№ 18775
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110140532 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. М. М. срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на дружеството следните суми
– 1/2 част от 1249,63 лева – цена за доставена за периода от месец август 2012
г. до месец април 2013 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл.
***, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, тъй като нямало облигационно
отношение между наследодателя на ищеца и ответника в този период,
евентуално – тъй като вземането било погасено по давност.
В исковата молба се твърди, че в информационната система на
ответника се водят задължения на починалия баща на ищеца за имот с
инсталация № ********** за периода от месец август 2012 г. до месец
ноември 2010 г., индивидуализирани във фактури, които са на обща стойност
1249,63 лева. Твърди се, че ищецът няма връзка с имота, не му е доставяна
енергия до същия, евентуално – че задълженията са погасени с изтичане на 3-
годишен давностен срок.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
„Топлофикация София“ ЕАД, с който исковете се оспорват като
недопустими, тъй като твърдението за погасяване на вземането не
кореспондирало със законовите ефекти на давността и нейните последствия.
Излагат се твърдения, че задължение е възникнало, тъй като ищецът е
наследник на топлоснабдения имот и му е доставяна топлинна енергия.
Твърди се, че вземанията са погасени по давност, но не е даден повод за
образуване на делото, тъй като твърденията за вземания били само от
1
счетоводната система на ответника, а не били търсени.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представено с молба от 07.11.2023 г. писмо от ответното
дружество до М. К. М. към 23.08.2022 г. ответникът е посочил, че последният
му дължи общо 2138,95 лева за доставена топлинна енергия в периода от
месец август 2012 г. до месец април 2013 г. за топлоснабден имот с адрес: С.,
ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *.
Съгласно представено на лист 8 от делото Удостоверение за наследници
№ 94, издадено на 16.01.2017 г., на район „Младост“ на Столичната община
М. К. М. е починал на 22.02.1993 г. и е оставил като наследници две деца,
сред които ищеца И. М. М., който е наследил 1/2 част от имуществото му.
По делото не са ангажирани доказателства за реална доставка на
топлинна енергия, нито пък за това ищецът да е искал ответникът да отпише
задълженията му по давност.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Искът е допустим, тъй като ответникът действително претендира от
ищеца посочените в исковата молба суми.
В тежест на ответника е да установи, че ищецът му дължи пари,
доколкото твърди това. В случая не са ангажирани доказателства за доставка
на топлинна енергия до имот на ищеца, което означава, че не е доказано
твърдяното от ответника основание за задължение – договорна връзка по чл.
153 ЗЕ, която възниква при доставена енергия, поради което искът следва да
се уважи.
Относно разноските:
Ответникът иска да бъде освободен от отговорност за разноски по чл.
78, ал. 2 ГПК, тъй като е признал иска и не е давал повод за завеждане на
делото. Искането е неоснователно, защото ответникът не признава, че няма
доказателства да е доставял топлинна енергия, а само евентуалната претенция
за погасяване на вземането по давност, поради което на общото основание по
чл. 78, ал. 1 ГПК дължи разноски на ищеца. Ищецът е доказал разноски за 50
лева държавна такса и договор за правна помощ като материално затруднено
лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв (на лист 7 от делото). Доколкото съдът не е
обвързан от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съгласно чл. 101, пар. 2 ДФЕС, тъй като няма разумна
причина адвокатите сами и без държавна намеса да определят собствените си
тарифи (това се доказва и от безпрецедентно високото им увеличение с
последната редакция на наредбата), съдът намира за справедлив размер на
възнаграждението с оглед бланковия характер на исковата молба и отговора
този от 200 лева, които ответникът да плати на адв. Д..
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. М. М.
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК по
отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, че И. М. М., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, не дължи на дружеството 1/2
част от сумата от 1249,63 лева (хиляда двеста четиридесет и девет лева и 63
ст.) – цена за доставена за периода от месец август 2012 г. до месец април
2013 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.
**, топлинна енергия, и услугата „дялово разпределение“ за същия.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ №
23б, да плати на И. М. М., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл.
***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 50 лева (петдесет лева) – държавна такса по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, да плати на С. Й. Д., с ЕГН:
**********, и адрес на кантората: С., ул. „Г.“ № **, офис партер, 200 лева
(двеста лева) – адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3