
въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. Ищцата е
заявила, че желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име –
Борисова. От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че съпругата е променила фамилното си име, като е приела това на съпруга – В..
Поради това съдът следва да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи
предбрачното си фамилното име – Борисова.
По делото не са предявени претенции относно ползването на семейното жилище на
страните. Независимо от разпоредбите на чл. 322, ал. 1 ГПК и на чл. 56, ал. 1, изр. второ СК,
доколкото по делото се установи, че детето се отглежда от своята майка в жилище с
подходящи битови условия, и същата не предявява каквито и да било претенции в тази
насока, съдът приема, че не е необходимо да се произнася досежно неговото ползване.
По изпълнението на решението
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 280,00 лЕ..
Относно разноските за делото
С оглед изхода на делото относно вината на основание чл. 329, ал. 1 ГПК разноските
по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Окончателната държавна
такса за допускане на развод в размер на 50,00 лЕ. следва да бъде възложена на двете страни
4
поравно. Ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на 403,20 лЕ. за
определената издръжка на детето.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 29.08.2020 г. с Акт за граждански брак №
0321/29.08.2020 г., издаден от Столична община, район „Красно село“, гр. София между Б. Б.
В., ЕГН **********, и Г. Б. В., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Б.
Б.ов В., ЕГН **********, на неговата майка Г. Б. В., ЕГН **********, на основание чл. 59,
ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Б. Б.ов В., ЕГН **********, при неговата
майка Г. Б. В., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Б. Б. В., ЕГН
**********, с детето Б. Б.ов В., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота
от месеца за времето от 10:00 часа до 16:00 часа, без преспиване, в присъствие на майката
или на трето упълномощено от нея лице, на основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА Б. Б. В., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Б. Б.ов В.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. Б. В., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 280,00 (двеста и осемдесет) лЕ., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 22.06.2023 г., платима до пето число на текущия месец,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина
за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 59, ал. 2 СК, вр. чл. 143, ал. 2 СК и
чл. 146 СК.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на Б. Б.ов В., ЕГН **********, издръжка.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Г. Б. В., ЕГН **********, да носи
предбрачното си фамилно име Борисова, на основание чл. 326 ГПК, вр. чл. 53 СК.
ОСЪЖДА Г. Б. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд
сумата от 25,00 (двадесет и пет) лЕ. – държавна такса при решаване на делото по иска за
развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Б. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен
съд сумата в общ размер на 428,20 (четиристотин двадесет и осем лЕ. и двадесет стотинки)
лЕ., на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Препис от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6