№ 68
гр. Ихтиман, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20241840200684 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на П. Л. С. против Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал.
6 във вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1
ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш при изложени в
нея съображения, развити в съдебно заседание.
Представителят на административнонаказващия орган (АПИ) оспорва
жалбата и прави искане за потвърждаване на електронния фиш.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и съдържа
всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност. Това
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен
ефект.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
Въззивницата П. Л. С. е собственик на лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Микра“ с рег. № *.
На 21.04.2021 г. в 08.09 часа, с устройство № 10012, представляващо
1
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на
път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, общ. Ихтиман, е установено движение по
път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448 с пътно превозно средство – л.а. „Нисан“,
модел „Микра“ с рег. № *, с обща допустима максимална маса 1475
килограма, брой оси 2, за което ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 ЗП според категорията на пътното средство.
Горното е квалифицирано като нарушение на нарушение на чл. 139, ал. 5
и ал. 6 във вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а,
ал. 1 ЗДвП и на жалбоподателя в качеството на водач с обжалвания електронен
фиш е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиовречиво от
събраните в хода на производството писмени доказателства – разписка за
плащане на винетна такса, извлечение от електронната система на АПИ, 2
броя снимки, справка от МВД, досежно собствеността на лекия автомобил,
както и справка за закупени винетки. Доказателствените източници са
непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат по-
подробно анализирани.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК,
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.
Нарушението, макар и несъвсем прецизно описано, може да се
идентифицира от съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа и
посочени правни норми). Прави впечатление, че липсва изрично посочване, че
нарушителят в качеството на водач не е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 1 ЗП за съответния тип ППС, каквото предвид цитираните разпоредби – чл.
179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП може да се направи извод, че е вмененото
административно нарушение. За по-голяма прецизност
административнонаказващият орган следва да посочва субекта на
административнонаказателна отговорност, в какво качество е наказан
(собственик, водач, законен представител), вида на незаплатената такса и
конкретното изпълнително деяние, тъй като при определени категории МПС
или в хипотези на различни собственик и ползвател на ППС, това е възможно
да е решаващо за законосъобразността на обжалвания акт. Също следва да се
2
изписват цифрово само относимите към административнонакзателната
отговорност норми, тъй като посочването в ЕФ на разпоредбата на чл. 102, ал.
2 ЗДвП не спомага за яснотата на вмененото нарушение, а по-скоро създава
объркване.
Въпреки допуснатата непрецизност с посочване на чл. 102, ал. 2 ЗДвП,
като част от състава на вмененото нарушение, основанието за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е нарушение
на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, което е наказуемо на основание чл. 179, ал. 3
ЗДвП. Отговорността на собственика на автомобила, в качеството на водач, е
основана на необорената презумпция, установена в чл. 187а, ал. 1 ЗДвП.
Нарушението е описано достатъчно ясно, като косвена подкрепа този извод
намира и в съдебната практика, която константо, при идентично съдържание
на електронен фиш и сходни нарушения на ЗДвП, не установява наличие на
съществено процесуално нарушение досежно съдържанието на обжалвания
акт и изследва правилното приложение на материалния закон (вж. в този
смисъл Решение № 1289/10.12.2021 г. по КНАХД № 1033/2021 г. на АССО,
Решение № 1288/10.12.2021 г. по КНАХД № 967/2021 г. на АССО, Решение №
1096/28.10.2021 г. по КНАХД № 581/2021 г. на АССО).
При издаването на електронния фиш не е допуснато съществено
процесуално нарушение свързано с неспазване на давностните срокове,
установени в чл. 34 ЗАНН. Съкратеното производство за
административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш,
въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН,
поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е
своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по
отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.
Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и
наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им
/предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП/, нито във връзка с
процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 ЗАНН в
конкретната хипотеза са неприложими (вж. Решение № 723/17.07.2020 г. по
КНАД № 554/2020 г. на АССО). Те регламентират сроковете за съставяне на
АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е
нито едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към
разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП
случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания.
Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават,
остават извън обхвата на препращащата норма.
В случая приложение намират разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и
чл. 80, ал. 3 и чл. 80, ал. 1, т. 5 НК (т. 2 от ТП № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК
на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС) – три години от извършване на деянието,
като независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок от 4 години и 6 месеца.
3
Разпоредбите на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 предвиждат, че давността се
прекъсна с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване
и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след
свързване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова
давност, както правилно е посочил в мотивите на обжалваното решение,
решаващия съд
Деянието е извършено на 21.04.2021 г., като от тази дата започва да тече
давността (определяна в наказателноправната доктрина като
„преследваческа“) за осъществяване на административнонаказателно
преследвано. В процесния случай на 21.04.2021 г. нарушението е
регистрирано в системата на АНО, с което е възбудено
административнонаказателно преследване, т.е. давността по чл. 80, ал. 1, т. 5
НК не е изтекла. Към датата на депозиране на жалбата – 10.09.2024 г.,
респективно постановяване на настоящото решение, не е изтекъл е и
абсолютния давностен срок от 4 години и 6 месеца за АН преследване по чл.
81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.
От изложеното следва извод, че при издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Въззивният съд приема, че материалният закон е приложен правилно.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за
преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение
на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 6 ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 Закона за пътищата в случаите,
когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.
Задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е
скрепено с административнонаказателна отговорност за водача допуснал
нарушение, предвидена в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е
въведена оборима презумция, че при установяване на нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство
е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
4
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице.
В случая на 21.04.2021 г. в 08.09 часа, с устройство № 10012,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
намиращо се на път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, общ. Ихтиман, е
установено движение по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448 с пътно превозно
средство – л.а. „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № *, с обща допустима
максимална маса 1475 килограма, брой оси 2, за което ППС не е заплатена
винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП според категорията на пътното средство.
Моторното превозно средство е собственост на жалбоподателя. Не е
установено да е управлявано от трето лице, поради което с оглед разпоредбата
на чл. 187а, ал. 1 ЗДвП, административнонаказателната отговорност на
собственика на автомобила е ангажирана правилно.
Процесното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. Това е така, защото не доказва заплащане на такса или грешка
при посочване на регистрационния номер или категорията на МПС. Поради
това няма причина деянието да се третира като маловажен случай, явно
маловажен случай или като малозначително, касе се за типично нарушение от
съответния вид. За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 189з
ЗДвП, е неприложима на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като изменението е
прието с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., т.е. след извършване на
деянието и има характер на по-неблагоприятен закон за наказания.
Необосновани са твърденията на защитника, че към датата на
нарушението за автомобила е била заплатена винетна такса. Такива
доказателства липсват. От изисканата справка от АПИ е видно, че към датата
на нарушението дължимата такса за автомобила не е била заплатена.
Наказаната също не ангажира подобни доказателства. Не служат за доказване
направените от защитника логически съждения относно твърдения за
недоказани факти във връзка с честата експлоатация на автомобила и липсата
на други нарушения, която потвърждавала, че е заплатена такса. Оплакването,
че последното щяло да бъде установено, ако наказаната е дала обяснения, не
сочи на основание за възобновяване на съдебното следствие. Това е така,
доколкото даването на обяснения е право, но не и задължение на наказаната.
След като тя не е релевирала подобно искане и подобен не е необходим за
разкриване на обективната истина, е безпредметно съдебното следствие да се
възобновява само с оглед потенциално извършване на подобно действие.
С оглед изложеното електронният фиш следва да бъде потвърден на
основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН като правилен и законосъобразен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН
искането на процесуалния представител, релевирано посредством становище с
5
вх. № 2133/25.03.2025 г., е основателно и полза на АНО следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
За пълнота настоящия състав намира, че е необходимо да отбележи, че е
неправилно разбирането на АНО, че съществува минимален размер на
юрисконсултското възнаграждение. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН
предвижда, че размерът на възнаграждението се определя от съда, а в чл. 63д,
ал. 5 ЗАНН е установен единствено максимален размер на възнаграждението,
който не може да бъде надхвърлян. Липсва предвиден минимален размер, под
който възражение не може да бъде присъдено. Минимален размер на
възнаграждение е установен единствено за адвокатско възнаграждение – чл.
63д, ал. 2 ЗАНН и това е обяснимо с оглед разликите между адвокатската
професия и длъжността юрисконсулт.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т.
4 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 4
ЗАНН.
ОСЪЖДА П. Л. С., ЕГН **********, с адрес: *, ДА ЗАПЛАТИ на
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. София, *, представлявана от председателя на УС сумата от
150 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6