Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр. Варна................2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІХ касационен състав, в публично заседание на петнадесети април
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ:
Кремена Данаилова
Мария Даскалова
при секретаря
Галина Георгиева и с участието на прокурора Владислав Томов като разгледа докладваното от съдия Кремена
Данаилова к.н.а.х.д. № 530/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД срещу
Решение № 260326/30.10.2020 г. по н.а.х.д. №2309/2020 г. по описа на Районен
съд - Варна, с което е потвърдено НП № 01331-13/01.06.2020 г. на директора
на РИОСВ - Варна, с което на „В и К Варна“ ООД на основание чл. 200 ал.1 т.6 от
Закона за водите му е наложено
административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 120 ал.1 от Закона за водите във вр. с
Приложение № 3 към чл. 11 ал.3 от Наредба № 6 за емисионните норми за допустимо
съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във
водните обекти.
Касаторът сочи, че процесното НП е издадено на основание чл. 120,
ал.1 от ЗВ. Съгласно чл. 120, ал.3 от ЗВ емисионните норми по ал.1 се определят
с наредбата по чл. 135, ал.1, т.13 от Наредба №6/2000 г. /отм./. Наредба № 6/2000 г. /отм./ е издадена
на основание чл. 135, ал.1 т.12 от ЗВ, съгласно § 10 от ПЗР на същата. Наредба
№2/2000 г. е издадена на основание чл. 135, ал.1, т.13 от ЗВ, съгласно §8 от
ПЗР на същата. Неправилно и в противоречие с материалния закон съдът е приел,
че Наредба № 6/2000 е относим материален закон в случая. НП е издадена за
нарушение на по Приложение № 3 към чл. 11, ал.3 от Наредба № 6/2000 г.
Разпоредбата на чл. 11, ал.3 от Наредба № 6/2000 г. се намира в глава трета „Емисионни
норми за допустимото съдържание на някои вредни вещества в отпадъчните води
след селищните пречиствателни станции“. Следва, че емисионните норми по това приложение
са относими само и единствено към пречистените отпадъчни води след
пречиствателните станции. Отпадъчните води, изтичащи от преливния ръб на
канализационната шахта на ул. Т. В. пред № 22 в гр. Варна, не е пречистена
отпадъчна вода, поради което неправилно и в нарушение на материалния закон
съдът е съпоставил резултатите от анализа на непречистените отпадъчни води с
емисионните норми, относими към пречистени отпадъчни води след пречиствателна
станция. Събрани са по
делото доказателства, че предприетите от страна на дружеството действия по
частично разрушаване на преливния ръб на канализационната шахта на ул. Т. В.
пред №22, гр. Варна е осъществено само и единствено с цел предоставяне
възможност за ликвидиране на възникнала аварийна ситуация. Този факт не е
съобразен от районния съд. Не е съобразено и обстоятелството, че при повторен
оглед в 14 ч. на 12.03.2020 г. служители на РИОСВ – Варна са установили, че
преливната стена е възстановена и е преустановено изтичането на отпадъчни води
във Варненското езеро. В решението съдът не се е произнесъл по отношение на
оспорването на процедурата по вземане на пробата от отпадъчните води. Въпреки
изискването на чл. 19, ал.1 от Наредба № 6/2000 г. отм., че процедурата по
мониторинг дали се спазват емисионните норми в Приложение № 3 включва вземане
на съставни пропорционални на дебита или при равни интервали по време 24 –
часови представителни проби, то в процеса не бе доказан по безспорен начин вида
на взетата проба от отпадъчните води. Касаторът твърди, че нито едно от
изискванията на чл. 19, ал.1 от Наредба 6/2000 г. /отм./ не е спазено. Счита,
че неправилно съдът е приел, че случаят не е маловажен. Отправено е искане за
отмяна на оспореното решение и оставяне в сила на НП, а в условията на
алтернативност делото да се върне за ново разглеждане.
Ответникът – Регионална инспекция по околната среда и
водите – Варна, чрез процесуален представител – юрисконсулт оспорва жалбата.
Сочи, че в оспореното решение са изложени подробни мотиви, които
доказват, че твърденията на касатора са
неоснователни. В административнонаказателната преписка са приложени безспорни
доказателства, които доказват самото нарушение, вината на нарушителя и
нормативните основания, въз основа на които е наказано дружеството.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира
касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила
решението на РС – Варна.
Административен
съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши
касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените в жалбата
касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Районният
съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.03.2020 г. служители
на РИОСВ - Варна извършили проверка на преливник към Варненско езеро,
представляващ частично разрушен преливен ръб, разположен в канализационна шахта
на ул. Т. В. пред №22. При проверката е установено повърхностно изтичане и
заустване във Варненското езеро на поток отпадъчни води с характерна миризма за
битово-фекално замърсяване. Установено
е, че изтичането започва след жп прелеза при „Стара гара“ – Варна. При обхода и
огледа на района на „Стара гара“ – Варна е установено наличие на ревизионна
шахта, разположена преди жп прелеза, която представлява част от преливната
канализационна мрежа, свързана със съществуващ изграден преливник по
канализационен колектор, преминаващ по ул. Т. В. в гр. Варна. Извършен е оглед
на преливник, разположен в канализационната шахта на ул. Т. В., на уличното платно,
непосредствено пред № 22. При огледа е констатирано, че основното количество
отпадъчни води преминава по
канализационния колектор, насочващ отпадъчните води към ПСОВ – Варна и
минимално количество – през преливната стена, която е била разрушена и към
момента на проверката се извършват дейности по възстановяването й. Констатирано
е, че преливащата отпадъчна вода е заустена във Варненското езеро, посредством
описаната по-горе канализационна мрежа.
Предвид
горното при проверката е взетата водна проба от потока отпадъчни води, заустен
във Варненското езеро, а именно от
преливен ръб, разположен в канализационна
шахта на ул. Т. В. през № 22, част от канализационната мрежа, след който
отпадъчните води са заустени във Варненското езеро.
Въз
основа на анализа на пробата е
установено превишаване на нормите, регламентирани в Приложение № 3
към чл. 11, ал. 3 от Наредба № 6 за емисионни норми за допустимото съдържание
на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, а
именно: при норма за БПК5 - 25 mg/dm3 е констатирано 60,1 mg/dm3, при норма 125
mg/dm3 за ХПК е установено 178 mg/dm3, при норма за неразтворени вещества 35
mg/dm3 е установено 172"mg/dm3, при норма за общ фосфор 1 mg/dm3 е
установено 2,284 mg/dm3 и при норма за общ азот 10 mg/dm3 е установено 33,3
mg/dm3. Резултатите от анализите са отразени в протокол от изпитване
№04-0226/20.03.2020 г. на акредитирана Регионална лаборатория-Варна 04 при
ИАОС.
Констатирано
е че „В и К - Варна“ ООД има
качеството на оператор на канализационната система на град
Варна, съгласно сключен договор от 09.03.2016 г. с Асоциация по ВиК на
обособената територия за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги. В нарушение на емисионните
ограничения, визирани в Приложение № 3 към чл. 11, ал. 3 от Наредба № 6 на
обособената територия на дружеството
изхвърля отпадъчни води във воден обет –
Варненското езеро и канализационната система. Изхвърлянето на замърсени
отпадъчни води във Варненско езеро е допуснато вследствие на авария,
регистрирана във „В и К - Варна" ООД, при която е нарушена целостта на
дюкер, представляващ гравитационно работещ канал, преминаващ под Франга дере с
начало от ревизионна шахта на ул. Т. В. пред № 22 и завършващ на кръстовището
на ул. Орлово гнездо с ул. Здравец. Констатирано е, че за възстановяване
целостта на дюкера, „В и К-Варна“ ООД
предприема действия, с които да намали водния поток в дюкера, като за
целта е разрушен частично преливния ръб,
разположен в канализационна шахта на ул. Т. В. пред №22, като по този начин
част от потока непречистени отпадъчни води се насочва към Варненско езеро.
Последвало е издаване на АУАН и НП.
РС –
Варна е приел, че в съответствие с чл. 34 от ЗАНН наказателното постановление
е издадено в шестмесечния преклузивен
срок, от компетентен орган.
Прието
е, че на основание Договор между „В и К Варна“ ООД и Асоциация по ВиК на
обособената територия се установява,
че е „Водоснабдяване и канализация -
Варна“ ООД е оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги и в това му качество е длъжно да пречиства и зауства
отпадъчни води в повърхностни водни обекти. Канализационен колектор, находящ се
на ул. Т. В. до № 22, като част от цялостната канализационна мрежа, е
стопанисван от дружеството.
Съдът
е приел за неоснователни доводите на процесуалния представител на дружеството
за недоказаност на обвинението във връзка с взетите проби и установените въз
основа на същите резултати. От доказателствения материал по делото се
установява по несъмнен начин, че пробите са взети от преливен ръб, разположен в
канализационната шахта, находяща се на ул. Т. В. пред № 22, която е последната
такава преди Варненското езеро и от който ръб, чрез изграден преливник по
канализационен колектор, отпадъчните води са заустени в езерото.
Следователно
на свой ред, „индивидуални емисионни норми“ съгласно чл. 122 от ЗВ, респ. чл. 3
от цитираната наредбата, съставляват норми, определени на дадено лице от
компетентните власти, които са по-строги от „емисионните норми“. Ето защо,
следва да се приеме извод, че понятието „емисионни норми“ е свързано с
нормативните изисквания към показателите и стойностите на веществата в
отпадъчните води, а „индивидуалните емисионни норми“ са по - строги от
нормативните стойности на веществата и показателите, определени в
разрешителното за заустване. Съгласно чл. 11 , ал. 3 от Наредба № 6 от 09.01.2000 г. за емисионните
норми на допустимо съдържание на вреди и опасни вещества в отпадъчните води,
зауствани във водни обекти, издадена от министъра на околната среда и водите,
министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на
здравеопазването и министъра на икономиката, обн. ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп. бр. 24 от
23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г. отпадъчните води от селищните
пречиствателни станции по ал. 1 и 2 трябва да отговарят на изискванията по
буква „Б“ на приложение № 3 от Наредбата. Обстоятелството, че в конкретния
случай, поради предприетите от „ВиК - Варна“ ООД действия по отвеждане на
отпадъчните води към Варненското езеро, преди постъпването им в пречиствателна
станция, не води до неприложимост на нормите на Наредба № 6/2000 г. Прието е,
че наказанието е в справедлив размер с оглед опитността на нарушението и е
неприложим чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно и законосъобразно.
НП е
издадено за нарушение на чл. 200, ал.1, т.6 от ЗВ вр. чл. 120, ал.1 от ЗВ.
Приложимите
правни норми са следните:
чл. 200,
ал.1, т.6 от ЗВ - Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако
не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което
изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като
наруши емисионните норми и изисквания - от 1000 лв. до 5000 лв.;
чл. 120,
ал.1 от ЗВ - За опазването на повърхностните води от замърсяване се определят
емисионни норми и индивидуални емисионни ограничения, както и условия за
тяхното постигане,
чл. 120,
ал.3 от ЗВ - Емисионните норми по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13.
§ 62, ал.3
от ПЗР на ЗВ /ДВ бр. 85/2015 г./ - До привеждането на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 7 и
13 в съответствие с този закон се прилагат отменените наредби по чл. 135, ал. 1, т. 10 и
12, доколкото не противоречат на този закон.
Наредбата по чл. 135, ал. 1,
т.13 от ЗВ е Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване на основание § 8 от ПЗР от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. Същата не е
приведена в съответствие със ЗВ, поради което е приложима наредбата по чл. 135,
ал.1 т.12 от ЗВ.
Наредбата по чл. 135, ал.1, т.12 от
ЗВ е Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за
допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води,
зауствани във водни обекти (отм. 04.08.2015 г.), на основание §10 от ПЗР на Наредба № 6 от 9.11.2000 г.
Съгласно
чл. 11, ал.3 от Наредба № 6 от
9.11.2000 г. - Отпадъчните води от селищните пречиствателни станции по
ал. 1 и 2 трябва да отговарят на изискванията по буква "Б" на
приложение № 3.
Законосъобразно
ответника е приложил нормата на чл.11, ал.3 от Наредба № 6 от 9.11.2000 г., тъй като на основание чл. 120, ал.3 от ЗВ
това са критериите за определяне на емисионните норми в отпадъчните води. Нормата
на чл. 11, ал.3 от Наредба № 6 от 9.11.2000 г. посочва емисионни норми от
пречиствателни станции, но както беше отбелязано посочената наредба е приложима
поради това, че Наредба 2 от 08.06.2011 г. не е приведена в съответствие със
ЗВ. Неоснователен е доводът, че нормата е приложима само за води, които са
преминали през пречиствателни станции, тъй като това би означавало липса на
контрол за води, които се заустват във водни обекти без пречистване. В случая
няма спор, че непречистени отпадъчни води от канализационната система на гр.
Варна са изхвърляни във Варненското езеро, като това е станало без тези
отпадъчни води да са преминали през пречиствателна станция.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че само когато водите преминат
през пречиствателна станция следва да е възможно извършване на нарушение на чл.
11, ал.3 от Наредба № 6 от 9.11.2000 г. След като се отнася за води, които
са зауствани във воден обект –
Варненското езеро същите трябва да
отговарят на изискванията за допустими емисии, поради което е приложена нормата
на чл. 11, ал.3 от Наредба № 6 от 9.11.2000 г.
В протокол за извършена проверка е
описано вземане на проби, които са изследвани и е съставен Протокол за
изпитване № 04-0226/20.03.2020 г. Жалбоподателят не е оспорил установяванията
посочени в съставения протокол за изпитване, поради което доводът му за
нарушение на реда за вземане на пробите – чл. 19, ал.1 от Наредба № 6 от 9.11.2000 г. е неоснователен. РС – Варна е изложил мотиви, че пробите са
взети от преливен ръб, разположен в канализационната шахта, находяща се на ул.
Т. В. № 22, която е последна такава преди Варненското езеро и от който ръб,
чрез изграден преливник по канализационен колектор, отпадъчните води са
заустени в езерото. От установеното следва извода, за неоснователност на
довода, че РС – Варна не е изложил мотиви относно спазване реда за вземане на
проби.
Законосъобразно е прието,
че нарушението не е маловажен случай, поради това, че допуснатото замърсяване е
предпоставка за създаване опасност за живота и здравето на хора, флора и
фауна.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че решението на районния съд като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260326/30.10.2020 г. по н. а. х. д. № 2309/2020 г. по описа на
Районен съд – гр. Варна.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.