Производството е по реда на чл. 248 ал. 3 от ГПК. С определение № 54 от 14.01.2009 година, постановено по гр. д. № 440/2006 година по описа на Кърджалийският районен съд, е оставена без уважение молбата на Петър Михайлов Петров от гр. Кърджали за изменение на решение № 43/09.03.2007 г., постановено по гр. д. № 440/2006 г. в частта му за разноските като неоснователна. Недоволен от така постановеното определение е останал жалбодателят едноличен търговец Петър Михайлов Петров с фирма "Аякс- Ф- Петър Петров" гр. Кърджали, който го атакува като необосновано. Сочи в жалбата, че съгласно чл. 63 ал. 3 от ГПК /отм./, на другата страна се присъждат разноски по делото, а адвокатският хонорар, който не бил платен реално, не представлявал направени по делото разноски, в каквато насока била постоянната съдебна практика. Моли, да се отмени атакуваното определение и се постанови друго, с което се измени решението на Кърджалийския районен съд в частта за разноските като се отхвърли искането на противната страна за присъждане на разноски по делото. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира, че жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Няма спор, че решението по гражданско дело № 440/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, чието изменяване се иска в частта му за разноските, е постановено на 09.03.2007 г. Производството по това дело се е движело по реда на отменения ГПК, който е предвиждал в чл. 192 ал. 4 от ГПК /отм./ различен от сега действащия ГПК ред за изменение на решението в частта му за разноските. Молбата на Петър Петров за изменяване на решението на първоинстанционния съд в частта му за разноските /в решението на въззивен съд и ВКС, няма произнасяне за разноски/, е постъпила в съда на 23.12.2008 г. и се движи по реда на сега действащия ГПК, и след като решението на ВКС е постановено на 28.11.2008 г., следва да се приеме, че е постъпила в едномесечния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК. С оглед на това правилно първоинстанционния съд е приел, че искането за изменение на решението в частта му за разноските е направено в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК и е допустимо. По същество атакуваното определение на Кърджалийския районен съд е законосъобразно, поради което следва подадената частна жалба да не се уважава. Първоинстанционният съд правилно е приел, че при възлагане на разноските по делото на осъдената страна, се изхожда от договореното между съответната страна и адвоката- пълномощник възнаграждение, а не от това, какво възнаграждение е било действително заплатено. В тази насока правилно е взето предвид, че по силата на чл. 36 от ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. А съгласно чл. 37 от ЗА, за вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. Не без значение в случая е и това, че видно от двата договора за правна защита и съдействие между другата страна по спора и нейния адвокат- пълномощник, са били определени и срокове /падеж/ за изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението от клиент на адвокат- пълномощник, които срокове и по двата договора за правна помощ са изтекли към момента на подаване на молбата за изменяване на решението в частта му за разноските. Поради изложеното, атакуваното определение като законосъобразно, следва да се потвърди. Водим от изложеното въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 54 от 14.01.2009 година, постановено по гр. д. № 440/2006 година по описа на Кърджалийският районен съд. Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/
|