О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1855 02.07.2020година град Бургас
Окръжен съд - Бургас
Трети състав
На втори юли година 2020
В закрито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Йорданка Майска
въззивно гражданско дело № 1515 по описа за 2020 година,
съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по въззивна жалба от Главна дирекция „Национална полиция“,
представлявана от Директора Христо Терзийски, заявена чрез пълномощника гл.юк. Г.Р.,
с посочен адрес *** против Решение № 667/21.02.2020г. постановено по гр.д.№ 8942/2019г.по
описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е уважил осъдителния иск на С.И.Т. с ЕГН-**********, заявен чрез адвокат Е.Д., съдебен адрес ***, за осъждане на ГДНП да
заплати на ищеца сумата от 1819,12 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд от 263,41 часа за периода от 01.08.2016
г. до 30.09.2019г., които часове са разликата между заплатен нощен труд
и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената
сума от депозиране на исковата молба на 21.10.2019 г. до окончателното й
изплащане; 233,38 лева, представляваща сбор от вземанията за мораторна лихва,
изчислена върху всяка една месечна сума за положен нощен труд за периода от 30.10.2016г.
до 21.10.2019 г., както и сумата от 350лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Решението се обжалва като неправилно, поради което се
моли същото да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Въззивникът
посочва, че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Навежда, че е
налице неправилно приложение на релевиращите материално-правни норми, относими
към полагането, отчитането и заплащането на нощен труд. В този смисъл се
твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищцовата страна, положеният
нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по
организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява
по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая,
тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност
на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се на следващо място, че
превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е
установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за
генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищеца
нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на
действалите към процесния период нормативни актове. Поради неоснователността на
главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна
лихва. Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне
на предявените искове. Не ангажира нови доказателства. Няма искания по
доказателствата. Претендират се разноски.
Въззиваемият С.Т., редовно уведомен
за постъпилата частна жалба, чрез пълномощника си адв.Е.Д. не е депозирал
писмен отговор в законоустановения срок.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК
против акт на съда, подлежащ на обжалване, от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Предявеният
иск пред районния съд е с правно основание чл.179 от ЗМВР, чл.187 от ЗМВР, чл.178 ал.1,т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е и молба с особено
искане, с което въззивникът ГД „Национална полиция“ при МВР моли за спиране на
производството на осн.чл.229, ал.1 ,т.4 ГПК с оглед образуване на тълкувателно
дело № 1/2020г. на ВКС по въпроса: „При отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са разпоредбите на КТ и
НСОРЗ/ в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ или следва да
се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.“
Молбата за спиране подлежи на отхвърляне като
неоснователна с оглед постановката на т.1 от Тълкувателно решение №
8/07.05.2014г. постановено по тълкувателно дело № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно която: „ При образувано тълкувателно дело пред ВКС производството по
висящо дело може да се спира само от касационната инстанция на
осн.чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция“.
Водим от изложеното и на основание чл. 267 ГПК, БОС
О П Р Е Д Е
Л И :
ДОКЛАДВА въззивна жалба от Главна дирекция „Национална
полиция“, представлявана от Директора Христо Терзийски, заявена чрез
пълномощника гл.юк. Г.Р., с посочен адрес *** против Решение № 667/21.02.2020г.
постановено по гр.д.№ 8942/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, съобразно
настоящото определение.
ОСТАВЯ
без уважение инкорпорираното във
въззивната жалба искане от ГД „Национална полиция“-МВР за спиране на
производството по в.гр.д. № 60/2020г. по описа на ОС-Бургас на осн.чл.229, ал.1
,т.4 ГПК с оглед образуване на тълкувателно дело № 1/2020г. на ВКС.
Препис от определението да се връчи на страните за
сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: