Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
… …
град Кърджали, 21.06.2022 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд,
………....…..………….. в публично ……….……..
заседание на двадесет и трети май …………....……....….……………..…..……….……………………..
през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при
секретаря …………………………………….....…..….
Мелиха Халил, ..........................................
като разгледа докладваното от ........................... съдията Виктор Атанасов .........................
административно дело №102 ... по описа за ....................... 2022 година
........................
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е административно, по
реда на Раздел І на Глава Х /чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.107, ал.2 от ЗАвтП.
Образувано е по жалба на „ЕСД Конструкшън”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, с ЕИК ***, с управител З. Ш.
Д., подадена чрез пълномощник - адв.В.К. от АК - ***,
със съдебен адрес ***, ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-1094 от 23.02.2022 год., издадена от началник
отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация” – Пловдив, с която, на
основание чл.107, ал.1, във вр. с чл.106а, ал.1, т.1,
б.„в” и ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/, е приложена
принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б.„в” и ал.2, т.1 от
ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС, до отстраняване на нарушението, но
за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен
номер №*** и отнемане на свидетелство за регистрация №***, на товарен
автомобил, марка „Волво ФМ 340”, собственост на „ЕСД Конструкшън” ЕООД ***, ЕИК ***.
Жалбоподателят заявява в жалбата, че заповедта е
връчена на лице без представителна власт, като е разбрал за съществуването й
едва на 18.03.2022 год. и по тези съображения, моли съда да приеме, че
настоящата жалба е в срок. По същество твърди, че по отношение на оспорената
заповед са налице нарушения на чл.146,
т.1, 3, 4 и 5 от АПК, като твърди най-напред липса на компетентност на органа,
издал заповедта. На следващо място, в жалбата се твърди, че липсва описание на
фактическите и правните основания за издаване на индивидуалния административен
акт, както и конкретен адресат на същия, че няма и мотиви съгласно чл.59, ал.1
от АПК. Твърди се също, че е неизвестен адресатът на оспорения ИАА, като в
заповедта било посочено, че същата следва да се доведе до знанието на
собственика на МПС и водача. Жалбоподателят допуска, че цитираният АУАН е
съставен и връчен на водача, но принудителната мярка касаела МПС, което е
собственост на дружеството и в този смисъл, липсвала яснота, кой е действителният
адресат на заповедта и кое е лицето, имащо право на жалба, т.е. е дружеството,
то по отношение на него не били налице основанията за издаване на ПАМ, с оглед
липсата на АУАН, но ако е водачът, то той не бил в състояние да извършва правни
и/или фактически действия на разпореждане (подаване на заявление по чл.126 от ЗАвП, евентуално договор за наем с превозвач и включването
му в лиценз по чл.6 от ЗАвП) с МПС, собственост на
дружеството. Твърди се, на следващо място, че в ПАМ не били отразени всички
данни, в това число, дали се изисква лиценз по смисъла на чл.126, ал.1 от ЗАвП или се касае за разрешителен режим по смисъла на
чл.126, ал.11 от ЗАвП, като нямало посочена конкретно
нарушена разпоредба. Сочи се, че органът се е позовал на констатациите,
съдържащи се в АУАН №316237/22.02.2022 год. който или не е надлежно връчен на
дружеството, или дружеството не е адресат на същия. На следващо място се
твърди, че по оспорения ИАА нямало каквито и да е обстоятелства за това, как
наложената принудителна мярка е реализирана чрез изземване на регистрационните
табели и свидетелството за регистрация. Сочи се, че текстът на чл.106а от ЗАвП се прилага за преустановяване на административните
нарушения и следователно, за да се приложи такава мярка, е необходимо на първо
място да се установи извършването на административно нарушение, за което е
предвидена такава мярка, както и че съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗАвП, в изпълнение на задълженията си по чл. 91 (тези по
осъществяване на контрола по прилагането на закона при извършването на превози
ла пътници и товари), длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за
констатираните нарушения. В жалбата се сочи, че видно от чл.92, ал.3 от ЗАвП, съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления се извършват съгласно ЗАНН и че от това следва, че
съставянето на АУАН е предпоставка за издаването на заповед за принудителна
административна мярка, тъй като представлява официална констатация за
извършеното нарушение, като описаните фактически обстоятелства за
административното нарушение съставляват едновременно и фактически предпоставки
за издаването на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.
Счита, че това се потвърждава и от разпоредбата на чл.106а, ал.3 от ЗАвП, съгласно която, в случаите по ал.2, т.1,
регистрационната табела и посочените документи се изземват със съставянето на
АУАН, а такъв акт в настоящия случай или липсва, или не е връчен на
дружеството, а това представлявало нарушение на процесуалните правила, което е
съществено.
Отделно от горното, жалбоподателят счита, че е налице
и друго нарушение на административнопроизводствените
правила, което също е от категорията на съществените такива, като се сочи, че
със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1,
т.1, б.„в” и ал.2, т.1 от ЗАвП, а именно - временно
спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца. Твърди се, че в конкретния случай
нарушението не би могло да се отстрани, ако не бъдат върнати регистрационните
табели и свидетелството за регистрация на МПС, като се сочи, че ЗАвП изисква лицензионен, съответно регистрационен режим,
за извършване на превоз за собствена сметка и че в този смисъл, отстраняване на
нарушението по смисъла на чл. 106а, ал.1, т.1, б.„в” би трябвало да означава
извършване на правни действия по лицензиране или регистриране на превозвача.
Сочи се също, че тези действия са свързани с обстоятелството, че при подаване
на съответното заявление, МПС трябва да е технически изправно и да има издадено
удостоверение за извършен технически преглед, като в случая, на товарен
автомобил „Волво ФМ 340”, с peг.№***,
удостоверението е изтекло на 23.02.2022 год. и предвид наложената ПАМ, няма как
да бъде представено за преглед, съответно няма как ИААА да приеме документи на „неизправно”
(без преглед) МПС. Жалбоподателят счита, че в този смисъл, така определената
мярка е за срок от 12 месеца, без да са изложени мотиви за това, като този
подход, на базата на действителната фактическа обстановка (и служебно известна
на административния орган по реда на чл.11 от Наредба №Н-32) счита за
несъответстващ на изискването за мотивираност на волята на администрацията и
гарантиране на ефективни средства за защита на адресата на мярката (който й да
е той). Сочи, че съгласно т.2 от ТР №4 от 22.04.2004 год. по ТД №4/2004 год. на
ВАС, в случаите, когато административният орган е овластен
да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви съставлява
основание за отмяна на административния акт и че изложението на органа (което
не представлява мотиви по смисъла на чл.59 от АПК), са предпоставки за налагане
на ПАМ от посочения вид и са елемент от фактическия състав на чл. 106а, ал.1,
т.1, б.„б” и ал.2, т.1 от ЗАвП, поради което са неотносими към определянето на срока на наложената ПАМ.
Жалбоподателят моли с жалбата, да бъде отменена, като незаконосъобразна,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№РД-14-1094/23.02.2022 год. на началник отдел „Контрол” в РДАА - Пловдив към
ИААА - град София, с която на дружеството реално е наложена санкция „Временно
спиране от движение на МПС”, за срок до 23.02.2023 година.
Призоваван редовно за съдебните заседания, жалбоподателят
„ЕСД Конструкшън” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, ***, с ЕИК ***, с управител З. Ш. Д., се представлява от
редовно упълномощен процесуален представител – адв. В.Г.К.
от АК - ***, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Счита, че от събраните писмени доказателства по делото, че не се
установява да са налице основания за издаване на оспорената заповед. Сочи, че
видно от разпоредбата на чл.106а от ЗАвП, прилагането
на принудителна административна мярка е с цел преустановяване на извършено
нарушение, а както в самата заповед, така и от приложените по преписката
писмени доказателства, не се установява, че по отношение на дружеството е
налице извършено нарушение, с оглед на което да бъдат предприети принудителни
административни мерки, с оглед изпълнение целта на закона, а именно -
преустановяване на противоправното поведение. Сочи
също, че в действителност е съставен акт, но на физическо лице, което не е
собственик на процесното МПС, а същият е работник в
дружеството и че съгласно практиката и задължителните указания по отношение
правото на собственост, с Решение №34129 от 2003 год. на Европейския съд по
правата на човека, задължително, по силата на Резолюция от месец април 2021
год., правото на собственост не може да бъде ограничавано под каквито и да е
било условия и собственикът да бъде лишен от право да участва в съответното
производство. Твърди, че с отнемането на табелите със съставения акт на лице,
различно от собственика, се нарушава възможността за ефективни правни средства
за защита и освен, че няма установено нарушение по отношение на дружеството, с
оглед на което, при условията на чл.22 и чл.23 от ЗАНН и няма основание да бъде
издадена съответната заповед за прилагане на ПАМ. Сочи също, че от друга
страна, видно от цялата съдебна практика, подобни заповеди са връчвани и
оспорвани единствено от физическите лица и в този смисъл, административният акт
няма конкретен адресат и съответно, кое лице - физическото, на което е съставен
акта или търговското дружество - собственик на превозното средство, има право
да обжалва същия, респ. е налице задължение за определено поведение. Моли съда
да уважи жалбата по изложените в нея съображения, както и моли да бъдат
присъдени направените от дружество разноски, за които представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Ответникът по жалбата – началник отдел „Контрол” в РД
„Автомобилна администрация” – Пловдив, редовно призоваван за съдебно заседание,
не се явява, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
на съда административната преписка по издаване на оспорената заповед, в едно
изречение е заявено само, че принудителната административна мярка е съобразена с
изискванията на материалния и процесуалния закон.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Екземпляр/копие/ от оспорената заповед, видно от
оформената към нея разписка за връчване/л.21/, е връчен на лице, вписано с
имената Е. С. Д., с вписано ЕГН, на датата 23.02.2022 год., като за това лице
няма абсолютно никакви данни, в какви отношения е с дружеството – жалбоподател,
респ. дали има право да го представлява и да получава каквито и да е актове,
издадени срещу дружеството или въобще свързани с дейността на същото. Липсват
каквито и да е доказателства или данни, това лице да е упълномощено от
управителя на дружеството-жалбоподател, да получава каквито и да е документи, в
т.ч. и ИАА, свързани с дейността на дружеството, като няма и данни, дали същото
това лице е в трудови правоотношения с „ЕСД Конструкшън”
ЕООД или в някакви други, както и в какво качество същото е получило екземпляр
от оспорената заповед. Жалбата против заповедта е подадена по пощата на датата
23.03.2022 год., чрез административния орган, чиито акт се оспорва, регистрирана
в деловодството на РД „Автомобилна администрация” – Пловдив с Вх.№РД-14-1094/3/
от 24.03.2022 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.16/, като така подадената и
регистрирана с посочения входящ номер и дата жалба, е изпратена и на
електронната поща на съда, с молба, към която същата жалбата е приложена, ведно
с копие от пълномощното на процесуалния представител на жалбоподателя и с
документа – преводно нареждане за плащане към бюджета от 23.03.2022 год., удостоверяващ
внасянето на дължимата държавна такса, като същата е регистрирана в деловодната
система на АдмС – Кърджали с Вх.№685 от същата дата –
24.03.2022 година.
От изложеното следва, че жалбата е подадена на един
месец след връчването на екземпляр от оспорената заповед за налагане на ПАМ, на
посоченото по-горе лице, за което няма никакви данни да е представител или
пълномощник на дружеството – собственик на описания в заповедта товарен
автомобил, поради което съдът намира за основателен довода в жалбата относно
подаването и в законоустановения срок, като по тези
съображения счита, че следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред, като същата, освен това, е
подадена от лице, което би следвало да е неин адресат, спрямо което, като
собственик на описания в заповедта товарен автомобил, всъщност е приложена тази
ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна. Предвид това съдът намира
,че жалбата, като подадена в срок и по предвидения в закона ред, в предвидената
писмена форма и изискуемото се съдържание, е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ №РД-14-1094 от 23.02.2022
год., издадена от началник отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация” - град
Пловдив/л.20/, с която, на основание чл.107, ал.1, във връзка с
чл.106а, ал.1, т.1, б.„в” и ал.2, т.1 от ЗАвтП, е приложена принудителна
административна мярка: по чл.106а, ал.1,
т.1, б.„в” и ал.2, т.1 от Закона
за автомобилните превози – временно спиране от движение на МПС до
отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане
на табела с регистрационен номер №*** и отнемане на свидетелство за регистрация
№***, на товарен автомобил, марка „Волво ФМ 340”,
собственост на „ЕСД Конструкшън” ЕООД, ЕИК ***.
В мотивировъчната част на
оспорената заповед административният орган е посочил, че като е взел предвид
констатациите, съдържащи се в Акт №316237 от 22.02.2022 год., е приел за
установено, че:
При извършена проверка от *** К. С. К. при РД
„Автомобилна администрация” -град Пловдив и *** Б. Е. Д. при РД „Автомобилна администрация’’ - град Пловдив са установили, че на
22.02.2022 год., лицето Е. Ю. А., ЕГН **********, живущ в ***, като водач на
товарен автомобил, марка „Волво ФМ 340”, от категория
N3, с peг.№***, собственост на „ЕСД Конструкшън” ЕООД, извършва превоз за собствена
сметка/строителни платна/, от *** до ***, със заповед на юридическото лице №1
от 22.02.2022 год., като водачът извършва превоз на товари за собствена сметка,
с товарен автомобил с peг.№***, от категория N3, без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на
товари, заверено копие на лиценз на Общността или разрешение, установено от направена
справка в Единната информационна система на ИА „Автомобилна администрация” -
град София.
В мотивите е прието, че поради възможността с товарен
автомобил марка „Волво ФМ 340”, с peг.№***,
да се осъществява дейност, е налице основание за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б.„в” от Закона за автомобилните
превози.
В заповедта е разпоредено
същата да се доведе до знанието на собственика на товарен автомобил, марка „Волво ФМ 340”, от категория N3, с peг.№***
- „ЕСД Конструкшън” ЕООД, ЕИК ***, с адрес: *** и на
водача Е. Ю. А., ЕГН **********, живущ в ***.
По административната преписка е представен и приет по
делото като доказателство и цитираният в мотивите на заповедта АУАН №316237 от
22.02.2022 год., съставен от *** в РД „Автомобилна администрация” – град
Пловдив/л.23/, от който е видно, че е съставен срещу Е. Ю. А. от ***,
с ЕГН **********, с месторабота - „ЕСД Конструкшън”
ЕООД, ЕИК ***, на длъжност „***”, за това, че на 22.02.2022 год., на път №**,
на *** метра от разклона за ***, в посока – ***, като водач на товарен
автомобил „Волво ФМ 340”, с peг.№***,
категория N3, собственост на „ЕСД Конструкшън” ЕООД,
извършва обществен превоз за собствена сметка/строителни платна, от *** до ***,
със заповед на юридическото лице №1 от 22.02.2022 год., като извършва следното
нарушение: Водачът извършва превоз за собствена сметка с товарен автомобил с peг.№*** от категория N3, без издадено за МПС удостоверение
за обществен превоз на товари, заверено копие на лиценз на Общността или
разрешение, установено от направена справка в Единната информационна система на
ИА „Автомобилна администрация” - град София. Описаното нарушение е
квалифицирано в акта като такова по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП,
като в акта е вписано, че водачът е уведомен, че МПС с peг.№***,
се спира от движение чрез сваляне на предна регистрационна табела и задържане
на свидетелството за регистрация – част II. По административната преписка не е
представен друг акт за установяване на административно нарушение, като няма и
твърдения, друг АУАН въобще да е бил съставен.
По преписката е представено заверено копие от
Удостоверение за техническа изправност на ППС, издадено от КТП, находящ се на адрес – ***, след извършен технически преглед
на 23.08.2021 год./л.24/, на ППС с peг.№***,
марка/модел „Волво ФМ 340”, идент. № (VIN рама) ***, категория ППС - N3, с дата на първа регистрация:
15.12.2006 год., в което е вписано, че собственик на това ППС е жалбоподателят
в настоящото производство - „ЕСД Конструкшън” ЕООД, с
ЕИК ***.
При така установената по делото фактическа обстановка
и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП,
принудителните административни мерки по чл.106 и 106а се прилагат с мотивирана
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” или упълномощени от него длъжностни лица.
Оспорената Заповед №РД-14-1094 от 23.02.2022 год. е
издадена от компетентен административен орган, на който законосъобразно са
делегирани правомощия да прилага принудителни административни мерки по чл.106а
от Закона за автомобилните превози, съгласно законовата възможност за
делегация, предвидена в цитирания чл.107, ал.1 от Закона за автомобилните превози,
която е приложена от изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация”
със Заповед №РД-01-43 от 23.01.2020 год., представена по преписката и приета
като доказателство по делото/л.22/. С тази заповед, т.I.5. от същата, на основание чл.107, ал.1 от Закона за автомобилните превози
и чл.7, т.5 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, са упълномощени началниците
на отдел „Контрол” в регионалните дирекции „Автомобилна администрация”, каквато
длъжност заема издателят на процесната заповед, да
прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.106 и
чл.106а от Закона за автомобилните превози. От горното следва, че оспорената
заповед е издадена от орган, който притежава компетентност в трите й изискуеми
се аспекта - материална, териториална и по степен, поради което и инвокираното оплакване в жалбата, за некомпетентност на
издателя на заповедта, е неоснователно.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена в изискуемата
се писмена форма, с посочена дата на издаване и подпис на издателя й, като съдържа
всички законовоизискуеми се реквизити, вкл.
фактически и правни основания за издаването й и ясна разпоредителна част, с
която се определят правата и задълженията на адресата, начинът и срокът за
изпълнението, както и начинът на обжалване – пред какъв орган и в какъв срок. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в съставения писмен документ в административната преписка, който
изрично е цитиран в обстоятелствената част на административния акт, а именно -
АУАН №316237 от 22.02.2022 год., като няма пречка в мотивите на заповедта да се
посочат именно установените обстоятелства в хода на съставяне на АУАН, след
като, според органът, издал заповедта, именно те обосновават фактически
прилагането на конкретната ПАМ.
По отношение съответствието на оспорената заповед с
приложимите материалноправни разпоредби на закона,
съдът намира следното:
Съгласно чл.106а, ал.1 от ЗАвП,
за преустановяване на административните нарушения по Закона за автомобилните
превози, се прилагат принудителни административни мерки. Като правно основание
за прилагане на конкретната ПАМ в случая е посочена разпоредбата на чл.106а,
ал.1, т.1/Изм., ДВ, бр.60 от 2020
г., в сила от 07.07.2020 г./, б.„в” от ЗАвП, която регламентира, че за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца: в) с което се извършва превоз за собствена сметка на
пътници или товари, без да са изпълнени изискванията по чл.12б, ал.1, 10 и 11,
като следва изрично да се посочи, че в тази си редакция нормата действа от
изменението и допълнението на Закона за автомобилните превози, обнародвано в
ДВ, бр.60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 год. и до настоящия момент. От тази
редакция на нормата следва изводът, че тази ПАМ – приложена на основание
чл.106а, ал.1, т.1, б.„в” от ЗАвП, е насочена не към
извършителя на нарушението, а към средството, с което е извършено това
нарушение, поради което и адресат на упражнената административна принуда е не
нарушителят, а собственикът на спряното от движение МПС, независимо че
поведението на първия е дало основание за издаване на акт с подобен правен резултат.
След преценка на изложените в мотивите на оспорената
заповед фактически основания, а и след преценка на приобщените по делото
писмени доказателства, съдът намира, че в конкретния случай не са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ именно
по чл.106а, ал.1, т.1, б.„в” от ЗАвП. Ясно е, че
първата такава предпоставка е с конкретното ППС, за което е приложена ПАМ, да е
извършван превоз за собствена сметка на пътници или товари. Легалната дефиниция
за такъв превоз за собствена сметка и по-конкретно – на товари, е дадена в
нормата на §1, т.4, б.„а” от ДР на ЗАвП, съгласно
която, „Превоз за собствена сметка” е: а)
превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност
или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без
водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов
договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е
основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари,
товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени
нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети,
произведени, добити, преработени или поправени от него.”. В съставения от ***
при РДАА – град Пловдив АУАН №316237 от 22.02.2022 год. е описано, че с
посочения товарен автомобил е извършван именно такъв превоз за собствена сметка,
като са били превозвани строителни платна, от *** за ***. Тази констатация е
възприета от административния орган, издал оспорената заповед и съответно е
възпроизведена в мотивите към същата, като относно това обстоятелство, а именно
- че на посочената дата и на посочения път, с описания товарен автомобил е бил
извършван превоз за собствена сметка на посочения товар, между страните по
делото всъщност няма и спор. От това следва, че тази материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1, б.„в” от ЗАвП, е била налице. Тази норма обаче въвежда и още три материалноправни предпоставки, за да се приложи тази ПАМ,
т.е. същата изисква, за да се приложи тази ПАМ, със съответното ППС да се
извършва такъв превоз за собствена сметка, без да са изпълнени изискванията по чл.12б,
ал.1, 10 и 11 от ЗАвП, т.е. нормата препраща към
изискванията при такъв вид превоз, въведени с тези три разпоредби.
Така, разпоредбата на чл.12б, ал.1/Изм., ДВ, бр.60 от 2020 г., в сила от
07.07.2020 год./, предл.1/първо/
от ЗАвП регламентира, че превоз на пътници и товари
за собствена сметка може да се извършва от еднолични търговци, юридически лица
или физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за
подпомагане на земеделските производители, при условия и по ред, определен с наредба
на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Второто
предложение на тази ал.1 регламентира превозите, при които тази наредба не се
прилага – изброени в пет хипотези, от т.1 до т.5 към същата ал.1 на чл.12б от
с.з.
Другата разпоредба, към която чл.106а, ал.1, т.1,
б.„в” от ЗАвП препраща, е разпоредбата на чл.12б,
ал.10/Доп., ДВ, бр.60 от 2020 г., в
сила от 07.07.2020 год./ от с.з., която
регламентира, че „Превоз на товари за собствена сметка между два пункта на
територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни
средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над
12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава
лиценз за извършване на обществен превоз на товари или e физическо лице,
регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на
земеделските производители.”.
Третата разпоредба, към която чл.106а, ал.1, т.1,
б.„в” от ЗАвП препраща, е разпоредбата на чл.12б,
ал.11/Доп., ДВ, бр.60 от 2020 г., в
сила от 07.07.2020 год./ от с.з.,
която регламентира, че лицата по ал.1 са длъжни да уведомят писмено Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, че извършват превози за собствена сметка
на пътници или товари еднократно, не по-късно от деня на започването на
дейността по извършването на превозите, като уведомлението съдържа данните по
ал.12/на същия чл.12б от ЗАвП/.
В посочената в оспорената заповед, като основание за
прилагане на ПАМ, норма на чл.106а, ал.1, т.1, б.„в” от ЗАвП,
посочените по го-горе три разпоредби са изброени последователно, като от така
действащата редакция на нормата (в
сила от 07.07.2020 г.) – „ … без да са изпълнени изискванията по чл.12б,
ал.1, 10 и 11;” и при едно граматическо тълкуване на същата, се налага
изводът, че материалноправна предпоставка или иначе
казано, фактическо основание за прилагане на тази ПАМ ще съставлява
неизпълнението на което и да е едно или повече от изискванията, въведени с тези
норми, при извършването на превоз за собствена сметка на товари, какъвто в
случая е бил извършван с описаното в заповедта ППС.
В конкретния случай обаче, в мотивите към оспорената
заповед не е посочено нито едно от тези фактически основания, респ. не е
посочено неизпълнение на което и да е от изискванията на цитираните по-горе три
разпоредби от ЗАвП – чл.12а, ал.1, 10 и 11 от с.з., а
е посочено само, че водачът извършва превоз за собствена сметка с товарен
автомобил с peг.№*** от категория N3, без издадено за
МПС удостоверение за обществен превоз на товари, заверено копие на лиценз на
Общността или разрешение, установено от направена справка в Единната
информационна система на ИА „Автомобилна администрация” - град София, което, в
съставения преди това АУАН е квалифицирано като нарушение на чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвП, но не и на някоя от трите посочени
разпоредби от с.з., които въвеждат съответните изисквания при извършване на превоз
за собствена сметка и неизпълнението на които изисквания, е предпоставка за
прилагането на ПАМ по чл.103, ал.1, т.1, б.„в” от ЗАвП.
Нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП предвижда, че
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие
на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, при първо
нарушение се наказва с глоба 2000 лева. Така посоченото фактическо основание в
заповедта, а именно - извършването на превоз на товари с описания товарен
автомобил с peг.№***, без издадено за МПС
удостоверение за обществен превоз на товари или заверено копие на лиценз на
Общността, би било основание за прилагане на ПАМ по б.„а” на т.1 от ал.1 на
чл.106а от ЗАвП, но не и по б.„в” на т.1 от ал.1 на
чл.106а от с.з., още повече, че новелата на б.„а” в случая е неприложима, т.к.
се касае за извършването на превоз на товари за собствена сметка по смисъла на
т.4, б.„а” от §1 от ДР на ЗАвП, а не за превоз на
пътници или за превоз на товари по смисъла на §1, т.2 или т.3 от ДР на ЗАвП.
На следващо място, съдът намира за нужно да посочи
също, че в мотивите към заповедта, накрая като фактическо основание, е посочено
и че превозът се извършва без издадено за описаното МПС разрешение, без да е
конкретизирано от кого и на какво основание следва да е издадено това
разрешение. Както бе посочено и по-горе, по делото няма спор, че в случая се
касае за извършване на превоз за собствена сметка на товар/строителни платна/,
при който превоз следва да са изпълнени изискванията по чл.12б, ал.1, 10 и 11
от ЗАвП. Нито една от тези три норми обаче, не
въвежда изискване за издаване на каквото и да е разрешение и от когото да било,
като нормата на чл.12б, ал.11 от ЗАвП въвежда
единствено задължение за лицата по ал.1/т.е. лицата, които ще извършват превоз
за собствена сметка на пътници или товари/ да уведомят писмено Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, че извършват превози за собствена сметка
на пътници или товари, като това уведомяване е еднократно, не по-късно от деня на започването
на дейността по извършването на превозите, а уведомление следва да съдържа
данните по ал.12. Цитираната норма на чл.12б, ал.11 от ЗАвП
не предвижда по повод това уведомление да се издава каквото и да е разрешение, като
издаването на такова разрешение не се предвижда в друга от новелите на чл.12б
от ЗАвП, регламентиращи условията, изискванията и
реда за осъществяване на превози на пътници и товари за собствена сметка, с
изключение на хипотезите по ал.1, т.2 и т.3 на чл.12б, при наличие на изрично
посочените в тях условия, като настоящият случай обаче, категорично не попада в
тези хипотези.
Така, предвид изложеното по-горе съдът намира, че
оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена при неправилно приложение на относимите материалноправни
разпоредби на закон, т.е. по отношение на същата е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК.
При това положение съдът не намира за нужно да
изследва, дали оспорената заповед съответства на целта на закона, но независимо
от това и предвид доводите, изложени в жалбата, намира за необходимо да посочи
следното:
Съгласно нормата на чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвтП, ПАМ се налагат за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите. Законът, предвид нормата на чл.106а от ЗАвП,
не държи сметка за това, чия собственост е МПС-то, с което е извършено
нарушението и е без значение, дали превозът е извършван от името и за сметка на
собственика или на трето лице и в какви взаимоотношения са били тези лица.
Целта на принудителната мярка е да преустанови вече започналото и продължаващо
правонарушение, което може да стане, като се отнеме средството, т.е. временно
се спре от движение ППС, с което нарушението се извършва. Предвид това следва
да се приеме, че оспорената заповед принципно съответства на целта на закона.
Така, всичко изложеното по-горе мотивира крайния извод
на настоящия съдебен състав, че оспорената в настоящото производство заповед за
прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен
орган, в изискуемата се от закона форма и без допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, но в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, т.е. по отношение на
същата е налице отменителното основание по чл.146,
т.4 от АПК. Предвид това, жалбата на „ЕСД Конструкшън”
ЕООД *** ЕИК ***, се явява доказана и основателна, а оспорената с нея Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1094 от 23.02.2022
год., издадена от началник отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация” –
Пловдив, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена с решението по
настоящото дело.
При този изход на делото, се явява частично
основателна претенцията на жалбоподателя, изразена чрез процесуалния му
представител в хода по същество, за присъждане на направените по делото разноски,
възлизащи, според представения в съдебно заседание на 23.05.2022 год. списък на
разноските/л.37/, общо в размер 650.00/шестстотин
и петдесет/ лева, представляващи, според вписаното в него, платен
адвокатски хонорар, в размер на 600 лева и платена държавна такса, в размер на
50.00 лева. Съдът в настоящия състав намира, че в полза на жалбоподателя следва
да бъде присъдената внесената от него държавна такса, в размер на 50.00/петдесет/
лева, по с/ка на Административен съд – Кърджали,
съгласно представеното и приложено по делото преводно нареждане от онлайн
банкиране, за плащане към бюджета, с референция *** от 23.03.2022 год. на Банка „ОББ” АД/л.8/. По
отношение искането за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в
посочения размер съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение,
тъй като по делото не е представен и съответно липсва какъвто и да е документ,
удостоверяващ договарянето и респ., заплащането на адвокатско възнаграждение в
какъвто и да е размер. В тази връзка следва да се отбележи, че към жалбата не е
приложен договор за оказване на правна защита или съдействие, който да е
подписан между жалбоподателя и процесуалния му представител и в който да е
посочено договорено, респ. заплатено адвокатско възнаграждение, а е приложено
единствено пълномощно и то без дата, в което няма посочено никакво договорено
адвокатско възнаграждение, а още по-малко е удостоверено плащането на такова по
някакъв начин. Такъв договор за оказване на правна защита или съдействие не е представен
и в хода на производството по настоящото дело, като не е представен и в
проведеното на 23.05.2022 год. открито съдебно заседание, в което се е явил
процесуалният представител на жалбоподателя, но същият е представил само
посочения по-горе списък на разноските, без какъвто и да е друг документ,
удостоверяващ или доказващ заплащането на каквато и да е адвокатско
възнаграждение по делото. По изложените по-горе съображения съдът намира, че
искането на жалбоподателя, изразено в съдебно заседание чрез процесуалния му
представител, за присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение, в
размер на 600 лева, е неоснователно и като такова, следва да бъде оставено без
уважение.
За дължимите на жалбоподателя „ЕСД Конструкшън”
ЕООД *** ЕИК ***, деловодни разноски, сторени в настоящото производство, възлизащи
в размер на 50.00/петдесет/ лева, следва да бъде осъдено юридическото лице,
т.е. в случая за разноските следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, която, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, е юридическо
лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта и съобщенията, със
седалище София и с областни отдели във всички областни градове и към
структурата на която принадлежи административният орган – началник на отдел „Контрол”
в РД „Автомобилна администрация” – Пловдив към ИА „Автомобилна администрация”,
издал оспорения незаконосъобразен индивидуален административен акт.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172,
ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр.
с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-1094 от 23.02.2022 год., издадена от началник
отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация” – Пловдив, с която, на
основание чл.107, ал.1, във вр. с чл.106а, ал.1, т.1,
б.„в” и ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/,
е приложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б.„в” и ал.2,
т.1 от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с
регистрационен номер №*** и отнемане на свидетелство за регистрация №***, на
товарен автомобил, марка „Волво ФМ 340” - собственост
на „ЕСД Конструкшън” ЕООД *** ЕИК ***.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с
адрес – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕСД Конструкшън” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***,
с ЕИК ***, представлявано от управителя му З. Ш. Д., направени деловодни
разноски, възлизащи в размер на 50.00/петдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на „ЕСД Конструкшън” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***,
с ЕИК ***, представлявано от управителя му З. Ш. Д., за присъждане на заплатено
адвокатско възнаграждение, в размер на 600.00/шестстотин/ лева, като
неоснователно.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на
страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд –
Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на
страните.
С Ъ Д
И Я :