№ 4893
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20221110209919 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. Л. П. от гр.София срещу наказателно
постановление № 20-4332-023338/08.01.2021г. на Началник група към СДВР,
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение на чл.94, ал.3 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв., на основание чл.178е ЗДвП. Съгласно мотивите на
обжалваното наказателно постановление на 29.06.2020г., около 07,44 часа,
жалбоподателят паркирал лек автомобил „Алфа Ромео 166“, с ДК № ... в
гр.София, ж.к.”С...., върху тротоара, като по този начин паркирал МПС извън
разрешените за това места, определени от администрацията или собственика
на пътя.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление
като твърди, че било извършено нарушение на процесуалния и материалния
закон при издаване на наказателното постановление – актосъставителят не
присъствал при констатиране на нарушението, макар, че съставил АУАН,
констатациите по АУАН не отговаряли на фактическите обстоятелства, както
и на разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с
1
което да отмени наказателно постановление № 20-4332-023338/08.01.2021г.
на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като
неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище в хода на съдебното производство.
Въззиваемият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по делото.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Не се оспорва от ответника в настоящето производство дали жалбата
срещу обжалваното наказателно постановление е депозирана в срок.
Нередовността на връчването би имала значение при релевирани доводи за
неспазване на 7 дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /Решение №
5159/20.07.2015г. по д.№ 3367/2015г. по описа на Административен съд
София-град, XIII касационен състав/. В случая жалбоподателят М. Л. П. е
упражнил законоустановеното си право да сезира съда, като депозира
въззивната жалба, поради което същата е допустима и следва да бъде
разгледана.
По фактическата обстановка
На 29.06.2020г., около 07,44 часа, М. Л. П. от гр.София паркирал лек
автомобил „Алфа Ромео 166“, с ДК № ... в гр.София, ж.к.”С...., върху
тротоара. Междувременно свидетелят Ц. Н. К. направил снимка на така
паркиралия автомобил и сезирал СДВР. На 05.11.2020г. П. се явил в ОПП-
СДВР и попълнил декларация, в която посочил, че на 29.06.2020г., около
07,44 часа, паркирал лек автомобил „Алфа Ромео 166“, с ДК № ... в ж.к.”С.....
За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 828489/05.11.2020г., връчен на сочения за
нарушител, който го подписал без възражение. Жалбоподателят се възползвал
от правата по чл.44, ал.1 ЗАНН и депозирал писмено възражение.
Административнонаказващият орган счел възражението за неоснователно и
въз основа на акта за установяване на административно нарушение издал
наказателно постановление № 20-4332-023338/08.01.2021г., с което на
основание чл.178е ЗДвП наложил глоба в размер на 200лв.
Съдът приема:
2
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди №№ 513з-586/26.01.2017г. на
Директора на СДВР и 8121К-131802019г. и 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР/, акт за установяване на административно нарушение №
828489/05.11.2020г. и наказателно постановление № 20-4332-023338
/08.01.2021г. са издадени от оправомощени за това длъжностни лица,
посочени в Заповедта.
АУАН съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по
чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление №
20-4332-023338/08.01.2021г. на Началник АНД отдел „Пътна полиция“ при
СДВР е издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Посочени са мястото и времето на нарушението, същото е описано по
идентичен начин в двата акта, посочени са съставомерните признаци на
нарушението, подведено е под правната норма на материалния закон.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът намира:
Съгласно разпоредбата на чл.94, ал.3 ЗДвП „За престой и паркиране
в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-
вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста
на пътя. Допуска се престой и паркиране на МПС с допустима максимална
маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на
пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм
страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходците”.
Безспорно, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че именно М. Л. П. е управлявал на процесната дата описания по-
горе лек автомобил, като в собственоръчно написана от него декларация
потвърждава факта, че е паркирал пред блок № 29А в ж.к.”Сухата река”. От
събраните доказателства /снимка/ се потвърждава и фактът, че лек автомобил
„Алфа Ромео 166“, с ДК № СВ0764РА на 29.06.2020г., около 07,44 е паркиран
до бл.29А в ж. к. "Сухата река” така, че е заемал описаното по-горе място в
непосредствена близост до скосената част на тротоара и без да остава
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
3
Неоснователни за възраженията на жалбоподателя, че фактическите
констатациите не отговарят на обективната действителност. Наличната
доказателствена съвкупност по безсъмнен начин установява извършеното от
него административно нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП. Липсват оправдаващи
го доказателства по чл.107, ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН. Собствеността на
автомобила е установена по справка от СДВР, а поканен за съставяне на
АУАН, М. Л. П. не сочи друго лице, което да го е управлявало, съответно
паркирало в процесния случай, като подписва АУАН без никакви възражения
по него.
Административнонаказващият орган правилно е приложил
кореспондиращата на извършеното нарушение санкционна норма на чл.178е
ЗДвП, която определя наказание глоба от 50 до 200 лева за лице, което
паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки,
площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места
извън разрешените за това места.
В противоречие обаче с разпоредбата на чл.27 ЗАНН е санкционирал
нарушителя с максимално предвидения в разпоредбата размер на глобата - в
случая не са налице мотиви за налагане на административното наказание в
размер над законоустановения минимум от 50 лева, поради което в тази част
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.4 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-023338
/08.01.2021г. на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, в частта, с която на М. Л. П. от гр.София, ж.к.”Дървеница”, бл.47,
вх.”Б”, ет.1, ап.19, на основание чл.178е ЗДвП е наложена глоба в размер на
200 лв. до размера на 50 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5