№ 2896
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100504403 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 07.12.2021 г., гр.д. 45270/19 г., СРС, 47 с-в осъжда на
основание чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45 ЗЗД „М.И.Б.“ ООД и Г. Ж. Г. да заплатят в
условията на солидарност на М. Н. П. сумата 5 000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от публикувана на
18.04.2019 г. в 11.30 ч. статия в интернет списание Есоnоmiс.bg, със заглавие
„Хазартният бизнес обвинява временния шеф на ДКХ в злоупотреби“, ведно
със законната лихва от датата на осъществяване на процесния деликт –
18.04.2019 г. до окончателното изплащане и сумата 1 108.20 лв. – разноски,
отхвърля исковете за разликата над присъдената сума 5 000 лв. до пълния
предявен размер от 15 000 лв. и осъжда ответника да заплати на „М.И.Б.“
ООД сумата 1 300 лв. – разноски.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът постъпва въззивна
жалба от ищеца М. Н. П.. Счита обезщетението за занижено. Не са ценени
задълбочено свидетелските показания за претърпените неимуществени вреди.
Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да
1
се уважи искът. Оспорва жалбата на ответниците по иска.
Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна
жалба от ответниците по нето „М.И.Б.“ ООД и Г. Ж. Г.. Считат
обезщетението за завишено. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се отхвърли искът. Оспорват жалбата на
ищеца.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбите. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Не се спори, че в интернет списание Есоnоmiс.bg, собственост на
ответника по иска „М.И.Б.“ ООД, на 18.04.2019 г. в 11.30 ч. е публикувана
статия, със заглавие „Хазартният бизнес обвинява временния шеф на ДКХ в
злоупотреби“, чийто автор е ответникът по иска Г. Ж. Г..
Публично обиденият от статията ищец упражнява правото си на избор и
насочва претенцията си за обезвреждане солидарно срещу делинквента –
автора на статията срещу автора на статията и срещу собственика на интернет
2
списанието, поради което и възложител на работата за изготвяне и
разпространение на журналистическия материал. Безвиновната гаранционно-
обезпечителна отговорност за чужди действия и бездействия съществува
независимо и не се изключва от виновната лична отговорност на прекия
причинител. Налице е възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, след като
има натоварване на лице с извършване на действие, попадащо в предметния
обхват на областта, в която възлагащият упражнява собствена дейност.
Възложената работа се извършва в интерес на възложителя и резултатът й
рефлектира в неговата имуществена сфера. Щом същият извлича полза от
определена работа, извършвана за него, длъжен е да обезпечи сигурността на
третите лица, като поеме отговорността за причинената щета от статията,
предвид недоказването да са се осъществили в действителност твърдените в
нея обстоятелства.
Авторът, като служител при собственика, не полага дължимата
добросъвестна грижа да провери истинността на сведенията, преди да ги
огласи публично. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите
твърдения, но не и оценката на фактите. Негативните оценъчни съждения за
личността и поведението на ищеца, изразени под формата на епитети,
квалификации и сравнения, по своето естество засягат честта и достойнството му.
Унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване. Употребените изрази
и използваните похвати изразяват не само негативната оценка на автора, но и
пряко целят да уязвят достойнството на злепоставеното лице в обществото.
Оценъчните становища могат да се разпространяват свободно, стига да не се
упражнява превратно правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република
България, като свободата на мнение не се използва за накърняване доброто име на
другиго, както е в случая. Противоправността произтича от нарушените
правила на добрата журналистическа практика. Общата норма на чл. 45, ал. 1
ЗЗД приравнява противоправността на поведение, причиняващо забранен
вредоносен резултат, като въздига в противоправно поведение самото
причиняване на вреди.
Свидетелите М.К., във фактическо съжителство с ищеца, Н.Т., колега и
С.И., приятел и бивш съсед, по еднакъв начин и въз основа на
непосредствените си впечатления, установяват негативното психологическо
състояние и поведение на ищеца. Изясняват, че след узнаване за статията,
3
ищецът е в шок, стресиран, ядосан, изнервен, тревожен и с променено
поведение.
Според свидетелката К., след статията ищецът страда от високо кръвно
налягане, силно главоболие, бъбречни болки, безсъние и деконцентрация.
В подкрепа е медицинската документация, а именно издадените му
амбулаторни листи от 18.06.2019 г. и 26.06.2019 г. с диагностициране за
хипертонично сърце и сърдечна недостатъчност, както и фиш за извършено
на 24.11.2020 г. посещение от екип за Спешна медицинска помощ,
констатирал високо артериално налягане.
Същевременно от представената медицинска документация за
предходен период не се установяват здравословни проблеми.
Публикацията рефлектира негативно в отношенията на ищеца с близки,
познати и колеги.
В тази връзка, свидетелката К. изяснява, че под влияние на
преживяното, ищецът променя отношенето си към своите деца и загърбва
задълженията към тях. По-голямата му дъщеря се дистанцира от него, защото
се срамувала от баща си заради статията.
Свидетелката Т. установява дистанциране на ищеца от колегите му,
които го коментират заради публикацията.
Свидетелят И. също има впечатления, че някои от запознатите със
статията техни познати, отричат изложеното в нея, но други го възприемат и
отправят обвинения към ищеца.
При определяне на обезщетението съразмерно търпения емоционален
дискомфорт от ищеца, въззивният съд съобразява преживените типични и
обичайни, наред с превишаващите ги специфични душевни болки и
страдания, свързани с усложнени отношения с децата си, колеги и познати,
както и обстоятелството, че се уронва авторитетът на обществено известна
личност и бизнесмен. При съобразяване също на обществено-икономическия
критерий в страната по време на отрицателните преживявания, по реда на чл.
52 ЗЗД, въззивният съд определя обезщетение от 5 000 лв. за понесените
неимуществени вреди.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
4
ГПК следва да се потвърди.
Поради неоснователност на въззивните жалби, насрещните страни не си
дължат разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.12.2021 г., гр.д. 45270/19 г., СРС, 47 с-
в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5