№ 78854
гр. София, 18.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110110676 по описа за 2023 година
образувано въз основа на ИСКОВА МОЛБА с вх. № 55549 от 28.02.2023 г.,
взе предвид следното:
С исковата молба от страна на ищеца „***” ООД, а от 12.09.2023 г. –
ЕООД с ЕИК ***, чрез законния представител *** се предявява срещу „***“
АД иск с правно основание чл. 341, ал. 1, изречение 1 от Търговския
закон, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като се иска от съда „да обяви за недействителна
продажбата на товарен автомобил/влекач марка VOLVO, модел FT 42 T, първа
регистрация 27.11.2009 г., номер на шаси YV2JL80A39A678970, D9167642,
регистрационен номер СА***РВ, извършена с договор за продажба на ДМА
по реда на Закона за особените залози, сключен на 21.02.2023 г. при нотариус
***, рег. № 101 на НК, с район на действие Софийски районен съд“.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 17.10.2017 г. между
ответника и „***“ ЕООД с посочен ЕИК същия като на ищеца, посочен в
титулната част на исковата молба – ***, бил сключен Договор за особен залог,
съгласно който „***“ ЕООД с ЕИК *** (т. е. ищеца) учредил в полза на
Банката – ответник особен залог върху движими вещи, сред които и
автомобил/влекач марка VOLVO, модел FT 42 T, първа регистрация 27.11.2009
г., номер на шаси YV2JL80A39A678970, D9167642, регистрационен номер
СА***РВ. На 03.02.2023 г. Банката – заложен кредитор вписала в Централен
регистър на особените залози пристъпване към изпълнение по реда на
Закона за особените залози по отношение посочения по – горе товарен
автомобил/влекач чрез провеждане на публичен търг с явно наддаване,
вписване рег. № 2021041201640. Поддържа се от страна на ищеца, че
процедурата по провеждане на публичен търг с явно наддаване била
опорочена и продажбата на ДМА, предмет на търга, била извършена в
резултат на действия, които противоречат на закона и добрите нрави, като се
излагат съображения в тази насока.
С писмен отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК на
29.09.2023 г., от страна на ответника „***“ АД, чрез процесуалния
пълномощник юрисконсулт *** се излагат твърдения за недопустимост на
предявения иск, като се поддържа, че на основание Договор № 022LD-L-
000022 от 15.10.2015 г. за банков кредит, сключен между „***“ АД и трети на
1
процесния правен спор лица – „***“ ЕООД с ЕИК *-** /кредитополучател/ и
солидарните длъжници „*** ГАЗ“ ЕООД с ЕИК ***, „*** ***“ ЕООД с ЕИК
** и ***, Банката предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер
на 1150000 лв. с краен срок на погасяване 20.08.2020 г. Договорът бил изменян
с два анекса, съответно от 29.09.2017 г. и 20.12.2018 г., като вземанията на
банката – кредитор били обезпечени с множество обезпечения, сред които
и ОСОБЕН ЗАЛОГ ВЪРХУ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, учреден с Договор
за залог върху машини и съоръжения от 17.10.2017 г., вписан в ЦРОЗ с вх.
рег. № 2017120700807 със залогодател – кредитополучателя по цитирания
договор за банков кредит – „***“ ЕООД с ЕИК *-** – собственик към
датата на учредяване на залога на заложените вещи, включително на
влекач VOLVO, модел FМ 42 T, номер на рама/шаси
YV2JL80A39A678970, двигател D9167642, регистрационен номер
СА***РВ, дата на първа регистрация 27.11.2009 г., цвят кафяв металик.
Впоследствие на Банката – кредитор бил представен Договор за покупко
– продажба на моторни превозни средства и полуремарке от 20.02.2018 г.,
приложен към отговора на исковата молба /погрешно записана в
отговора 2019 година/, установяващ, че влекачът е прехвърлен от
залогодателя „***“ ЕООД с ЕИК *-** на трето лице – „***“ ЕООД с ЕИК
***, което трето лице считано от 18.07.2018 г. е с променени наименование
и правноорганизационна форма – ищецът по делото „***” ООД
(понастоящем ЕООД).
По възражението за допустимост на предявения иск с правно основание
чл. 341, ал. 1, изречение 1 от Търговския закон, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
настоящият съдебен състав намира същото за основателно, по следните
съображения:
Обективно вярно, установяващо се от приложенията към писмения
отговор на исковата молба е твърдението на ответника, че между „***“ АД и
„***“ ЕООД с ЕИК *-** е бил сключен по реда на Закона за особените залози
Договор за залог от 17.10.2017 г., вписан в ЦРОЗ с вх. рег. № 2017120700807
със залогодател „***“ ЕООД с ЕИК *-** – собственик към датата на
учредяване на залога на заложените вещи, включително на влекач
VOLVO, модел FМ 42 T, номер на рама/шаси YV2JL80A39A678970,
двигател D9167642, регистрационен номер СА***РВ, дата на първа
регистрация 27.11.2009 г., цвят кафяв металик. Видно от Договор за
покупко – продажба на моторни превозни средства и полуремарке от
20.02.2018 г., приложен към отговора на исковата молба е, че влекачът е
прехвърлен от залогодателя „***“ ЕООД с ЕИК *-** на трето лице – „***“
ЕООД с ЕИК ***, което трето лице считано от 18.07.2018 г. е с променени
наименование и правно организационна форма – ищецът по делото „***”
ООД (понастоящем ЕООД).
Недопустими са предположенията в правото, но вероятно поради
пропуск в исковата молба, ищецът не е посочил, че не ищецът е залогодател по
договора за залог от 17.10.2017 г., сключен с ответника по реда на Закона за
особените залози, като вероятно поради сходните имена понастоящем на
залогодателя и на ищеца по делото, е допусната в исковата молба и техническа
грешка в ЕИК на залогодателя „***“ ЕООД – *** (като е посочен този на
ищеца), вместо вписания в Търговския регистър ЕИК на залогодателя „***“
2
ЕООД – ЕИК *-**.
Тези пропуски и неточности в исковата молба (които не са
нередовности на исковата молба, доколкото същата отговаря на
изискванията на чл. 127 ГПК), са мотивирали съдът първоначално да
намери, че е сезиран с допустим иск с правно основание чл. 341, ал. 1,
изречение 1 от Търговския закон, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен от
залогодателя по цитирания по – горе договор за залог, в какъвто смисъл е
налице и изявление в исковата молба.
Съдът, като има предвид горното и приложенията към писмения
отговор на исковата молба, намира, че е сезиран с недопустим иск от
третото лице (по отношение договора за залог) „***” ООД, а от 12.09.2023
г. – ЕООД с ЕИК ***, което се легитимира като собственик на заложената
от залогодателя „***“ ЕООД с ЕИК *-** – собственик към датата на
учредяване на залога на влекач марка VOLVO, модел FМ 42 T, номер на
рама/шаси YV2JL80A39A678970, двигател D9167642, регистрационен
номер СА***РВ, дата на първа регистрация 27.11.2009 г., цвят кафяв
металик, прехвърлил собствеността върху последния впоследствие на
ищеца по делото „***” ООД, а от 12.09.2023 г. – ЕООД с ЕИК ***, във
формата на приложения към отговора на исковата молба Договор за
покупко – продажба на моторни превозни средства и полуремарке от
20.02.2018 г., с нотариална заверка на подписите на договарящите
представители от 20.02.2018 г.
Така установените от съда преди насрочване на делото в първо открито
съдебно заседание факти не са по съществото на спора, а са по неговата
допустимост, предвид императивната норма на чл. 482, ал. 1 ГПК, приложима
към конкретния казус, на основание чл. 37, ал. 7 от Закона за особените залози,
установяваща, че извършената продажба на заложени движими вещи,
които не принадлежат на залогодателя (в конкретния казус след
20.02.2018 г. и към датата на оспорената продажба – 21.02.2023 г. не
принадлежат на третото на спора лице – залогодател „***“ ЕООД с ЕИК
*-** – в несъстоятелност), не може да бъде обжалвана или оспорвана по
исков ред.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковата молба, с която е
предявен от „***” ООД, а от 12.09.2023 г. – ЕООД с ЕИК *** срещу „***“
АД иск с правно основание чл. 341, ал. 1, изречение 1 от Търговския закон, вр.
чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителна, поради противоречие със
закона и с добрите нрави, продажбата на товарен автомобил/влекач марка
VOLVO, модел FT 42 T, първа регистрация 27.11.2009 г., номер на шаси
YV2JL80A39A678970, D9167642, регистрационен номер СА***РВ, извършена
с договор за продажба на ДМА по реда на Закона за особените залози,
сключен на 21.02.2023 г. при нотариус ***, рег. № 101 на НК, с район на
действие Софийски районен съд, следва да бъде върната на ищеца, като
недопустима, на основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 482, ал. 1 ГПК, вр. чл. 37, ал. 7
от Закона за особените залози.
На основание горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА с вх. № 55549 от 28.02.2023 г., въз
основа на която е образувано гр. дело № 10676/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 123 състав, на ищеца „***” ЕООД с ЕИК
***, като недопустима, на основание чл. 130 от ГПК, вр. чл. 482, ал. 1
ГПК, вр. чл. 37, ал. 7 от Закона за особените залози.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, в едноседмичен срок от датата на
връчване на съобщението до ищеца.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се изпрати на ищеца и
на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4