№ 16001
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №
20201110143854 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Т. А. Г. и Л. Г. Г., с която са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Т. Г. съществуването на вземане на
ищеца за сумата в общ размер на 373,47 лева – главница, от която сумата 363,45 лева,
представляваща ¾ части от стойността на доставена топлинна енергия за стопански нужди
през периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г., и сумата 10,02 лева, представляваща ¾ части
от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Т. Г.
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 55,38 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2018 г. до 08.07.2020 г.; иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответницата Л. Г. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 124,49
лева – главница, от която сумата 121,15 лева, представляваща ¼ част от стойността на
доставена топлинна енергия за стопански нужди през периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019
г., и сумата 3,34 лева, представляваща ¼ част от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Л. Г. съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 18,46 лева, представляваща лихва за забава
1
върху главницата за периода от 01.05.2018 г. до 08.07.2020 г.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото нямало подписан договор за
продажба на топлинна енергия. Но ответниците ползвали топлинна енергия в следния
топлоснабден имот, а именно: търговски обект – магазин № 11 А, находящ се в гр. София,
АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г. Поради
незаплащане стойността на ползваната топлинна енергия ответниците се били обогатили
неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължали връщане на онова, с което са се
обогатили, до размера на обедняването. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим
на етажна собственост, в който услугата дялово разпределение на топлинна енергия се
извършвала от „Бруната“ ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота, собственост от ответниците, били издадени изравнителни сметки,
което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в него. Ежемесечно от топлофикационното дружество били издавани фактури с
дължимите суми за топлинна енергия, които следвало да бъдат заплащани най-късно до 20-
то число на следващия месец. Въпреки настъпването на падежа задължението не било
погасено. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.07.2020 г. по ч. гр. д. № 31306 по описа за 2020 г.
на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците
възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от
ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Т. А. Г. и Л. Г. Г.
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата от никоя от
тях. В хода на заповедното производство ответниците са направили възражение, че от
началото на 2012 г. магазинът бил затворен и в него се ползвала топлинна енергия за
отопление.
Третото лице – помагач „Бруната” ООД не изразява становище по предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Кънева. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В
хода на устните състезания моли съда да постанови решение по уважаване на исковата
претенция. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80
ГПК.
В съдебно заседание ответниците Т. А. Г. и Л. Г. Г., редовно призовани, не се явяват
лично и не се представляват.
Третото лице – помагач „Бруната” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.
2
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложено по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
От представен по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот, рег. № 814,
нот. дело 551 от 2008 г. по описа на нотариус Е.Е., рег. № 052, с район на действие
Софийски районен съд, се установява, че на 12.03.2008 г. „Адин“ ЕООД продало на
ответницата Т. Г. и на съпруга й Г.Д.Г. следния свой собствен недвижим имот, а именно:
магазин № 11а, находящ се в блок № 2, построен в УПИ ІІ-1566, квартал 29 по плана на гр.
София, местност „Югоизточен градски район 4, зона 5“. Видно от удостоверение рег. № ТС-
70-00-72/10.05.2007 г., издадено от Столична община, район „Младост“, на жилищна сграда
– блок № 2 с офиси, магазини и подземни гаражи, вход А и вход Б, намираща се в кв. 29,
УПИ ІІ-1566 по регулационния план на гр. София, местност „Югоизточен градски район 4,
зона 5“ бил определен следният административен адрес: гр. София, ж. к. „Младост-4“, бл.
482, вх. 1 (вх. А) и вх. 2 (вх. Б).
От представено с исковата молба удостоверение за наследници изх. № 2778 от
30.06.2014 г., издадено от Столична община, район „Лозенец“, се установява, че
съсобственикът Г.Д.Г. починал на 22.06.2014 г. и оставил следните свои наследници по
закон: ответницата Т. А. Г. (съпруга), А.Г.Г. (син) и ответницата Л. Г. Г. (дъщеря). По делото
няма данни през исковия период правото на собственост върху процесния имот да е било
прехвърлено от съсобствениците или да е било учредено вещно право на ползване в полза
на трето лице.
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор № 2684-1 от 12.11.2007 г., сключен между „Бруната
България“ ООД и етажната собственост, и протокол от общото събрание на етажните
собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на бл. 482, вх.
А и Б в ж. к. „Младост-4” съществували още към 2007 г. В изготвения като приложение към
протокола от общото събрание списък на етажните собственици за процесния имот било
отбелязано, че пълният му отопляем обем по проект бил 96 куб. м., като в него щяла да се
ползва и топла вода. Списъкът съдържа подпис за праводателя на ответниците – „Адин“
ЕООД.
Видно от приложени по делото две индивидуални справки за използвана топлинна
енергия за периодите 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и един брой
формуляр за отчет от 13.07.2019 г., за процесния имот през исковия период била
начислявана топлинна енергия за отопление по данни от един апартаментен топломер, за
3
сградна инсталация на база пълния отопляем обем на имота от 96 куб. м. и за битово горещо
водоснабдяване по данни от един водомер. Посочените обстоятелства се потвърждават от
заключението на съдебно-техническата експертиза. Формулярът за отчет съдържа подпис на
клиент.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и с други такива, предоставени на вещото
лице от ищеца и от третото лице - помагач. От заключението се установява, че от ТР „Изток“
била представена справка за потребената топлинна енергия през периода от 01.03.2018 г. до
30.04.2019 г. в сградата в режим на етажна собственост, измерена в кВтч. Данните от общия
топломер се отчитали ежемесечно към 24 часа на последния ден от месеца съгласно
нормативните правила. Отчетената енергия била разлика между „ново“ и „старо“ показание
на уреда. От отчетените стойности били приспаднати т. нар. „технологичните разходи” или
„загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за сметка на ищцовото дружество.
Установено е, че размерът на технологичните разходи е съответстващ на нормативните
изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки месец и същите следвало да се
заплатят от потребителя. Вещото лице установило по представените от „Бруната” ООД
формуляри за отчет, че за процесния апартамент се разпределяла топлинна енергия за
отопление на имот по данни от един апартаментен топломер, като за 2018 г. поради
неосигурен достъп била начислена служебно топлинна енергия за едно отоплително тяло, и
за сградна инсталация според пълния отопляем обем на апартамента. В имота през исковия
период не била потребявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Вещото
лице установило, че топлинната енергия за сградна инсталация била изчислена съгласно
методиката, определена в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването (отм.) и в зависимост от пълния отопляем обем на процесния имот – 96
куб. м. За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите суми
за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление, като общата сума по
фактури в размер на 528,26 лева не включвала просрочени суми от периоди преди
процесния. Изравняването на сумите от третото лице – помагач за абонатен № ****** било
извършено съгласно действащите през съответния период цени на топлинната енергия и
възлизало общо на -363,80 лева (за получаване) за целия исков период. Вещото лице
установило, че сумата за топлинна енергия за имота на ответниците била определена
съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и актуални цени на топлинната
енергия за периода. Измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата в
режим на етажна собственост през процесния период било извършвано от общ топломер за
търговски цели. Общият топломер в абонатната станция били обект на метрологичен
контрол и периодични проверки от лицензирани лаборатории през м. 11.2016 г., м. 04.2018
г. и м. 02.2022 г., като било установено, че уредът е технически изправен. Съдът намира, че
заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно
неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
4
Допусната е по искане на страните и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. От същото се установява, че
нямало данни за извършени от ответниците плащания на претендираните от ищеца суми.
Според заключението общата стойност на изравнителните сметки за процесния период била
в размер на -370,95 лева и представлявала сума за доплащане. Вещото лице установило, че
от изравнителните сметки за връщане частично била погасена сумата 43,63 лева –
задължение от текущия период а с разликата от 327,32 лева били погасени задължения на
ответниците извън процесния период. Така според заключението стойността на потребената
топлинна енергия с включени изравнителни сметки за исковия период възлизала на 120,83
лева. Дължимите такси за дялово разпределение за процесния период били в общ размер на
13,36 лева. Вещото лице изчислило, че законната лихва върху претендираната главница,
считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 08.07.2020 г. била в
размер на 71,94 лева – върху сумата за топлинна енергия и в размер на 1,92 лева – върху
сумата за дялово разпределение. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно,
ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го
възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД:
Ищецът основава претенцията си на твърдения за липса на сключен между страните
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно
обогатяване от страна на ответниците чрез спестяване на разходите за заплащане на
потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период. От приетите по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че между страните няма сключен на
основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмен договор за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди. Следователно, доколкото ищецът не може да претендира процесните суми
на друго основание, той разполага с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Съгласно цитираната
разпоредба всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването. В тежест на ищеца е да
докаже обогатяването на ответниците, своето обедняване, размера на обедняването и
връзката между обогатяването и обедняването. Няма спор в съдебната практика, че формите,
чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, може да са свързани с
увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени
ползи за сметка на друго лице, или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на
имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени от обогатилото се лице, но са
направени от друг. Същественото изискване е обогатяването да е станало за сметка на друго
лице. Само обогатяването без основание, но за чужда сметка е релевантно към фактическия
5
състав по чл. 59 ЗЗД. Обедняването, от своя страна, също може да има различни форми на
проявление – ефективно намаляване на имуществото (на актива) на ищеца или пропускане
на сигурно увеличаване на имуществото му чрез придобиване на нова имуществена облага,
която е реализирана от друго лице. Между тези два елемента на фактическия състав на чл.
59, ал. 1 ЗЗД – обогатяването и обедняването, е необходимо да съществува връзка, но тя не е
причинна. Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Както едното, така и
другото са последица на друг факт или на други факти, които също следва да бъдат
установени в хода на процеса (вж. т. 5 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. №
1/1979 г., Пленум на ВС).
От събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, а и
ответниците не оспорват, че са били съсобственици на процесния имот през исковия период.
Доколкото обаче ищецът претендира от тях заплащане на топлинна енергия за небитови
нужди по смисъла на § 1, т. 33а ДР ЗЕ, то доказване принадлежността на правото на
собственост не е достатъчно само по себе си нито за обосноваване на извод за придобиване
на качеството „клиент на топлинна енергия“ от ответниците, нито на такъв за наличие на
неоснователно обогатяване от тяхна страна. За последното ищецът трябва да установи, че
ответниците са потребили доставената до процесния имот топлинна енергия, но не са
заплатили стойността на същата, с което са се обогатили за сметка на „Топлофикация
София“ ЕАД. Следва да бъде подчертано, че доколкото претенцията на ищеца се основава
на института на неоснователното обогатяване, а не на договорната отговорност, за нейното
уважаване от значение е единствено какво количество топлинна енергия реално е било
потребено от ответниците в топлоснабдения имот. Посоченото обстоятелство следва да бъде
установено от ищеца и то при условията на пълно и главно доказване, в който смисъл е и
разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.
В тази връзка единственото възражение, наведено от ответниците и то в хода на
заповедното производство е, че от началото на 2012 г. процесният магазин бил затворен,
поради което в същия не била използвана топлинна енергия за отопление. От представените
от третото лице – помагач писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-
техническата експертиза се установява, че в имота през исковия период не е била ползвана и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. От друга страна обаче, както
отмененият Закон за енергетиката и енергийната ефективност в чл. 108, така и сега
действащият Закон за енергетиката дават право на етажните собственици да се откажат от
ползването на централно отопление, но като се вземат предвид особеностите на заварените
топлоснабдени сгради. Титулярят на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В настоящия
случай безспорно беше установено, че в имота на ответниците не се ползва топлинна
енергия нито за отопление, нито за битово горещо водоснабдяване. Въпреки това
ответниците останали клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. По
6
тези съображения в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, ВКС е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62, вр. § 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Напълно в синхрон с цитираната задължителна практика на ВКС е и Решение на Съда
(четвърти състав) от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17. В същото Съдът
на Европейския съюз приема, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Член 13, § 2 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги
и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна
на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. С оглед
цитираното решение на СЕС следва да бъде прието, че вземането на ищеца за стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, не противоречи на европейското
законодателство, въпреки че ответниците реално не са ползвали предлаганата от
„Топлофикация София“ ЕАД услуга през исковия период в своя имот.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената
топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за
търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2,
т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на
7
топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални
разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла
на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя
имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо
водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл.
143, ал. 5 ЗЕ).
В настоящия случай не се спори, че подпомагащата страна „Бруната” ООД през
исковия период извършвала услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата
– етажна собственост в ж. к. „Младост-4“, бл. 482, вх. Б. От събраните по делото
доказателства се установи, че дължимата от потребителите месечна сума за топлинна
енергия била определена въз основа на прогнозна месечна консумация и действащата за
съответния период цена на топлинната енергия. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителната сметка от ФДР, ищцовото дружество издавало
данъчни дебитни и кредитни известия за разликата между прогнозното и действително
потребеното количество топлинна енергия в процесния имот. Това важи и за процесния
имот, но само за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. За останалата част от исковия
период – 01.03.2018 г. – 30.04.2018 г., видно от заключението на съдебно-техническата
експертиза, отчет на уреда за дялово разпределение в процесния имот не е бил извършван
поради неосигурен достъп на служителите на фирмата за дялово разпределение. Настоящият
съдебен състав обаче намира, че по делото не бяха представени доказателства, установяващи
посоченото обстоятелство. В депозирания от третото лице – помагач констативен протокол
за извършен отчет процесният магазин № 11а не е посочен сред имотите, чийто собственици
не са осигурили достъп. При тези данни следва да бъде прието, че ищецът не е имал правно
основание да начислява служебно топлинна енергия за отопление с едно отоплително тяло.
Следователно, за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2018 г. ответниците не са се обогатил по
никакъв начин за сметка на ищцовото дружество, тъй като не беше установено да са
потребили каквото и да било топлинна енергия.
За останалата част от исковия период, а именно от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
8
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е, че сумата за
топлинна енергия за процесния имот, собственост на ответниците, била определена
съгласно действащата към момента нормативна уредба и актуални цени на топлинната
енергия, като не е нужно да се преповтарят направените по-горе фактически изводи в тази
насока. Експертизата е извършена от лице с необходимите за случая специални знания.
Изчисленията на ФДР относно дължимата от Т. Г. и Л. Г. сума за топлинна енергия през
процесния период според вещото лице са правилни. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) урежда техническите правила за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, но приложението на тези
правила не е от компетентността на съда, тъй като изисква специални знания в областта на
науката и техниката, каквито същият не притежава. Именно поради това беше назначена и
съдебно-техническа експертиза и доколкото по делото липсват доказателства, които да
поставят под съмнение правилността на изводите на вещото лице, съдът намира, че следва
да кредитира заключението му изцяло. Не бяха събрани доказателства за нарушаване на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) при определяне на
дължимата от ответниците сума за топлинна енергия или пък за отопляем обем на имота,
различен от този, използван от ФДР. Ответниците не ангажираха доказателства, че са се
възползвали от предвиденото рекламационно производство и са оспорили извършените от
подпомагащата страната изчисления в предвидените срокове.
Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. ответниците потребили
топлинна енергия, чиято стойност дължат на ищцовото дружество, поради което
предявените искове са установени в своето основание. При определянето на размера на
вземането на ищеца по реда на чл. 162 ГПК съдът взе предвид следното. От начислените
суми за прогнозно потребление трябва да се приспаднат сумите по изравнителните сметки
за възстановяване и платените от потребителя суми, а да се прибавят сумите по
изравнителните сметки за доплащане. Следва да бъде уточнено още, че се касае за
изравнителни сметки само от исковия период. В тази насока от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че от изравнителните сметки за получаване били
погасени задължения на ответниците извън процесния период, което не следва да бъде взето
предвид при изчисляване на дължимата сума. Подобно прихващане, доколкото липсва
съгласие на ответниците, им е непротивопоставимо, тъй като няма данни дали прихванатите
задължения са ликвидни и изискуеми.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че в размера на вземането на ищеца не
следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се
извършва не от ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната
собственост договор (който към процесния период е бил с изтекъл срок). Освен това
съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в договора по ал. 1 услугата дялово разпределение се извършва
от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ. Следователно, ответниците не са се обогатили със
9
стойността на услугата дялово разпределение, още по-малко за сметка на ищеца.
Вземанията на ищеца за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
по прогнозни данни (фактури) съгласно заключенията на двете експертизи са в общ размер
на 429,57 лева. От тази сума следва да бъде приспадната изравнителната сметка за връщане,
която съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза е в размер на -361,95
лева. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. няма извършени от ответниците плащания. Следователно,
общото задължение за топлинна енергия за посочения период възлиза на 67,62 лева.
От приложения към исковата молба нотариален акт за продажба на недвижим имот се
установява, че Т. А. Г. и Г.Д.Г. са придобили процесния магазин в условията на съпружеска
имуществена общност. След смъртта на съпруга Георги Гюров на 22.06.2014 г.
съпружеската имуществена общност била прекратена, като ½ идеална част от процесния
имот останала собственост на преживялата съпруга Т. Г., а другата ½ идеална част била
наследена от законните наследници на Георги Гюров – ответницата Т. А. Г. (съпруга),
ответницата Л. Г. Г. (дъщеря) и А.Г.Г. (син) поравно на основание чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1
ЗН. По този начин ответницата Т. Г. се легитимира като собственик на 4/6 идеални части, а
ответницата Л. Г. – на 1/6 идеална част. Иск срещу третия съсобственик не е предявен.
Следователно, искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу ответницата Т. А. Г. е
основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 45,08 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер от 45,08
лева до пълния предявен размер от 373,47 лева, както и за периода от 01.03.2018 г. до
30.04.2018 г. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу ответницата Л. Г. Г. е
основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 11,27 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер от 11,27
лева до пълния предявен размер от 124,49 лева, както и за периода от 01.03.2018 г. до
30.04.2018 г. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. А чл. 84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора. Доколкото претенцията на ищеца се основава на твърдения за липса на сключен
между страните договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, то
10
представените общи условия и предвиденият в тях падеж на задълженията са неприложими
към настоящия спор.
Към исковата молба е приложено писмо рег. № П-3 от 02.01.2020 г., което би имало
характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Но от същото не се установява на кого
точно е връчено, дали получилото го лице е някоя от ответниците и ако да – коя от тях, тъй
като поставянето на единия съсобственик в забава не означава автоматично, че и другият е
бил уведомен за наличието на задължения. Други доказателства, установяващи
настъпването на падежа на процесните задължения не са представени от ищеца, въпреки че
с доклада по делото беше разпределено в негова доказателствена тежест установяването на
посоченото обстоятелство. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Страната, която носи
доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на
този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната
действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ищецът не доказа, че е
поставил ответниците в забава, като им е връчил покана за заплащане на натрупаните
задължения. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението
да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна
последица, чийто юридически факт е недоказан. След като ищецът не установи дали и кога
ответниците са изпаднали в забава по отношение на главницата за топлинна енергия, то
следва и единственият възможен извод, че същите не дължат заплащане на мораторна лихва
върху нея.
Следва да бъде посочено, че съдът няма задължение да дава указания на страната,
когато представените от нея доказателства не са достатъчни за установяване на дадено
обстоятелство. Редакцията на нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК дава основание да се счита, че
съдът дължи указания на страните да ангажират доказателства единствено в случай че
такива изобщо не са били посочвани за твърдените от тях факти, но не и когато
доказателства са били посочени, но са непълни или не могат да установят дадения факт.
Дали фактът е доказан или не е въпрос по съществото на делото, освен ако ангажираните
доказателства са негодни. Противното би означавало, че ако събраните доказателства,
посочени от страната след указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК, не са достатъчни да
установят по безспорен начин съответния факт, съдът ще дължи ново указание за
провеждане на пълно доказване. Следователно, съобразно чл. 146, ал. 2 ГПК съдът не е
длъжен да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчни. Той има
задължение само да следи дали представените доказателства са допустими (вж. Решение №
314 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 899/2011 г., ІV Г.О., ВКС).
С оглед изложеното предявените субективно съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение на разноските:
11
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е представил
списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е извършило
разноски в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за внесена държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Присъдените разноски не са оспорени от ответниците, а и
същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са следните: 75 лева за
довнесена държавна такса, 400 лева за депозити за вещи лица и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и предвид приетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС,
ответниците Т. А. Г. и Л. Г. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество
сумата в общ размер на 115,04, представляваща направените в заповедното и в исковото
производства съдебни разноски за внесена държавна такса и депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, разпределена
между тях поравно.
Ответниците не са поискали присъждане на направените разноски, а и по делото няма
доказателства за реалното извършване на такива.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД, че съществува вземане на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Т. А. Г. , ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, район АДРЕС, за сумата 45,08 (четиридесет и пет
лева и 08 ст.) лева, представляваща 4/6 части от стойността на доставена топлинна енергия
за стопански нужди през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. до следния топлоснабден
имот, а именно: търговски обект – магазин № 11 А, находящ се в гр. София, АДРЕС, с
абонатен № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, което вземане е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 28.07.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 31306 по описа за 2020 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 45,08 лева до пълния предявен размер
от 373,47 лева, както и за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Т. А. Г. , ЕГН
12
**********, с постоянен адрес гр. София, район АДРЕС, иск с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 55,38 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2018 г. до 08.07.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД, че съществува вземане на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Л. Г. Г. , ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, ж. к. „Младост-3“, бл. 336, вх. 5, ет. 3, ап. 12, за
сумата 11,27 (единадесет лева и 27 ст.) лева, представляваща 1/6 част от стойността на
доставена топлинна енергия за стопански нужди през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019
г. до следния топлоснабден имот, а именно: търговски обект – магазин № 11 А, находящ се в
гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 16.07.2020 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, което вземане е предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.07.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 31306 по описа
за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 11,27 лева до пълния
предявен размер от 124,49 лева, както и за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Л. Г. Г. , ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, ж. к. „Младост-3“, бл. 336, вх. 5, ет. 3, ап. 12, иск
с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 18,46
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2018 г. до
08.07.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Т. А. Г. , ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, район АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата 57,52 (петдесет и седем лева и 52 ст.) лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и
депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Л. Г. Г. , ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ж. к. „Младост-3“, бл. 336, вх. 5, ет. 3, ап. 12, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 57,52 (петдесет и седем лева и 52 ст.) лева,
13
представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за
внесена държавна такса и депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Н.Г.Ж., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша”, бул. „Братя Бъкстон” № 85, като трето лице – помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 31306 по описа за 2020 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14