,МОТИВИ към НЧХД 1273/17г:
Производството е образувано по
тъжба на К.И.Т. *** против К.Л.К.- Т. и С.И.П., в която са изложени
обстоятелства за извършени престъпления от частен характер от подсъдимите и с
която се иска:
1. Да се признаят за виновни
подсъдимите за това, че на 26.06.2017г. в град В., като съизвършители, са
причинили на К.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите по чл.128 и 129 от НК (кръвонасядания в ляво под
скулата; кръвонасядане на седалището; зажулване на кожата на лява и дясна
предмишница) — престъпление по чл. 130.ал. 1 във вр. с чл.20.ал. 1 от НК и да
им се наложи справедливо наказание.
2. Да се признаят за виновни
подсъдимите, за това, че на 26.06.2017г. в град В., като съизвършители, са
нанесли на К.И.Т. публично обида, наричайки го „боклук“ - престъпление по
чл.148.ал.1 .т.1 във вр. с чл.146.ал.1 от НК и да им се наложи справедливо наказание.
3. Да се признаят за виновни:
подсъдимите за това, че на 26.06.2017г. в град В., като съизвършители, са
нанесли на К.И.Т. клевета, наричайки го публично и в присъствието на много хора
„педераст“ - престъпление по чл. 147.ал. 1. пр. 1 от НК във вр.с чл. 148.ал.2
от НК и да им се наложи справедливо наказание.
2/ Да бъде признат за виновен
подсъдимия за това, че на 26.06.2017г. в град В., е отправил закана за
извършване на престъпление срещу личността на К.И.Т. с думите „Ей, боклук, ще
те заколя!“- престъпление по чл. 144. ал. 1 от НК и да му наложите справедливо
наказание.
В съдебно заседание тъжителят,
чрез повереника си, поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда.
Защитникът оспорва
съставомерността на престъплението,
пледира за оправдателна присъда за всеки от подсъдимите.
Подсъдимите не се признават за
виновен и всеки от тях моли да бъде оправдан.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Подсъдимите
К.К. - Т. и С.П. били женени за брат и сестра: тъжителят К.Т. и св. Е.П.. Между
подсъдимите се зародила интимна връзка, която прераснала в трайни отношения и от
февруари 2018г. заживели заедно на съпружески начала, като децата останали при
другите си родители. Това изострило отношенията между тях и семействата на
двамата - П. и Тодорини , тъй като на първото семейство едното дете (С.) , а на
второто семейство и двете им деца (К. и Е.) останали без съпрузи. Възниквали
непрестанни скандали, в които подсъдимите били укорявани за връзката си и че
изоставили децата си, като по-често и по-агресивно била нападана К.. Против нея
била издадена и ограничителна заповед по ЗЗДН по отношение на тъжителя.
На 26,06,17г. подсъдимите отишли в квартален
магазин в гр. В., стопанисван от св. Т. С.. До магазина е разположено заведение, за
клиенти на което на по-ниско земно ниво има разположени на бетонова площадка
маси и столове. Докато влизала в магазина, подсъдимата забелязала пред дома на П.,
който се намирал в близост, бившия си съпруг - тъжителя, който влизал вътре. Подсъдимата
влязла в магазина и като напазарувала, излязла
отпред, през което време вътре влязла св. М. П. ( майта на подсъдимия) и упрекнала магазинерката св. Ф., че
обслужвала подсъдимата. След това
незабавно и пред Ф. се обадила на съпруга си св. И.П., който пристигнал след
минути. Още с появата си започнал да обижда подсъдимата, наричайки я “курва,
магьосница“ и запитвайки я какво прави със сина му, към който се обърнал със
същия въпрос и го призовал да се прибере в дома си, при децата си. Подсъдимият С.П.
приканил баща си да спре да напада К. и да не я обижда, а тя на свой ред се
обърнала към свидетеля, призовавайки го да не се обръща против сина си. Това обаче
само повече агресирало свидетеля, който отново нападнал словесно К., но този
път и физически. Хванал дългата й коса с ръка, намотал я и започнал да я дърпа
силно, като същевременно продължавал да я обижда. Подсъдимият Ст. П. се намесил
- опитвал се да отдръпне подсъдимата от захвата и да я освободи от баща си.
Св. М.П.
също нападнала с обиди подсъдимата, наричайки я многократно „курва“. След като подсъдимият
успял да отскубне подсъдимата от баща си, майката св.М. П. се възползвала и я
хванала за косата, започнала силно да я
скубе и дърпа за косата. През цялото време подс. Ст. П. се опитвал да отдръпне
подсъдимата Кр. К. - Т. от нападението на родителите си и когато все пак успял
да я освободи от хвата и на майка си, съпрузите П. заедно я нападнали отново,
бутайки я към намиращата се отстрани ограда, през която можела да политне
надолу.
Пред
магазина, повикан по телефона от М.П., пристигнал с автомобил и бившия съпруг на
подс. Кр. Т. - тъжителят К.Т., който довел със себе си и двете им деца и сестра
си св.Ев. П.. На място пристигнала и майка му- св. С.Т. и двамата поставили
децата на такова място, че да имат видимост към всичко случващо се с майка им
-подсъдимата, като на няколко пъти били заставяни да я наричат „курва“ и да
плюват по нея.
По
някое време подсъдимите решили да се
оттеглят на намиращата се няколко стъпала под магазина площадка с пластмасови
маси за клиенти, но когато тръгнали по стълбите били последвани от св. И.П.. Тогава
св. Ев. Пешлова застанала между бащата и сина, нанасяйки и удар в крака и
укорявайки подсъдимата, че само тя ( б.м.- свидетелката) може да „оправи
отношенията им“ .
Подсъдимите все пак успели да се отдалечат на
една маса на площадката долу. Подс. Кр. К. се обадила на ЕЕНСП 112 и останали
да чакат там пристигането на полицията. В този момент към стълбите горе се
приближил тъжителя, питайки подсъдимата каква майка е тя, че да стои при чуждия
мъж и приканвайки я да види децата си , които се намирали зад него.
Подсъдимата на свой ред го укорила, че
не е никакъв мъж след като става свидетел на това и дори е довел децата им да
гледат инцидента. Св. М. П. пък призовала малкото дете на Тодорини да нарече
майка си „курва“ и да я заплюе.
Докато чакали долу на масата, св. П. подновил
нападението си против подсъдимата, но подсъдимият му препречил пътя и успял да
го отстрани навреме. Към това подновено нападение се присъединили Е. и М. П.,
като само първата успяла да улови подсъдимата за косата. Отново се намесил подс.
С.П. и разбранил жените.
Подсъдимите
останали долу на площадката, на една маса, за да чакат пристигането на
полицията, а останалите участници в инцидента се отдалечили горе на стълбите,
но не престанали с обидите към тях, като най-активен бил св. П. с обидните и
нецензурни обвинения.
Впоследствие
на място пристигнал дежурен екип на Полицейското управление, в състава на който
бил св.Н. С..
На
27,06,17г. тъжителят посетил кабинет на амбулатория за специализирана
извънболнична медицинска помощ по съдебна медицина в гр. Пазарджик, където бил
прегледан от д-р П. М.. На същия съобщил, че бил бит от подсъдимите, като подс.
П. го ударил по лицето и ритнал в областта на седалището, а подсъдимата го
драскала по ръцете.
На 18,07,17г. тъжителят подал настоящата
тъжба, с която предава на съд:
1. двамата
подсъдими - за това, че на 26.06.2017г. в град В., като съизвършители, са
причинили на К.И.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите по чл.128 и 129 от НК (кръвонасядания в ляво под
скулата; кръвонасядане на седалището; зажулване на кожата на лява и дясна
предмишница) — престъпление по чл. 130,ал. 1 във вр. с чл.20.ал. 1 от НК
2. двамата
подсъдими - за това, че по същото време и на същото място и отново като
съизвършители са обидили тъжителя, наричайки го публично „боклук“ и така са
извършили престъпление по чл.148,ал.1,т.1 във вр. с чл.146.ал.1 от НК.
3. двамата
подсъдими - за това, че по същото време и на същото място и отново като
съизвършители са осъществили състава на престъпление по чл. 147,ал. 1, пр. 1 от НК във вр.с чл. 148.ал.2 от НК, наричайки публично тъжителя „педераст“ .
4. само
подс. П. - за това, че по същото време и
на същото място е отправил закана за извършване на престъпление срещу личността
на тъжителя по чл. 144, ал. 1 от НК с адресираната към него реплика „Ще те
заколя“ .
При така формулираните обвинения следват две уточнения:
І. досежно заканата (по пункт 4. горе) - По отношение на заканата следва
уточнението, че начина на формулиране поставя въпроса дали отправянето й ,
наред с останалите елементи от състава, покрива престъпление по ал.1 или такова
по ал.3 от НК на чл. 144 от НК. Този
въпрос е стоял на вниманието на докладчика и преди стартиране на съдебното
следствие. Неговото разрешение се прие, че произтича от факта, че единствено
ясно формулираната закана, от която става несъмнено ясно , че авторът й иска да
лиши от живот адресата е тази, при която престъплението е по ал. 3. Закана с
убийство ще е осъществена с породилите основателен страх думи: ще те: ликвидирам,
утрепя, умъртвя, погубя, унищожа,
довърша, премахна. Тези са и посочените в синонимния речник съответни
думи на убивам. „Ще те заколя“ се прие, че е закана против телесната неприкосновеност на
личността, тоест престъпление по чл. 144, а.1 от НК, така, както е възприета и
с обвинението .
ІІ. досежно това по пункт 3( горе): инкриминирани
са обстоятелства, че двамата подсъдими
са нарекли тъжителя „педераст“ , което неправилно е било прието от обвинителя като клевета. При клеветата се
разгласяват неверни и позорящи обстоятелства или се приписва престъпление,
докато при обидата се дава лична негативна оценка за личността на адресата й
чрез епитети, определения, сравнения, квалификации, отправяне на псувни,
ругатни. Вярно е, че значението на
определението „педераст“ се дава чрез описание на извършвани определени
действия от лицето, но не тези твърдения за такива действия са инкриминирани, а
самото определение „педераст“. По същия начин обидата „боклук“ получава своето
значение, когато се ползва в преносен смисъл чрез описание на определени
действия, които извършва лицето и които са несъвместими с утвърдения морал и
обществените ценности, но изреченото
определение „боклук“ е обида, а не е клевета. Клеветата ще е налице, ако се
разгласят обстоятелства за това лице, например, че то създава вражди между
родини, съпрузи, съобщавайки на всеки от тях неверни неща за другия и
влошавайки отношенията им чрез интриги или че поддържа интимни отношения не
само със своя постоянен партньор, но с редица случайно срещнати и т.н. Този
коментар всъщност само изолира едно от престъпления, квалифицирано неправилно като
клевета и така обвиненията всъщност са за извършени -
І.от
двамата подсъдими при съучастие:
1.обида
чрез назованите по адрес на тъжителя публично определения „боклук“ и „педераст“
2.причинена
му лека телесна повреда
и
ІІ. само от подсъдимия - закана против
личността на тъжителя с думите „ще те заколя“.
Нито едно от тях обаче не се установи да е
осъществено. Проведеното обстойно съдебно следствие, попълнило делото с
различни по вид доказателства относно инкриминирания инцидент, не доведе до
извода за обективна съставомерност на което и да е от приписаните на
подсъдимите престъпления. Данни за престъпна деятелност от тяхна страна, която
може да бъде отнесена към един от инкриминираните престъпни състави, се съдържат в показанията на съпрузите Пешелови
и св.Ев. П., както и частично в тези на св.
Б.. На тези доказателствени източници обаче Съдът не се довери в частта им досежно
заявени факти, попълващи състава на инкриминирано престъпление.
Съпрузите М. и И. Пешелови са майка и баща на
подсъдимия и бивши свекър и свекърва на подсъдимата, която я укоряват в
неморално поведение, тъй като не само изоставила децата и съпруга си -
тъжителя, но подтикнала към такова поведение и техния син- подсъдимия С.П..
Свидетелите Пешелови сами признават негативното си отношение към двамата подсъдими, но не това е причината
да не бъдат възприети безкритично техните твърдения. И двамата се представят като очевидци на
инцидента и участници, доколкото били
нападнати от подсъдимите вербално и физически и дори понесли неимуществени
вреди. Това, че са присъствали на
инцидента се сочи от всички други доказателства, но това, че са пострадали в
него - от нито един друг доказателствен източник, вкл. не се сочи и от
специално ангажирания тъкмо с цел да докаже тези обстоятелства св. А..
Дискредитирането
на показанията на двамата съпрузи е резултат от констатираното противоречие по
между им, както и с тези на св. Ев. П. ( тяхна снаха и бивша съпруга на
тъжителя, сестра на тъжителя). От друга
страна те са и опровергани от други доказателствени източници, които Съдът
оцени като достоверни.
Едно от
откритите несъответствия между показанията на Пешелови касае съществено
обстоятелство, тъй като и двамата съпрузи представят И.П. като жертва на
нападение от собствения си син и снаха, в резултат на което нападение дори паднал. Това отношение на сина към
бащата това силно възмутило лице от
мъжки пол, назовано в показанията на П.( „А.“) и представено от нея като
непосредствен очевидец, но неперсонифицирано в твърденията на св.П.. Според М. П. св. А. не само е присъствал на
инцидента, но дори именно той помогнал на И.П. да се изправи, след като бил повален от сина си на стълбите , от което свидетелят
споделил силното си възмущение пред всички там. В показанията на И.П. обаче
липсват твърдения А. да е присъствал и да му е помагал , а само такива , че като
на следващия ден негов приятел ( без да го назовава по име), който бил там (
б.м. - „на инцидента“) му казал, че не
бил виждал син да проявява такава агресия към баща си.
Самият А. ***2,18) пък признава присъствието
си на инцидента, за кратко време, през което възприел как бащата и сина „ се
дърпали, а не удряли“ и свидетелят минал между тях да ги разбрани. Възприел и обиди от страна на свидетелките Т.
към подсъдимата „ дива“ , „пачавра“, не възприел физическа и словесна агресия
от страна подсъдимите към тъжителя. Свидетелят
отрича да е коментирал на място или впоследствие случилото се.
Различни
са твърденията на двамата съпрузи Пешелови къде точно е бил блъскан, бутан и
удрян от сина си И.П. и съответно къде е паднал в резултат на това негово
нападение. Според М. П. от блъскането и
бутането на подсъдимия баща му „ два пъти паднал по стълбите“ , „ точно по стълбите“ ( стр. 9 и
стр.10, протокол с.з. 09,11,17). Жертвата на това твърдяно нападение - самият И.П.
-обаче твърди, че бил блъскан „отвънка“, „ стълбите бяха на метри от нас, „по стълбите аз не съм слизал“ ( стр. 11-12, същия протокол ). Дори категорично
заявява „аз по стълбите не съм се допирал, не
съм минавал по тях“ , “падал съм най-малко 4 пъти на цимента, на 2-3 метра
от стълбите“. Тази категоричност и въобще самото твърдение влиза в противоречие
с твърдението и на св. Ев. П., че св. Ив. П. ***-3 пъти на стъпалата ( л.14,
протокола) .
Според
св. И.П. „ Евка искала да предпази брат
си“ ( тъжителя), но самата Евка ( св. Ев. П.) заявява, че първоначално
застанала между подсъдимите и съпрузите П., за да предпази последните и с тази
цел се намесила впоследствие в развитието на конфликта -„ и тогава след като
започнаха много да напират да искат да го бутат дойде и моя брат да помогне“.
Според
Ив. П. ***-3 пъти подсъдимата се навеждала за камък“, с който да ги замери,
докато св. М. П. е възприела единствен опит на К. да вземе камък да я замери,
който бил осуетен от И.П..
Непоследователни
са твърденията на Ив. П. досежно появата и участието в конфликта на тъжителя
-той се появил след като вече побоят и обидите от страна на подсъдимите към
свидетеля и съпругата му били започнали и бил застанал пред свидетеля да го
предпази ( стр. 13, протокола) и „ така пострадал“, но след това твърди, че не
е видял подсъдимия „ да ударил К.“, но
видял „К. да посяга „ ( само да посяга !, предпоследен абзац на стр. 13, с. протокол),
което твърдение следва това, че тъжителят получил „ритници и охлузвания по
ръката от К.“.
На
следващо място при обсъждане показанията
на св. И.П. се съобрази, че въобще не е „пооблегнат докато изчаквали полицията
“ ( показанията му, стр. 12 протокол от с.з. на 09,11,17). На записа от
представения от тъжителя СД диск се вижда как дори „налита“ в посока към
подсъдимата, изричайки цитираните горе вулгарни
обиди и обвинения. Поведението му не е на човек, който е бил „ падал най-малко
4 пъти на цимента“, „блъскан от „ подсъдимите ( стр.11-12, същия протокол) и в
невъзможност да стои прав поради тежката форма на коксартроза.
Същият
извод е важим и по отношение на тъжителя - негово поведение горе на стълбите, докато крещи в посока към
бившата си съпруга , не е на обиден, обруган и уплашен от закана човек; още
по-малко - на понесъл побой от двамата подсъдими, причинил му, според заявеното
с тъжбата, болки ( „ отшумели след седмица-две“) от ритници и удари с
ръце.
Всъщност
представения от тъжителя СД- диск съдържа аудио и видео запис само на част от
инцидента, но съдържането потвърждава твърдения на подсъдимите, както и на съответните
им и лансирани показания на свидетелите Сеферинкини, К.и, Ф., К..
Обясненията
им са потвърдени от онагледяването на част от процесната ситуация чрез записа
върху прегледания СД диск досежно твърденията им, че те са били обект на
вербална агресия, а и на физическа - за подсъдимата. Подсъдимата многократно е
наречена „курва“ и запитвана за ….вкуса на семената течност на всички лица от
мъжки пол, с които имала сексуални отношения и упреквана в много и безразборни
сексуални контакти…
От
друга страна - потвърдени са от видеозаписа и твърденията на подсъдимите за
присъствието на децата, към които сочи тъжителя, отправяйки непристойни призиви
към подсъдимата „ да си види децата“.
Извън констатираните и обсъдени горе
противоречия в показанията на Е., М. и И. Пешелови, те, както и тези на св. Т.,
са опровергани и от кредитираните твърдения на онези, които са станали неволни
свидетели на инцидента. При това, доверието в последните се изгради не само
поради пълната им незаинтересованост към която и да е страна в създадените
трайно конфликтни отношения, а поради тяхното съответствие, логична и
хронологична последователност. Някои от
тези свидетели са присъствали на инцидента в началото, други - от определен
етап от развитието му, но предоставените от тях сведения или са еднопосочни -
досежно възприетите едни и същи факти, или са взаимнодопълващи се в ясна
темпорална и логична последователност в рамките на процесното събитие.
Бяха
изключени като годна основа за формиране на фактически изводи частично
показанията на св. Б., който е присъствал на инцидента и заявява категорично
възприятие относно двете инкриминираните обиди, изречени от страна на
подсъдимата по отношение на тъжителя - „боклук“ и „педераст“. Това твърдение, депозирано с демонстрирана и
споделена колебливост, стои и в
контекста на една обща несигурност какво
точно се е случило: „започнаха да се карат отвънка, биеха се…, но не мога да
кажа точно кой с кой, имаше удари и ритници, но не мога да кажа от кой към
кого“, „ не си спомням…“, „мисля…“ „ видях, но кой точно …“ . От друга страна
има и известно несъответствие в последователността на споделеното, тъй като
свидетелят първо заявява тъжителя като участник в „мелето“ , но непосредствено
след това в разказа си споделя, че К. не е участвал във физическо
съприкосновение с някой, нито е обиждал някой и „К. нищо не правел фактически“.
Това объркано описание на ситуацията и на конкретното присъствие в нея на
тъжителя даде основание, наред с многократно заявеното, че свидетелят от една
страна не е възприел всички факти в хронологичната им последователност, а от друга страна - че не помни, единственото
му конкретно твърдение, касаещо обвинението, да не бъде възприето като вярно.
Самият свидетел признава „ аз не бях през цялото време там“. Вярно е, че
свидетелят категорично заявява, че помни обидите, които подсъдимата казала на
тъжителя, но наред с това твърди „имаше ужасно много обиди“ , „всички се
обиждаха“, „ те се обиждаха през цялото време“, „ всеки викаше на всеки“, в
която връзка изразява и предположение, че „ 100%“ и той ( К. ) нещо й е казал.
Разбира се, това предложение няма никаква доказателствена стойност, но
заявените категорични твърдения за непрестанни взаимни обиди предпоставят
възможност тъжителят да е изрекъл също обида или преди или след тези, за които
твърди, че са изречени от подсъдимата спрямо бившия й съпруг. Още повече, че
твърдения за взаимна размяна на обиди се съдържат и показанията на св. Н.С..
Изложеният
анализ на показанията на Б. предпостави решението да не се възприемат твърденията
му за изречените обиди от подсъдимата към обвинителя поради липсата на
достатъчна убедителност в тези му твърдения му и липсата на достатъчна яснота в
същността и хронологията на взаимните действия на участниците в наблюдавания
скандал. Това лишава и Съда от възможността за дължима справедливост при
приложение на института на реторсията.
Извън
обстоятелството, за което не се възприеха показанията на Б. ( изречените обиди)
- показанията на Б. съдържат и твърдения, които са потвърдени и от други
доказателствени източници: време, място и развитие на конфликта и участници в
него, някои техни действия - нпр. св. Ив. П. не е падал, каквото невярно твърдение се съдържа в неговите
и на съпругата му показания, но се отрича освен от Б. и с показанията на
другите незаинтересовани свидетели. Б. заявява и физическо насилие от страна на
П. спрямо подсъдимата - проявено чрез бутане, както и обидни реплики, изричани
от св. М. П. ( чиито адресат не е конкретизиран); заявява и сочения от
кредитираните свидетели факт на липса на изречена закана от подсъдимия към
тъжителя (с инкриминирания в този смисъл израз) и на липса на проявено
физическо насилие от страна на подсъдимите към тъжителя.
Последните
обстоятелства, които са заявени и с обясненията на подсъдимите, са потвърдени
от показанията на свидетелите Ф., Й. и Б. К.и, Т. и Ц. Сеферинкини, частично от тези на А. и Б., и на Н.С..
Проявената
вербална агресия от страна на св. И.П. спрямо подсъдимата, за която твърдят
еднозначно и тя и подсъдимия, се установява и от представения от тъжителя
видеозапис на онази част от инцидента, която следва физическата разправа и в
която двамата подсъдими са успели да се оттеглят на площадката с пластмасовите
маси и столове ( към която се слиза по стълбите). Предявеният видеозапис илюстрира
ясно ситуация, която темпорално следва тази на проявената на физическата
агресия ( вече приключила) и подсъдимите са вече на долната площадка с масите,
а горе се намират двамата мъже, които по разпознатия глас ( по -ниския по ръст
) са на - 1.св. И.П. ***.по даденото описание за облеклото на тъжителя - е
самият тъжител. И двамата крещят против подсъдимата, като изразите и
обвиненията в неморално поведение от страна на свидетеля са брутално агресивни,
вулгарни и несъвместими с правилата за етично поведение на публично място. С
тези изрази са отправени: обвинения - за многобройни и случайни сексуални връзки
и въпроси - да даде определение за вкуса на … семенната течност на мъжете, с
които е имала такива сексуални контакти …Тези изрази са възпроизведени със
неизменното и логично следващо възмущение от онези свидетели, които не са
участници в конфликта и които са безпристрастни спрямо страните в него ( Ц. и Т.
Сефринкини, Ф.) , поради което и техните показания се възприеха безкритично. Те
на свой ред пък потвърдиха в съществена степен заявеното от подсъдимите в обясненията
им.
Първите
възприятия на непосредствени очевидци от инцидента са на св.Ф., която е била на смяна на работа в
магазина, в непосредствена близост до който се разиграл инцидента. Тази
свидетелка е възприела и предисторията на конфликта и дава информация с
показанията си относно неговите инициатори. След като подсъдимата напазарувала в
магазина, се появила св. М. П. и укорила магазинерката, че я била пуснала там,
след което се обадила на И.П., който пристигнал минути по-късно. Това
опровергава и твърденията на последния, че бил отишъл не нарочно, а случайно -
да си пазарува. Още с появата на бащата П. св. Ф. възприела негата реакция да
улови косата на подсъдимата и „ така я въртя, че как остана жива“ .
Възпроизведеният начин, по който е била нападната и физически насилвана
подсъдимата потвърждава нейните обяснения и тези на подсъдимия. Свидетелката
( както всъщност и подсъдимите и св.
Сеферинкини) категорично отрича подсъдимият
да е заплашвал, обиждал , бутал или удрял баща си или тъжителя, който
пристигнал известно време по-късно, довеждайки сестра си и децата си. Всъщност при обсъждане показанията на Ф., освен
непосредствените впечатления и съответствието им с тези на св. Сеферинкини,
следва да се има предвид и спонтанно заявеното “ няма да спестявам нищо“, което
бе непосредствено изречено в рамките на самия разказ на свидетелката. То е
гаранция за тяхната достоверност, както и признанието на свидетелката, че
възприела подсъдимата да обижда тъжителя като „страхливец“ ( което е обида, но
не е предмет на обвинението) .
Ф.
изяснява също, че поводът за пристигането на тъжителя съвсем не е заявения
от съпрузите Пешелови - „ да им окаже“
помощ, тъй като малко след пристигането
на И.П., съпругата му, която го била повикала по телефона, се обадила и на
тъжителя. Изяснена така, ситуацията визира една организирана инициатива от
страна на М. П. да събере всички, които „имат обща болка„ ( от показанията на
Ив. П.), за да назидаят причинители й. Най-смущаващото и укорителното е
довеждането на децата от баща им- тъжителя, комуто било предоставеното упражняването на родителските
права . Децата са били преднамерено и целенасочено доведени, за да станат
свидетели на назиданието, но по-осъдително е заставянето им да нарекат майка си
„курва“ и да я заплюят. Това вече в пълна степен потвърждава „наказателната
акция“ на подсъдимите, която изпълнителите са се стремели да бъде и едно
заслужено, според тях, публично опозоряване.
Точно отношението към децата и ползването им
като „ оръжие“ в тази „наказателна акция“ основателно са възмутили и
свидетелите Сеферинкини. Бащата Т. и сина Ц. са се явили в развитието на
инцидента минути след началото му, след като били повикани от магазинерката К..
Последната била в магазина, когато възприела говорене на висок глас и при излизането
си видяла св. И.П. застанал срещу подсъдимата и сина си, който с думи се
опитвал да го възпре и да го откаже от разправия. Но не успял, И.П. „налетял на К., което
принудило К. да застане между тях, за да предотврати нападението. К. Що се отнася до поведението на С.П. - К. е категорична, че в този начален момент (
който единствено възприела) той само молел баща си да не посяга. Така описват и
последващото поведение на подсъдимия другите свидетели, които вече са възприели
развитието на конфликта - Сеферинкини и Ф..
Никой от тези свидетели не е чул подсъдимият да изрича обидни или
заплашителни думи по адрес на баща си и майка си или тъжителя, нито пък е видял
да нанася удари на родителите си или тъжителя. Такива са твърденията и за
подсъдимата, която е представена с лансираните показания само като жертва на
физическа и вербална агресия от съпрузите Пешелови. Св. Ф. дори е пострадала от
хвърлена от И.П. обувка по подсъдимата, която „ хвърлила в градината отпред и
още била там“ .
Показанията
на св. Сеферинкини са съответни и взаимнодопълващи се, както и с тези на св. К.,
която от четири години съжителства съпружески с Ц.С. и която възприела
скандала, тъй като се случил под отворения прозорец на стаята,в която
приспивала детето си. При това, намесата
на К. е била само с цел да прибере доведените нарочно от тъжителя деца, за да
не стават свидетели на грозните сцени. Тази
нейна покана към децата била посрещната от св. Св. Т. с непристоен призив „ да си
гледа работата“ и обида „курва“, с която нарекла и подсъдимата. Освен агресията
на св. Св. Т., показанията на К. съдържат и твърдения (еднозначни с тези на
Сеферинкини, Ф.) за вербална и физическа агресия не от подсъдимите към
тъжителя, а от всички свидетели Пешелови към подсъдимата основно, и в частност-
към подсъдимия, само поради неговата намеса да я спасява.
Що се отнася до св. Св. Т. - майка на тъжителя
и на св. Ев. П. - нейните показания също
не се приеха като годна основа за формиране на фактически изводи. Част от
твърденията й са директно опровергани от непосредствени впечатления на Съда: в
стремежа си да бъде максимално убедителна в неверните си твърдения, че К. не е
била насилвана и обиждана, Т. твърди, че подсъдимата била по-едра и дебела от
св. М. П., което е невярно. На второ място - Т. отрича присъствието на
инцидента на своя съпруг и баща на тъжителя, но този факт се установява с
еднозначните лансирани твърдения на свидетелите Сеферинкини. С. Тодорова е
посочена от Ф. като бабата на децата на тъжителя и подсъдимата, която ги
заставяла да наричат майка си „курва“ и да плюят по нея.
На
място и по повод подадените за развиващия се инцидент сигнали до ЕЕНСП 112
пристигнал полицейски екип, в състава на който бил св.пол. Н. С.. Неговите
твърдения само установяват последователността в тези на св. Сефринкин и К., тъй
като и пред него тези лица са споделили, че едва след появата в магазина на
подсъдимите пристигнал и св. Ив.П., а впоследствие съпругата му и след това с
автомобил - тъжителя, довеждайки със себе си и децата си, които станали
свидетели на саморазправата- „ обидни думи към подсъдимата и тя отвръщала на
другата страна“. Вярно е, че това изявление на свидетеля не сочи нищо
конкретно, но пък то, както и аналогично на св. Б., предпоставя възможността за
взаимната размяна на обидни реплики, респ. между тъжителя и подсъдимата, която
при липса на конкретни доказателства за такава прави невъзможно правилното
изясняване на процесната ситуация. Това изявление още един път потвърждава, че
дори и хипотетично да се приеме твърдението на Б. за изречените две обиди от подсъдимата
към тъжителя, при липсата на цялостна картина на този епизод от ситуацията, в
която са изречени, лишава възможността от обективна преценка за възможно
приложение на предвидения институт по чл. 146, ал.2 от НК в съответствие със
задължителното тълкуване по ТР 51/89 на ОСНК на ВС.
Горният
анализ даде основание на Съда да възприеме развитието на инкриминираната
ситуация по същност и хронология както се сочи в обясненията на подсъдимите,
потвърдени в основната им част от тези на свидетелите Сеферинкини, Ф. и К.и и
за определени обстоятелства ( коментирани горе) - от тези на св. А. и Б..
Показанията на И. , М. и Е. Пешелови и Т. , с които първите трима се представят
като обект на нападение, насилие, обиди и заплахи от подсъдимите са напълно
оборени.
Изложеният
подробно горе доказателствен анализ предпостави решението на Съда за липса на
достатъчно и убедителни доказателства, които по несъмнен начин да установяват обективната
съставомерност на което и да е от инкриминираните престъпления. Лансираните доказателства по делото не
представят подсъдимите, нито заедно, нито по отделно като автори на вербална и физическа агресия
против тъжителя. Противопоставените им доказателства, които са ангажирани от
частното обвинение се отхвърлиха с изложените горе мотиви, тъй като се прие, че
те визират ненастъпили в обективната действителност факти и обстоятелства. За
да бъдат изолирани като годна основа за формиране на фактически изводи тези
доказателства - в случая гласни бяха обсъдени от гледна точка на откритите
помежду им противоречия и от друга страна- предвид противоречието им с
твърдения, които произтичат от напълно непредубедени и незаинтересовани
източници и между които има темпорално и същностно единство , взаимна
допълняемост и характерната само за гласните доказателствени средства-
убедителност, произтичаща от начина на възпроизвеждане, непосредствените впечатления и съдържанието на съобщената
информация. Последните обосноваха възприетите факти и произтичащото от тях
решение, че подсъдимите не са осъществили приписаните им престъпления от частен
характер, за всяко едно от които бяха признати за невиновни и оправдани.
Решението на Съда, че липсва което и да е от инкриминираните престъпления
обоснова предвид нормата на чл. 190,
ал.1 от НПК и възлагането на разноските в тежест на тъжителя - в
размер на по 400 лЕ.в полза на всеки от подсъдимите. В тежест на подсъдимия се
възложиха и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 70 лв. по смета на
РС Пазарджик.
По изложените мотиви Съдът
постанови оправдателната си присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: