РЕШЕНИЕ
№ 4465
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110203927 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Ahmet Sakarya, чрез адв. Кримена А. от
Хасковска адвокатска колегия (ХАК), срещу наказателно постановление (НП)
№ № 42-0005432/16.02.2023 г., издадено от С Д Д, началник на отдел
„Контрол“ в РД „АА“ - гр. София, с което на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) на жалбоподателя AHMET
SAKARYA е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от
Закон за автомобилните превози и чл. 2, § 3 от Регламент 561/06 ЕС, както и
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр му е наложена глоба в размер на
2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 19, т. 5 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС.
В жалбата си жалбоподателят твърди, че процесното наказателно
постановление е незаконосъобразно и неправилно, тъй като същото е
издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се
становища още, че лицето е чуждестранен гражданин и не е разбирал какви
нарушения е извършил, и като не му е осигурен преводач, е нарушено
правото му на защита. Алтернативно е отправена молба, в случай, че
нарушенията бъдат доказани, то същите да бъдат отнесени под хипотезата на
чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.
1
В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. К А., която пледира за отмяна на наказателното
постановление, като се поддържа жалбата. Претендират се разноски за
адвокатско представителство.
Въззиваемата страна – началник към РД„АА“ редовно призована, не се
явява и не изпраща свой процесуален представител.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 15.02.2023 г. около 19:47 ч. в град София, на около 100 метра от
автомагистрала Тракия в посока към с. Казичане, на жалбоподателя Ahmet
Sakarya, турски гражданин, в качеството му на водач на моторно превозно
средство марка „Мерцедес“ с рег. № , от кат. N 3, с прикачено към него
ремарке TISAN с рег. № , от кат. О4, извършвал международни превози на
товари с лиценз по маршрут Турция – Унгария, е била направена проверка от
контролните органи на РД „АА“ - гр. София. При проверката били изискани
документи, като при извършения им преглед от свидетеля Р. Ангелов,
изпълняващ длъжността „инспектор“ към РД „АА“ - гр. София се установили
две нарушения. Първото, което констатирал, чрез разпечатка от карта на
водача, се състояло в това, че за 24 часовия период от 14:40 ч. на 10.02.2023 г.
до 14:40 ч. на 11.02.2023 г., след края на предходната ползвана нормална
дневна почивка, водачът не е бил използвал намалена дневна почивка от
минимум 9 (девет) последователни часа, като намалението е 5 (пет часа), като
за посочения период водачът бил използвал почивка от 4 (четири) часа.
Второто било за това, че водачът е бил без сертификат за водач, изискуем
съгласно чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 на МТС. Въз основа на това съставил
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
00190/15.02.2023 г., като първото описано нарушение квалифицирал като
такова по 8, § 2, изр. 2, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози и чл. 2, § 3 от Регламент 561/06 ЕС, а второто – като нарушение на
чл. 19, т. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. Препис от акта бил
връчен на жалбоподателя. Била задействана процедура по чл. 44, ал. 4 от
ЗАНН, тъй като нарушителят нямал постоянен адрес в Република България.
В съответствие с чл. 52, ал. 1, пред. 2 от ЗАНН началника на отдел
‚Контрол“ в РД „АА“ е издал атакуваното НП, с което на жалбоподателя
AHMET SAKARYA на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвтПр е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на 8, § 2, изр. 2, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните
превози и чл. 2, § 3 от Регламент 561/06 ЕС, и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвПр - глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 19,
т. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. Издадена е Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-644/16.02.2023
г., с оглед която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „в“ и „г“ от ЗАвтПр
временно било спряно от движение на моторно превозно средство марка
2
„Мерцедес“ с рег. № , от кат. N3, с прикачено към него ремарке TISAN с рег.
№ , от кат. О4.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетел, разпитан в хода на съдебното следствие Р. А
(актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на
свидетеля Р. А (актосъставител), като ги кредитира с доверие. От тях се
установява, че същият работи към РД АА, спрял е за проверка водача и е
установил нарушенията, които кореспондират с писмените доказателства
приложени по делото.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира,
доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена
срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по
спазването на процесуалните правила относно компетентността на
длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални
документа (АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В
случая АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице – свидетел Р.
Ангелов - на длъжност „инспектор“ в РД“АА“, упълномощен да издава
АУАН, а НП е издадено от директора на РД „АА“, упълномощен със Заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, в съответствие с чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени, доколкото
АУАН е съставен в присъствието на свидетел по установяване на
3
нарушението, като препис от последния е връчен на жалбоподателя. Спазени
са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за
издаването на НП.
Съдът констатира обаче допуснати в хода на провежданото
административнонаказателно производство нарушения на процесуалните и
материалните правила, които съществено са засегнали правото на защита на
санкционираното лице и които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза
на административнонаказателното производство.
На първо място НП е издаден въз основа на чл. 44, ал.4 ЗАНН, тъй като
лицето няма постоянен адрес в Република България. Разпоредбата на чл. 44,
ал. 4 ЗАНН обаче изисква на административнонаказващия орган, заедно с
акта да се представят писмени обяснения или възражения на нарушителя,
което не е изпълнено и е лишило нарушителя от така предвидената за него
възможност, с което е ограничено правото му на защита, което е процесуално
нарушение от категорията на съществените и не може да бъде отстранено от
съда при обжалване на НП, поради което води до отмяната на крайния
административен акт на формално основание.
На второ място, в хода на съдебната фаза на
административнонаказателното производство се установи, че както АУАН,
така и НП са били връчени на нарушителя Ahmet Sakarya единствено на
български език без писмен превод на разбираем за него език. При това без да
прилага към производството по ЗАНН специфичните изисквания на
наказателния процес, въведени с чл. 55, ал. 3 и глава Тридесет "А" на НПК и
Директива 2010/64/ЕС, съдът намира, че на нарушителите следва да се
гарантират минималните стандарти на правото на защита, сред които
централно място заема право на лицето да разбере за какво действие или
бездействие се ангажира неговата отговорност, и каква е правната
квалификация на същото. Израз именно на това право е принципното
изискването на чл. 21, ал. 2 НПК, въпреки, че производството се води на
български език, на лицата които не го владеят да се осигури превод на
разбираем за тях език. В настоящия случай няма данни това право да е било
гарантирано по какъвто и да е начин. С оглед на това съдът намира, че е
допуснато нарушение на процесуалните правила в предсъдената фаза на
процеса, като същото отново е от категорията на съществените предвид, на
което производството се явява изначално опорочено. Разясняването на
фактите и обстоятелствата, на които се основава отговорността, дори да не се
извършва чрез нарочен писмен превод, или в рамките на формална
процедура, следва да бъде извършено на разбираем за нарушителя език, при
това от лице, което няма друго процесуално качество, а не чрез съобщаване
от страна на актосъставителя, който от една страна е ангажиран с твърдението
за извършено нарушение, а от друга за същия липсват каквито и да било
данни за владеене на чужд език, различни от собственото му изявление, че
владее „няколко турски думи и водачът го бил разбрал“.
На следващо място съдът намира, че съдържанието на изготвените
4
АУАН и НП, не отговаря в пълна степен на изискванията съответно на чл. 42
и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като и в двата основни процесуални документа е
допусната неяснота при описание на нарушението по пункт 1. Съгласно
чл.78, ал. 1 ЗАвтПр, изискванията за спазване на AETR при превоз на товари
се отнасят за водачите на ППС с максимално допустима маса над 3,5 тона,
каквито факти отсъстват както от АУАН, така и от НП. Действително в текста
е посочено, че се касае за състав от пътни превозни средства от категория N3,
което съгласно класификацията на чл. 149, ал. 1 ЗДвП отговаря на превозно
средство с максимално допустима маса над 12 тона, но при това съдът
намира, че не е допустимо изложението на фактите, свързани с описанието на
нарушението да става чрез използване на категории и понятия от друг
нормативен акт, при това без отбелязване на извършеното препращане, което
съставлява нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Доколкото се
касае за елемент от фактическия състав на отговорността, неговото
ненадлежно посочване също е от естество да засегне правото на защита на
жалбоподателя и да обуслови отмяната на издаденото НП. В допълнение,
неточно и непълно е описана нарушената правна норма, водеща до
неразбиране от страна на санкционираното лице какво е извършил като
нарушение. В описанието се съдържат твърдения за дневната почивка, за
намалената дневна почивка, но никъде не е записано и изведено колко време е
управлявал водача, от кой период е засечено, на базата на какви доказателства
контролният орган е установил каква почивка е ползвана. Както и не е
изяснено водачът има ли право на намалена дневна почивка и отговаря ли на
тези условия. Това непълно, неточно и неясно описание също е основание за
отмяна на процесното наказателно постановление.
В АУАН и НП е допуснато и нарушение съответно на чл. 42, т. 3 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като и в двата акта мястото, на което е извършена
проверката, съответно са констатирани нарушенията, е описано по начин, по
който не може да се индивидуализира – „в гр. София на около 100 метра от
автомагистрала „Тракия“ в посока към Казичене“. От това описание не става
ясно по кой път се е движил автомобила, управляван от жалбоподателя и едва
от разпита на свид. Ангелов се изяснява, че се е движил по Околовръстен път.
Липсата на място на извършване на твърдените нарушения (невъзможността
да се индивидуализира същото) в АУАН и НП винаги се явява съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
санкционираното лице и предпоставка за отмяна на НП.
Освен това съдът констатира, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални
нарушения и по отношение на вмененото административно нарушение по
пункт 2 от процесното НП. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
лицето по чл. 2, ал. 1 може да осъществява международен превоз на товари с
водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само
когато то притежава сертификат за водач на моторно превозно средство,
5
издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица (приложение №
28). Нормата на чл. 19, ал. 1, т. 5 от горепосочената наредба от друга страна
регламентира, че при извършване на международен превоз на товари в
превозното средство трябва да се намират следните документи: сертификатът
за водач по чл. 57, ал. 5 и други документи за водача, превозното средство и
товара, включително и митническите гаранционни документи, които се
изискват от Закона за автомобилните превози, Закона за движението по
пътищата, както и по силата на международните договори и спогодби, по
които Република България е страна“. В тази връзка съдът намира, че има
сериозно разминаване между описаното в АУАН и НП нарушение и
основанието, на което е наложено наказание на водача. В случая в
обстоятелствената част на НП е посочено, че лицето е без въпросния
сертификат, а в санкционната част на жалбоподателя му е наложено
наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр, съгласно която водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000лв. - при първо
нарушение. В случая обаче на жалбоподателя е вменено, че сертификатът не
се е намирал в превозното средство, а не че е извършвал превоза без да му е
редовно издаден такъв. В тази връзка съда приема, че НП е редно да бъде
отменено и в тази част, поради факта, че има несъответствие между
предполагаемо извършено нарушение и съответната му санкционна норма.
Воден от горното съдът намира, че процесното НП следва да бъде
отменено изцяло, поради факта, че са допуснати съществени нарушения
както на процесуалния закон, така и на материалния, т.е същото се
явява неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на въпросното дело, съдът прецени, че трябва да бъдат
присъдени разноски на жалбоподателя, но с оглед направеното възражение
от страна на АНО за прекомерност и в съответствие с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то същите трябва да бъдат приравнени
минимума, а именно в размер на 550 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0005432/16.02.2023 г.,
издадено от началник на отдел „Контрол“ в РДАА гр. София, с което на
основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвтПр на жалбоподателя AHMET
SAKARYA е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
6
лева за нарушение на 8, § 2, изр. 2, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр и чл. 2, § 3
от Регламент 561/06 ЕС, както и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр -
глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 19, т. 5 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ да
заплати на Ahmet Sakarya сумата от 550 лв. разноски за адвокатско
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7