№ 199
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507162 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на етажните собственици на индивидуални обекти в
жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. *****, срещу
решение от 29.01.2021 г. по гр.д. №3567/2019 г. по описа на СРС, 49 състав, с което са
отменени като незаконосъобразни решения по т.6 и т.7 на Общото събрание на Етажната
собственост, находяща се в гр. София, ул. *****, проведено на 12.12.2018 г., като
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно – постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила, и необосновано. Твърди, че
първоинстанционният съдът не е съобразил, че с процесното решение на ОС на ЕС
разходите са разпределени по групи, които са относими към различните самостоятелни
обекти, както и неправилно е кредитирал показанията на свид. Н.Г. и неправилно е
интерпетирал представената справка от СО за адресни регистрации, поради което е стигнал
до неправилния извод, че е нарушена разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗУЕС. Предвид
изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението и да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата страна Й. Здр. К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Уважаването на конститутивния иск по чл.40 ЗУЕС е обусловено от установяването
на едно от следните обстоятелства: решението на общото събрание на ЕС противоречи на
императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за
вътрешния ред на ЕС; решението е взето в нарушение на предвидените в закона или
правилника процедури и правила за вземане на решение; решението е взето при нарушен
ред за свикването на Общото събрание; решението е взето по въпрос, който е извън
компетентността на Общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл.11 ЗУЕС. С
оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него -
диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба
обстоятелства, т.е. съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в исковата
молба, и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети на проведеното
Общо събрание.
Съдебната практика приема, че размерът на бюджета на етажната собственост е от
изключителната компетентност на Общото събрание и е въпрос на целесъобразност, поради
което не подлежи на съдебен контрол. Съдебният контрол за законосъобразност се
осъществява относно начина на разпределение на вноските от етажните собственици,
съответно ползватели и обитатели, и то само в производството по чл.40 ЗУЕС. По правило
разходите за общите части се разпределят между етажните собственици съобразно
притежаваните от всеки от тях идеални части от общите части на сградата – чл.48 ал.3
ЗУЕС.
Вноските за управление и поддържане на общите части на сградата се поемат и
дължат по равно от собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят – чл.51 ал.1 ЗУЕС. Вноските към фонд
„Ремонт и обновяване“ се дължат единствено от собствениците на самостоятелни обекти в
сградата, като размерът им се определя с решение на Общото събрание, съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не
по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната /минималният размер
е предвиден за всеки отделен собственик, независимо от неговия дял в съсобствеността
върху общите части на сградата/ – чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС.
Разпоредбите на чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС и чл.51 ал.1 ЗУЕС са императивни, тъй като
определят начина на разпределение на разходите за фонд „Ремонт и обновяване“ и
консумативните разходи и не могат да бъдат дерогирани от Общото събрание – решение
№313/07.04.2020 г. по гр.д. №1332/2019 г., IV ГО на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че с решението по т.7 от
процесното ОС, са нарушени посочените по-горе императивни разпоредби, тъй като е
определен начин на разпределение, различен от законовоустановения. Ирелевантни са
доводите на въззивниците относно наличието на различни самостоятелни обекти, още
повече, че се твърди и наличието на разходи за почистване на гаражите в процесната СЕС,
които разходи не са такива, касаещи общи части на сградата. Недоказани са и твърденията
2
на ответника, че апартаментите в процесната СЕС са обитават само от по един човек.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства /показанията
на свид. Н.Г. и справката, издадена от СО/, както и с оглед разпоредбата на чл.161 вр. чл.190
ГПК, доколкото ответникът не е представил Книгата на ЕС, се установява, че част от
апартаментите в процесната СЕС се обитават от повече от един човек, т.е. ОС не е приело
разпределение на разходите според броя на установените собственици, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, съобразно изискванията на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.5 ЗУЕС, собственик, ползвател или обитател,
който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната
собственост, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и
поддържане на общите части в размер от трикратния до петкратния размер, определен с
решение на Общото събрание. По делото не е доказано, че ищецът извършва сочената
дейност в собствения му офис №1, която да е свързана с достъп на външни лица, което да
обуслови задължение да заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в
по-голям размер, определен с процесното решение на ОС.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 350,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между въззиваемата страна и адв. М.Ж., според който ответникът е
заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 350,00 лв.
Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките на този
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.1 т.4 Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20027677/29.01.2020 г., постановено по гр.д.
№3567/2019 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав.
ОСЪЖДА етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в
режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, жк. *****, да заплатят на Й. Здр. К.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, офис 407 – чрез адв. М.Ж., на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 350,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4