О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 10.05.2019г.
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав,в закрито заседание
на десети май две хиляди идеветнадесета година в
състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:
1. Дора Михайлова
2.Росина Дончева
разгледа докладваното от Генева
ч.гр.д. № 305/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И.Й.М. с ЕГН********** ***, против
определението от 20.02.2019г. по гр.д. № 1801/2018г. на БРС,с което е
прекратено пориизводството по делото поради
недопустимост на иска и ищецът е осъден да заплати на П. Н. Р. Б. 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.Съдът неправилно преценил,че ищецът не е легитимиран да предяви
искове за обезщетение на вреди,представляващи пропуснати ползи от невнесени
осигурителни вноскиза периода от 01.01.2016г. до
07.2017г.Жалбоподактелят твърди,че е едноличен
търгове,чиято товарна композиция била задържана по вина на Прокуратурата и той
търпял вреди в качеството си на физическо лице,което било неосигурено за
посочения период.неправилно съдът приел,че изземването на МПС не е принудителна
административна мярка,представляваща основание за обезщетение по ЗОДОВ.Нямало
доказателства за платено юрисконсултско
възнаграждение и не било проведено открито съдебно заседание,поради което
присъденият размер бил завишен незаконосъобразно.
Съдът намира частната жалба
процесуално допустима, но неоснователна.
Производството е образувано от И.Й.М.
като физическо лице ,против П. Н. Р. Б.,по иск с правно основание чл.2, ал.1,т.5 вр.чл.7
от ЗОДОВ с цена 24 178.14 лв.Ищецът твърди,че незаконно била наложена принудителна
административна мярка-задържане на товарна композиция, иззета на 20.03.2013г.
на осн.чл.242а от НК. Като веществено доказателство
по обвинение на РП Плевен срещу трети лица.С решение № 226/09.08.2017г.на ВтАС било
постановено да се върне вещественото доказателство на собственика ЕТ“Д. К.-И.Й.“.През периода ,в който влекача
и ремаркето били иззети,ищецът не можел да работи и да си внася осигурителни
вноски. В размер на 2338.14лв., както и да получава ТВ 21 840 лв.,представляващи
според ищеца МРЗ от 420 лв. за периода от 20.03.2013г.до м.юли 2017г./52 МРЗ/.
За да прекрати
производството,районният съд е приел,че пасивна процесуална легитимация по
чл.2, ал.1,т.5 от ЗОДОВ има съдът, а не прокуратурата.От друга страна, правната
квалификация била некоректна,тъй като изземването не представлявало „принудителна
административна мярка“.Изземването на МПС като веществено доказателство не
попадало в нито една от хипотезите на чл.2 от ЗОДОВ,поради което ищецът нямал
активна процесуална легитимация.На трето място-на обезщетение подлежали само
преките вреди съгласно чл.4 от ЗОДОВ, но не и пропуснати ползи,каквито са ТВ и
осигурителни вноски.
Настоящият състав споделя правните
изводи на районния съд с изключение на последния, доколкото касае съществото на
правния спор, а не процесуалната допустимост на иска.Съдът законосъобразно е
прекратил производството и е присъдил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв. на осн.чл.78,ал.8
от ГПК Предвид цената на иска
присъденото възнаграждение е в минимален размер и не надвишава максималния
размер по ЗПрП.Независимо ,че не е проведено публично
заседание, ответникът е депозирал подробно аргументиран отговор по чл.131 ГПК,
изготвен от Е. З.-главен експерт-юрисконсулт в Администрацията на Г. П. , П. е юридическо лице,т.е. налице са
всички законови предпоставки за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения атакуваното
определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение№ 1090 от
20.02.2019г. на РС-Ботевград за прекратяване на производството по гр.д. №
1801/2018г.
Определението може да бъде обжалвано
пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.