Решение по дело №1474/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от К. Г. Д. с [ЕГН] и адрес – [населено място], [улица] Д. Г. Д. с [ЕГН] и адрес – [населено място], [улица], представлявани от адвокат Н. Д. от АК - Бургас, против решение (Решението) № БС–6–ОС–П/07.08.2024 година на директора на РИОСВ – Бургас (лист 9–10).

С обжалваното Решение ответникът е прекратил процедура по реда на глава втора от Наредбата за оценка на съответствието по административна преписка вх. № ПД–1587/2024 година на РИОСВ – Бургас, относно инвестиционно предложение „Почистване на горскодървесна растителност (треви, храсти и дървета) от поземлени имоти с идентификатори 66528.15.142, 66528.15.143 и 66528.17.187 по КК на [населено място], община Царево, с цел използването по предназначението им като ниви“ с възложители К. Д. и Д. Д. (лист 9–10).

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на Решението. Според жалбоподателите, ответникът е използвал като фактическо основание за издаването му част от заповед № РД-50/17.01.2024 година на министъра на околната среда и водите, която, обаче, е била тълкувана превратно. Сочи се, че при проверка на собствените им поземлени имоти от Регионална дирекция по горите – Бургас (РДГ) - по цялата им площ - е било констатирано наличието на самозалесена гора след 01.03.1991 година, за която директорът на РДГ е издал мотивирано становище за допустимост на заявеното почистване, съгласно чл. 84 от Закона за горите (ЗГ). Иска се отмяна на Решението и присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, аргументирано оспорва жалбата. Излага аргументи по съществото на спора, които са идентични с вече изложените в обжалваното Решение. Претендира присъждане на разноски.

След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното.

Жалбоподателите са собственици и упражняват фактическа власт върху поземлени имоти с идентификатори 66528.15.142, 66528.15.143 и 66528.17.187 по КК на [населено място], община Царево, представляващи земеделска земя – ниви. К. Д. упражнява фактическа власт върху имот с [идентификатор], а Д. Д. – върху имотите с идентификатори 66528.15.143 и 66528.17.187 по КК на [населено място].

Към 2023 година Дамянови констатирали, че в имотите им има високостеблена растителност, която възпрепятства обработването им като ниви, т.е. използването им по предназначение.

На 17.07.2023 година Дамян Дамянов подал заявление до директора на РДГ, в което заявил желанието си имотите с идентификатори 66528.15.143 и 66528.17.187 да бъдат почистени от самозалесилата се гора – „горскодървестна растителност с тревни и храстовидниа дървестна рестителност“, на основание чл. 84 от ЗГ. Със заявление от същата дата и до същия орган, Константин Дамянов поискал почистването от самозалесила се гора и на имот с [идентификатор].142 (лист 41 - 42).

Със заповеди от 25.07.2023 година и от 28.07.2023 година директорът на РДГ – Бургас назначил комисия по подаденото заявление, която да извърши проверка по цифрова ортофотокарта и по документи, както и да извърши оглед на имот с [идентификатор].142 (на Константин Дамянов), за да установи дали имотът е придобил характеристиката на гора по смисъла на ЗГ, след 01.03.1991 година (лист 43 - 44).

На 11.08.2023 година, изпълнение на заповедта на директора на РДГ комисията извършила проверка в имота на Константин Дамянов. При проверката тя констатирала, че цялата площ на имота е заета от дървесна растителност: полски ясен с проекция на короните върху земната повърхност на 100 %; височина на дървостоя от 5,00 м до 10,00 м; диаметър 8 см (от 4 до 10). На основание конкретно посочена таблица за растеж, комисията установила, че насаждението в имота е на приблизителна възраст 25–30 години, като има единични дървета от ясен и бряст на възраст 35–40 години, които не сформират насаждение. За резултатите от проверката комисията съставила протокол (лист 49).

На същата дата – 11.08.2023 година – същата комисия, без оправомощаване от директора на РДГ–Бургас (видно от цитираните негови заповеди), извършила проверка и в имотите с идентификатори 66528.15.143 и 66528.17.187, заявени за почистване от Дамян Дамянов. При тази проверка комисията установила, че имот с [идентификатор] е зает от дървесна растителност: полски ясен с проекция на короните върху земната повърхност на 100 %; височина на дървостоя от 5,00 м до 10,00 м; диаметър 8 см (от 4 до 10). На основание конкретно посочена таблица за растеж, комисията установила, че насаждението в имота е на приблизителна възраст 25–30 години, като има единични дървета от ясен и бряст на възраст 35–40 години, които не сформират насаждение. По отношение на имот с [идентификатор] комисията констатирала, че цялата плащ на имота е заета от дървесна растителност: полски ясен с проекция на короните върху земната повърхност на 100 %; височина на дървостоя 7,00 м; диаметър 6 см. На основание конкретно посочена таблица за растеж, комисията установила, че насаждението в имота е на приблизителна възраст 25–30 години. За резултатите от проверката комисията съставила протокол (лист 46 - 47).

В цитираните протоколи – и за трите имота – комисията, назначена от директора на РДГ, установила, че притежават характеристиките на гора по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗГ, самозалесена след 01.03.1991 година.

На 04.06.2024 година Дамян Дамянов и Константин Дамянов подали уведомление за инвестиционно предложение до директора на РИОСВ, с което заявили почистване на горскодървесна растителност – треви, храсти, дървета в трите поземлени имота с цел използването им по предназначение – като нива, съгласно приложение № 1 към чл. 10 ал. 1 и приложение № 2 към чл. 10 ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за оценка за съвместимост), приета с ПМС № 201/31.08.2007 година (лист 58 - 60).

С писмо от 21.06.2024 година директорът на РИОСВ уведомил Дамянови, че представената от тях информация със заявлението от 04.06.2024 година е недостатъчна и че е необходимо допълнително да посочат начина на ползване на земята след предвиденото премахване на горскодървесната растителност като се конкретизират предвидените дейности (лист 61).

На 25.06.2024 година с допълнителен отговор – уточнение до директора на РИОСВ заявителите отново посочили, че след почистването ще използват имотите по тяхното предназначение – като ниви, но едновременно с това заявили, че след премахването на дървесната растителност „не се предвиждат дейности в цитираните поземлени имоти“ (лист 62 - 63).

На 09.07.2024 година директорът на РИОСВ изпратил ново писмо до Дамянови, в което поискал те да внесат уведомление за инвестиционно предложение („Приложение № 5 към чл. 4 ал. 1“) за определяне на приложимата процедура по реда на глава шеста от ЗООС и чл. 31 от ЗБР (лист 64).

С отделно писмо от 17.07.2024 година директорът на РИОСВ изискал от директора на РДГ становище с мотивирано заключение за допустимостта на заявените дейности по почистване на дървесната растителност в поземлени имоти с идентификатори 66528.15.142 и 66528.15.143. По отношение на имот с [идентификатор] директорът на РИОСВ не изискал становище от РДГ –Бургас, въпреки, че той също бил заявен за почистване с първоначалното заявление от 04.06.2024 година (лист 65).

На 29.07.2024 година директорът на РДГ изготвил и изпратил становище -отговор по запитването на директора на РИОСВ. В това становище той посочил, че във връзка със заявена от Дамянови процедура по чл. 84 от ЗГ, след извършена проверка е било установено, че поземлени имоти с идентификатори 66528.15.142 и 66528.15.143 притежават характеристиките на гора, самозалесена след 01.03.1991 година (лист 66).

С писмо от 02.08.2024 година, адресирано до Дамянови (с копие до Община Царево) директорът на РИОСВ обобщил фактите, установени в административното производство по искането за почистване на трите поземлени имота – че те са земеделска земя (нива), че имат характеристиката на гора (самозалесена след 01.03.1991 година), че попадат в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (защитена местност „Устие на река Велека“ и природен парк „Странджа“), че заявените дейности не противоречат на режимите за опазване на тези защитени територии и не попадат в обхвата на приложение № 1 и приложение № 2 към чл. 92 и чл. 93 от ЗООС, че в разглежданите площи няма пясъчни дюни, че попадат в защитени зони от мрежата „Натура 2000“ по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Директорът констатирал, че дейността, заявена с инвестиционното предложение, е допустима и че следва да бъде проведена процедурата по оценка на съвместимост по реда на глава втора от Наредбата за оценка за съвместимост, за което следва да бъде внесена такса в определен размер (лист 67 - 68).

Заявителите внесли дължимата такса (лист 69).

На 07.08.2024 година директорът издал Решението, оспорено в настоящото производство. В него той посочил, че производството е по Наредбата за оценка за съвместимост, описал накратко съдържанието на заявлението на Дамянови, предназначението на имотите, чието почистване е било поискано, фактите от проверките на РДГ (че са самозалесена с полски ясен гора след 01.03.1991 година) и че от РДГ допускат извършване на почистване. В Решението директорът на РИОСВ възпроизвел фактите, установени от него в производството – че имотите попадат в защитени територии. От последното съждение ответникът констатирал в проверката по допустимост по чл. 12 ал. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 2 ал. 2 от Наредбата за оценка за съвместимост, че реализацията на инвестиционното предложение е в противоречие с режима на една от защитените зони, в които попадат имотите – защитена зона BG 0001007 „Странджа“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, определен със заповед № РД-50/17.01.2024 година на министъра на околната среда и водите (Заповед РД-50), на основание чл. 12 ал. 6 от ЗБР. Директорът на РИОСВ цитирал точка 8.10 от Заповед РД-50, според която в защитената зона е било забранено премахване на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета, традиционни ивици заети с храстово – дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива, освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти. Ответникът констатирал, че растителните видове, описани в протоколите от извършените проверки на РДГ в имотите на Дамянови – ясен и бряст – не представляват инвазивни чужди видове дървета и храсти, поради което не подлежат на премахване. Затова, на основание чл. 6а т. 2 и § 2 от ДР на Наредбата за оценка за съвместимост във връзка с чл. 13 ал. 1 от същата наредба, той решил да прекрати започналата процедура за оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение, поради констатирана недопустимост на предложените дейности с режима на защитена зона BG 0001007 „Странджа“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, определен със заповед № РД-50/17.01.2024 година на министъра на околната среда и водите (лист 71 – 73 и 104 - 105).

На 20.08.2024 година Дамянови са обжалвали Решението по съдебен ред, а отделно са го оспорили и пред министъра на околната среда и водите, който е изпратил тяхната жалба и преписката по подведомственост на настоящия съдебен състав – за разглеждане в едно производство (лист 4 и лист 22).

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното.

Допустимост

Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок, от надлежни страни – адресати на акта. Решението засяга неблагоприятно, пряко и непосредствено, Константин Дамянов и Дамян Дамянов, затова те имат правен интерес от обжалването му. За Решението е предвидена възможност за съдебен контрол. Затова съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

Основателност

Съгласно чл. 168 ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са процесуалните правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Решението е издадено от компетентен орган – директора на РИОСВ, тъй като нормата на чл. 6а т. 1 от Наредбата за оценка за съвместимост изброява изчерпателно в кои случаи министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица са компетентни да издават административни актове по нейния ред. Оспореният административен акт не попада в изчерпателно изброените хипотези по чл. 6а т. 1, затова за него се прилага нормата на чл. 6а т. 2 от Наредбата за оценка за съвместимост, според която директорът на съответната РИОСВ е компетентен орган във всички останали случаи. Нормата на § 2 от ДР на Наредбата за оценка за съвместимост изрично предвижда, че в случаите на прекратяване на процедурите, предвидени в тази наредба, прекратяването се извършва от компетентния орган с решениe, което в 7-дневен срок от издаването се оповестява на интернет страницата му и се предоставя на възложителя и на съответния орган, одобряващ плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение.

Решението е издадено в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.

В административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение. Директорът на РИОСВ е бил сезиран с искане (инвестиционно предложение) с обхват три поземлени имота – имот с [идентификатор], с [идентификатор] и с [идентификатор]. По отношение на имота с [идентификатор] директорът на РИОСВ не е изискал становище от РДГ –Бургас, въпреки, че той също е бил заявен за почистване от жалбоподателите с първоначалното заявление от 04.06.2024 година. Въпреки липсата на такова искане, от директора на РДГ са били представени данни и за имот с [идентификатор] (полски ясен, самозалесена гора след 01.03.1991 година, 20-[възраст] възраст – лист 46). В обжалваното Решение са изложени мотиви и за трите имота, които съответстват на данните, получени от РДГ.

Инициаторите на административното производство са били осведомявани своевременно за констатирани от органа неточности и непълноти в искането им, като те са били отстранени от тях в хода на производството.

Оспореният акт е материално незаконосъобразен.

Съгласно чл. 13 ал. 1 от Наредбата за оценка за съвместимост, при констатиране на недопустимост на елементи на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения с режима на дейностите в защитените зони, съответно в защитените територии или спрямо режими, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни, планове за управление на риска от наводнения и по Закона за водите и в случаите по ал. 3, компетентният орган уведомява възложителя и дава указания за отстраняване на недопустимостта, когато това е приложимо, и определя срок. При неизпълнение на указанията в определения срок или когато отстраняването на недопустимостта не е възможно, процедурата по ОС се прекратява, за което компетентният орган уведомява възложителя и съответния орган, одобряващ плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение.

В конкретния случай, ответникът се позовава на т. 8.10 от Заповед РД-50, според която в защитената зона е забранено премахване на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета, традиционни ивици заети с храстово – дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива, освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти.

Предвид обстоятелството, че описаните в протоколите от извършените проверки на РДГ дървета – ясен и бряст – не представляват инвазивни чужди видове дървета и храсти, поради което не подлежат на премахване, директорът на РИОСВ приема, че недопустимостта е неотстранима. Затова административното производство е прекратено.

Настоящият съдебен състав не споделя тезата на ответника.

С цитираната точка в заповедта на министъра на околната среда и водите, определяща режима на защитената зона, в която се намират трите поземлени имота, се установява забрана за премахване на конкретно/изчерпателно изброени характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета, традиционни ивици заети с храстово – дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива, освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти.

В случая е налице цялостно самозалесяване на земеделските имоти – ниви, осъществило се след първи март 1991 година, според протоколите на РДГ. Констатираната растителност - гора - не представлява „синори“ (разделителна ивица необработваема земя между две ниви), не е „единични и групи дървета“ (защото имотите са изцяло залесени), не е „традиционни ивици, заети с храстово – дървесна растителност сред обработваеми земи“ (каквито биха представлявали ивиците, образувани в резултат от естественото нагъване на релефа, напр. дървесна растителност в дере), не е и „защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове“ (създавани изкуствено от човека). Парадоксално, цялостното почистване на самозалесената гора от местни видове – бряст и ясен - в имотите на Дамянови, попадаща в защитена зона BG 0001007 „Странджа“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, не е обхванато от изчерпателно изброените забрани за премахване, установени с цитираната заповед на министъра. Позовавайки се на текста на т. 8.10 от Заповед РД – 50 в Решението си, директорът на РИОСВ е тълкувал превратно забраната (установения режим за опазване на зоната), като е разширил приложното  поле в противоречие с относимото материално право.

Решението следва да се отмени, а преписката – да се върне на ответника за продължаване на производството по заявлението, подадено от Константин Дамянов и Дамян Дамянов - по раздел трети от глава втора на Наредбата за оценка за съвместимост – като органът дължи произнасяне в срока, указан в наредбата, считано от датата на приключване на правния спор с влязъл в сила съдебен акт.

При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане на разноски. От жалбоподателите са представени доказателства за заплащане на дължима държавна такса 20 лева (по 10 лева от всеки от тях – лист 91-92), както и доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, което не е прекомерно (лист 101 стр. 2), или общо сумата от 620 (шестстотин и двадесет) лева. Разноските се дължат от бюджета на РИОСВ – Бургас, което е учреждението – юридическо лице, в чиято структура е органът – ответник, съгласно нормата на чл. 2 ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, издаден от министъра на околната среда и водите.

По изложените съображения, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение. № БС–6–ОС–П/07.08.2024 година на директора на РИОСВ – Бургас и

ВРЪЩА преписката на директора на РИОСВ – Бургас за продължаване на административното производство, съгласно указанията, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас към Министерство на околната среда и водите да заплати на Константин Георгиев Дамянов с [ЕГН] и адрес – [населено място], [улица], и Дамян Георгиев Дамянов с [ЕГН] и адрес – [населено място], [улица]общо сумата от 620 (шестстотин и двадесет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.