Р Е Ш Е Н И Е
№260444
07.04.2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при
секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7618/2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.Р.Д. с ЕГН: **********
против Наказателно постановление № 20-1030-008839 с което й са били наложени
административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и ,,лишаване от право
да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца за извършено от нея нарушение по чл. 58,
т. 4 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от нея нарушение по чл.
190, ал. 3 ЗДвП.
Жалбоподателката В.Д., чрез процесуалния представител
адв. С. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че
същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди,
че няма извършени от нейната доверителка нарушения по ЗДвП, като алтернативно
намира, че в хода на административно-наказателното производство има допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че
процесният АУАН не е бил редовно връчен на жалбоподателката. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати
представител, депозира становище с което оспорва подадената жалба. Намира
същата за неоснователна, поради което потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право,
срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление в предвидения за това
срок, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
В конкретния случай, жалбоподателката е била
санкционирана за това, че на 03.08.2020 г. в 17:38 часа в Община М.на път
,,Автомагистрала‘‘ № А-1 като водач на лек автомобил ,,Тойота Рав 4‘‘ рег. № ****при
следните обстоятелства, на АМ ,,Тракия‘‘ в района на 114+700 км в посока към С.
управлява този лек автомобил, като на автомагистрала се движи в платното за
насрещно движение и реализира ПТП с пострадали хора, както и управлява МПС с
наложено наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен фиш,
незаплатена в срока за доброволно изпълнение. За така посочените нарушения бил
издаден АУАН с бл. № 215054 от 03.08.2020 г., в който е посочено, че
жалбоподателката е отказала да го получи, чийто отказ е бил удостоверен с
подписа на посочено лице И.Д.Ч..
В хода на съдебното следствие беше разпитан
актосъставителят М.З.. По време на разпита си заяви, че поддържа отразеното от
него в АУАН. Добави, че бил получен сигнал от дежурния за това, че е настъпило
ПТП на автомагистрала ,,Тракия‘‘, тъй като лек автомобил управляван от
жалбоподателката е навлязъл в насрещното движение и е ударил друг движещ се
автомобил. Провел разговор с жалбоподателката, която признала, че пътувала
заедно с майка си, скарала се с нея, оставила я на разклон на магистралата,
след като се включила в насрещното движение, тъй като искала да сложи край на
живота си. Автомобилът управляван от нарушителката се намирал в активната лента
на магистралата в посока Б.. АУАН бил съставен на бензиностанция ,,Шел‘‘, като
заяви, че няма спомен дали нарушителката е била подписала акта.
Показания даде също така И.И., който заяви същото,
като актосъставителя М.З.. Добави, че жалбоподателката не била в такова
състояние, че да й се състави акт, тъй като била откарана в болнично заведение
за оказването на помощ. На място не й бил даван АУАН. Посоченото в акта лице И.Д.Ч.
било това, пред което жалбоподателката била отказала да получи акта.
Съдът кредитира изцяло така депозираните показания на
разпитаните свидетели З. и И., тъй като същите са ясни, логични и
последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал. Въз основа на тях се установи фактическата обстановка по делото, а
именно, че жалбоподателката е била навлязла в насрещното платно на
автомагистрала ,,Тракия‘‘ и е причинила ПТП. Също така, обаче се установи, че
АУАН не и е бил съставен на място, а в един по-късен момент и че в същия има
посочен свидетел на отказа, а именно И.Д.Ч..
По инициатива на процесуалния представител на
жалбоподателката беше разпитана свидетелката В.Щ.– **** на нарушителката, която
се возила при нея непосредствено преди извършването на нарушението. Тя потвърди
за възникналия скандал между нея и В.Д. и последващото й оставяне на разклон,
както и споделеното й че последната иска да сложи край на живота си. Единственото
противоречие с показанията на полицейските служители се явява това, че
свидетелката Щерева посочи, че на нейната дъщеря й било прилошало и поради това
бил настъпило ПТП-то. В тази им час показанията на В.Щ.не следва да се
кредитират тъй като тя не е била пряк очевидец, а споделя единствено заявеното
й от жалбоподателката.
Съдът се опита да издири посоченото лице в АУАН, а
именно И.Д.Ч., но от постъпилата справка се установи, че такова лице с тези
имена не съществува. Също така и от изготвената справка относно лицето Стоян
Илиев Рангелов се установи, че всички лица с тези имена са починали.
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
Въз основа на така установената от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
По делото
безспорно се установи, че В.Д. е извършила вменените й нарушения, тъй като на
процесния ден и място е навлязла в насрещното движение на автомагистрала
,,Тракия‘‘, както и че е управлявала лек автомобил с наложено наказание глоба,
което не е било заплатено, като последното се установява от справката за
нарушител/водач.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на
производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото му на защита и всяко от тях съставлява самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На първо място съдът намира, че процесният АУАН е бил
съставен в нарушение на чл. 40 и следващите от ЗАНН. В нормативния акт е
изрично посочено, че актът се съставя в присъствието на нарушителя и в случай, че същият откаже да го получи
това се удостоверява с подписа на друг свидетел. В конкретния случай и
актосъставителят и свидетелят по акта изрично заявиха, че същият не е бил съставен
на жалбоподателката, както и че не й е бил връчен на място, доколкото
състоянието й не позволявало така. От друга страна посоченото като свидетел на
отказа лице И.Д.Ч. не съществува и реално не би могло да се осигури контрол
върху това дали в действителност В.Д. е отказала да й бъде връчен процесният
АУАН. За да е изпълнена процедурата по чл.40 и следващите от ЗАНН, трябва
лицето срещу което ще се състави АУАН да бъде изрично уведомено. В случая той
изначално е бил лишен от възможността да направи каквито и да е възражения. Има
редица причини, поради които жалбоподателят да би искал да се яви лично или
поне да бъде уведомен, за да направи информиран избор. За съда тези причини са
напълно ирелевантни. От значение е единствено дали признатото и гарантирано от
закона право на нарушителя да присъства при съставянето на АУАН против него е
било охранено. В процесния случай жалбоподателката Д. е била лишена от
възможността своевременно да се запознае с фактическите и правни рамки на
предявеното й обвинение, да направи възраженията си и да започне да упражнява
правото си на защита в пълен обем. По тези съображения процесуалното нарушение
се цени като съществено от съда.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно
постановление трябва да се отмени изцяло на формално наказание.
По разноските:
Изходът на делото е в полза на жалбоподателката и
поначало същата има право на разноски, като такива се претендират. От друга
страна, обаче Съдът е на мнение, че по делото не са налице безспорни
доказателства, че посочената сума в размер от 900 лева *** за правна защита и
съдействие е била платена. Същият е от 04.11.2020 г., като в него е посочено,
че договореното възнаграждение ще се заплати изцяло или на части в брой или по
банков път с посочена банкова сметка. В Договора, обаче не се съдържат
доказателства дали адвокатското възнаграждение е било платено в брой, тъй като
не е посочено същото да е било изплатено. От друга страна, ако е платимо по
банков път то не е налице извлечение или банково нареждане. Ето защо, разноски
на жалбоподателката не бива да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-008839 с което на В.Р.Д. с ЕГН: ********** са били
наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и ,,лишаване
от право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца за извършено от нея нарушение
по чл. 58, т. 4 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от нея
нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.