Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……….. /02.10.2019
г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на
шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1155 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „А.Ф.А.“ ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** срещу
„А.Б.“ ЕООД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от общо 255 081,76
лева, от които: 76 258,91 лева –
наемна цена по договор за наем на земеделски земи от 05.07.2012г. за стопанска
година 2012 – 2013 (от 01.10.2012г. до 01.10.2013г.), по силата на който ищецът
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване земеделски земи с
площ 2762,773 дка, находящи се в землището на находящи се в землищата на с.
Баница, с. Вировско, с. Голямо Пещене, с. Горно Пещене, Девене, Мраморен,
Нефела, Оходен, Три кладенци, Чирен, общ. Враца, обл. Враца; 113 304,98 лева – наемна цена по договор за наем на земеделски земи от 05.07.2012г. за
стопанска година 2012 – 2013 (от 01.10.2012г. до 01.10.2013г.), по силата на
който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване
земеделски земи с площ 2 866,052 дка, находящи се в землищата на с.
Борован, с. Добролева, с. Малорад, с. Нивянин, с. Сираково, с. Алтимир, с.
Буковец, гр. Бяла Слатина, с.Габаре, с.Тлачене, с.Търнава, общ. Бяла Слатина,
обл. Враца; 65 517,87 лева –
наемна цена по договор за наем на земеделски земи от 05.07.2012г. за стопанска
година 2012 – 2013 (от 01.10.2012г. до 01.10.2013г.), по силата на който ищецът
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване земеделски земи с
площ 1692,087 дка, находящи се в землищата на с. Криводол, с.Осен, с.Уровене,
общ. Криводол, обл. Враца.
В исковата молба ищецът, представляван от изпълнителния директор на
дружеството Стоян Коев, твърди, че на 05.07.2012 г. между ищецът в качеството
на наемодател и ответника в качеството на наемател е сключен договор за наем за
земеделски земи с площ 3 425,670 дка, находящи се в землищата на с.
Баница, с. Вировско, с. Голямо Пещене, с. Горно Пещене, с.Девене,с. Лиляче, с.Мраморен,
с.Нефела, с. Оходен, с.Тишевица, с.Три кладенци, с.Чирен, общ. Враца, обл.
Враца, индивидуализирани в чл. 1 от Договора. Срокът на Договора е стопанската
2012/2013 г. – от 01.10.2012 г. до 01.10.2013 г. Наемната цена е определена въз
основа на вида земи, като за имоти тип „нива“ с площ 1890,50 дка се дължи по 40
лева/дка, а за останалите земи с площ от 63,88 дка – по 10 лева/дка или общи
132 766,33 лева. Поради отдаване под наем на земите с площ 662,897 дка,
находящи се с. Тишевица и с. Лиляче на трето лица, дължимата наемна цена е
намалена на сумата от 76 258,91
лева, която следвало да се заплати от ответника в срок до 01.10.2013 г.
На дата 05.07.2012 г. между страните бил сключен и втори договор наем за
земеделски земи с площ 2 866,052 дка, находящи се в землищата на с.
Борован, с. Добролева, с. Малорад, с. Нивянин, с. Сираково, с. Алтимир, с.
Буковец, гр. Бяла Слатина, с. Габаре, с. Тлачене, с. Търнава, общ. Бяла
Слатина, обл. Враца, индивидуализирани в чл. 1 от Договора. Срокът на Договора
е стопанска 2012/2013 г. – от 01.10.2012 г. до 01.10.2013 г. Наемната цена е
определена въз основа на вида земи, като за имоти тип „нива“ с площ 2 821,48
дка се дължи по 40 лева/дка, а за останали земи с площ от 44,57 дка - по 10 лева/дка или общи 113 304,98 лева,
която следвало се заплати от ответника в срок до 01.10.2013 г.
На 05.07.2012 г. между страните бил сключен трети договор наем за
земеделски земи с площ 1 692, 087 дка, находящи се в землищата на с.
Криводол, с.Осен, с.Уровене, общ. Криводол, обл. Враца, индивидуализирани в чл.
1 от Договора. Срокът на Договора е стопанска година от 01.10.2012 г. до
01.10.2013 г. Наемната цена е определена въз основа на вида земи, като за имоти
тип „нива“ с площ 1619,90 дка се дължи по 40 лева/дка, а за останали земи с
площ от 72,19 дка - по 10 лева/дка или
общи 65 517,87 лева, която следвало се заплати от ответника в срок до
01.10.2013 г.
Ищецът е изпълнил задължението си по договорите, като е предал земите в
състояние, което отговоря на ползването им съгласно уговореното. За дължимите
плащания е издадена фактура № 4314/30.09.2013 г., която е получена от
представител на ответното дружество. Изпращани са писма във връзка със
задължението за заплащане на уговорената по договорите наемна цена, а на
12.06.2014 г. е връчена и нотариална покана до ответника относно неизплатените
задължения. Въпреки това задължението не е изпълнено. С оглед на изложеното,
ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 255 081,76 лева,
представляваща дължимите наеми цени по сключените между страните три броя
договор за наем от 05.07.2012 г., ведно със законната лихва върху претендираната
сума от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез адв. В.Ч., оспорва исковете. Твърди, че процесните три
договора не са породили действие, тъй като не е настъпило отлагателното условие
предвидено в чл. 2, ал. 2 във всеки от Договорите, да се учреди по ред ипотека
в полза на ищеца върху посочените в чл. 14 от Договорите имоти на ответника. В
чл. 2, ал. 3 във всеки от Договорите е предвидено, че при неизпълнение на това
условие договорът за наем се прекратява веднага след узнаването от страна на
ищец. В условията на евентуалност прави възражение за „неизпълнени договори от
страна на ищеца“. Ответникът не е получил държането на процесните имоти, освен
това дружеството не е ползвало процесните земи през стопанската 2012/2013 г.
Оспорва да е получавал фактура № 4314/30.09.2013 г., респ. да е осчетоводявана.
Претендира разноски.
В допълнителната искова молба (л. 50) ищецът посочва, че е положил
дължимата грижа за учредяване на ипотека, съгласно договора – осъществил е
връзка с нотариус Л.с район на действие – РС – Враца, изготвен бил проект на
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, юрист, обслужващ ищцовото
дружество е присъствало в кантората на нотариуса за изповядване на ипотечния
акт, но тогавашният управител на ответното дружество е отказал да подпише декларациите
по чл. 264 ДОПК, поради което и учредяването н ипотеката се е провалило.
Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗЗД, тъй като ответникът е осуетил учредяването на
ипотека, то договорите са породили действие при сключването им 05.07.2012 г.
Договорите за наем не били прекратени от страна на ищеца, като затова е
показателно обстоятелството, че последният е поканил ответникът да плати
изискуемите си договорни задължения, пращайки фактура на посочен в договорите
адреса за кореспонденция на ответника. Освен това посоченото отлагателно
условие имало обезпечителен характер и е уговорено изцяло в полза на ищцовото
дружество. Ответникът ползвал
безпрепятствено имотите, вследствие на което дължи наемна цена, като наемателят
се е отказал от правото да получи обезпечение за вземането си по договорите. В
чл. 3 от всеки Договор е посочено, че с подписване на същите, земята е
предадена в надлежно състояние, като договорът има сила на приемо-предвателен протокол
за това предаване. Имотите не са върнати през целия срок на Договорите, за
което следвало да се състави приемо-предавателен протокол съгласно чл. 11 от
всеки Договор. Ответникът използвал имотите през стопанската 2012/2013 г.,
като за тях е подавана декларация по чл.
70 ППЗСПЗЗ в съответните общински служби земеделие има и сключени споразумение
по чл. 73, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за създаване на масиви за ползване на земеделски
земи между собственици, ползватели, в което ответникът наемател участва. Последният
получава и субсидии по схемите и мерките
за подпомагане на площ за наетата земеделска земя.
В отговора на допълнителната искова молба (л.150) ответникът поддържа
направените възражение и оспорвания, че Договорите не са породили действие, тъй
като не е учредена ипотека в полза на ищеца и че наемодателят не е изпълнил
задължението си за предоставяне ползването на земите на ответника. От една
страна, в жалба до областна дирекция Земеделие – гр. Враца от 15.03.2013г.
ищецът изрично е заявил, че договорите за наем с ответника не са влезли в сила
съгласно чл. 2, ал. 2 от тях, същите са прекратени поради несбъдване на
предвиденото условие, както и че ответникът не притежава правно основание да
ползва земите. Същевременно се противопоставя „на въвеждането на допълнителна
претенция по чл. 25, ал. 1 ЗЗД“ от страна на ищеца. Позоваването на чл. 25, ал.
1 ЗЗД е и неоснователно - ответникът нямал интерес от несбъдването на условието
по чл. 2, ал. 2 от Договорите, тъй като ако Договорите не са породили действие,
то ответникът не би могъл да подаде заявление по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ и да
участва в създаването за масиви за ползване на земеделски земи. Оспорва
твърдението, че е получил държане на процесните имоти и че е ползвал същите,
независимо от съдържанието на чл. 3 от всеки Договор, доколкото няма възникнало
наемно правоотношение, текстовете от договорите нямат действие за страните.
Ответникът не е ползвал земите през стопанската 2012/2013г. нито на договорно,
нито на друго основание, не дължи наем или обезщетение на ищеца. Поддържа
твърдението, че не е получавал и осчетовадял описаната от ищеца фактура.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Страните не са в спор, че на 05.07.2012г подписват три броя договора за
наем, по силата на които ищецът в качеството му на наемодател предоставя на
ответника в качеството му на наемател земеделска земя с определена в договорите
площ и местонахождение, за временно и възмездно ползване, за производство на
зърнени и технически култури. Договорите са сключени за срок от една стопанска
година, считано от 01.10.2012г. до 01.10.2013г. В чл.2, ал.2 от договорите е
уговорено, че те влизат в сила след представяне на Удостоверение, издадено от
Служба по вписване – гр.Враца, за това, че върху недвижимите имоти, предмет на
обезпечението по чл.14 (върху собствените на наемателя недвижими имоти,
обективирани в НА № 127, том I, рег. № 1415, дело №
109 от 2009 г. на нотариус П.Ц.) има вписана първа по ред ипотека в полза на
Наемателя. А в член 2, ал. 3 е предвидено, че в случай, че такава ипотека не се
учреди или тя не е първа по ред, в полза на Наемодателя, договорите се
прекратяват веднага след узнаването, на което и да било от изброените
обстоятелства от Наемодателя. Срещу ползването наемателят се задължава да
заплаща наемната цена в срок до 01.10.2013г, като за единица площ земя се дължи
по 40,00 лева/дка за имоти с начин на трайно ползване „нива“ и по 10,00 лева/дка за останалите имоти
или общо за всеки от трите Договора съответно по 132 766,33 лева,
113 304,98 лева и 65 517,87 лева.
Ответникът не оспорва подписването на договорите, но твърди, че съгласно
чл. 2, ал. 2 от Договорите тяхното действие е отложено до учредяване на първа
по ред ипотека в полза на наемодателя върху посочените в договора земи, и
доколкото такова обезпечение не е учредено, то твърдяната от ищеца облигационна
връзка между страните не е налице.
Възражението е неоснователно. Вярно е, че поначало, съгласно установения в чл.
9 ЗЗД принцип за свобода на договарянето, страните могат да поставят сключения
от тях договор под условие, предвиждайки потенциалните изменения в
облигационната връзка, досежно целия комплекс от права и задължения или отделни
негови елементи. Но условието, по смисъла на чл. 25 ЗЗД, е юридически факт от
категорията на юридическите събития, поради което е недопустимо сключването на
договори под условие, поставено изцяло в зависимост от волята на едната страна
- т. нар. чисто потестативни условия, тъй като при тях се поставя под съмнение
намерението за обвързване и съществуването самия договор. Следователно неизпълнението
на договорните задължения на ответника, да учреди уговореното между страните
обезпечение не може да се приеме като несбъднато отлагателно условие. Но дори
да се приеме, че такова условие страните могат валидно да уговорят, в случая
следва да се приеме, че след като
сбъдването на същото (учредяването на ипотеката) е поставено изцяло във волята
на ответника и по негова вина (неподписването на декларацията по чл. 264 ДОПК
съгласно показанията на свидетеля М. л.278) то не е настъпило, следва да се
приеме фингира сбъдването му в хипотезата на чл. 25, ал.1, изр.2 ЗЗД.
Въз основа на представените справки от ОСЗ Враца, Криводол, Бяла слатина за
декларираните по чл. 70 ППЗСПЗЗ ползватели на земеделски земи за стопанската
2012г-2013г, споразуменията по чл. 73в, ал.1, вр. чл. 37, ал.2 ППЗСПЗЗ за
създаване на масиви за ползване на земеделски земи, основаното и две
допълнителните заключения на съдебно-техническа експертиза (л.311, л.370 и
л.408), според които имотите, предмет на процесните три договора за наем, са
декларирани от ответника по реда на чл. 70 ППЗСПЗЗ в качеството на ползвател на
земеделска земя разпределяне на ползването на земеделски земи по масиви, след
комасация, съдът приема за установено, че в изпълнение на задълженията си по
договорите ищецът в качеството си на наемодател е предал наетите имоти на
ответника. Установява се и че ответникът е ползвал имотите през процесния
период като ги е декларирал пред съответните Служби земеделие и е сключил споразуменията,
одобрени от съответните директори на Областна дирекция Земеделие, за
разпределение на ползването на земите с други ползватели/собствените чрез
образуване на уедрени масиви за обработка. След като наетите имоти са
предоставени за ползване и ползването е било необезпокоявано, за ответника е
възникнало насрещното задължение за заплащане на наемната цена. За първия
договор наемната цена следва да се намали до сумата от 76 258,91 лева, тъй като
част от наемните земи с площ 662,897 дка, находящи се в. Тишевица и л. Лиляче
са отдадени под наем на трето лице (виж писмо л.34), а за останалите наемът е
дължим в пълен размер съответно 113 304,98 лева и 65 517,87 лева.
Ответникът не твърди и не доказва способ за погасяване на задължението.
Предвид изложеното съдът намира исковете са доказани по основание и размер,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 255 081,76
лева, представляваща наемна цена по сключените между страните три Договора за
наем на земеделска земя от 05.07.2012 г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от 25.02.2018г до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има само ищеца, който доказва
направата на такива в размер общо на 11 353,30 лева, от които: 10203,30 лева държавна такса и 1150,00 лева възнаграждения за вещи лица.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕООД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „А.Ф.“ АДСИЦ ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, както
следва: на основание чл. 232, ал.2 ЗЗД сумата от 76 258,91 лева - наемна
цена по договор за наем на земеделски земи от 05.07.2012г. за стопанска година
2012 – 2013 (от 01.10.2012г. до 01.10.2013г.), по силата на който ищецът
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване земеделски земи с
площ 3 425,670 дка, находящи се в землището на находящи се в землищата на с.
Баница, с.Вировско, с. Голямо Пещене, с. Горно Пещене, с.Девене, с.Лиляче, с.Мраморен,
с.Нефела, с. Оходен, с.Тишевица, с.Три кладенци, с.Чирен, общ. Враца, обл.
Враца Враца; на основание чл. 232, ал.2 ЗЗД сумата от 113 304,98 лева – наемна цена по договор за наем на
земеделски земи от 05.07.2012г. за стопанска година 2012 – 2013 (от
01.10.2012г. до 01.10.2013г.), по силата на който ищецът предоставил на
ответника за временно и възмездно ползване земеделски земи с площ 2 866,052
дка, находящи се в землищата на с. Борован, с. Добролева, с. Малорад, с.
Нивянин, с. Сираково, с. Алтимир, с. Буковец, гр. Бяла Слатина, с.Габаре, с.Тлачене,
с.Търнава, общ. Бяла Слатина, обл. Враца; на
основание чл. 232, ал.2 ЗЗД сумата от 65
517,87 лева – наемна цена по договор за наем на земеделски земи от
05.07.2012г. за стопанска година 2012 – 2013 (от 01.10.2012г. до 01.10.2013г.),
по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване земеделски земи с площ 2 866,052 дка, находящи се в землищата на с.
Борован, с. Добролева, с. Малорад, с. Нивянин, с. Сираково, с. Алтимир, с.
Буковец, гр. Бяла Слатина, с.Габаре, с.Тлачене, с.Търнава, общ. Бяла Слатина,
обл. Враца, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба – 25.02.2015 г. до окончателно
изплащане на вземането, а на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 11 353,30 лева - разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: